Антиджендър движението в Европа и образователния процес в държавните училища

Снимка: "Дневник" - Неправителствени организации излязоха на протест в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция.

Масовите протести в Европа срещу еднополовите бракове, репродуктивните права, джендър мейнстрийминга и сексуалното образование през последните няколко години се въртят около т.нар. “джендър теория”. Тя се представя за нова заплаха за “традиционното семейство” и “природната мъжественост и женственост”, поради това, че уж целяла културна революция –  пост-бинарен свят на половите роли. Много от тези дебати (и конкретни акции) са насочени към училищата и образователния процес. Съществува убеждението, че “джендър теория” вече се преподава в училищата, което щяло да доведе до опустошителни последствия за децата. Представителите на анти-джендър движението твърдят, че децата са подложени на сексуализиране и промиване на мозъка посредством “джендър теорията”.

Използвайки тези дебати като отправна точка, статията, която Маргиналия предлага на своите читатели, разглежда произхода на термина “джендър теория” и разкрива естеството му на “празно означаемо”. Освен това предлага анализ на различните антиджендър акции в различни европейски страни, които се опитват да се намесят в образователния процес в държавните училища. И накрая разглежда ролята на родителите и тяхното право да се намесват (или не) в образователния процес на основата на съществуващите решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Статията показва, че твърдението, че родителите имат право да образоват своите деца в съгласие със своите религиозни или морални възгледи не означава, че учителите трябва да отбягват въпроси, които биха могли да причинят “морален стрес” на децата или на родителите, стига училището да не прибягва до индоктриниране и при условие, че представя тези въпроси, както и всички останали въпроси, по обективен, критичен и плуралистичен начин.

Седмичната рубрика излиза благодарение на  преводаческата и редакторска работа на  Рада Цанева

Роман Кухар, Алеш Зобац

                                         Въведение

 През последните години – особено след масовите протести на Manif pour tous[1] срещу еднополовите бракове през 2013 г. във Франция – все по-голям брой групи и инициативи се организират срещу онова, което доскоро в западния свят (а и другаде) бе смятано за необратим процес в посока гарантиране на равенството между половете и сексуалните права. Те се прицелват във всяко едно удобно нещо – от брака и равенството между половете, абортите, репродуктивните права, сексуалното образование, джендър мейнстрийминга и правата на трансджендър хората, до антидискриминационните политики и дори самото понятие “джендър” като социален аспект на пола. Основната свързваща нишка между всички тези различни играчи е понятието “джендър теория” или “джендър идеология”,[2] която функционира като “празно означаемо”,[3] като “символично лепило”,[4] или просто като многофункционален враг, който може да бъде представен по различен начин, за да пасне на конкретната цел на даден политичeски протест.

Протестите в Европа не бива да бъдат разбирани просто като продължение на предишните форми на (консервативна) опозиция срещу правата на човека, отнасящи се до интимното[5] и дебатите за политиките за сексуално гражданство[6]; те са нов израз на съпротива, с нови форми на организация, нови видове мобилизация и нови дискурси, които се опитват да стигнат до по-широка аудитория, а не само до традиционните консервативни кръгове.

Въпреки че терминът “джендър теория” се появява съвсем наскоро, идеологическото му съдържание е в процес на изработване от средата на 90-те години на миналия век, предимно в контекста на Католическата църква. Както показва последното изследване за произхода на антиджендър движението, Ватиканът играе ключова роля в изфабрикуването на самото понятие и неговото разпространение в Европа и по целия свят.[7]

Една от най-важните цели на антиджендър движението в Европа са държавните училища и образователният процес. Твърди се, че “джендър теорията” се е “промъкнала” в държавните училища и че учениците са подложени на сексуализиране и промиване на мозъка посредством радикална феминистка идеология и хомосекусална пропаганда. Затова в различни европейски страни се организират групи от загрижени родители да протестират срещу, по техните думи, нарушаването на правото им да образоват своите деца в съгласие със своите религиозни или философски убеждения.[8]

Тръгвайки от тези развития като отправна точка, настоящата статия цели три неща. Първо, да разгледа появата и интерпретациите на термина “джендър теория” и на какво се дължи неговият мобилизиращ ефект. Второ, да се представят видовете протестни действия, които антиджендър движенията използват срещу “джендър теорията” в образователния процес в държавните училища. Изводите ни се основават на изследователски проект, изучаващ тези движения в сравнителен план в дванадесет европейски страни, проведен между 2014 и 2017 г.[9] И накрая, статията разглежда ролята на родителите и тяхното право да се намесват (или не) в образователния процес, когато се обсъждат “трудни теми” като равенство между половете или сексуалност. Всъщност, тези протести не са напълно нов феномен. Родителите и преди са се оплаквали от определени теми – особено в контекста на  сексуалното образование – и някои от тези случаи са стигнали до Европейския съд по правата на човека. Онова, което е истински ново, е мащабът на протестите, както и призивите към “загрижените родители” да не пускат децата си на училище в знак на протест срещу “джендър теорията” във Франция и Италия.  Подобни протести поставят под огромен натиск училищните власти и самите учители.

Въпреки гореизброените разлики, вярваме че съществуващите решения на Европейския съд по правата на човека са все още валидни интерпретации на Чл. 2 от Протокола към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от 1952 г.,[10] която задължава държавата да “зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“

На основата на анализа на тези решения застъпваме тезата, че правото на родителите да обучават своите деца в съгласие със своите религиозни или морални убеждения не означава, че учителите трябва да избягват теми, които биха могли да подложат на “морален стрес” учениците в училище, защото противоречат на тяхната лична ценностна система. В този смисъл държавните училища и особено учителите трябва да уважават индивидуалните ценности на учениците и същевременно да са се придържат към общата рамка от споделени ценности и норми, които произтичат от правата на човека, и да предотвратяват популистките опити на антиджендър движението да се намесва в образователния процес.

