Алексей Пампоров: Кой се страхува от Истанбулската конвенция?

от -
4 142

На 3 януари се проведе първото заседание на Министерския съвет през 2018 г., на което, като точка 6 от дневния ред е внесен Проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, като по думите на вицепремиера Симеонов – 8 от 21 министри гласуват против. Последният факт в някакъв смисъл не е изненада, защото още през декември вицепремиерът Каракачанов обяви, че е дал негативно становище при предварителната съгласувателна процедура.

Преди да обсъдя „спорните“ моменти, които фактически изправиха министрите Симеонов и Каракачанов срещу министрите Цачева и Захариева, и които родиха настоящия обществен дебат, ми се иска да представя накратко контекста, в който възниква т.нар. „Истанбулска конвенция“ (обичайна практика за кратко наименуване на дългите иначе бюрократични имена на официалните документи). Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е изготвена като текст в периода 2008-2010 г., приета е от Комитета на министрите през април 2011 и открита за подписване през май 2011 г.  След сериозен обществен и политически натиск, през 2016 г. министърът на правосъдието Екатерина Захариева подписва конвенцията и поема ангажимент за процедурното и придвижване за ратификация. Политическата криза след оставката на кабинета „Борисов 2“ обаче фактически забавя процедурата и така „щафетата“ е поета от министър Цачева и кабинета „Борисов 3“, в който коалиционен партньор са Патриотичният фронт.

Съпротивата срещу бъдещата ратификация е първоначално инициирана от гражданското сдружение „Асоциация Общество и ценности“ и политически подкрепена от ВМРО[1]. Ако нещата бяха останали до тук, можеше да си кажем, че едно малко НПО, което представлява интересите на американската „християнска десница“ в България е намерило начин за ефектен ПР, възползвайки се от хомофобската параноя на ВМРО (които от самото си възстановяване се бореха срещу мормоните[2], евангелските „секти“[3] и американското влияние[4]). Тоест, един доста куриозен на пръв поглед съюз, почиващ единствено на консервативни анти-гей тези. От 4 януари 2018 г. обаче, към редиците на „съпротивата“ се присъединиха Корнелия Нинова и Изпълнителното бюро на БСП[5],  ръководството на СДС[6], Петър Москов[7] – бивш министър на здравеопазването в кабинета „Борисов 2“, както и Георги Марков бивш конституционен съдия и понастоящем депутат от ГЕРБ[8]. „Опорната точка“ на въпросната „съпротива“ е, че чрез чл. 3 от Конвенцията се въвежда понятието за „трети пол“, което ще доведе до „узаконяване на еднополовите бракове“ и изучаване на хомосексуализъм и травестизъм на всички образователни нива – от детската градина до университетите[9].

Проблемът в тезите на „Съпротивата“ обаче е, че са типичен пример за „фалшива новина“, т.е. лъжа, която повторена многократно започва да прилича на истина. За целите на Конвенцията действително се дава определение за пол (както се постъпва винаги при подобен тип документи) и това се налага, защото вътре се борави с понятието „насилие, основано на пола“. Никъде в конвенцията обаче няма да срещнете понятието „трети пол“, а цялото притеснение всъщност е породено от формулировката: „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете[10]. Всъщност, тази формулировка е изцяло взаимствана от терминологичния апарат на Световната Здравна организация[11] и иска да покаже, че нещата, които социално са приписвани на „мъжете и жените“ водят до различни типове социално поведение и съответно социална уязвимост.

Ако погледнем данните на НСИ за бюджета на времето на домакинствата, например, се вижда, че 85% от жените готвят, срещу 35% от мъжете; 80% от жените мият чинии, срещу 23% от мъжете; и в същия момент 23% от мъжете четат вестници и списания срещу 9% от жените; 19% от мъжете използват компютри срещу 12% от жените, но 0,3% от мъжете се занимават с шиене и плетене, докато 12% от жените са отделили време за това[12]. За онези, които гордо твърдят, че полът е „биологично детерминирана характеристика“ тук е нужно да зададем въпросите: „Онези, които имат пениси, по-некадърни ли са като готвачи, миячи и плетачи?“ и „Вагината пречи ли на зрението, че жените имат по-малък достъп до медии и компютри в свободното си време?“ Това са полови стереотипи и срещу това е насочена Конвенцията. В Народното събрание към момента има 62 жени народни представители[13], което е приблизително 26%, при положение, че сред лицата над 18 г. жените са приблизително 51% от населението. Защо е така ли? Защото преди приблизително 3 години, Кирил Добрев – депутат от БСП каза: „Жените ги предпочитам за други работи“[14], а Лукарски – лидер на СДС говореше за „оставката на жена си, вкъщи“[15]. Ако Истанбулската конвенция беше ратифицирана през 2013 г., например, Добрев щеше да е клиент на Прокуратурата за това изказване, а Лукарски може би щеше да се измъкне условно.

