Без упойка

от -
435

Премиерът Бойко Борисов ще намери по-бързо нов здравен министър, отколкото ВМА ще се сдобие с нов директор – особено ако кандидата, харесан от президента Румен Радев, не се нрави на властта. Отстрелването на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров на практика освободи два големи поста в българската здравна система – министерския и директорското място на Военномедицинска академия (ВМА).

ВМА е галеното дете на здравната система. Във вечния недостиг на пари, в който съществува българското здравеопазване, за ВМА винаги се намират средства, за да разплати задълженията си. За проф. Петров се изтъква как намалил дълговете на Военномедицинска академия. Всъщност, стана чрез цесия с държавната Българска банка за развитие (ББР), което отърва ВМА от малко над 52 милиона лева. Но за колко други държавни болници властта би позволила подобно цесиране, защото именно управляващите го разрешават. Защо не и за “Пирогов” например, чийто дългове са над 25 милиона, 15 милиона от които просрочени. За сравнение преди цесията задълженията на ВМА бяха 114 милиона лева.

Генерал Петров беше шеф на единственото лечебно заведение у нас, сертифицирано по стандартите на НАТО, и когато стана министър в кабинета “Борисов-3”, на поста беше поставен временно и.д. – проф. Венцислав Мутафчийски. Сега, както стана ясно, пътят му за връщане назад към началническия кабинет е отрязан (с мотива, че бил девоенизиран!), а за мястото ще бъде обявен конкурс, както обясни военният министър Красимир Каракачанов.

Но има нещо особено съществено. Директорът на ВМА се назначава след съгласуване с президента, който издава указ за назначението като главнокомандващ, последван от заповед на военния министър. Именно с такъв указ, подписан от президента Росен Плевнелиев, проф. Николай Петров зае поста при кабинета “Орешарски”, през юни 2014 г. Бъдещият шеф на ВМА ще бъде избиран на “Дондуков” 2, а не на “Дондуков” 1.

Скандалът, който извади от властта първия министър на кабинета “Борисов-3”, следва да се разглежда в контекста на по-голям сценарий, където водещият мотив не са частни бизнес интереси, както провидяха някои. От лагера на застъпниците на ген. Петров извадиха следните тези: а) евентуално нарушени интереси във фармацевтичната индустрия заради някакви промени, които се подготвят (проф. Генчо Начев); б) папка компромати, подготвена от служебния кабинет на проф. Герджиков (министър Лиляна Павлова); в) жертва на опозицията, на активно медийно мероприятие, икономически интересии и на две мафии (вицепремиерът Валери Симеонов).

Излиза, че огласяването на одитен доклад, който би трябвало да е публичен доста отдавна, е компромат – или може би фалшива новина, а Петров е жертва?! Ваденето му сега обаче, изглежда като по поръчка, вписваща се в общия сценарий с мътенето на водата преди европредседателството – синдикални протести за заплати (каквито може да има нонстоп), протести на учени от БАН, пак за заплати, обвинения от соцдепутати – аферата “Кумгейт” в Хасково с главен герой депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, пак по шуробаджанашка линия, и разбира се, като за сюжет на Емир Кустурица, “Суджукгейт”.

Оставката на здравния министър и предшестващият я скандал се вписват и в подготвяния от БСП вот на недоверие, за който търси подкрепа от ДПС и “Воля” – темата е Корупцията. Несъмнено историята с обществените поръчки във ВМА ще е сред гвоздеите.

Една новина от последните 24 часа потвърждава това. Във в. “24 часа” излезе разкритието как кметът на Батак, който е от БСП, възлагал обществени поръчки за 580 000 лева на фирми на сина си. А главният прокурор Цацаров тутакси се е самосезирал. Очевидно е в действие формулата “Клин клин избива”.

Защото одиторите установяват подобни топли връзки при обществените поръчки във ВМА – едно обединение на фирми, в което участва човек, живеещ на съпружески начала с дъщерята на Петров –  Русана,  Явор Цонев, печели две за над 1.4 милиона лева. За доставки на ортопедични консумативи. И макар правилникът за приложение на ЗОП да изисква БУЛСТАТ или ЕИК при сключване на договора за обществена поръчка, такова няма.