 

Корените на “джендър теорията”

 

През януари 2013 г. Франция става свидетел на един от най-големите протести в историята на близкото минало. Според някои изчисления почти един милион души протестират срещу френското правителство, което се опитва да отвори институцията на брака и за еднополови двойки. Някои от протестиращите държат банери с надписи “Спрете джендъра” или “Спрете джендър идеологията”. Понятието “джендър идеология” се възприема като символ на морална криза, изразяваща се във факта, че еднополовите двойки получават равни права с разнополовите двойки. Въпреки това “джендър идеологията” – която в някои страни е наричана “джендър теория”, а в германоезичните – “джендъризъм” (по аналогия с “комунизъм”) – представлява много повече от просто съпротива срещу еднополовите бракове. Тъй като този термин никога не е бил ясно дефиниран, значението му е хлъзгаво. По този начин се създава усещане за теория на конспирацията и терминът функционира като “празно означаемо”,[11] което може за означава всичко и нищо – от еднополови бракове и сексуално образование до репродуктивни права и право на осиновяване и аборт.

Появата на понятието “джендър теория” и свързаните с него дискурси могат да бъдат проследени назад във времето до процесите, развили се след Конференцията на ООН за население и развитие през 1994 г. в Кайро[12] и Световната конференция за жените през 1995 г. в Пекин.[13] По това време терминът “социален пол” или “джендър” (“gender” на англ.) започва да се появява в официалните документи на тези конференции, заменяйки по-есенциалисткия термин “биологичен пол” или просто ”пол” (“sex” на англ. език), за да означи, че неравенството между половете е резултат не от биологични различия, а по-скоро от предимно социално конструирани различия между половете.[14]

По време на тези конференции обаче Светият престол изразява открито своите резерви към термина “джендър” и настоява в окончателната версия на документите и от двете конференции да се използва терминът “биологичен пол” (“sex” на англ.). За Светия Престол “джендър” или идеята, че мъжете и жените са социално конструирани категории, подкопава концепцията за “естественото семейство”, в което и мъжа, и жената имат своя отличителна роля, определена от техните биологични различия (предимно в репродуктивен аспект).[15] По тази причина, Ватиканът се опитва да лансира идеята за “равно достойнство” на мъжете и жените вместо равни права независимо от социалната роля на пола (или равенството между половете). Тази интерпретация е изградена на базата на теологията на Папа Йоан Павел II, която набляга на половите различия между мъжете и жените, и тяхното взаимодопълване. По подобен начин, кардинал Ратцингер скърби за “тривиализирането на половите различия” още през 1985 г.[16]

В периода след двете конференции за пръв път се появява темата за “джендъра” като таен план на радикални феминистки и ЛГБТИ активисти. “Джендърът” се интерпретира не само като социално конструиране на пола, но и като “стратегическо средство” за установяване на пост-джендър общество, което или ще омаловажи значението на социалните роли на пола, или ще установи нов джендър порядък отвъд бинарната джендър система. Всички тези автори, като американската консервативна  журналистка Дейл O’Лиъри[17] (1997), френският свещеник и психоаналитик Тони Анатрела[18] и на по-късен етап германската социоложка Габриеле Куби[19] твърдят, че целта на “джендъра” е да разруши мъжествеността и женствеността, да отиде отвъд “естественото взаимодопълване между мъжете и жените” и следователно да разруши “естественото семейство”. Тези интерпретации са в сърцевината на осъждането на онова, което по-късно е наречено “джендър теория” и което днес се приема за парадигма на почти всички политики за равенство между половете и сексуално гражданство.[20]

Понятието “джендър теория” започва да се разпространява като нова ключова дума и да придобива все по-голяма популярност през 2012 г. и 2013 г., особено по време на френските протести на Manif pour tous. Подобни протести са се случвали и преди, като например протестите срещу еднополовите бракове в Испания през 2005 г., последвани от т.нар. „Ден на семейството” в Италия през 2007 г., организиран в знак на протест срещу намерението на италианското правителство да узакони фактическото съжителство на еднополовите двойки. По-късно “Денят на семейството” се превръща в една от протестните структури на антиджендър движението в Европа. През 2010 г. в Словения също се организират такива протести срещу Семейния кодекс, включително Ден на сеемйството. По същото време в Хърватия има протести срещу сексуалното образование. В Полша дебатът за “джендър идеологията” се появява около ратификацията на Истанбулската конвенция, а в Словакия “джендър” е една от ключовите думи по време на кампанията за референдума за дефиницията на брака и правата на еднополовите двойки през 2015 г.[21]

По време на всички тези протести “джендър теорията” се заклеймява като идеологическата основа на всички прогресивни политики. С други думи самият термин “джендър теория”, внушавайки, че има нещо като кохерентен корпус от научни разработки, познати като “джендър теория” (което съвсем не е така), се превръща в синоним на конспиративна теория, уж целяща културна революция, при която биологичните факти за мъжете и жените се отричат и се промотира флуидност на пола. Така се изгражда представа за “джендър теорията” като проект за социално инженерство, при който мъжете няма да са вече мъжествени, а жените – женствени, и всеки ще е свободен да избира пола си и сексуалната си ориентация, и да ги сменя дори “по няколко пъти на ден”.[22]

Някои католически интелектуалци като Тони Анатрела[23] твърдят, че “джендър идеологията” е нова лява идеология, появила се на мястото на марксизма. Битката не се води “от страна на буржоазията и капитала срещу работническата класа, а по-скоро срещу взаимоотношенията между мъжете и жените”[24] Предимно в контекста на Източна Европа “джендър идеологията” често се представя като неоколониален проект, чрез който декадентският Запад се опитва да наложи своите джендър делюзии на останалата част от света.[25] Това е една от популистките стратегии на антиджендър движението за събуждане на болезнените спомени от бившите тоталитарни режими. Полският епископ Пиеронек например твърди, че “джендър идеологията е по-лоша от комунизма и нацизма взети заедно”.[26]

Терминът “джендър теория” става все по-реален. Подема се от мейнстрийм медиите, политиците го употребяват в своите речи – или за да го отхвърлят или за да обосноват аргументите си в съответствие с аргументите на самата “джендър теория” – и в крайна сметка се превръща в дума от ежедневието на обикновените хора. Тъй като е елементарно представяна като теория, противоположна на здравия разум и неговото разбиране за пола като биологична категория, тя разчита на дълбоко вкоренената тревожност на хората по отношение на (хомо)сексуалността и половите роли, предизвиквайки по този начин търсен популистки ефект –  отвращение, но също така и гняв, и морална паника.

