Юлиана Николова: Яростното отхвърляне на Деня на победата като празник е мотивирано от последиците от победата на Съветската армия върху съдбата на цели държави и милиони хора, не само в Европа

от -
614
Юлиана Николова - снимка:Анелия Николова


Докато Паметникът на съветската армия беше отрупан с венци, други два мемориала – на „български войници, загинали в Отечествената война 1944-1945“ (в Такевата градинка на ул. „Солунска“) и „в памет на загиналите за Родината български воини 1941-1945“ в парка „Св. Николай Софийски“ (на ул. „Опълченска“) – отново бяха напълно забравени: от атакисти и социалисти, от общински и правителствени активисти, от Министерството на отбраната

Откъс от статията „Срам в Деня на Европа и Победата“, с автор Емил Георгиев, сайт „Площад Славейков“

Не мога да повярвам, че и тази година разсъждавам по темата какво празнуваме на 9 май: Деня на Европа или Деня на победата? Не мога, но политиците и медиите с подкрепата на малко футболни запалянковци го направиха актуално и задължително.

Празник, според различни речници, е ден на възпоменание на нещо или някой. Ден, който може и да е работен, но задължително е отдаден на мислите за този някой или на това нещо, което почиташ, уважаваш, смяташ за значимо. Прието е да се смята, че празниците са изпълнени с  чисти мисли и доброжелателство. Няма пречка в един ден да се отдават почит и уважение на две неща, още повече когато между тези две неща съществува съществена връзка. С голямо удовлетворение бих празнувала Денят на обединена Европа и победата над нацизма[1]. Нищо, че победата, отбелязана през 1945, се оказа далеч неокончателна и нацизмът с неговите мутации с все по-голяма сила се надига навсякъде около нас в Европа.

 

 

Снимка: Паметна плоча в памет на българските войници, загинали в Отечествената война 1944-1945, в Такевата градинка на ул. „Солунска“-

Снимка: Емил Л. Георгиев Площад Славейков

Не празнувам и не бих празнувала Денят на победата на Съветската армия, не само поради установената с нейна помощ тоталитарна власт в България, унищожила цвета на нацията и развиващата се млада демократична държава, не само поради избитите поляци, смазаните чехи и унгарци, а защото отдаването на почит на чужда армия, независимо от приноса ѝ в победата над фашизма, не съответства на моите разбирания.

Снимка: Карамфили под една от скулптурните групи, изобразяващи посрещането на съветските войници в България.

Снимка: Емил Л. Георгиев Площад Славейков

Не зная дали и кой изопачава историческата истина, но е безспорно, че Нацистка Германия капитулира на 7 май 1945 г., с подписите на генералите, представляващи Главното командване на Вермахта в присъствието на представители на Командването на Съюзническите сили, Командването на Съветската армия и в качеството на свидетел – Франция. В късните часове на другия ден, 8 май (9-ти в Москва), Германия подписва за втори път пълна и безусловна капитулация в присъствието на представители на всички съюзници. По-рано през деня Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа, а Върховният съвет на СССР издава указ за обявяване на 9 май за Ден на победата на Съветската армия над Нацистка Германия.  Освен за СССР, по-късно Русия, 9 май е официален празник и за много държави, в това число Израел.  Отдаването на почит към победата над нацистка Германия е отдаване на почит и дълбок поклон пред загиналите – невинни жертви и войници. Във Втората световна война загиват 60 милиона души, от тях 70 % цивилни. Това, разбира се, са данните за Втората световна война, чийто край е сложен на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония.

Не мисля, че има смислен човек, който да се съпротивлява на отдаването на почит на жертвите и на загиналите за победата над нацизма. Яростното отхвърляне на Деня на победата като празник в най-голяма степен е мотивирано от последиците от победата на Съветската армия, върху съдбата на цели държави и милиони хора, не само в Европа.

Трагично е, че голяма част от най-френетични поддръжници на тезата за превъзходството на Деня на победата над деня на Европа, не искат да разберат смисъла на унищожението на нацизма и тъгуват по „спокойствието и сигурността“ на тоталитаризма, последвал победата на Съветската армия. В много случай по същия безпардонен начин налагат и разбирането си за превъзходство си над различни други групи от хора, мигрантите, например.

Тревожно е, че съзерцаването с умиление на демонстрацията на военна мощ на Червения площад е израз на убеждението, че войната не е в миналото, и е възможно решение за бъдещето, помпащо самочувствие и чувство за собствено превъзходство, толкова близки до нацизма. Напомня за разделението на победители и победени 73 години след края на войната в Европа, нищо че справедливо или не, България е от страната на победените. Внушава, че е важно да се позиционираш на страната на победителите.

От друга страна, Денят на Европа, 9-ти май, е ден на мира и обединението на Европа, денят, в който френският външен министър Робер Шуман през 1950 год. прочита декларация, чиято цел е да направи невъзможна войната в Европа. Декларацията подчертава, че обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия и всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.

Френското правителство предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни, като по този начин да се създадат условия за икономическо развитие на регионите, и да се пренасочат усилията от производството на оръжия към създаването на благоденствие на потенциалните жертви на тези оръжия. Решенията на новия Върховен орган ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави членки, като това предложение трябва да доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира не само в Европа, но и в света.

Декларацията на Робер Шуман целенасочено е прочетена в деня на 5-тата годишнина от края на войната в Европа. Биографи на Конрад Аденауер твърдят, че декларацията е изпратена на канцлера 24 часа преди почитането ѝ, както и подчертават огромната политическа смелост на германеца да ангажира Германия с нея, независимо от краткия срок.

Забележителното на декларацията, че тя не прави разлика между победители и победени във войната, напротив, поставя в основата на бъдещата Европейска федерация Франция и Германия. Удивителна е силата на авторите да мечтаят за мирна и благоденстваща Европа в нейните следвоенни руини.  Окуражително е, че 68 години по-късно мечтата е жива въпреки трудностите, скептицизма и възхода на национализма. Тя продължава да създава положителна, обединяваща енергия, независимо, че за някои обединена Европа е начин за получаване на европейски пари, а не споделяне на демократични ценности за мир, справедливост и сигурност, но нашата мечтата ще победи и това.

Поради това, ако не можем да имаме двоен празник Ден на Европа и победата над нацизма, аз избирам Деня на Европа, което пак е същото.

[1] Денят на победата, 9-ти май, е обявен с Указ от 8 май 1945 на президиума на Върховния съвет на СССР за празник на победата на Съветската армия над Нацистка Германия, вторият най-голям празник в Русия след деня на Октомврийската революция