Бунт на бежанците ли? Не, полицейски щурм

от -
20 642
Снимка, направена в 1 часа сутринта в "афганистанската" част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.

Най-малко 350 бежанци бяха ранени, а 400 от тях – арестувани след вчерашните бунтове в лагера в Харманли. По данни на МВР пострадали са включително и 14 полицаи. По обяд в четвъртък бежанците започнаха протести срещу забраната да излизат от лагера. Бунтът включваше замерване на полицаите с камъни и клони от дървета, както и горене на инвентар от лагера. На помощ на Жандармерията бяха повикани подкрепления от Кърджали и Бургас. Бунтът беше овладян с помощта на водно оръдие и утихна в следобедните часове. Според източници на “Маргиналия” полицаите са нахлули в спалните помещения на лагера едва след залез слънце, когато бежанците не са извършвали никакви протестни или забранени действия. Само в така нареченото “афганистанско” крило на лагера в момента има 125 ранени, превързани с подръчни средства. “Подът и матраците са в кръв”, каза бежанец, пожелал анонимност. Друг източник свидетелства за побой, нанесен над бежанци, не участвали в протестите, но нападнати също в спалните помещения. Трети и четвърти увериха, че повечето от арестуваните над 400 души също са имали рани. Снимки, предоставени от бежанец, пожелал анонимност, показват прорезни рани и рани от куршуми. До редакционното приключване на тази статия данните за трима убити бежанци не бяха потвърдени.

– Защо говориш с мене по телефона, ами не влезеш вътре в лагера и сама не провериш какво става? Нали си журналистка? – гласът е задъхан, телефонията е в полуразпад, кой знае дали изобщо се чува, че вътре в лагера не пускат никого. Нито журналистите, нито учителката от лагерното училище, нито доброволеца от Червения кръст. И че сега е цяло щастие, че говорим с Мехмед* по телефона, защото цял ден това не беше възможно – телефоните на всички бежанци от лагера в Харманли бяха извън обхват. Глуповати детайли на фона на истинската грижа на Мехмед: да разбере дали е жив братовчед му. Бил качен в линейка и откаран нанякъде. “Непременно ще се оправи” – гарантирам аз своеволно, докато не разбирам истинската причина за притеснението. Мехмед не се страхува, че братовчед му може да умре от раните си или от някаква болест, той се страхува, че в самата линейка може да му направят нещо лошо. Нарочно.

Не съм питала как Мехмед е стигнал до това абсурдно опасение, но имам една хипотеза: последните два месеца в България са го убедили че нищо, свързано с лагера в Харманли, не може да е добро. Спял е на прояден от насекоми дюшек заедно с двама други бежанци, газил е застояла вода в баните, хранил се е зле, не е видял топла вода, не е разбрал кога ще му дадат или откажат статут, а когато приятелите му са се разбунтували срещу всичко това, полицаите са ги пребили. Защо и линейката да не е на страната на лошите?

Нито Мехмед, нито неговите приятели са знаели защо властите затварят лагера. Един ден им казали, че повече не могат да излизат до града и толкова. Бежанците намерили дупка в оградата, после и още един начин да излязат навън, а после и още един. Но ги хванали и върнали обратно. В същия ден – сряда – в лагера бил пуснат слух, че 8 000 афганистанци ще бъдат върнати обратно в страната, от която са избягали. Не е ясно кое е породило бунта в четвъртък: страхът от необяснимо защо затворения лагер, слухът, че ще връщат хората в Афганистан или някаква комбинация от всичко това.

Снимка, направена в 1 часа сутринта в "афганистанската" част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.
Снимка, направена в 1 часа сутринта в „афганистанската“ част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.

Що се отнася до полицията, тук нещата са малко по-отчетливи. Сигурно е, например, че става дума за добре прицелена и обмислена акция, а не хаотично действие на хора, хванати натясно от неочаквано избухнали размирици. Дори и непохватното българско правителство е било в състояние да изчисли какво ще се случи, ако едни хора се окажат заключени без да им е казано, че всъщност ще бъдат лекувани.

Снимка, направена в 1 часа сутринта в "афганистанската" част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.
Снимка, направена в 1 часа сутринта в „афганистанската“ част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.

Въпросът с лекуването изисква да му се отдели и по-специално внимание. Проблемът е, че според самите власти (например, в лицето на заместник-министъра на здравеопазването Ваньо Шарков) в лагера няма никаква нужда от карантина, защото няма болести, които да изискват това. А защо тогава я налагат? Ами за да успокоят българите, като затворят лагера и не позволяват на бежанците да ходят до града. Да оставим настрана дали наистина хората са болни и да видим резултата: лагерът е затворен уж за да бъдат лекувани хората, но всъщност понеже хората “нямат нужда” от лечение, те няма и да бъдат лекувани. Наужким е всичко освен едно: затварянето на лагера.

Снимка, направена в 1 часа сутринта в "афганистанската" част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.
Снимка, направена в 1 часа сутринта в „афганистанската“ част от лагера в Харманли. Авторът е бежанец, пожелал анонимност.

Нататък историята се развива още по-зле. Бунтът на бежанците беше заснет от всички ъгли (та чак и от дрон) и показан в прайм тайма на всички телевизии с цялата агресия, която съдържаше. Полицейската реакция обаче се оказа далече от тази фотогеничност. Тя се състоя на тъмно, далече от камерите, и ако изключим два-три непредпазливи кадъра, промъкнали се за секунди по някои от телевизиите, фактите от нея са проверяеми предимно от свидетелствата на недолюбваните бежанци.

Да не говорим за оперетната поява на премиера, който беше готов да даде пресконференция насред лагера, за да размаха бежанския трофей под божествената светлина на прожекторите. Дори и той не успя да се пребори за повече видимост – излъчването на пресконференцията му на живо от лагера беше забранено и на двете телевизии, които бяха готови да го осигурят. Борисов е в края на втория си мандат като премиер и до този момент не е известен нито един подобен случай – телевизиите да са на място, героизмът на лирическия герой да е толкова лесно внушаем, а излъчване да няма. Как ли ужасяващо и колко ли недвусмислено трябва да е изглеждало бойното поле? А Мехмед пита защо журналистите не са вътре, че сами да видят какво става. Ами точно затова не са – защото ще видят.

* Името е променено