Най-умопомрачителният аспект на този феномен е, че “скучният наукоподобен термин” “джендър теория” успява да се превърне в силно и ефективно средство за мобилизация. Това може донякъде да се обясни с факта, че “джендър теорията” е смятана за продукт на управляващите елити. Подобно на понятието “джендър теория”, идеята за елит функционира като “празно означаемо”, представлявайки едновременно политици, феминистки, ЛГБТИ активисти или всеки друг, който се бори за равенство между половете. Всички тези групи се възприемат като корумпиран елит, който произвежда тези идеи в своята кула от слонова кост в университетите и (транс)националните структури, които са изцяло откъснати от живота на обикновените хора.

Фактът, че повечето от гореспоменатите протести стават във време на икономическа криза, на фона на строги икономии и нарастващ популизъм в Европа, помогна да се засили усещането за разминаване между елитите и обикновените хора. Антиджендър движението е успешно, защото то, подобно на популистките партии и групи в европейските страни,[27] активира тревожността на хората за бъдещето на техните семейства и особено на децата им. “Невинното дете” е в центъра на антиджендър дискурса, който се основава на “политика на страха”.[28]

Фокусирано върху корумпираните елити, антиджендър движението продава на хората обещания за по-добро бъдеще. Бъдещето, обаче, е в миналото – нашите общества, твърдят представителите на антиджендър движението, трябва да се върнат към естествения ред на нещата, според който мъжете са мъже, а жените – жени, и двата пола се ползват с еднакво уважение без да са равни.

Антиджендър движението включва играчи отвъд религиозните обвързаности. Всъщност движението предлага “символично лепило”, което прави възможно сътрудничеството между отделните играчи въпреки различията в основната им идеологическа рамка.[29] В центъра на “джендър идеологията” като лепило, което свързва и обединява различни играчи като асоциации за семейството, групи противопоставящи се на аборта, някои религиозни гей хора и крайни националистически партии, е образът на “невинното дете” и оттам – на семейството и нацията. Нещо повече –  общите действия на тези играчи са инспирирани от самата цел за борба с корумпираните елити, чиято “(джендър) идеология” се представя като нова тоталитарна идеология, целяща да разруши мъжествеността и женствеността, и естествената комплементарност на мъжете и жените,[30] и по този начин да отслаби основата на “естественото семейство”, а впоследствие и самата нация.[31]

За групите и действащите лица, обединени в борбата срещу “джендър идеологията”, “джендър” (или социалният пол) е обща, обединяваща основа, поради това, че социалният пол се представя за форма на атака срещу природата (от религиозните играчи), нацията (от националистите) или нормалността (от консервативните играчи). Въпреки някои припокривания между отделните действащи лица, това са основните опорни точки на антиджендър групите. С други думи “джендър идеологията” е обща рамка, която свежда различните дискурси до една голяма заплаха, обединяваща отделните играчи.[32]

Антиджендър движението се представя за модерно, младо и хип. В повечето случаи то се опитва да скрие своите връзки с религиозни групи и да си създаде светски имидж, който не може да бъде приравнен с предходните форми на консервативна съпротива срещу равенството между половете и сексуалните права. Освен това тези групи все по-често създават международни коалиции като например Европейската гражданска инициатива в защита на семейството и брака “Мама, татко и деца”.[33]

 

Антиджендър движението и държавните училища

 

Една от важните цели на антиджендър движението е производството на знание. Това е борба за легитимността на академичния труд, особено на изследванията за пола (т.нар. джендър изследвания или gender studies на англ.) и сходните им дисциплини. В Полша[34] и Франция[35], но и на други места, департаментите по джендър изследвания и университетските курсове, свързани с изследвания за пола са атакувани и осъждани като гнезда на “джендър идеологията” или синоним на квази-научна работа. Джендър изследванията са критикувани като неакадемични, идеологически и в конфликт с уж неподлежащи на съмнение открития на биологията, като различията между мъжкия и женския мозък. Следователно антиджендър движението има амбицията да се превърне в алтернативно поле за производство на знание.

Също така една от целите на антиджендър движението в Европа са държавните училища, които са набедени, че вече са включили “джендър теория” в учебната програма. Организират се различни видове акции, за да се противостои на преподаването на идеи за равнопоставеността на половете в училище. Граждански инициативи на т.нар. “загрижени родители” се опитват да оказват натиск върху училищните власти и учителите да не преподават определени теми като еднополови семейства, социално конструиране на половите роли, сексуално образование, хомосексуалност и други подобни. Във Франция, например, се организира онлайн петиция срещу анимационен филм за началните училища, озаглавен “Целувката на луната” (на фр. Baiser de la lune), който показва две мъжки риби, които се влюбват една в друга[36], докато в Италия успяват да извадят от употреба книжки за различните типове семейства от някои държавни начални училища.[37]

В някои страни като Полша и Хърватия, където религиозното обучение е важна част от системата на държавните училища и Католическата църква е основен играч в образованието, съпротивата срещу “джендъра” може да бъде разбрана и като реакция на интерпретацията, че ценностите на Църквата и учението й за комплементарността на половете[38] и “естественото семейство” са поставени под въпрос и ролята на Църквата е омаловажена.[39]

Изследванията на антиджендър кампаниите в Европа[40] показват три вида съпротива срещу държавните училища, чрез която се правят опити за оказване на натиск върху училищните власти или министерствата на образованието да забранят някои теми да се обсъждат в училище или за директна намеса в самия образователен процес. Тези видове съпротива включват: (1) протести срещу сексуалното образование като цяло, (2) заклеймяване на определени учебници като пропагандиращи “джендър идеология” и (3) организирани масови протести, при които децата се спират от училище.

