Антони Георгиев: Тогавашният Съветски съюз няма нищо общо със спасяването на евреите ни

от -
263

Антони Георгиев е роден в Бургас, завършил е английска филология. В началото на 1989 г. успява да избяга на Запад. Първо се установява в Дания. След това се мести в Лондон, където работи за Би Би Си. В периода 1992 – 1996 г. е в Мюнхен и Прага, вече като журналист на радио „Свободна Европа“. Пише и снима за различни медии в Дания, Швеция, Германия, Белгия, Великобритания, Съединените щати и България. От  2006 година издава списание „Вагабонд“. Целта му е да практикува журналистика от англосаксонски тип. В.Капитал пише за него: Това е списанието, което искрено не понася комунизма с всичките му производни и определения.

Антони Георгиев е автор на романа „Виена“ (2001). Заедно с Димана Трънкова написват книгите „На изток от Константинопол“ (2008), „Пътеводител за еврейска България“ (2011), „Пътеводител за османска България“ (2011 и 2012) и „Турците в България“ (2012). През 2012 година е модератор на международната конференция „Да опознаем миналото си“,на която се разисква въпроса за отговорността на България за депортациите на евреите от Беломорска Тракия и  Вардарска Македония през 1943 година.

Антони, ти си един от първите гласове в Маргиналия, заговорил образовано по темата за спасените и неспасените български евреи. Кое най-много те изненада в казуса с изписания на Паметника на съветската армия антисемитски лозунг „100 години ционистка окупация“?Само да припомня на читателите ни, че този надпис съвпадна с едновековния юбилей от Декларацията на Балфур – първия документ, с който Британската империя подкрепя идеята за създаване на държава на евреите в Близкия изток на територии на разпадащата се Османска империя.

Не съм учуден, защото това не е нито първият, нито вероятно ще бъде последният акт на антисемитски вандализъм. Поругаване на еврейски обекти като синагоги, гробища и т. н. има още от началото на демокрацията в България. Еврейското гробище в Кюстендил например, беше вандализирано най-малко седем пъти. Ако отидете там, ще видите, че около входа на гробището е създадена  могилка от отломки от изпочупени от вандали еврейски надгробни камъни. Преди години имаше опит да се подпали синагогата в София. Бившата синагога в Бургас, сега градска художествена галерия, една сутрин осъмна с изрисувани свастики върху нея. Свастиките, които вандали бяха напръскали върху изящните еврейски надгробни камъни в Шумен преди около 10 години още стоят, защото никой не си направи труда да ги почисти.

Актовете на антисемитски вандализъм като че ли бяха леко затихнали напоследък, но ето че сега отново ги виждаме. Бих се учудил, ако обратното беше вярно.

Ако палестински активисти са написали този лозунг, нека все пак изясним следния факт: световният ционизъм ли е причина оцелелите евреи/ международният език е holocaust survivor/ от старите земи на България да емигрират в Израел след създаването на тази държава през 1948 г.?

Не мога да гадая дали вандалите са били палестинци или не. Работа на полицията да установи кои са били те. Дали има желание и възможности да го направи – ще видим. Ако се съди по предишното отношение и действеност на властите по тези и подобни казуси – вероятно няма да видим. Но да допускам кой е извършителят на такова нещо е най-малкото безотговорно. Може да са били фенове на „Левски“ – из цяла София ще видите свастики, които не са били изрисувани от палестинци. Относно втората част на въпроса. Мисля, че той съдържа в себе си още няколко други въпроса. Ако българите, „гражданското общество“ на Царство България, са били толкова добри към своите евреи, защо над 90% от тях емигрират в Израел почти веднага след установяването на комунизма? Зададен по този начин, въпросът придобива съвсем различни измерения. Поради това, че сега едва ли имаме време да влизаме във всички сложни и объркани детайли от онези години, нека да отговоря съвсем кратичко. Да – световният ционизъм играе важна роля за решението на българските евреи, защото ционистката идея винаги е била много популярна в България. България е първата страна, в която е преведена книгата „Еврейската държава“ на Теодор Херцл и София е една от първите столици, които той посещава. Емиграция на български евреи към Палестина по време на Британския мандат има още преди Втората световна война – разбира се, не в такива размери. Но проционистките настроения на българските евреи не са единствената причина. Идването на комунистите ускорява  процеса. Евреите като група хора са имали възможност да се махнат от комунизма – и са го направили. Няма какво да се лъжем – останалите в НРБ евреи са били или комунисти, или са симпатизирали на комунистите.

Многобройните реакции провокирани от скандала с изказването на говорителката на МВнР Мария Захарова, бяха общо взето от този род . Цитирам една от тях: „  Москва иска да си присвои българското усилие да бъдат спасени евреи по време на войната. Това е още един пример за руските опити да се деформира историята и да се извършва намеса в живота на съседните и бившите сателитни страни“. Или пък това: „А не е ли вярно? Цар Борис го хвана шубето да изпрати българските евреи в Треблинка именно заради страх от възмездието в лицето на задаващата се съветска армия“. С коя от тези реакции си съгласен?

С нито една. В България по времето на комунизма и след това историческите факти, историята като такава обикновено се използва за политическите цели на деня. Различни играчи (съзнателно не ги наричам историци, макар някои от тях да имат университетски дипломи по тази дисциплина) употребяват историята за да доказват или не доказват разни неща, които поръчващите музиката смятат за важни. Например дали сме били тюркско племе или произхождаме от Иран. Дали траките са били първите европейци или не. Дали България на три морета е по-добре от България само на Слънчев бряг. Неизпращането на българските евреи в концентрационните лагери е един такъв факт – през последните години доста либерално използван да налива вода в мелничката на днешните ни политици.

