Алексей Пампоров: Нуждата от ратификация на Истанбулската конвенция: обяснена за християни

от -
1 583
Алексей Пампоров, социолог, доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН

Известния юрист, политически близък до Меглена Кунева, проф. Даниел Вълчев, публикува в „Юридически барометър“ статия, посветена на Истанбулската конвенция и адресирана към Конституционния съд. Ето един пасаж: „Хората с нетипична сексуална ориентация имат същото право на щастие и наравно морално третиране като всички останали хора. Вярвам, че е редно подобно разбиране да има и съответен юридически израз. Същевременно това по никакъв начин не предполага предоставянето на допълнителни права или отказ от традиционните за едно общество ориентири при възпитание на децата“. И още:“Този прочит поставя множество въпроси, някои от които и с практически измерения. Например защитена ли е от Конвенцията (извън случаите на домашно насилие) жена, която е приела социално изградената роля на мъж? А защитен ли е в същата хипотеза мъж, приел социално изградената роля на жена? И как познаваме кога тези роли са действителни или само претендирани? Освен отсъствие на определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми и компрометиране на идеята за правната сигурност, в случая е налице и предпоставяне на допълнителни права и на допълнителна закрила на лица, които са определени не по обективни критерии, а в зависимост от техни твърдения относно собствените им вътрешни преживявания. Поради това считам, че чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията противоречат на принципа на равенството, прокламиран в чл. 6 от Конституцията.“

По повод аргументите на Даниел Вълчев, в социалните мрежи се изказаха категорични мнения. Рада Цанева, която е редактор и съставител на поредицата преводни  материали за Истанбулската конвенция в Маргиналия, написа:

„Как е възможно този човек да преподава в СУ, и дори да е бил министър на образованието, като дори елементарната логика му се губи, да не говорим за задълбочени знания по международно право! Няма международен документ, който да приема защитата от насилие на определена група хора за дискриминация спрямо друга, както и няма международна правна рамка, която да приема насилието за нормално – все едно на какво основание.“

Радослав Стоянов, юрист от БХК пише:  Дизайнът на системата за обучение по право в България е такъв, че да промотира националисти (и от там – социални консерватори) юристи. Това е една система на възпроизводство на шовинизъм, сексизъм и кланяне пред авторитети. Цветът, който спонтанно асоциирам с думата „право“, по тази причина е кафяво – като фашистките униформи“.

Конституционият съд ще се произнесе по конституционната /не/съобразност на Истанбулската конвенция на 27 юли.

В този брой публикуваме втората статия на Алексей Пампоров по темата.

В началото на годината Министерски съвет внесе за Ратификация в Народното събрание Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Отговорните за това експерти не бяха свършили добре своята работа и в публичното пространство се появи доста спорен, неофициален превод на Конвенцията, който породи сериозен обществен дебат. Водени от създалото се обществено настроение, представителите на християнските вероизповедания едно след друго излязоха с декларации срещу ратификацията на Конвенцията (станала известна като „Истанбулска“ по името на града, в който е предложена за подписване за пръв път).

Първи – между обсъждането в Министерски съвет и фактическото внасяне за ратификация – със становище „срещу“ излизат Обединените Евангелски Църкви в България[1]. В тяхната позиция се казва, че Конвенцията е „опит за въвеждане във вътрешното ни право на нови дефиниции и модели, които са в открито противоречие с основни християнски ценности“ и ОЕЦ изразяват „несъгласие да се предефинира в България понятието „пол“ чрез влагане на нов за обществото ни смисъл, различен от установения общоприет“.

Становището на Светия Синод на БПЦ излиза ден преди обществения дебат и е изчетено публично от трибуната в Аулата на Софийски Университет[2]. То е вътрешно противоречиво, защото борави ту с българския превод, ту с оригинала на документа и от една страна твърди, че „Неубедителни са твърденията, че в конвенцията не се въвежда понятието „трети пол““, а от друга страна признава, че „В автентичния текст на конвенцията понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex)“ и „има изброяване на пол и социален пол – „sex“ и „gender““, т.е. „джендър не е измерение на пол. Основната теза на БПЦ е, че „Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение“ и затова „БПЦ не приема узаконяването на категории като „джендър”, „джендърна идентичност”, полът като „социално изградени роли”, „джендърно разбиране”, „нестереотипни джендърни роли”“.