Опозицията срещу сексуалното образование в училище не е нова. Опонентите му твърдят, че подобно образование сексуализира децата на ранна възраст и нормализира хомосексуалността, особено когато сексуалността е представена не само в негативна светлина (т.е. превенция на болести, предавани по полов път), но и в позитивна светлина (т.е. удоволствие от сексуалността). Нещо повече, техните усилия са основани на идеята, че децата не трябва да имат досег с каквато и да било информация за сексуалността. Вярват, че говоренето за сексуалността ще бъде пагубно за тях, защото децата са възприемат като лишени от сексуалност. Робинсън показва,[41] че подобна “закрила” прави децата дори още по-уязвими, тъй като те са лишени от достъп до адекватна информация за сексуалността, която би им помогнала да израснат като компетентни възрастни.

Един от най-зрелищните примери за това е Хърватия, където антиджендър движението се появява точно около дебатите за здравното образование (включващо модул за сексуално образование), започнали още през 2006 г. Въпреки сблъсъка между подходите към сексуалното образование – между програмите, основани на въздържание и комплексните програми за превенция – някои твърдят, че сексуалното образование се отразява отрицателно на сексуалността на учениците и увеличава бременностите в тийнейджърска възраст.[42] Най-спорният въпрос в тези дебати обаче изглежда е половото равенство и позитивната репрезентация на хомосексуалността.[43]

Подобни протести, организирани от антиджендър движението, могат да бъдат наблюдавани в други европейски страни. През 2015 г. в Австрия Инициативата за полезно сексуално образование (Initiative wertvolle Sexualerziehung), в тясно сътрудничество с политически партии и противници на аборта, организира петиция срещу сексуалното образование и употребата на чувствителен към въпросите на социалния пол речник в австрийските училища.[44] Демонстрации срещу сексуалното образование в училище са организирани и в Германия, където някои групи популяризират домашното образование (т.нар. homeschooling), за да избегнат “джендър теорията” и да “отслабят влиянието на държавата върху онова, което смятат за “частен въпрос”.[45] По подобен начин в Полша сексуалното образование се представя като нежелана интервенция в частната сфера и често е сравнявано с предишния политически режим, който се опитва да установи пълен контрол над частния живот на хората. Голяма демонстрация под надслов “Да спрем покварата в образованието” е организирана през 2015 г., за да се противопостави на планираните промени в съществуващите училищни програми за сексуално образование.[46]

Вторият тип протести са организирани вследствие на създадената морална паника, при която се демонизират различни учебници или учебни помагала, които взимат отношение по въпроса за половото равенство или популяризират джендър анализ. Такива учебни материали се подлагат на щателно обследване поради обвинението, че индоктринират децата в училище от ранна възраст, обикновено без знанието на родителите. Подобни акции обикновено са публично обявявани от някои депутати, приближени до антиджендър движението, за да се окаже натиск върху Министерството на образованието да забрани тези учебници в училищата.

Антиджендър групите също апелират към “загрижените родители” да инспектират учебниците и училищната програма и да идентифицират къде се е промъкнала “джендър идеологията” в “нашите училища”. Родителите са помолени да докладват подобни примери на антиджендър групите, които на свой ред оказват натиск върху училищата или върху определени учители да премахнат джендър посланията от преподаването. В Италия властите въвеждат специални “антиджендър горещи линии”, за да улеснят родителите да докладват случаи на “дженъдр идеология” в образователните програми.[47]

Пример за “антиджендър инспектиране на учебници” е един унгарски учебник по история, който представя историята през призмата на социалния пол. Депутат от партията „Фидес” заклеймява учебника като промотиращ “джендър идеология” по време на парламентарен дебат.[48]

Френският парламент се занимава с подобен въпрос през 2011 г., когато консервативен депутат бие тревога, че френското Министерство на образованието възнамерява да включи обяснение за разликата между биологичен и социален пол в учебниците по биология за гимназиалния курс. Това се разглежда като проникване на чужда (т.е. американска) теория във френските учебници, която може да нанесе вреда на учениците.[49]

В Словения брошурата „Любовта е любов”(Ljubezen je ljubezen), използвана от Амнести Интернешънъл по време на нейните извънкласни училищни семинари за правата на човека, свързани с “половата идентичност” и сексуалната ориентация, е обсъждана в парламента като доказателство, че “сред нашите деца в училище” се разпространява “джендър теория” без съгласието на родителите и дори без тяхното знание. Върху Министерството на образованието се оказва натиск да предотврати използването на брошурата, която според антиджендър движението “цели препрограмирането на децата според “джендър теорията”, която не признава съществуването на биологичен женски и мъжки пол”.[50]

По подобен начин в Полша някои антиджендър активисти организират протест срещу наръчника „Детска градина за равенство”(Równościowe przedszkole), базиращ се на феминистките идеи за равенство между половете. Наръчникът се представя за промотиращ мастурбацията, а за обучителите по сексуално образование се пускат слухове, че принуждават момчетата да носят рокли.[51] Както и в Словения, наръчникът се приема за доказателство за съществуването на план, който да унищожи невинните деца и да обърка представите им за половите роли още от ранна възраст.[52]

Накрая, освен (онлайн) петиции и обществени протести срещу включването на темите за културното многообразие и равенството между половете в училищните програми и учебниците, антиджендър активистите организират и конкретни акции, целящи да прекъснат учебния процес. През 2014 г. френското антиджендър движение организира акцията “Не пускайте детето си на училище” (Journée de Retrait de l’École), за да протестира срещу Министерството на образованието и намерението му да въведе експериментална обучителна програма в училище за равенството между половете. То използва социалните медии, за да достигне до родителите – особено до имигрантските семейства от работническата класа – и ги призовава да не допускат детето им да отиде на училище. Това създава нещо като морална паника и някои ученици са спрени от училище за няколко дни.[53]

Вдъхновено от френските протести, италианското антиджендър движение организира подобна акция през 2014 г. Използвайки WhatsApp и други социални медии, Италианската асоциация на родители на ученици в католически училища призовава родителите да не пускат децата си на училище веднъж в месеца, за да протестират срещу колонизацията чрез  “джендър идеология” в италианските училища.[54]

 

Правата на родителите и образователния процес

 

Увеличаващата се съпротива срещу “джендъра”, насочена към обхващане на държавните училища, надхвърля предишни единични протести от отделни родителите, които искат тяхната специфична ценностна система да бъде включена в училищната програма. Мащабът на съпротивата и особено приликите между антиджендър стратегиите в различни европейски страни, неизменно повдигат въпроса за това как да се съвместят специфичните частни ценностни системи на някои родители (и техните деца) и образователния процес в държавните училища.

