Да се противопоставим на вестителите на нелибералната демокрация в Европа

от -
470
Ги Верхофстад. Снимка: Public Domain.

Европейските политици са майстори в изкуството словесно да изобличават други, непринадлежащи към Европа политици – съвсем скоро те порицаха турския президент Тайип Реджеп Ердоган, руския Владимир Путин и американския Доналд Тръмп. За съжаление, никак не може да се каже същото за нашата способност да формулираме политически решения и да прилагаме общи политики.

Бежанската криза разтърси Европа и я порази в самата й сърцевина, защото вместо да поемем колективно отговорността за справянето с прилива на мигранти и бежанци в Европа, ние просто прехвърлихме тежестта на тази задача върху държавите на първа линия. Това подкопа европейската солидарност. По същия начин, нашата неспособност да се обединим, за да спрем военните престъпления на президента на Сирия Башар Асад, които той върши срещу собствения си народ, освободиха пространство, което Путин и Иран запълниха.

Водачите на Европа твърде често се провикват, стоейки отстрани на „игралното поле“, когато трябва да са вътре в него, действайки за защитата на общите европейски интереси. И изглежда, че провалът ни да осигурим стабилност в нашия собствен район не беше достатъчен, защото към него се прибави и това, че позволихме на крайнодесните популистки и националистически движения да се настанят в Европейския съюз. Тези движения, активно отглеждани от Русия, си произвеждат свои политически водачи, които заплашително, но съвсем очаквано заприличаха на Путин и на Ердоган.

Фактическият водач на Полша Ярослав Качински, но особено унгарският премиер Виктор Орбан, усилено конструират нелиберални държави вътре в Европейския съюз. Откакто дойде на власт през 2010 г., Орбан използва голямото си парламентарно мнозинство, за да пренапише конституцията на Унгария, така че тя да обслужва собствените му цели. Но очевидно спечелването на изборите не е достатъчно. Сега той иска да разпердушини либералните ценности, които, когато беше млад центристки политик, усилено защитаваше, и да циментира контрола си върху политическия процес в Унгария.

През последните години той преследва целите на проекта си, прилагайки различни безскрупулни средства. Правителството постоянно тормози или напада организациите на гражданското общество и въобще неправителствените организирани групи. Медиите, които разпространяват пропагандата на Орбан, се радват на данъчни облекчения, а тези, които го критикуват, биват облагани с много високи данъци и такси, така че да не могат да издържат. Това значи, че парите на Европейския съюз се употребяват твърде ефективно за подклаждане на евроскептицизъм.

Последното безчинство на правителството на Орбан е опитът му да затвори Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща. Макар че това висше учебно заведение, основано от унгарския и американски инвеститор и филантроп Джордж Сорос, ръководено днес от изследователя в областта на правата на човека и бивш лидер на опозицията в Канада Майкъл Игнатиев, е само на 26 години, много от факултетите му вече са в списъка на първите 50 в света в своите области. Въпреки това Орбан отказа да говори с Игнатиев; следователно, университетът може да бъде принуден да затвори вратите си до края на годината[1].

В ред изказвания, издържани в образцов автократичен стил, Орбан, се опитва да очерни ЦЕУ чрез истерични твърдения за финансирането му от чужбина. И опитвайки се да обрисува ЦЕУ като „неунгарски“, обикновено забравя да отбележи, че много скоро след колапса на комунизма в Унгария самият той е завършил висшето си образование в Оксфорд със стипендия, получена от фондацията на Сорос.

Атаката на Орбан срещу ЦЕУ е нещо повече от нарушение на академичната свобода. Сега, след като отслаби Конституционния съд в Унгария, както и свободната преса, той иска да подкопае самото съществуване на критическо мислене в страната си. Ако успее, ще отстрани още едно препятствие пред пълната си власт. И чрез затварянето на такава известна и поддържана от САЩ институция ще може да прати послание, че никой, който се е изпречил на пътя му, не може да спечели.

В цялата световна история деспотите са използвали и използват подобна тактика. Но Орбан прави това в Европейския съюз през 2017 г. Ценно е да си спомним, че за да се присъдени към ЕС, Унгария трябваше да покрие строги критерии, включващи надеждни демократически институции и придържане към принципа за върховенството на правото. Фактът, че тези високи стандарти сега систематично биват ерозирани, представлява един парадокс, случващ се за първи път в ЕС. Ако една държава веднъж е добила правото да се присъедини към този блок, вече почти нищо не може да се направи, за да се осигури, че тя се придържа към демократични стандарти и отстоява европейските ценности.

Европейската комисия може да предприеме толкова „процедури за нарушение“ по отношение на Унгария, колкото реши. Но Орбан – със самодоволна надменност – просто ще ги пренебрегва. След месеци разговори с унгарски официални лица, единствената възможност на ЕС сега е да се обърне към чл. 7 от Лисабонския договор, който би могъл в края на краищата да лиши Унгария от право на глас в ЕС.

Прилагането на чл. 7 не е, както някои твърдят, „ядрена опция“. Това по-скоро е логичен отговор по отношение на държава членка, която постоянно нарушава фундаменталните права на гражданите на ЕС, както и неговите ценности. По-рано този месец дълбоко загрижени членове на Европейския парламент, след два предишни опита, най-накрая одобриха резолюция, която ще отвори пътя за въвеждане на санкции на ЕС по отношение на Унгария.

От гледната точка на членовете на Европейския парламент няма причина, поради която санкциите да не могат да бъдат бързо приложени. Европейската комисия вече има документирани фактите на случая с Унгария, подкрепени с всички доводи и контрадоводи. Ако две трети от депутатите в Европейския парламент сега одобрят тези санкции, то случаят ще бъде предаден на Европейския съвет и при това положение главите на държавите членки на ЕС няма да имат друг избор, освен да се занимаят с този въпрос.

Авторитетът на ЕС вече страда, защото някои от водачите на държавите членки имат двусмислени нагласи към Ердоган, Тръмп и Путин. Но продължаването на колебанието по отношение на прегрешенията на Орбан ще има своите много сериозни и дълготрайни последици. Ние, европейците, трябва да се стремим да бъдем нещо повече от просто участници в един вътрешен пазар. Необходимо е да възстановим нашата основана на ценности общност, която вече ни помогна да се противопоставим на диктатори като Франсиско Франко, Антонио Салазар и гръцките полковници и която обедини Европа след колапса на комунизма.

Една основана на ценности общност не може да намери място за правителства като тези, които днес управляват Унгария и Полша. ЕС би трябвало да приложи член 7 колкото може по-скоро, при това с възможно най-голямо мнозинство от държавите членки. И след Орбан трябва да съсредоточим вниманието си върху Качински.

 

[1] В съобщение за медиите, разпространено на 30 май, ЦЕУ съобщава, че е започнал преговори с губернатора на щата Ню Йорк като „възможна първа стъпка към решение, което ще гарантира, че ЦЕУ ще може да остане в Будапеща, като запази напълно академичната си свобода и институционалната си цялостност“. По-нататък в съобщението се казва, че през учебната 2017-2018 година ЦЕУ ще продължи да работи в столицата на Унгария и ще приеме нови студенти. Изразява се и признателност за подкрепата, получена от Държавния департамент на САЩ и от губернатора на щата Ню Йорк. Съобщението може да бъде прочетено на тази връзка. Бел. прев.

Статията, чиито превод поместваме тук, е публикувана в сайта Project Syndicate на 24 май. Заглавието е на редакцията.

Превод: Емил Коен