400 000 причини да не си затваряме очите за ставащото в Сирия

от -
1 487
Руслан Трад журналист, снимка: Маргиналия

Наскоро УНИЦЕФ заявиха, че вече нямат думи, с които да опишат страданието в Сирия. За да покажат протеста си, агенцията пусна изявление без текст. На 18 февруари сирийският режим, подкрепен от руската армия, започна отново кампания от въздушни удари над района Източна Гута, където са разположени част от предградията на столицата Дамаск, държани днес от няколко бунтовнически групи. Освен въздушни удари, правителствените сили използват и тежка артилерия и станалите известни с разрушителния си ефект варелни бомби. Само между 18 и 22 февруари бяха убити над 300 души. В навечерието на извънредната среща на Съвета за сигурност на ООН на 23 февруари, свикана заради Гута, броят на убитите премина 500, а на ранените 2500.

 

 

 

Заради искане на Русия, гласуването на резолюцията, която трябва да поиска 30-дневно спиране на огъня в Сирия, беше отложено четири пъти и най-накрая страните успяха да започнат заседание на 24 февруари. С пълно мнозинство, резолюцията беше приета, но на сутринта на 25 февруари сирийските правителствени сили започнаха мащабна офанзива в Източна Гута, нарушавайки спирането на огъня само няколко часа след постигането му.

Какво е Гута?

Гута има западна и източна част. Районът е известен като земеделска територия, обхващаща предградията на Дамаск, част от които се разшириха вследствие на масовото преселване на население от провинциалните райони към столицата. Приетите икономически реформи от режима на Асад в началото на 2000-те създават по-голяма бедност сред земеделците, а Източна и Южна Сирия усещат най-силно тежестта на неефективните реформи.

С избухването на бунта срещу Башар Асад през 2011-2012 година, предградията на Дамаск стават една от най-горещите точки на съпротива. От 2013 година насам, Източна Гута, където бунтовническите сили успяват да изтласкат правителствените части, е под обсада на режима от пролетта на 2013 година насам.

Близо 400 000 души живеят под обсада

Според последните официални данни от ООН, 393 000 души живеят под обсада, а от тях 272 500 се нуждаят от спешна хуманитарна помощ. Една трета от населението на Източна Гута е разселено от други райони на Сирия, следствие както на военни операции, така и на споразумения за „евакуации“, т.е. насилствено изселване.

 

 

 

Напускането на Гута е невъзможно през последните години, въпреки че има няколко изключения. Малко на брой жители на областта, включително държавни служители, имаха възможността да се придвижват през многобройните правителствени пропускателни пунктове в близост до градчето Дума. Въпреки това, пътят е рискован заради заложените мини и честият снайперистки огън, както и от непредвидимите действия както на правителствените сили, така и на бунтовническите.

Въпреки че сирийските правителствени власти наскоро пуснаха съобщения над Източна Гута, призовавайки цивилните да напуснат, подобна възможност реално няма, тъй като им е отказван достъп до правителствените зони.

ООН опита няколко пъти за последните месеци да изведе най-тежко пострадалите и болни жители на Източна Гута. Вече осем месеца хуманитарните служители правят всичко възможно за извеждането на 500 души, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Заради многобройните въздушни удари, няма действащи болници, освен полеви клиники. Правителството, обаче, отказа достъп и 24 души загинаха заради тежкото си състояние. Междувременно, броят на пациентите, които трябва да бъдат изведени, вече е над 1000.

През миналия декември около 35 души все пак успяха да напуснат Гута, но не заради уважение на хуманитарното право, а като част от сделка за размяна на затворници. Липсата на медикаменти е само един от многобройните проблеми, които цивилните в Гута имат. Така например, все по-сериозна е ситуацията с недохранването, като според данните на „Лекари без граници“, ООН и Червеният полумесец, гладуването е масово явление сред жителите. Вместо да преосмисли действията си и да вдигне блокадата – или поне да установи хуманитарен коридор – режимът в Дамаск хвърля цялата вина за страданието на цивилните върху бунтовническите групи, които са разглеждани като „терористи“.

Продължаваща война, без изглед за спиране

Въпреки че през последните няколко месеца както Русия, така и САЩ обявиха, че войната в Сирия е пред своя край, заради разбиването на Ислямска държава (ИД), военните действия реално не са спирали изобщо. От една страна, джихадистите продължават да държат територии в Централна, Източна и Южна Сирия, а от друга, сраженията между бунтовници и правителство имат нов връх на ескалация.

Непосредствено след завземането на по-голямата част от териториите, държани от ИД, различните страни, които досега бяха в крехък съюз заради джихадистите, обърнаха оръжията си един към друг. Както с колегите в журнала ни за военни конфликти, De Re Militari, предвидихме още в края на 2017 година, в Сирия избухнаха няколко по-малки вътрешни конфликти, а гражданската война от местно явление се трансформира в регионален сблъсък.

Някои анализатори сравняват войната в Сирия с ливанската гражданска война (1975-1990), но сирийският конфликт е далеч по-кървав и комплексен. За шест години на военни действия, загиналите в страната са 600 000, а ранените над милион. 11 милиона са разселени, а 5 милиона са бежанци в съседни държави и Европа. Близо половин милион пък живеят под обсада, включително жителите на две селища в Северозападна Сирия, които са блокирани от бунтовнически части.

