Омразата е уродлива, искаме улиците ни без нацисти!

от -
843

Часове преди провеждането на Луковмарш в градинката пред Музея на историята в София, ще има шествие, което се казва „Без нацисти по улиците ни! Не на Крепостта Европа!“. Това са хора, обединени срещу провеждането на Луковмарш.

От съображение за сигурност, публикуваме интервю с инициалите на  И.Б.  един от лидерите на протеста срещу неонацистите.

 

Макар и Столична община отново да забрани тазгодишния Луковмарш, знаем, че това още повече ще възпламени организаторите му и ще доведе до изблик не само на вероятна рeторика на омразата, но и на възможни актове на екстремизъм, анти-соросоизъм и „разобличаване” на родоотстъпниците, които не почитат паметта на генерал Луков. Как ще им отговорите, позовавайки се най-вече на анти-луковмарш протестите ви от предишните години и тяхното послание?

Първо, не смятам че тази забрана означава фактически несъстояване на Луковмарш. Общината, няколко пъти, няколко поредни години го „забрани”, което означаваше просто по-голям полицейски ескорт за присъстващите. Полицаите по никакъв начин не прекратяваха шествието Луковмарш през всички години от тази „забрана”.  За въпросната „забрана”, Столична община беше осъдена за неспазване на срок от 24 часа, в която по Закона за митингите и манифестациите трябва да бъде отменено шествието. Смятам, че Луковмарш ще се случи, с несъгласуван маршрут и полицейски ескорт както в предишни години. Ако през 2018 г., маршът не се състои, това най-вероятно ще бъде заради Европредседателството. Освен председателството, няма политическа воля за действителното спиране на Луковмарш. Виждаме, че хора с националистически възгледи присъстват на всички нива в държавата – от силно и силово улично присъствие, до полиция, местни структури и правителство. Иначе проявите на екстремизъм са постоянни за уязвимите хора – най-вече мигранти и роми. Ако сте в контакт с такива хора, знаете за сериозността на насилието над тях и как процедира полицията в такива случаи. Засилване ще има на реториката и действията срещу по-скоро идейните врагове на неонацизма, които са привилигеровани по някакъв начин – било то заради цвета на кожата си и българския си етнос или принадлежността си към институции с някакъв авторитет, включително неправителствени организации. Просто повече хора ще усетят по-силно нещо, което за други е ежедневие. То е ежедневие на насилие и оцеляване.

Не смятам, че почитащите ген. Луков желаят отговор или дебат. Техните убеждения и постулати са пропагандни и преднамерени. Ако искаха да дебатират, щяха да го правят, а не да бият и убиват хора по улиците и да слагат бомби (адресирам случая с поставената бомба от нациста Николай Йовев – Горския пред офиса на „Евророма”, вследствие на което почина Малин Илиев, известни са ми и други случаи, нетиражирани в медиите). Това е все едно да дебатираш с член на Ислямска държава. Надявам се единствено, младите хора които организации като БНС привличат, да разберат, че са нещо повече от етноса и националната си идентичност и че неравенствата са системни, а не базирани на етнос, пол, раса.

За презентацията е нужен JavaScript.

Повече политика или повече идеология виждате във все по-засилващите се нео-нацистки прояви в България, а и по света? Кого обвинявате за несправянето с подобни опасни за обществения мир и съжителство на представители на различни общности тенденции?

Политиката и политиките се правят на база идеология, т.е. убеждения. Смятам, че тези световни тенденции са причинени от нежеланието на политическите елити за справянето със социалните проблеми и в същото време инструментализирането на фашизма от самите елити в тяхна собствена полза. Виждаме,  национализмът помага за укрепването на границите и милитаризацията на обществата. Виждаме какво се случи с „Великата българска стена“, която беше построена некачествено и без конкурс, за да ни „брани от бежанците“, докато в същото време някои правеха огромни пари на гърба на хората. Виждаме и как авторитарните режими на нашето време като този на Ердоган, ползват националистическа реторика, за да се отърват от опониращите в страните си врагове. Светът се „загражда“ с нови крепости и огради и докато ни убеждават, че врагът е някой друг, хората в националните държави стават все по-контролируеми.

 

Как можете да обясните това, че организаторите на Луковмарш наричат „словото на омразата”, „фашизма” и „нацизма” кухи фрази? Ако за тях тези понятия не значат нищо, защо са облечени като герои в съветски анти-фашистки или холивудски анти-нацистки филм, в който те биха играли „лошите”. Нима отричайки се от собствените си идентификационни думи по-скоро целят да предизвикат комичен ефект?!

Аргументацията им винаги бяга от тези думи, защото те адресират истинската им същност сред обществеността. Във всеки случай, аз не виждам нищо комично в това, което правят и казват.

Впрочем, много хора смятаха Тръмп за бутафорен и смешен, когато се кандидатира за президент. Той спечели. Именно подценяването на подобни хора и организации и игнорирането им, оставя свободно пространство за тяхното разрастване като влияние и последователи. Неадресирането на лъжата накрая я прави огромна. Като тези лъжи, които ни казват за ромите и лъжите, които отнеха живота на 6 милиона евреи.

Възприемате ли опита ни да отговорим на поведение, идеи и пропаганда, които смятаме за крайно опасни и човеконенавистни, не с анти-протест, а с конференция?  Искахме  да дадем трибуна на един теоретичен и експертен анализ на случващото се в българското общество, като поканим и държавни представители да го чуят и дебатират – какъв е коментарът ви?

Приветствам усилията зад тази конференция и не се съмнявам, че са се изказали професионалисти. За мен е проблемен моментът, че тази конференция е подкрепена от Столична община и че това ще бъде неин аргумент за в бъдеще, че действа срещу неонацизма и речта на омразата. Реално всеки, който е наблюдавал Луковмарш през последните години вижда, че той е далеч от забранен и това се случва заради Столична община. Нейната подкрепа в случая е опит за измиване на ръце, особено финансирането което е предоставила, дава аргументи в ръцете на организаторите на Луковмарш и последователите им – те се изживяват като автентични, като „народа”, като неплатените родолюбци, в противовес на „грантаджиите”. Така, неонацистите ще събират повече подкрепа от обикновения българин, притиснат от социалните условия в страната. Участието от Столична община във Форума“ Софшия казва“ не“ на омразата и екстремизма“ дава един вид легитимация на вид „антисистемен” гняв.

На въпроса дали протест или конференция отговарям така – не смятам, че една акция е по-важна или от друга, смятам, че срещу неонацизма може винаги да бъде приложено разнообразие от тактики. Както вече споменах, националисти са плъзнали във всички не просто държавни, а обществени нива – огледайте се на улицата и пребройте свастиките по сградите. Тук е мястото да изразя солидарността си с таргетираните от организаторите на Луковмарш участници. За мен е вид терор те да публикуват на сайта си имената на хора и организации, настройвайки контингента си срещу тях. Всички знаем с какви методи си служат.

Градските пространства са окупирани от отявлен фашизъм, а хората все повече вярват в национализма като отговор. И това е защото „патриотите”, във всичките им нюанси са достъпни за тях. Аз възприемам протеста срещу Луковмарш като изключително важна кауза и за мен този въпрос звучи както би звучал въпросът „Не смятате ли, че вместо София Прайд, трябва да има конференция срещу хомофобията?”, подкрепена от Йорданка Фандъкова. Би било чудесно и двете да се случат, експертни мнения никога не са излишни, но видимостта на присъствието в обществото е изключително важна.

Проектът „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.