На този въпрос може да даде отговор прегледът на съществуващите съдебни решения на Европейския съд по правата на човека по дела на родители, които са се опитвали да спрат – и понякога дори са успявали – децата си от училище заради своите специфични ценности, макар че антиджендър движението по-често се опитва да премахне изобщо някои теми от програмата за всички деца.

Да започнем от Резолюция за европейско измерение в образованието: екипност и съдържание на учебните програми  (1991), според която правата на човека, плуралистичната демокрация, толерантността, солидарността и върховенството на правото са най-основните ценности, правещи възможно съвместното съществуване в човешкото общество. Това означава, че тази рамка, особено рамката на човешките права, трябва да бъде най-общата и основна рамка на обществената образователна система в Европа, или изобщо в постмодерното общество, което се характеризира със съвместно съществуване на различни ценностни системи и системи от вярвания, но което трябва да накара всички деца да се чувстват еднакво приети в училище.

Човешките права не определят конкретната форма на разбирането за “добър живот”.[55] Тъкмо обратното – те са едно необходимо условие за съвместно съществуване сред многообразието на постмодерното общество. Отговорът на въпроса какво е “добрият живот” следователно остава да бъде определен за всеки индивид от самия него.

Възприемането на човешките права е предусловие за самото съвместно съществуване на различните ни ценностни системи, като трябва да се отбележи, че доминиращата ценностна система също е една от многото. Например, дори и в дадено общество да съществува разбиране за “добрия живот”, възприето от мнозинството, тази идея не може да бъде разбрана като приложима за всеки, макар да се споделя от повечето хора. Накратко, трябва да правим разлика между концепцията за частното, която може да включва някои от вярванията и ценностите на мнозинството, и концепцията за общото, което всички ние споделяме и което се определя от международните конвенции, резолюции и законодателство, включително и отнасящите се до правата на човека.

Това е именно ключовата разлика, въведена с идеята за човешките права. Щом веднъж я приемем за обща основа, тя създава легитимно разграничение между онова, което се смята за общо, и частното. Това разграничение предоставя полезно средство на учителите и училищните власти да вземат решения в контекста на конфликти на основата на ценностите и морала, подобни на конфликтите, създадени от антиджендър движението. Тъй като едно от основните права на човека е правото да бъдеш свободен от дискриминация, независимо от каквито и да било лични характеристики или статус, човешките права изискват толерантност и уважение към различието.  Това означава, че от учителите се очаква да дават информация и знания, въз основа на постиженията на науката, като в същото време прилагат принципа за недискриминация и уважение към различието, дори и това да води до “морален стрес” за някои ученици от получените нови информация или знания.[56]

Родители са се обръщали към Европейския съд по правата на човека в миналото, твърдейки, че е нарушено правото им на образование, съгласно дефиницията в Чл. 2 на Протокола към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от 1952 г.: “Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.”[57]

Но какво точно означава този член за държавните училища в Европа? Означава ли, че държавата е длъжна да предоставя образование в съответствие с религиозните или философски убеждения на родителите?

В този контекст е важно решението по делото Kjeldsen, Busk Madsen and Pedersen v. Denmark[58] от 1976 г. През 1970 г. Дания въвежда задължително сексуално образование, за да “намали нарасналия брой нежелани бременности и да промотира уважение към другите”. Някои родители, включително жалбоподателите по делото, смятат, че задължителното сексуално образование не отговаря на техните християнски вярвания. “Те считат, че сексуалното образование повдига морални въпроси и предпочитат сами да образоват децата си в тази сфера. Подават множество жалби децата им да бъдат освободени от сексуално образование, но исканията им не са удовлетворени, което води до това, че някои от жалбоподателите спират децата си от училище”.[59]

При едно по-скорошно дело – Willi, Anna and David Dojan v. Germany and four other applications[60] – жалбоподателите (членове на Християнската евангелска баптистка църква) искат децата им да бъдат освободени от сексуално образование, което е част от програмата в началното училище. Жалбоподателите твърдят, че децата им “са свикнали със скромно и благочестиво сексуално поведение вкъщи и затова нямат необходимата зрялост, за да получат предвиденото сексуално образование”, което ще доведе до “ранното им сексуализиране”.[61] Няколко години по-късно някои от жалбоподателите не пускат децата си на училищен театрален уъркшоп на тема “Моето тяло е мое”, организиран с цел превенция на сексуалното насилие. Родителите казват “че е несъвместимо с техните религиозни убеждения собствените чувства и воля на едно дете да стават основа на неговото сексуално поведение, защото това би го окуражило да действа съобразно сексуалните си желания като възрастен, да загуби чувството си за срам и да участва в сексуални актове с възрастни. Библейската доктрина за целомъдрието и ограничаването на сексуалността в рамките на брака, осигуряват достатъчна защита от сексуално насилие”.[62]

И в двата гореописани случая, Европейският съд по правата на човека стига до едно и също заключение.  Съдът решава, че задължителното сексуално образование в държавните училища не нарушава свободата на родителите да образоват децата според техните религиозни и философски убеждения. Във втория случай той утвърждава, че Чл. 2 от Протокола “цели да гарантира възможността за плурализъм в училище, която е съществена за запазването на “демократичното общество” според визията на Конвенцията”.[63] Член 2 като цяло не забранява на държавите да разпространяват обективна информация, “тъй като в противен случай цялото институционализирано обучение рискува да стане практически неприложимо”, защото “е доста трудно за много предмети, преподавани в училище да не съдържат […] известна философска комплексност или да имат такива импликации”.[64] Въпреки това знанието трябва да бъде предавано по “обективен, критичен и плуралистичен начин”, без стремеж за индоктринация. Съдът също казва, че жалбоподателите “са били свободни да образоват техните деца извън училище и през уикенда, и така тяхното право да образоват децата си в съгласие със своите религиозни възгледи не е било ограничено по диспропорционален начин”.[65]

