Ивайло Дичев: Всеки е българин по различен начин

от -
776

Проф. Дичев, мнозина  ваши колеги не виждат проблем в Луковмарш. Те казват, това  е маргинална група, свободни са да маршируват и да си правят герои когото искат. Премиерът Борисов също ги нарече „маргинална групичка“. Той каза това,  когато прие  петицията със 170 хлд. гласа на евреи и не-евреи от целия свят и от България, връчена му от  вицепрезидента на Световния еврейски конгрес Робърт Сингер*.170 хлд. души, включително ние с вас, сме  разпознали този „марш“ като агресивна проява на неофашизъм, докато останалите свиват рамене пред него. Защо са толкова  различни  реакциите?

Покойният проф. Богданов веднъж беше казал „всеки е българин по различен начин“. Едни смятат, че е патриотично да замажеш срамните моменти от историята и опъваш мускули; за други патриотичният ни дълг е именно да ги помним, да носим отговорност като нация, за да не се повторя лошото.

Неофашизмът днес е особено явление. От една страна ядрото щурмоваци наистина са малка група от асоциален тип, които нямат нищо общо с хитлеристките маси от 30-те. От друга, става дума за явление, което е проникнало дълбоко във всички слоеве на обществото благодарение на безконтролното ни поведение в социалните мрежи. Има партии, които флиртуват с радикалите; един от лидерите им дори почна кариерата си с антисемитски книги. Има медии, които обичат да канят нарцистични мислители, които громят „политическата коректност“. Има учителки по история, които смятат свой дълг да бранят от „посегателства“ антиеврейското законодателство от 1940 г., золумите ни през Балканските войни или „Възродителния процес“. Има прости хора, които наместо да четат книги, гледат самодейни видеа в ю-тюб… Ако вземеш едно отделно явление като самия Луков марш, ще кажеш какво толкова – субкултура. Ако се замислиш над тенденцията, става страшно.

Притесниха ли ви заплахите по интернет от организаторите на Луковмарш? Визуалното им послание  подтиква към „забрана“ преимуществено на леви интелектуалци като вас, както и на организаторите на Форума „София казва „не“ на омразата и екстремизма“.

 

lukov-snimka

 

Понякога ходя на шествието, което протестира срещу Луковмарш в София. Мисля, че най-важно е физическото участие в подобни акции; интелектуалните форуми са друга работа. За забраните – по-възрастните едва ли сме изненадани от този манталитет, както казва една позната, „този живот вече сме го живели“. Впрочем самите неофашисти се оплакват, че им се нарушават правата със забраната на мероприятието. Но все пак сме правова държава, забраните трябва да следват от закона. Ако ние нарушаваме с нещо закона – моля, нека ни забранят форума. Мисля обаче, че го нарушават онези, които с действията си възхваляват палачите от едно време и подбуждат към омраза днес.

Впрочем не знам защо казвате „леви“ – тази кауза не е само лява, става дума за общочовешки ценности, около които поне на нашия континент сме се обединили след Втората световна война. Темата за това „дали е имало фашизъм у нас“ наистина разделя по линията ляво-дясно, но тя е академичен въпрос и тук няма нищо общо. Говорим за омраза, расизъм, брутализиране на публичното пространство.

Поставя ли Форумът, който Маргиналия замисли заедно с вас, Вени Марковски, Еми Барух и проф. Анна Кръстева, ново ниво на противодействие срещу националистическите, национал-популистките и нео-фашистките тенденции и реалности?

В целия развит свят интелигенцията реагира срещу подобни движения и практики. У нас май няма млада левица, която да излезе и да спре неофашистите, което е тъжно. Но пък наше задължение е поне да говорим. Форумът цели да постави въпроса за агресията и омразата, които днес популистите умело се използват за набиране на публика и електорат.

Специфичен момент е преосмислянето на историята – отказът от това като нация да носим историческа отговорност. Да, охотно говорим за спасените от църквата и гражданите наши евреи, не споменаваме обаче от кого са били спасени те. Спасили сме ги от собствената си държава, нали така? Подобно брутално преосмисляне на историята видяхме съвсем скоро в Полша, една страна която тръгна по пътя на алтернативното дясно. Щели да наказват всеки, който свърже гоненията на евреите през войната с местното население. Със закон се забранява носенето на историческа вина. А както знаем колаборационизмът там е бил доста мощен.

Какво очаквате от това единодействие на граждани и местна власт? Ще спрем ли Луковмарш, който е обявен да протече в обичайния час на 17-ти февруари? Хората от Анти-фа движението не ни вярват, разпространяват призиви към софиянци да се присъединят към техния, също ежегоден, контра-Луковмарш протест!

Софийска община уж подкрепя анти-нео-фашистката мобилизация. Заедно с това обаче те построиха този лъв пред НДК, с предполагаемата карта на велика България, която сякаш е направен специално за факелни мероприятия на крайно-десните. Не виждам и някой да е наказван за рисуването на пречупени кръстове по всяка втора сграда. Вече се уморих да се надявам.

*http://www.marginalia.bg/aktsent/robart-singer-visoko-otsenyavame-che-ministar-predsedatelyat-priema-petitsiyata-ni-i-razbira-serioznostta-na-tozi-problem/

Проектът "София казва "НЕ" на словото на омразата и екстремизма" се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.
Проектът „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.
ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).