Гърция е наранена, очевидно трябва да си върне самочувствието

от -
514

Книгата на Алексакис картографира лингвистичната и мисловна география с акцент върху прекосяването на езикови и литературни граници, разнолики идентичности, мигриране между различни култури, бежанската вълна заляла Европа.

Една от темите на романа е кризата, както тя е оставила своя отпечатък през последните години в центъра на Атина, (без да подмине дори квартала на старата аристокрация Колонаки). 

В „Кларинетът” героят поделя времето си между Париж, Атина и цикладския остров Тинос, търсейки утеха от тежкото заболяване на свой приятел – неговия френски издател, когото обича като брат. Нищо от това, обаче, което ще срещне в Атина, няма да успее да му подейства целебно. Сривът поразил града и страната ще заличат с един замах онова, което той е смятал за своя родина, докато е живеел далеч от нея. Какво би трябвало да съхрани сега в паметта си: днешна Атина, в дрипите на финансовия недоимък, или онази Гърция, в която е прекарал детските и юношеските си  години, и която няма нищо общо със сегашната действителност?
Здр. Михайлова.

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „КЛАРИНЕТЪТ” НА ВАСИЛИС АЛЕКСАКИС

Тъй като страната не е голяма, всички любопитстват да научат какво правят другите, почти е невъзможно човек да остане незабелязан в Гърция. Същото любопитство владее от няколко години и телевизионните канали, които са общо десетина на брой и които посвещават невероятно много време на обследване на цялата гръцка територия: непрекъснато я прекосяват надлъж и нашир, изкатерват се до най-високите й върхове, акостират и на най-малките й островчета. Превъзнасят  музиката й, кухнята й, качеството на продуктите й, исконните й традиции. Разясняват на гърците Гърция, сякаш е някаква чужда страна. Дават думата на възрастни жени, чийто произход е от Константинопол или Смирна, на оцелели от Гражданската война, на свещеници, които организират футболни мачове в дворовете на църквите си, на рибари, които пеят арии от опери насред морето. Дали така не изплитаме старателно похвалното слово на страната като обратна реакция срещу острите критики на които е подложена от част от европейците? Гърция е наранена: очевидно има нужда да си възвърне самочувствието.

(…)

Видях и друг един старец, който имаше бегла прилика с баща ми, да излиза от полуприземен етаж в Атина, държейки в ръка навито на клуп въже. Оглежда се да намери някое дърво, за да се обеси, но само келяви неранзови дръвчета растат в неговия квартал. Не минава нито една кола, която би могла да го блъсне: улиците са пусти, атиняните вече нямат пари за бензин. Да се хвърли под мотрисата на метрото също е невъзможно, тъй като всички станции са затворени заради стачката на персонала срещу ревизирането на Трудовия кодекс. Тогава му хрумва да се хвърли от мансардния етаж на някоя жилищна кооперация. Звъни на много врати, но за нещастие, никой не му отваря: нашият човек има посърнало лице, а освен това е облечен като бездомник. Спускайки се по улица „Димокриту”, съзира далеч пред себе си стръмната скала на Акропола и веднага надеждите му са окрилени: оттам, разбира се, би могъл да се хвърли в празното пространство.  Обаче му трябва билет, за да влезе в археологическото пространство на паметника, а няма пукната пара. Застава неловко до централния вход, докато един германски турист накрая го съжалява и му подарява билет.

– Danke schon, mein Herr, казва му той, тъй като е понаучил малко немски по време на германската Окупация.

ALEXAKIS KLARINETO BOOK COVER (1)

 

Англо-саксонският печат изобрети акронима PIGS от началните букви на Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, за да злепостави двойкаджиите на Еврозоната, които окачествяваше и като „прасета”. Колкото до Гърция, обидата не е съвсем без основание: тя влязла донякъде нелегално в клуба на еврото и продължаваше в продължение на десет години да укрива икономическото си състояние, до 2010-та, тоест до времето, когато световната банкова система бе съкрушително разтърсена от фалита на „Леман Брадърс”, когато бе принудена да признае, че се намира на ръба на пропастта. Бюджетният дефицит тогава съставляваше 13.6% от брутния вътрешен продукт, а дългът на страната беше 127%. Разбира се, винаги бихме могли да виждаме положителната страна на нещата: заплахата от фалит на Гърция задължи европейските лидери да признаят, че еврозоната не можеше да оцелее без елементарна солидарност между нейните членове и да създадат Фонд за монетарно-кредитна стабилност. При все това, СИРИЗА твърди, че помощите отпуснати на страната, са били използвани главно за рекапитализация на банките, особено френските и германските, притежавали по-голяма част от гръцките облигации. Тя уличава непрестанно инвестиционните банки и хедж фондовете, че са източили пари в ущърб на Гърция, залагайки на нейния крах. Отбелязва този парадокс, че в един свят където бедността непрекъснато отвоюва нови територии, броят на милионерите не престава да нараства. За Константинос Цукалас, един от интелектуалците-мислители на гръцката левица, днешният капитализъм действа по модела на пиратството:

-Международните инвеститори не са свързани с никоя държава, въобще не ги интересува бъдещето на нашите общества, нямат друга цел, освен непосредствената печалба. Те разполагат с безброй тертипи, за да заблуждават правителствата, за да се изплъзват от всякакъв контрол. Дори капиталистите от старата школа, вкопани в една страна или и реинвестирали печалбите си на едно и също място, се разгневяват от цинизма на своите наследници. Някога лихварството било единодушно осъждано, театърът заклеймявал с най-сурови думи лихварите. А пък днес те се явяват като герои, като нови богове.