И двете решения потвърждават, че родителите нямат право да спират училището да обсъжда въпроси, които биха могли да са в противоречие с техните лични убеждения: “Конвенцията не гарантира правото да не се сблъскваш с мнения, които са противоположни на собствените ти убеждения”.[66] Такива са решенията на съда и при други подобни дела като Appel-Irrgang and others v. Germany, 2009;[67] Folgero and others v. Norway, 2007;[68] Hasan and Ey­lem Zengin v. Turkey, 2007.[69]

Друго решение на Европейския съд по правата на човека от 1982 г. (X. and Y. v. the UK[70]) също е важно в този контекст. В този случай жалбоподателите искат държавата да подкрепя финансово едно частно училище, което те избират заради своите лични философски убеждения. Решението на съда казва, че държавата не е длъжна да създава или финансира частни училища, които обслужват определени религиозни или философски възгледи.

Държавните училища обаче трябва да уважават частните убеждения на родителите. Според интерпретацията на Европейския съд това означава, че държавните училища не могат да индоктринират децата в противоречие с убежденията на техните родители, но в същото време образователният процес трябва да се съобразява с принципите за критично мислене, обективност и плурализъм. В резултат на това решение частните религиозни или философски възгледи трябва да бъдат уважавани в държавните училища, но това определено не означава, че образователната концепция на държавните училища трябва да следва някаква конкретна система от вярвания на родителите.[71]

 

Заключение

 

Според решенията на Европейския съд по правата на човека “моралният стрес”,  изпитан от някои ученици, когато се срещат с теми като равенство между половете или хомосексуалност, не означава, че преподаването на подобни теми в държавните училища е в нарушение на Чл. 2 от Протокола към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, нито пък означава, че държавните училища трябва да избягват теми с философска или религиозна основа. Учениците могат да се изправят срещу факти и мнения, които се различават от техните убеждения (и като правило това неизбежно се случва), а учителите не бива да избягват подобни теми; те обаче трябва да уважават разнообразието от убеждения в училище.

Има и още една причина, поради която “морално противоречиви” теми не бива да бъдат избягвани. Ако основните образователни цели на държавните училища са очевидни от Европейската конвенция за правата на човека (1994), която постановява плуралистично демократично общество и зачитане на многообразието като идеал, избягването на “морално противоречиви” теми може да влезе в пряк конфликт с тази цел. Ако учителите отбягват тези теми, плурализмът се свежда до “монизъм”. “Моралният шок”, който може да последва сблъсъка с факти, които противоречат на собствените специфични убеждения, е именно онази основа, на която е възможно да се преследва целта за толерантност към различието и живот в плуралистично демократично общество. С други думи “моралният стрес” води до осъзнаване на собствената специфична гледна точка спрямо друга такава специфична гледна точка.

Следвайки решенията на Европейския съд, целта на държавното образование е не да индоктринира, а да предоставя научно знание, което в крайна сметка също може да доведе до промяна на възгледите.

Решенията, представени в настоящата статия, предоставят ясни предписания за ролята на държавните училища и учителите в контекста на определени религиозни или философски възгледи. Тъй като образователният процес трябва да се основава на рамката за правата на човека и зачитането на различието, антиджендър движението би трябвало да докаже, че равенството между половете нарушава идеята за равни човешки права. Нещо повече, то би трябвало да покаже, че разбирането за “джендър” като социално конструиран пол е погрешен и ненаучен подход към социалните роли и полови идентичности, защото държавните училища са задължени да поставят своя образователен процес на основата на научните достижения. Затова не е изненада, че в много отношения, както показахме в тази статия, антиджендър движението представлява битка за легитимността на академичната работа и в популисткия свят на “алтернативните факти” е опит да се създаде “алтернативна наука”.

 

Текстът е публикуван в c e p s Journal | Vol.7 | No2 | Year 2017 29

 

Превод: Рада Цанева

 

[1] La Manif pour Tous (Протест за всички) е водещо обединение от организации, противопоставящи се на закона, отварящ брака за еднополови двойки (познат като брак за всички) във Франция. Заедно с Френска пролет съставлява най-видимата част от тази опозиция. От приемането на закона през май 2013 г., исканията на тази група се разширяват от опозиция срещу еднополовия брак и еднополовото родителство до защита на „традиционното семейство” и отхвърляне на преподаването на „джендър теория” в училище. Самат група се представя за аполитична и нерелигиозна до момента, в който не се превръща в политическа партия през април 2015 г. Критикувани са за прояви на хомофобия, расизъм и инструментализиране на децата. – бел.пр.

[2] И двата термина се използват от антиджендър активистите. В тази статия са използвани взаимозаменяемо.

[3] Mayer, S., & Sauer, B. (2017). “Gender ideology” in Austria: Coalitions around an empty signifier. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 23– 40). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[4] Kováts, E., & Põim, M. (Eds.) (2015). Gender as Symbolic Glue: The Position and Role of Conservative and Far Right Parties in the Anti-Gender Mobilizations in Europe. Budapest: FEPS and Friedrich- Ebert-Stiftung.

[5] Plummer, K. (2003). Intimate Citizenship: Private Decisions and Public Dialogues. Seattle, London: University of Washington Press.

[6] Richardson, D. (2000). Rethinking sexuality. London: Sage.

[7] Paternotte, D. (2015). Blessing the Crowds: Catholic Mobilizations against Gender in Europe. In S. Hark & P. I. Villa (Eds.), Anti-genderismus: Sexualität und Geschlecht als Schauplätze aktueller politischer Auseinandersetzungen (pp. 129–147). Bielefeld: Transcript.

[8] Paternotte, D., & Kuhar, R. (2017). The anti-gender movement in comparative perspective. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 253– 276). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[9] Kuhar, R., & Patternote, D., (Eds.) (2017). Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality. New York, London: Rowman & Littlefield International.