В деня на дебата позиция срещу конвенцията разпространява и Епископската конференция на Католическата църква в България[3]. Макар че, в позицията се казва „настояваме Народните представители съвестно да анализират не буквата, а духа на Конвенцията“ самата позиция очевидно изхожда именно от буквата (т.е. определението за „gender” в чл. 3), а не от „духа“, отразен в преамбюла на Конвенцията: „насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете“. Основният аргумент на това становище е, че Конвенцията „не съсредоточава вниманието върху обществените проблеми формиращи поведението на личността, а измества фокуса върху ново идеологическо предефиниране на понятието за жена и мъж, за пола като променливо социално, а не биологично явление и прехвърля отговорността за насилието върху брака, семейството, традицията“.

Разбира се, Християнството и Светото писание играят огромна роля във формирането на съвременното право в Европа и в България. Пета книга Моисеева „Второзаконие“ става основа както на Византийската Еклога, така и на българския „Закон за съдене на людете“, а почти всички от Десетте божи заповеди са част от светското законодателство и до днес: Не убивай! Не прелюбодействувай! Не кради! Не лъжесвидетелствувай! Не пожелавай жената на ближния си… нито нещо друго, което е на ближния ти! Почитай баща си и майка си! Шест дена работи и върши всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши никаква работа (Втор. 5:13-21). Затова позицията на християнските вероизповедания в България е много важна и трябва да се има предвид. От друга страна обаче, ми се струва, че в случая на Истанбулската конвенция представителите на религиозните институции бяха ловко измамени от търговци на вяра и мога напълно да се съглася с проф. Калин Янакиев, че тя е по-скоро „консервативна“[4] (т.е. близка до християнските ценности), отколкото либерална. Къде е проблемът тогава?

Ако трябва да резюмирам официалните позиции в трите становища, формално те стъпват на Светото писание, в което се казва „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27)[5]. В хода на дебатите и телевизионните интервюта обаче различни религиозни лица изтъкваха други два аргумента. От една страна, аргументацията беше правена през написаното в писмото на Апостол Павел до ефесяни: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата” (Еф. 5:22-23). От друга страна – през Трета книга Мойсеева: „С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота“ (Лев.18:22) и особено с „Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях“ (Лев 20: 13). Именно от тази гледна точка обаче искам да изложа своите християнски аргументи за ратификацията на Истанбулската конвенция.

Моята теза стъпва на Посланието на Апостол Павел до Галатяни, в което той се опитва да покаже разликата между „християните“ и „иудеите“ и илюстрира същността на Христовото учение: „Целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си“ (Гал. 5: 14), което може да се прочете и в Евангелието от Матея „…възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:  тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон“ (Мат. 22:37-40). В това отношение е безкрайно тъжно, че има вярващи християни, които ограничават познанията си за взаимоотношения между жените и само до „Жени, подчинявайте се!“, защото то е свързано именно с любовта към ближния: „Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея” (Еф. 5:25), защото  „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата” (Еф. 5:28-29). Можем ли да кажем, че домашното насилие и насилието над жени, са израз на любов? Можем ли да кажем, че мъжете, които вкарват жените си в болница след побой или ги убиват от ревност са оправдани, защото го правят от „любов“? Не е ли шестата божа заповед „Не убивай!“ по-важна от превъзходството на мъжете над жените.

В това отношение може да се каже дори нещо  повече. Реакцията на официалните църковни тела към Истанбулската конвенция ме накара да се замисля над страха им от документ, който се бори с „исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете“. Защо? Защото всъщност християнството проповядва равенство между половете, но поради структурите на социалния живот в Римската империя, мъжете постепенно овладяват ръководните позиции и ги запазват за себе си. Иначе, ако четете посланието на апостол Павел до римляни, ще разберете, че в първите църкви е имало „дякониси“, като Фива в Кенхрея (Рим 16:1), както и жени-апостоли, призовани и повярвали преди самия Павел – като Андроника и Юния (Рим 16:7). Мъжът и жената са изначално равни: Бог сътворява човека „по свой образ“ (Бит. 1:26-27), а жената – „нему (т.е. на мъжа) подобен“ (Бит. 2:18). И именно затова не е случайно, че на толкова много места в Библията се подчертава, че „не са вече двама, а една плът“ (Бит. 2:24; Мат. 19: 6; Еф. 5:31). Казано с други думи, ако се вслушаме в съвета на Епископската конференция на Католическата църква в България и се вгледаме „в духа“ на Конвенцията – тя е дълбоко християнска и отразява традиционните ценности: любовта към ближния и равенството между мъжете и жените, защото „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:27-28).