Препоръката на проверяващите е одитът в частта за констатираните пропуски и нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) да се изпрати до Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) и до Военно-окръжна прокуратура.

Одиторите установяват и други нарушения, като например, че водещи лекари от ВМА имат частни дружества, които работят на територията на ВМА. “Съвместяването на служебни и частни дейности на лекари крие съществени рискове”, предупреждават те.

Стрелба с “папка”

Журналистът от bTV Петър Нанев изглежда абониран за разкрития, свързани с ВМА и нейните директори. Първият му “удар” беше с филма “Необяснимо бездействие”, с който показа историята с частната клиника, която от години печели на гърба на държавната, с главни действащи лица ген. Стоян Тонев, вече покойник, по онова време бивш шеф на ВМА и председател на здравната комисия в 43-ия парламент от квотата на ГЕРБ, и проф. Мирослава Кадурина. Отново изваждайки документ, пак одитен доклад. Документът, който Нанев извади, беше публикуван eдновременно и в сайта Webcafe.bg.

Настоящата история пък тръгна най-напред от сайта “Афера”, където на 3 октомври бяха публикувани факсимилета от одитния доклад  на ВМА за периода 1 юни 2014 – 31 януари 2017 и въпрос, защо 7 месеца се мълчи по констатираните нарушения. Седмица по-късно темата стигна до първа страница на партийния орган на БСП “Дума”. На 20 октомври одитният доклад се появява вече и на сайта на Министерството на здравеопазването, където би трябвало да е доста по-рано, а на 29 октомври е излъчен репортажът на Нанев по bTV.

Премиерът Борисов прие оставката на Петров така, както и на Тонев – безмълвно. По повод случая с ген. Тонев, в разследване на Mediapool.bg, озаглавено: “ВМА – перфектна машина за източване на държавни пари в частен интерес” – I, се казва: “… Въпреки че одитите с нарушения във ВМА са били предадени на прокуратурата още в средата на 2014 г., обвиненията на Тонев бяха повдигнати чак след като премиерът Бойко Борисов сне политическото си доверие от него”. Предвид мобилизираната защита на ген. Петров, каквато липсваше при ген. Тонев, сега едва ли можем да очакваме такова действие. А и прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство. От изявление на главния прокурор стана ясно, че този отказ от разследване на обществените поръчки във ВМА ще бъде проверен. Лесно е да предположим, че най-вероятно ще потвърди предишното си решение, но ще го съобщи, когато случаят е потънал в забвение.

Впрочем, това е първият здравен министър, който си тръгва, не защото Борисов го е поискал от него. В своя защита Петров каза само: “60 години работя за името си, няма да позволя то да бъде опетнено” и си тръгна, оставяйки да говори хорът на поддръжниците му. Това не изличава петното върху бившия републикански консултант  по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Коментарите на колегите му от кабинета бяха, че оставката му е “морален акт”. Значи, ако те обвинят и ти смяташ, че тези обвинения са безпочвени, най-добрата защита е да обърнеш бузата си за последващи удари и да напуснеш, вместо да се защитаваш, излагайки публично несъгласието си? Да не би във властта да има последователи на Махатма Ганди и на концепцията му за ненасилствената съпротива… И докато сме на полето на морала – проф. Петров твърди, че законът при сключването на въпросните поръчки е спазен. А морално ли е?

Строителните фирми и тези, които доставят медицинско оборудване, са сред компаниите, които печелят най-много и най-скъпи поръчки, каза преди време по Bloomberg TV Bulgaria Зорница Славова от Института за пазарна икономика. За периода 2007-2015 г. държавните структури в България са похарчили общо 62 млрд. лева за обществени поръчки, са данните й, според които 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките.

Но в случая с ВМА не (зло)употребата с обществени поръчки е целта на разкритията. Очакваме с интерес разиграването за кандидата за директорския пост между “Дондуков” 2 и “Дондуков” 1. Министрите, както знаем, Борисов еднолично си ги избира.