[10] Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи Париж, 20.III.1952 г., https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf

[11] Mayer, S., & Sauer, B. (2017). “Gender ideology” in Austria: Coalitions around an empty signifier. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 23– 40). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[12] Международната конференция на ООН по проблемите на населението и развитието (ICPD) се провежда в Кайро, Египет, на 5–13 септември 1994 г. Програмата за действие, приета на конференцията, е ръководен документ за Фонда на ООН за население (UNFPA). Конференцията получава голямо медийно внимание поради дебатите по отношение на утвърждаването на репродуктивните права. Светият престол и някои ислямски държави отправят сериозни критики към конференцията; бел.пр.

[13] Четвъртата световна конференция на ООН за жените: действие за равенство, развитие и мир, се провежда в Пекин, Китай в периода 4-15 септември 1995 г. Хартата на ООН от 1945 г. включва принципа за равенство между мъжете и жените. През 1975 г. ООН приема резолюция, която определя 1975 г. като Международна година на жените. През декември същата година Генералната асамблея на ООН приема още една резолюция, която определя периода от 1976 г. до 1985 г. за Декада на жените, в рамките на която се провеждат първите три световни конференции на ООН за жените: в Мексико Сити (1975 г.), Копенхаген (1980 г.) и Найроби (1985 г.); бел.пр.

[14] Buss, D. E. (2004). Finding the Homosexual in Women’s Rights: The Christian Right in International Politics. International Feminist Journal of Politics, 6(2), 257–284.

[15] Ibid.

[16] Paternotte, D. (2015). Blessing the Crowds: Catholic Mobilizations against Gender in Europe. In S. Hark & P. I. Villa (Eds.), Anti-genderismus: Sexualität und Geschlecht als Schauplätze aktueller politischer Auseinandersetzungen (pp. 129–147). Bielefeld: Transcript.

[17] O’Leary, D. (1997). The Gender Agenda: Redefining Equality. Lafayette: Vital Issue Press.

[18] Anatrella, Tony. (2015). Teorija spola: kulturni izziv [Gender Theory: A Cultural Challenge]. Ljubljana: Novi svet.

[19] Kuby, G. (2016). The Global Revolution. Destruction of Freedom in the Name of Freedom. Kettering: Angelico Press.

[20] Paternotte, D. (2015). Blessing the Crowds: Catholic Mobilizations against Gender in Europe. In S. Hark & P. I. Villa (Eds.), Anti-genderismus: Sexualität und Geschlecht als Schauplätze aktueller politischer Auseinandersetzungen (pp. 129–147). Bielefeld: Transcript.

[21] Paternotte, D. (2015). Blessing the Crowds: Catholic Mobilizations against Gender in Europe. In S. Hark & P. I. Villa (Eds.), Anti-genderismus: Sexualität und Geschlecht als Schauplätze aktueller politischer Auseinandersetzungen (pp. 129–147). Bielefeld: Transcript.

[22] Cestnik, B. (2013). Kaj je spol? [What Is Gender?] Brane na cesti (blog). Retrieved from http:// branenacesti.blogspot.si/2013/09/kaj-je-spol.html; Debevec, M. (2015). Teorija spola – prazen strah? [Gender Theory – an Empty Fear?] Radio Ognjišče, April 14. Retrieved from http://radio.ognjisce.si/sl/165/komentarji/16885/.

European Court of Human Rights (2012). Fifth section decision as to the admissibility of Application no. 319/08. Retrieved from http://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-106382%22]}; Hodžič, A., & Bijelić, N. (2014). Neo-Conservative Threats to Sexual and Reproductive Health & Rights in the European Union. Zagreb: CESI.

[23] Anatrella, Tony. (2015). Teorija spola: kulturni izziv [Gender Theory: A Cultural Challenge]. Ljubljana: Novi svet.

[24] Strehovec, T. (2013). Zakonska zveza v perspektivi drugega vatikanskega koncila [Marriage and Family in the Perspective of the Theology of the Second Vatican Council]. Bogoslovni vestnik, 73(2), 233–249.

[25] Graff, A., & Korolczuk, E. (2017). Gender as ‘Ebola from Brussels’: the anti-colonial frame and the rise of illiberal Populism. Signs: Journal of Women in Culture and Society (forthcoming).

[26] Graff, A., & Korolczuk, E. (2017). “Worse than communism and Nazism put together”: War on gender in Poland. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 175– 194). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[27] Lazaridis, G., Campani, G., & Benveniste, A. (Eds.) (2016). The Rise of the Far Right in Europe: Populist Shifts and “Othering.” London: Palgrave.

[28] Wodak, R. (2015). The Politics of Fear: What Right-Wing Populist Discourses Mean. London: Sage.

[29] Kováts, E., & Põim, M. (Eds.) (2015). Gender as Symbolic Glue: The Position and Role of Conservative and Far Right Parties in the Anti-Gender Mobilizations in Europe. Budapest: FEPS and Friedrich- Ebert-Stiftung.

[30] Виж http://www.marginalia.bg/aktsent/rolyata-na-papite-v-izobretyavaneto-na-doktrinata-za-komplementarnostta-i-anatemosvaneto-na-dzhendara-ot-vatikana/

[31] Hodžič, A., & Bijelić, N. (2014). Neo-Conservative Threats to Sexual and Reproductive Health & Rights in the European Union. Zagreb: CESI; Paternotte, D., & Kuhar, R. (2017). The anti-gender movement in comparative perspective. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 253– 276). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[32] Paternotte, D., & Kuhar, R. (2017). The anti-gender movement in comparative perspective. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 253– 276). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[33] Европейската гражданска инициатива “Мама, татко и деца” (www.mumdadandkids.eu/) се обявява в защита на брака и семейството, но всъщност е инициатива против правата на ЛГБТИ хората, която “цели да поиска от Европейската комисия приемането на единна дефиниция за брак и семейство: бракът да бъде дефиниран като съюз между един мъж и една жена, а семейството – основано на брак и/или потомство”. В България тя се популяризира от асоциация “Общество и ценности” (виж повече за това кои са те на: https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/02/17/3130749_djizus_sreshtu_djendura_-_pred_kogo_otstupi_borisov_za/), за съжаление и с подкрепата на БНТ чрез предаването “Вяра и общество” (вж.: https://www.bnt.bg/bg/a/tryabva-li-da-zashtitim-traditsionnoto-semejstvo-ot-natiska-na-evropejskoto-zakonodatelstvo и https://www.bnt.bg/bg/a/141927-zashchitava-li-evropa-traditsionnoto-semeystvo); бел.пр.