Ако все пак се вгледаме в буквата и понятието „gender” (което за пореден път призовавам да не се превежда като „социален пол“, а като „полово специфичен“), ще установим, че в Библията има поне две места, които третират проблема с половите специфики. От една страна във Второзаконие пише: „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха;  понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа  твоя Бог“ (Втор. 22:5). Какво означава това – това означава, че още във времето преди Христа е имало т.нар. днес крос-дресъри и травестити. Смятате ли, че трябва да ги линчуваме?… Ако сте отговорили „да“ – знаете ли, че в този случай, трябва да избием всички дами, които спазват модерния „бизнес етикет“ и носят сако; както и всички жени, които са си позволили да обуят дънки или друг панталон? Облеклото вече е въпрос на мода. Облеклото е въпрос на субкултурна идентичност и социален статус, а социалният статус в модерния свят не се свежда само до пола и сексуалната идентичност, а до много други фактори. Затова трябва да сме внимателни, когато четем и искаме да се придържаме към Светото писание.

В Библията фактически се появява и плашилото „трети пол“, което религиозните говорители развяват по медиите, в допълнение към двата пола, а именно описаното от Нашия Бог и Спасител Исус Христос: „… защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно…“ (Мат.19:12). „Скопци, родени тъй“ са онези хора, които днес наричаме „интерсекс“, „скопци, заради църството небесно“ са онези божий служители, които са се отказали от плътската наслада на сексуалния живот: Висшият клир и монасите сред православните, както и всички духовни лица сред католиците. Замисляли ли сте се как изглежда монашеското расо? То е като безформена женска връхна дреха. Това е типичен пример, за опит за преодоляване на полово специфичните стереотипи (т.е. джендър стереотипи) в облеклото, защото вярата в Бога ги е накарала да се откажат от функциите на своя биологичен пол: т.е. от Божията заповед към Адам и Ева: „плодете се и множете се“ (Бит.1:28).

На последно място, но не и по-значение, искам да се обърна към онези, които призовават да се изпълни старозаветното убиване на хомосексуални, съгласно Левит и Второзаконие, цитирани по-горе. Замисляли ли сте се, че съгласно Второзаконие, всяка жена, изгубила девствеността си преди брака трябва да бъде убит с камъни пред прага на бащината ѝ къща, „понеже е извършила срамно нещо“ (Втор.22:20-21). Според Вас, колко жени ще останат тогава в България? Нищо не казвам, а само че делът на децата, родени извън брак у нас през последните години е около 60%. За това, че институцията на брака е загубила своята значимост в България обаче, Истанбулската конвенция няма вина. И в този случай, уважаеми официални представители на регистрираните християнски вероизповедания, бих искал да Ви припомня словата на Иисус: Вие съдите по плът; Аз не съдя никого (Йоан 8: 15).

Същността на християнството са прошката и спасението. Както „книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство“, а Той им рече „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“ (Йоан 8:3-7), така и аз Ви призовавам – спасението на жените в риск, ДНЕС! СЕГА! (За което се бори Истанбулската конвенция) е много по-важно от отхвърлянето на документа, поради собствените ни предразсъдъци. В крайна сметка, нека не забравяме, че „блудниците и прелюбодейците ще съди Бог (Евр.13:4), защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът (Гал 2: 16). Кои сме ние, че да не дадем възможност на слабите и уязвимите да бъдат защитени?

 

[1] http://eabulgaria.org/?page=media&id=18

[2] http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=254101

[3] https://www.catholic-bg.org/?act=news&do=detailed&id=873

[4] https://offnews.bg/analizi-i-komentari/v-balgaria-nastapva-fashizam-po-povod-istanbulskata-konventcia-673575.html

[5] За целите на тази статия, цитатите на Светото писание са направени по онлайн изданието на Библията на Св. Синод на БПЦ – БП, достъпно тук: http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible.xml (24.07.2018)