Безумието на крал Доналд

от -
722

Рискът от военна конфронтация на САЩ със Северна Корея заедно с нарастващата чудатост на поведението на президента Тръмп, изостря нервите на официален Вашингтон. Прави го по един брутален начин: тревогата е, че един ментално объркан президент може да доведе САЩ до ядрена война.

Мнозина в столицата на САЩ сега са в състояние, което граничи с паниката. През последните дни президентът Доналд Тръмп се държи още по-странно от без това чудатото  си държане досега. А в главите на политиците и на обикновените граждани все по-силно нахлува въпрос, който обаче рядко някой се осмелява да зададе гласно: какво може да се направи с този човек? Могат ли САЩ наистина да си позволят да почакат докато специалният прокурор Роберт  Мюлър завърши разследването си (разчитайки, че той ще покаже, че президентът е виновен в нещо)? Това би могло да отнеме твърде много време.

Въпросът за времето става все по-актуален на фона на нарастващата заплаха, че САЩ могат целенасочено или случайно да започнат война със Северна Корея. Тази заплаха, наред с все по-ексцентричното поведение на Тръмп  прави Вашингтон да е много по-напрегнат отколкото дори в мрачните времена на аферата „Уотъргейт“. Ако говорим без заобикалки, безпокойството е продиктувано от перспективата, че един психически неуравновесен президент може да въвлече САЩ в една ядрена война.

Напоследък – и то в рамките буквално на последната седмица – се появиха много доказателства за нестабилността на Тръмп. В Овалния кабинет, на церемония в чест на американски герои от Втората световна война, той ги оскърбяваше с расистки коментари. Президентът влезе в безпрецедентен и съвършено ненужен конфликт с Тереза Мей, британската министър председателка, смятана за най-близкия съюзник на Америка, като разпространи чрез своя Туитър акаунт антимюсюлмански публикации на една британска неофашистка групировка. Опитвайки се да привлече гласа на една сенаторка от Демократическата партия в полза на своя, крепящ се на мнозинство от един глас, законопроект за намаляване на данъците, той отиде в нейния щат, където започна да разказва лъжливи факти за биографията ѝ (тук трябва да отбележим, че този законопроект  дава толкова големи предимства за най-богатия един процент от американците, че нито един сенатор демократ не би гласувал за него). Освен това той продължи да дразни лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, който – също като Тръмп – изглежда твърде нестабилен човек.

По същото време извeднъж двата водещи вестника в САЩ – „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон поуст“ – публикуваха статии с внушаващи безпокойство разкази за поведението на президента в частния му живот. В тях се казва, че в обкръжението на близки хора, Тръмп е заявявал, че смята печално знаменития запис, направен по време на програма „Достъп до Холивуд“, в който той пред камерата с усмивка разказва, как е опипвал по слабините жени, за фалшификат. И казва това, независимо че в хода на предизборната кампания той официално призна автентичността на този запис и даже се извини. Това стана в края на кампанията му, след като „Вашингтон поуст“ публикува този запис.

Освен това, Тръмп внезапно си спомни за лъжливите си твърдения, че Барак Обама не се е родил в САЩ и следователно няма право да бъде президент. С тях започна кандидат- президентската му кампания и въобще политическата му кариера. Но под натиска на съветниците си той, в навечерието на изборите,  се отказа  от тези твърдения за предшественика си. И най-накрая, в един от многобройните си туитове стопанинът на Белия дом заяви, че е отхвърлил предложението на списание „Тайм“ да го обяви за „човек на годината“, защото това не било, според президента, „финалното решение“ на изданието, а само „възможно“. (А както е известно, Тръмп много вярва в това, че е много важно да се появи на корицата на това списание, което според многогодишна традиция помества в края на всяка година на първата си корица снимка на поредния „човек на годината“). Но веднага след този туит официален представител на списанието заяви, че никакво такова предложение към президента въобще не е имало.

