Ивайло Дичев: Вълни на имитация съпътстват медийната глобализация на обществата

от -
861

Професор Дичев, честита нова година!  Поканих ви да разговаряме за един особен юбилей: през 2018-та се навършва половин век от  1968-ма година, годината, променила света. Нейните белези  бяха не само барикадите в Париж, многохилядните студентски демонстрации, но и философията на сексуалната революция. Вкусът на това време беше антибуржоазният импулс, роди се литературно-художественото бийт поколение /Flower powеr/, изригването срещу всичко, което минаваше тогава за „буржоазно“- от дрехите и маниерите до сексуалната разкрепостеност. Американското общество внесе своя принос в бунта срещу родителите, традиционализма, семейните клишета, публичните императиви за жените,ограничаващи свободата им. Днес обаче тази свобода сякаш започна да протестира срещу отровния си двойник – насилието, мачизма… Вчера в САЩ жените оповестиха движението срещу сексуалния тормоз. Прекъсва ли се връзката между културните епохи?

Поколението 68-ма си беше много мачистко, не знам дали точно тази свободна любов беше мечтата на жените – от биологическа гледна точка тя повече пасва на мъжката сексуалност. Но в поколенческия бунт участваха наравно и младежи, и девойки. Не бунт за свободен секс, а за отхвърлянето на властта на старите над младите, която между другото се изразяваше и в подстригване, и в забрани на музики, но много повече тежеше ужасната йерархичност на обществото, бавното издигане в живота, цензурата, войната във Виетнам за американците. Оттогава за Запада почна епоха, при която младите са не само по-свободни, но по-креативни, по-добре платени, по-търсени в икономката; светът се раздвижи не само културно, отвориха се граници, паднаха табута в културата, науката, икономиката, почна глобализацията, после и дигиталния обрат. Зад всичко това беше поколението 68-ма.

В този смисъл изобщо не виждам противопоставяне между това, което става сега и поколенческата революция тогава: и двете са бунт срещу патриархата, срещу властта на мъжа-сайбия, бил той политически началник или богат бизнесмен. Не чувам за скандали около това, че един младеж опитал да прегърне девойка на неговата възраст; виждам класов сблъсък (ако взема понятийния пласт, който въведохте с „буржоазното“), изразен на полето на джендър тематиката.

Нека разгранича тук три неща:

1/ Абсолютно нетърпимо е в съвременния свят това една девойка да отиде да търси работа и сайбията да каже – първо леглото. Повечето от скандалите, които се разразиха, са такива – началник, богаташ, звезда с влияние, а от другата страна – млада жена, която опитва да си намери място в живота. Казвам го като баща на момиче: нетърпимо е това да продължава! Така е било от времето на фараоните, графовете и султаните, но днес живеем в друга епоха, нали така? Странна беше реакцията у нас, жени-авторки се възмущаваха, наместо да поискат и тук да се замислим как се злоупотребява с жените. Надуха ни ушите с агресивните опипвания в новогодишната нощ на Кьолн, но не им дойде на ум да поискат и у нас строги закони за перверзниците в трамвая. Как се установяват тези неща, какви закони да има – това е друг въпрос, има юристи за това. Но нека го кажем ясно: стоп, властта няма право над телата на никого.

2/ Както всичко днес и тази тема има тенденция да се окарикатурява с екзотични крайности. Например някоя си подала жалба, защото колегата й си сложил снимка на разсъблечена жена над собственото бюро. Тези неща с лека редакция се превръщат във фалшиви новини, които кафявите медии с радост препращат, за да кажат – виж ги идиотите на запад, Гейропа! Така фалшифицираха съвсем леко шведското законодателство, според което трябва ясно да си казал или показал, че искаш секс – добавиха, че трябвало да поискаш писмено разрешение – което е измислица. И цялата работа става абсурд, майтап, а важната тема за сексуалното насилие на овластения мъжкар (в по-редки случаи – женска) потъва в кикот. Има всякакви анекдотични случаи, но когато мислим за правила на поведение, трябва да гледаме голямото.

3/ Най-трудният момент за мен тук е ретроспективното морализаторство. Ще дам пример с децата. Убеден съм, че днес нравите ни са еволюирали и следва да наказваме родители, които бият. Но можем ли да пренесем това назад, примерно в нашето детство от 60-те, когато майчиният шамар си беше в реда на нещата? И да осъдим майка си? Същото правим, когато окайваме мъките на онова, което сънародниците мазохистично наричат „турско робство“. Да, ужасни неща е имало, и тук, и в Европа, и в Китайската империя, но можем ли да пренасяме механично нашите еволюирали цивилизационни норми назад? Със сигурност любовните отношения са били по-груби през 60-те, едва ли е било проблем да сложиш ръка върху коляното на девойката, или тя върху твоето. Ако сега това е станало проблем, добре, но да не го пренасяме в миналото. Да, и тогава е имало закони, ако те са били нарушени – например ако е имало изнасилване – това е друга работа. Но трябва да се пазим да налагаме нашия свят върху миналото. Освен в научната фантастика.