[34] Graff, A., & Korolczuk, E. (2017a). “Worse than communism and Nazism put together”: War on gender in Poland. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 175– 194). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[35] Stambolis-Ruhstorfer, M., & Tricou, J. (2017). Resisting “gender theory” in France: A fulcrum for religious action in a secular society. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 79– 98). New York, London: Rowman & Littlefield International

[36] Ibid.

[37] Garbagnoli, S. (2017). Italy as a lighthouse: Anti-gender protests between the “anthropological question” and national identity. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 151– 174). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[38] Вж.: www.marginalia.bg/aktsent/rolyata-na-papite-v-izobretyavaneto-na-doktrinata-za-komplementarnostta-i-anatemosvaneto-na-dzhendara-ot-vatikana/

[39] Grabowska, M. (2014). Cultural War or Business as Usual? Recent Instances and the Historical Origins of the Backlash Against Women’s Rights and Sexual Rights in Poland. In

Heinrich Böll Foundation (Ed.), Anti-Gender Movements on the Rise? Strategising for Gender Equality in Central and Eastern Europe (pp. 64–74). Berlin: Heinrich Böll Foundation.

[40] Kuhar, R., & Patternote, D., (Eds.) (2017). Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality. New York, London: Rowman & Littlefield International.

[41] Robinson, K. H. (2008). In the Name of ‘Childhood Innocence’: A Discursive Exploration of the Moral Panic Associated with Childhood and Sexuality. Cultural Studies Review, 14(2), 113–129.

[42] Bijelić, N. (2008). Sex education in Croatia: Tensions between secular and religious discourses. European Journal of Women’s Studies, 15(4), 329–343.; Kuhar, R. (2015). Playing with Science: Sexual Citizenship and the Roman Catholic Church Counter- Narratives in Slovenia and Croatia. Women’s Studies International Forum, 49(1), 84–92.

[43] Hodžić, A., & Štulhofer, A. (2017). Embryo, teddy bear-centaur and the constitution: Mobilizations against “gender ideology” and sexual permissiveness in Croatia. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 59– 78). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[44] Mayer, S., & Sauer, B. (2017). “Gender ideology” in Austria: Coalitions around an empty signifier. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 23– 40). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[45] Villa, P.-I. (2017). “Anti-genderismus”: German angst? In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 99– 116). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[46] Graff, A., & Korolczuk, E. (2017). “Worse than communism and Nazism put together”: War on gender in Poland. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 175– 194). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[47] Garbagnoli, S. (2017). Italy as a lighthouse: Anti-gender protests between the “anthropological question” and national identity. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 151– 174). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[48] Kováts, E., & Pető, A. (2017). Anti-gender discourse in Hungary: A discourse without a movement? In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 117– 132). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[49] Stambolis-Ruhstorfer, M., & Tricou, J. (2017). Resisting “gender theory” in France: A fulcrum for religious action in a secular society. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 79– 98). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[50] 24kul. (2016). Amnesty International: Kaj če bi spremenili spol. 24kul.si. Retrieved from http://24kul. si/amnesti-international-otroci-spremenite-si-svoj-spol.

[51] Graff, A., & Korolczuk, E. (2017). “Worse than communism and Nazism put together”: War on gender in Poland. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 175– 194). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[52] Korolczuk, E. (2014). The War on Gender from a Transnational Perspective – Lessons for Feminist Strategizing. Berlin: Heinrich Böll Stiftung.

 

[53] Stambolis-Ruhstorfer, M., & Tricou, J. (2017). Resisting “gender theory” in France: A fulcrum for religious action in a secular society. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 79– 98). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[54] Garbagnoli, S. (2017). Italy as a lighthouse: Anti-gender protests between the “anthropological question” and national identity. In R. Kuhar & D. Paternotte (Eds.), Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality (pp. 151– 174). New York, London: Rowman & Littlefield International.

[55] Lefort, C. (2001). Mednarodno pravo, človekove pravice in politična akcija [International Law, Human Rights and Political Action]. In J. Šumić – Riha (Ed.), Pravo in politika (pp. 229–241). Ljubljana: Liberalna akademija.

 

[56] Kovač Šebart, M., & Krek, J. (2009). Vzgojna zasnova javne šole [Educational Basis of Public School]. Ljubljana: Pedagoška fakulteta.

[57] Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи Париж, 20.III.1952 г., https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf

[58] www.crin.org/en/library/legal-database/kjeldsen-busk-madsen-and-pedersen-v-denmark

[59] Right to education project (2013). Kjeldsen, Busk Madsen and Pedersen v. Denmark (1976). Retrieved from www.right-to-education.org/resource/kjeldsen-busk-madsen-and-pedersen-v-denmark-1976.

[60] www.crin.org/en/library/legal-database/dojan-v-germany

[61] www.menschenrechte.ac.at/orig/11_5/Dojan.pdf

[62] ibid.

[63] Ibid.

[64] Ibid.

[65] Ibid.

[66] Ibid.

[67] http://freecases.eu/Doc/CourtAct/4526476

[68] http://freecases.eu/Doc/CourtAct/4531138

[69] https://hudoc.echr.coe.int/eng-press#{%22itemid%22:[%22003-2142546-2275681%22]}

[70] https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-3180

[71] Kodelja, Z. (1995). Laična šola: pro et contra [Secular School: pro et contra]. Ljubljana: Mladinska knjiga; Kovač Šebart, M. (2015). How to evaluate and judge when the moral-educational dimension of instruction is concerned? Review of European studies, 7(11), 138–146; Kovač Šebart, M., & Kuhar, R. (2017). The Pluralisation of Family Life: Implications for Preschool Education. Center for Educational Policy Studies Journal (forthcoming).