След изтласкването на ИД, сирийските правителствени сили се фокусираха върху съпротивата в Западна Сирия, която е и най-гъстонаселената част на страната. През декември правителствена офанзива завзе част от провинция Идлиб, която е под бунтовнически контрол, включително главния град Идлиб. В Идлиб, също така, има зони под контрола на Хаят Тахрир ал Шам – алианс, съставен от групи, които доскоро имаха открити връзки с Ал Кайда. Режимът използва това като претекст за атака, докато поразява предимно бунтовнически групи, включително в градовете Саракеб и Маарат ан Нуман, чието население винаги е било срещу Ал Кайда.

През януари и февруари се появиха сигурни свидетелства за използване на химическо оръжие в Идлиб и Гута, с което общия брой атаки с газ от 2012 насам станаха 194. Редица болници бяха разрушени като част от кампанията за натиск върху бунтовническите сили и положението на цивилните се влоши още повече. Така, например, в Маарат ан Нуман и Саракеб вече няма действащи болнични заведения, а пациентите трябва да бъдат транспортирани към други болници, най-близките от които са на 25 км.

Ставащото сега в Гута не е новост за Сирия. Малко преди стартирането на офанзивата на правителствените сили, външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че ще приложат същата стратегия в Гута, каквато беше спрямо Алепо. Вторият по големина град в Сирия беше държан в голяма част от бунтовнически сили до декември 2016. Тогава, благодарение на ожесточена военна кампания, подкрепена от Русия, бунтовниците бяха изтласкани, а на цивилните им беше даден избор да останат в правителствените зони или да бъдат „евакуирани“. По този начин хиляди семейства бяха прогонени от Алепо, а ООН определи евакуациите като насилствено изселване. Същата стратегия правителствените сили приложиха и в Западна Гута и долината на река Барада в района на Дамаск, които бяха също под бунтовнически контрол. По този начин, стотици хиляди хора реално са разселвани по три и дори четири пъти, без да имат предложено сигурно убежище.

 

 

От ден на ден се увеличава рискът от това сблъсъците да включат и външни играчи, които вече имат своето присъствие в Сирия: Русия и Иран, подкрепящи сирийският режим, САЩ, които въоръжават кюрдски милиции в Източна и Североизточна Сирия, Турция, която извърши интервенция, за да отблъсне кюрдите и накрая – Израел, който все повече засилва ударите си срещу позиции на Хизбулла и Иран.

Някои от външните сили вече влязоха в директен сблъсък. На 7 февруари, подкрепените от САЩ кюрдски сили участваха в атака, приключила със смъртта на дузина руски наемници, които се бият на страната на Асад. На 10 февруари, израелската армия прихвана ирански боен дрон, което доведе да извършването на редица израелски удари на територията на Сирия, поразили сирийски и ирански военни обекти. Един израелски самолет също беше свален, което засили още повече противопоставянето между Техеран и Тел Авив.

Най-вероятно Асад и неговите съюзници ще смажат съпротивата на бунтовниците в Източна Гута, които ще опишат като терористи. Както стана ясно, само часове след гласуването в СС на ООН за спиране на огъня в Сирия, правителствените части атакуваха Гута. С последните събития, става все по-ясно, че гражданската война навлиза в нов етап, който ще бъде определян от действията на външните сили.

Как може да се изрази солидарност с Гута?

Войната не може да бъде спряна от нас. Това е тъжната и жестока истина, която всички ние знаем и в която сме се убедили последните години. Ударите върху Гута ще продължат и очевидно дори Съвета за сигурност на ООН не може да спре това. Но всички ние, които живеем на сигурно и далеч от бомбите, можем през това време поне да не мълчим. Поне да не извъртаме поглед.

Кадрите, идващи от Гута, са многобройни и могат да бъдат намерени лесно в социалните мрежи. Активисти от Гута създадоха сайт, в който всеки, който иска да изрази солидарност, може да намери нужната информация с инфографики и доказателства за извършваните удари. Има няколко начина, по които всеки може да помогне, ако пожелае:

  • Информирайте се – това е първата стъпка и може би най-важната. Активистите на място са съставили дори списъци с полезни статии, изявления и доклади, които могат да бъдат споделяни. Може да се използват и инфографики.
  • Помогнете новините от Сирия и от Гута да достигнат до медиите – лекари, които помагат на ранени в Гута и като цяло в Сирия, публикуваха инструкции в помощ на всеки, който би искал да пише за ставащото.
  • Споделете на приятели, като използвате социални мрежи. Активистите в Гута имат своя Фейсбук страница, в която публикуват истории на хората, живеещи под обсада.
  • Помогнете на журналистите и активистите в Гута. Екипите им се нуждаят от всяка възможна помощ при изготвяне на постери, графики и материали. Ако решите, че може да помогнете, свържете се с тях.

Всъщност, най-добрият начин да се помогне, е като не се мълчи. Мълчанието е най-големият убиец, защото по този начин се превръщаме в съучастници на престъпленията в Сирия. Войната там не е просто местен конфликт. Обсадата на Гута е вече година по-дълга от смятаната за най-тежка в модерните времена обсада – тази в Сараево. 400 000 души нямат особен избор, притиснати от военните сблъсъци. Войната в Сирия засегна дори нашия политически живот, не само през призмата на бежанците, но и използването на войната от политически партии за свои собствени цели. Наше задължение е да искаме да знаем какво се случва около нас.