Реакциите на политици, медии и т. н. изобщо не бяха свързани с думите на Захарова. Тяхната цел беше съвсем друга. Първо – добре дошъл нов скандал, който да отвлича общественото внимание и енергия от важните проблеми на деня – всичките ги знаем кои са, да не изреждам отново. Второ, още един повод да се напомпа националното самочувствие, като се припомни, колко благородни сме били, когато сме спасили евреите. Трето – чудна възможност за самоопределящите са като дясноориентирани интелектуалци (онези, които според самите себе си влизат в 20% процента на българи-недебили) да похортуват малко във Фейсбук как Путин, действащ чрез симпатичната, но явно простовата Захарова, щял да ни краде историята и т. н.

Кучето е заровено на съвсем друго място и това какво казва или какво не казва говорителката на някакво външно министерство, няма значение. Неизпращането на българските евреи в нацистките лагери на смъртта е важен акт, с който България трябва да се гордее. Арестуването и изпращането на смърт на 11 343 евреи от бившата югославска република Македония, северна Гърция и Пирот от българската войска, с организация подсигурена от военновременната българска администрация, с вагони на БДЖ и през българска територия, е позорен акт, който трябва да се признае веднъж завинаги. Едното не означава ликвидация на другото. Да се говори открито за Македония, Гърция и Сърбия не означава, че благородният акт на спасението ще бъде осквернен или омаловажен. Това е животът, това се двете лица на една и съща монета.

Тогавашният Съветски съюз няма нищо общо с тези неща. Думите на Захарова трябваше да бъдат подминати с ледено мълчание, защото бяха най-малкото смехотворни. Да се спори с подобни глупости е недостоен дебат.

Какво мислиш за друг пост от форума на либерална онлайн медия -„ние като ги спасихме, те какво ни дадоха?“

А какво трябваше да ни дадат? Ако аз сега спася вас, вие какво ще ми дадете?

Ето една сякаш много типова реакция, този път от лява онлайн медия:  „българското гражданско общество е спасило своите евреи защото хиляди евреи от Македония и Беломорска Тракия не се завърнаха по домовете си. След като твърдим, че това са изконни български земи, значи това са български евреи“. Виждаш ли противоречие в  историческата култура  на пишещия?

Лицемерието е доста широко разпространено по нашите земи.

Изпълнителният директор на  Американски еврейски комитет Давид Харис излезе на третия ден от скандала със следната позиция:“ Не всичко е перфектно в действията на България; 11 хиляди евреи от Тракия и Македония, намирала се под българска окупация, са депортирани в лагерите на смъртта и това не може да бъде забравено. Въпреки това никоя друга европейска страна под контрола на нацистите не е успяла да защити огромното мнозинство от толкова голямо еврейско население“.  Адекватна позиция ли е това?

България не е била под контрола на нацистите. България е била съюзник на нацистите. Другата европейска държава, спасила своите евреи – Дания –  е била под контрола на нацистите, защото е била окупирана от нацистка Германия. България се е ръководила от царя си и от легитимно избрани парламент и правителство.  Оставям на вас да прецените къде си приликите и къде са разликите.

Накрая, искам да те питам за един важен акцент от позицията на Шалом по повод скандала: „Депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по времето, в което тези територии са били под българска администрация в годините на Втората световна война, е исторически факт, който не може да бъде отречен. Ние, българските евреи, скърбим за невинните жертви, почитаме и ще почитаме паметта им. Вина за депортирането на евреите от тези територии имат германските власти заедно с българското пронацистко правителство. Затова е важно българско правителство, по време и на място, което то прецени, да поеме моралната отговорност за действията на пронацисткото правителство спрямо евреите през периода 1941 – 1943 г. “ Според теб, кога ще прецени българското правителство да поеме отговорност?

Не мисля, че това ще стане скоро, ако изобщо някога. Защо? Защото за нас, българите, е много важно никога, ама никога-никога да не признаваме вина. Това е пряко следствие от сталинизма, който за жалост съвсем не си е отишъл от главите на хората, дори на самоопределящите се като дясноориентирани интелектуалци. Всичко е черно или бяло. По средата няма нищо. Ти си или с нас, или си против нас.

Но историята никога не е черно-бяла. Историята е понякога много объркваща смесица от различни факти, действия, събития, фигури – всички те в различни нюанси на сивото. По време на неизпращането  на българските евреи в лагерите на смъртта, българската нация не се е състояла от няколко милиона безрезервно благородни Раул Валенберги и нито един Морис Папон. Имало e Димитър Пешев. Но е имало и Александър Белев, имало е Петър Габровски. Имало го е и генерал Луков.

Както казва покойният вече Цветан Тодоров в своята книга „Крехкостта на добродетелта“, България, когато не е изпратила своите евреи в концентрационни лагери, не е била много различна от други държави, които не са спасили евреите си. Бърз поглед към статистиката водена в Музея на холокоста в Яд Вашем разкрива следното. В България, която е била съюзник на нацистка Германия, никога не е обявявала война на Съветския съюз, и не е изпратила своите евреи на сигурна смърт, има всичко на всичко 20 праведници. В Полша, европейската държава с може би най-тежка нацистка окупация, милиони жертви (нанесени както от германците, така и от руснаците), с разпокъсана територия както преди, така и след Втората световна война има… 6 706 праведници. Струва ми се, че за да могат повечето българи да приемат това, ще отнеме още поне няколко поколения.

Снимка: Антони Георгиев, в. Капитал