Фактът, че Тръмп изглежда като човек, който има някакво психическо разстройство или дори разстройства, изправя пред дилема психиатри, политици и журналисти. Американската психиатрична асоциация има правило и то гласи, че членовете ѝ не могат да поставят диагноза на хора, които не са прегледали и изследвали лично. Но в ситуация, която от някои психиатри се възприема като извънредна за страната, мнозина решиха да нарушат това правило и направиха публично достояние – писмено или устно – личните си оценки за психическото състояние на Тръмп.

Според най-разпространеното мнение, той страда от нарцистично разстройство на личността, което е много по-сериозно отколкото това да бъдеш просто самовлюбен нарцис. По данни на медицинския център Mayo Clinic това разстройство е „психическо състояние“, при което на хората, които са обхванати от него им е присъщо раздуто чувство за собствената си значимост и изпитват остра нужда от преувеличено внимание и почит от страна на другите. Освен това тези хора имат проблеми в отношенията си с околните и се характеризират с отсъствието на емпатия към тях“. При това „зад маската на невероятна увереност в себе си, се крие ниска самооценка и болезнена чувствителност и към най-малката критика“.

Това описание много точно описва качествата, които Тръмп редовно демонстрира. Други професионални медици обаче имат различно мнение: те са анализирали начина на говорене на този човек в различни интервюта от края на 80-те години на миналия век, както и това, което той говори сега. Според тях речниковият му запас силно се е съкратил и, освен това, говореното му днес е много по-несвързано, отколкото е било в миналото. Според това мнение президентът страда от начална форма на деменция. По данни на високо уважавания в медицинските кръгове сайт UpToDate , предоставящ срещу абонамент различни услуги на професионалните лекари, между симптомите на деменцията, са непрекъсната възбуденост, агресивността, маниакалност, халюцинации, апатия и загуба на задръжките пред поведението.

Много членове на Конгреса от Републиканската партия са дълбоко обезпокоени от въпроса доколко сегашният държавен глава е способен да се справи с президентската власт, защото това е изключително отговорна работа. Разказва се, че държавният секретар Тилърсън, който, ако се вярва на политическите слухове, скоро ще бъде уволнен от поста си, наричал Тръмп  „дебил“.

Нарастването на ексцентричността в поведението на Тръмп през последните дни се обяснява от мнозина с растящото му безпокойство от хода на разследването на специалния прокурор Роберт Мюлер, относно възможния сговор на Тръмп и на неговия предизборен щаб с Русия: Кремъл се е опитвал да склони американски избиратели да гласуват за Тръмп по време на кампанията през 2016 г. Това разследване е възможно да завърши с предявяване на обвинение в заговор. (Изглежда, че Тръмп си остава единствената високопоставена фигура във Вашингтон, която не признава фактът на намесата на Русия в американските президентски избори). Тази нарастваща странност в поведението на Тръмп започна дори преди появата на 1 декември на сензационната новина, че първият съветник на Тръмп по националната сигурност и негов близък помощник в изборната кампания, запасният генерал Майкъл Флин – като потвърждение на факта, че е започнал да сътрудничи на разследването – се е съгласил да признае виновността си в това, че е лъгал ФБР

Това е извънредно важно събитие, защото Флин е бивш служител от най-висок ранг, когото Мюлер успя да накара да „разговори“. Освен това щедростта на сделката с обвиняемия – „проговаряне срещу оневиняване или значително намаляване на обвинението“ – позволява да се направи извода, че Флин е готов да каже имената на много по-значими фигури от своята, които са служили в предизборния щаб на Тръмп.

Броят на такива фигури не е голям. Вече се появиха спекулативни разсъждения (съвсем не безпочвени), че Флин ще посочи Джаред Кушнер, който е зет и старши съветник на Тръмп. Впрочем, нееднократните предишни опити на президента да отклони вниманието на следователите от Флин бяха твърде мощен сигнал: Флин знае нещо такова, което президентът на всяка цена иска да скрие от следствието. Възможно е много скоро да разберем какво е то.

А през това време американците и целия свят нервно чакат реакцията на Тръмп по повод на този нов и твърде лош за него обрат на събитията.

Текстът е публикуван м  Project Syndicate  на 4 декември.

Превод: Емил Коен