От 1968-ма остана като че завинаги хедонизмът, принципът на насладата, култът към непосредственото му изживяване. Beat generation не пропускаше да подчертае,че техният бунт срещу нрави и институции, освен че получи и чисто телесен израз в рок музиката, танца, демонстрираше новото отношение към насилието и секса. Апотеозът на сексуалното допринасяше за заличаване на разделението между лична и публична сфера и се превърна в характерен белег на модерния свят.В телевизионните реклами се вихреше повече от половин столетие почти пълна женска голота и демонстрация на най-интимните аксесоари на женската същност, като тампони, дамски превръзки, вагинални кремове и т.н., вековно табу за мъжете. Голотата продаваше, ухажването на собственото ни либидо се превърна в знак за модерност. Какво е посланието сега? Назад към консервативното?

Не знам дали отиваме към консервативното, това е идеология на консервативните мислители, които се домогват до властта. Истината е, че сексът, както много други неща, стана продукт – консумираш го с жартиери или в сватбена рокля, промискуитетно, или аскетично. В Източна Азия например има истинска епидемия от младежи, които не правят секс изобщо и то големи, на двайсет, на трийсет години – родителите не само не им забраняват, а ги и подтикват, и нищо. За други сексът е Тиндър, трети го намират в игрите, в секс играчките; сериали като „Уестуърлд“ вече ни подготвят за сексроботи. Сексуалното освобождение беше бунт на хора, които отхвърляха властта, за да се субективират; това, което става в съвременната епоха, е бунт на консуматора. Няма забрани и бунт, има таргетиране и самотаргетиране. Самата вие, говорейки за секс, изреждате разнообразни продукти.

През 60-те и 70–те години много от холивудските актьори  считаха, че участието в порно филми е първа крачка към кариера. Повечето артисти, срещу подходящо завишение на хонорара нямаха възражение за участие в „голи сцени”, дори и с елементи на „садо-мазо”. През 2017 година обаче, актрисата Алиса Милано стана една от първите, която разказа за сексистките издевателства на продуцента Харви Уайнстийн и унижението ѝ от това. Последва лавина от постове в социалните мрежи Фейсбук и Туитър за сексуален тормоз.При посрещане на 2018-та година Тарана Бърк, основателката на движението #MeToo в защита на правата на жените, станали жертва на сексуални посегателства,се оказа почетен гост на годишната церемония по спускането на светещото кълбо на „Таймс скуеър“, с която нюйоркчани посрещнаха Новата година. Дали не участваме в поредна мода с новите й манекени, които дефилират на световната сцена?

Не знам дали порно и садо-мазо са водели до голяма кариера. Ако говорим за жанра, това, което стана от няколко десетилетия, не е изчезването на порнографията, а нейното кодиране за определени аудитории. Можете да намерите всичко днес, дори най-ужасяващото, стига да попаднете на съответната категория. Някои са забранени за 12 годишни, друг за 18 годишни, трети са само в платени канали, до четвърти стигате с анонимната търсачка Тор, пети ви праща виртуалния секс-приятел от Нова Зеландия. Така че пак казвам –  сексът не е изчезнал, никакви традиции не са го унищожили, сексът стана стока: едни го консумират либерално, други традиционно, трети радикално.

За модата сте права. Вълни на имитация съпътстват медийната глобализация на обществата. Така е в 19-ти век, когато напорът да правиш собствена национална държава залива цяла Европа – всеки със знамената си, с националния поет, със сградата на операта. Същото беше с ужасяващия феномен на самозапалванията в арабския свят, после и у нас – десетки хора направиха тази най-радикална стъпка. Много западни приятели съм питал какво предизвика вълната #MeToo, но нямам отговор. От една страна става дума за нещо изключително важно, както казах, остатък от феодалния свят – правото за първа нощ на феодала-работодател. От друга страна обаче защо точно сега? Дали не го отключи избора на този брутален палячо Тръмп, когото посрещна огромен протестен митинг именно на жени? Дали възлова роля тук не играят социалните мрежи, които позволяват мигновено споделяне? И комбинират интимността на самотата с огромната анонимна аудитория. Дали гражданското общество разбра каква е силата на „течовете на информация? Вълната ще дойде и тук, нищо че днес мъжете се подиграват, а жените се възмущават – след двайсетина години ще имаме и българското #именсъщо.

Снимка: Движението TIME’S UP ще се занимава със системни прояви на неравнопоставеност и несправедливост на работното място. https://www.actualno.com/america/times-up-shte-podkrepja-jertvi-na-seksualen-tormoz-v-sasht-news_652088.html