Всъщност, още през 1949 г., Маргарет Мийд публикува свое изследване, с което илюстрира по чудесен начин, че Какво означава да си мъж или жена се определя в по-голяма степен от културата, отколкото от абсолютният диктат на биологията и в социалните науки още от тогава е известно, че политическата система, религията, пазарът на труда, социалната класа и образованието са онези детерминанти, които казват кое е подходящо за мъжете и кое за жените. Същевременно, както данните от социологическите изследвания, така и данните от статистиките на досъдебното производство, показват, че огромен дял от жените са жертва на домашно насилие, като прилизително 50% от убитите жени са пострадали именно от партньорите си или от член на семейството, докато само 6% от мъжете са жертви на партньорките си; жените и момичетата формират приблизително 71% от трафика на хора, като 3 от 4 от тях са жертва на сексуален трафик[16]. От друга страна – въпреки че има Закон за защита от домашно насилие[17] – в българското наказателно право има ясно идентифицирани пропуски[18] и сега съществуващата правна рамка е неефективна, защото обществото го припознава като семеен въпрос, а не като въпрос, който засяга достойнството[19].

Затова, когато народните представители гласуват ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, трябва да са наясно, че от Конвенцията се страхуват единствено:

  • Мързеливите параноици – защото не са прочели Конвенцията, а се подвеждат по слухове и фалшиви новини;
  • Функционално неграмотните – защото са прочели Конвенцията, но не са разбрали базовите дефиниции в нея и основанието за тях;
  • Отчаяните домакини – които не могат да намерят друга реализация за себе си освен да сготвят, да изперат и да чакат мъжа си да си прибере от работа (и които вероятно също не са прочели или разбрали Конвенцията, не знаят нищо за теорията на «пресечностите» и множествените социални неравенства)
  • Онези, които бият и презират жените си – защото няма да са неуязвими след ратификацията

А в духа на антги-гей изказванията (които, пак казвам, са безпочвени и нищо такова няма в Конвенцията!), може да се предположи, че най-много се страхуват  «скритите хомосексуалисти» – защото ги е яд, че онези, които не се крият ще бъдат защитени (ако евентуално пък изобщо се допусне нормален разговор за избора на полова идентичност).

Снимка: Ратифицирането на Истанбулската конвенция защитава и децата, казват от НПО – news.bg

 

[1]              http://bnr.bg/horizont/post/100913561/vmro-se-obavi-protiv-ratificiraneto-na-istanbulskata-konvencia

[2]              http://www.segabg.com/article.php?id=220375

[3]              http://obshtestvo.net/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81/

[4]              https://news.bg/politics/vmro-i-ataka-na-krastonosen-pohod-sreshtu-us-posolstvoto.html

[5]              https://www.dnes.bg/politika/2018/01/03/stoletnicata-se-obiavi-protiv-istanbulskata-konvenciia.364020

[6]              http://www.sds.bg/articles/8402-sds-da-ne-ratifitsirame-istanbulskata-konventsiya

[7]              https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6643963

[8]              http://dnes.dir.bg/news/georgi-markov-treti-pol-njama-glasuvam-26747748?nt=4

[9]              http://glasove.com/categories/intervyuta/news/vmro-mezhdunarodni-lobita-natiskat-bylgariya-da-uzakoni-tretiya-pol

[10]             https://rm.coe.int/168046246f_

[11]             https://web.archive.org/web/20150818074425/http://apps.who.int/gender/whatisgender/en/index.html

[12]             http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=159&sp2=160

[13]             http://www.parliament.bg/bg/MP

[14]             https://www.24chasa.bg/novini/article/4178589

[15]             http://www.webcafe.bg/id_1737754593_Prizivi_za_ostavka_na_Bojidar_Lukarski

[16]             http://www.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women/facts-and-figures

[17]             https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135501151

[18]             http://www.marginalia.bg/aktsent/25132/

[19]             http://bnr.bg/post/100915790/adv-z-kalaidjieva-istanbulskata-konvencia-ne-protivorechi-na-konstituciata-ne-spomenava-i-treti-pol