Дали, впрочем, трябва да причислим гръцките корабособственици към предците на тези финансисти? Научих, че Онасис имал турски паспорт, щом като е роден в Смирна, а също аржентински и американски, и че едва към края на живота си подал искане за гръцки. Тесните му връзки със САЩ, достигнали кулминация с брака му с Джеки Кенеди, не са му попречили да предостави флота си в услуга на страните от съветския блок и Китай, нито пък да върти бизнес със Саудитска Арабия в ущърб на американските интереси. Днес Гърция наброява осемстотин компании за морски транспорт, които представляват 16% от изместимостта на световния търговски флот, но дейностите на които не й носят никаква печалба. Всички те имат представителства в Пирея, където, според думите на един работещ там приятел, не се чува друг език, освен английски. Дали, впрочем, те отчитат съществуването на гръцката криза? Фактът е, че всяка година продължават на организират в Сароническия залив изложение, което носи името на Посейдон: то събира целия световен каймак на бранша, трае една седмица и включва фараонски празненства, както подобава на един свят, който къпе в пари.

(…)

Според историци, като Константинос Цукалас, когото видях отново, и някои други, кризата не е нищо друго, освен последното изпитание на Гърция, която страда от злочестини много по-сериозни и древни. Най-съществената от тях е, че се е озовала в маргиналията на процеса на формиране на европейските държави: не се е възползвала от Ренесанса, представлявал при все това дан на почит към класическа Елада, била е в неведение относно Века на Просвещението, положил принципите на модернизма. По време на Византия, множество гръцки интелектуалци се преселват на Запад, пренасяйки в багажа си писанията на Платон или Аристотел. В самата Гърция, вездесъщата Църква, чиято сила нараства още повече по време на османското владичество, упражнявала сериозна цензура над тези текстове. Драмата на страната е, че е погребала тази част от миналото си, която би било повече в нейн интерес да си спомня. Някои от първопроходниците на войната за независимост от 1821-ва, като Адамандиос Кораис и Ригас Фереос, които живеели – единият в Париж, а другият във Виена, направили опит да предадат идеите на Просвещението на въстаналите, но без особен успех. Поначало обречена на чужд контрол, Гърция  видяла как се надига една политическа класа без реална власт, състояща се от едри поземлени собственици, чиято идеология се ограничавала до бясното отбраняване на техните лични интересни. Тоест, изминали са почти двеста години, през които нещата са почти в застой: ръководството на страната продължава да се пилее в усилието да удовлетвори едновременно и покровителите, и гласоподавателите си. Запазило е същото държавническо виждане за властта, което обяснява хипертрофията на административния апарат, но и неговата посредственост. Под напътствията на Тройката, Гърция започна да намалява броя на заетите в държавния сектор, заменяйки един от всеки служители, които излизат в пенсия. Но това съвсем не означава, че новоназначените ще бъдат избирани с критерии различни от тези дали са родственици на депутата от техния избирателен район. Виден кадър на десницата, бивш правителствен говорител, назначен неотдавна за председател на Парламента, само за двайсет и четири часа успя да назначи дъщеря си. Колкото до заместник-председателя на Парламента, депутат от област Лакония, той назначи мис Пелопонес!

Може би всичко това би било за смях, ако на петстотин метра от Парламента, не бяха разположили лагера си вече месеци наред няколко многострадални чистачки, поставени „на разположение” от това министерство, без обезщетения и без друго обяснение, освен суровите мерки на икономии, наложени от Брюксел. Те са там денем и нощем, готвят на място. Използват тоалетните на околните кафенета. Борбата им е станала твърде популярна, така че полицията да ги остави на мира. Една от тях води дневник на техните премеждия. Предлагам й да я свържа с Аргирис. Пише във вехт тефтер, като онези, които използвах някога в училище. Върху цветната му корица виждаме, доста нескопосно нарисуван, апостол Павел отправящ проповед към атиняните.

Църквата успя от една страна да откъсне Гърция от античността, но не съумя да й вдъхне духа на братство, който изповядва. Знам, разбира се, че туристите намират моите съотечественици за много симпатични, но въпреки това не престава да бъде вярно, че в отношенията помежду им те са много по-малко благосклонни. Най-популярният анекдот в Гърция разказва, че един животновъд, чието стадо измряло, замолил Бог не да му го възвърне, а да направи така, че да псофиса и добитъка и на съседа му. Споре моите източници, но и според придобития от мен опит, общувайки с жителите на Тинос, този привидно толкова гостоприемен остров, известен с благоговението си пред Богородица, индивидуализмът е по-скоро една от основните ни национални черти.

Дали винаги сме били такива: в стари времена сме отправяли горещи молитви към олимпийските богове за общото благо, за благоденствието на целия град-държава. Сега вече не се молим за другиго, освен за собствената си личност и семейство. Разговорите, в познатата ти таверна в залива Янакис, се отнасят преди всичко до споровете между съседите, за това как едните са завели дело срещу другите. Най-разпространената професия на Цикладските острови, които трябва отбележим се славят с мекия си климат, не е тази на рибаря, а на адвоката. Гърците живеят обкръжени от противници. Само когато се изправят срещу общия враг, който не е някой друг а държавата, между тях се поражда отсянка на солидарност. Дали пък не трябва да се върнем във времената на Османската империя, за да проумеем тази неприязън към управниците? Дали да не се позовем на некадърността на държавните чиновници? На прословутата им корумпираност?

Когато бях дете, в гръцкия език имаше две турски думи за подкуп, бакшиш и рушвет: оттогава корупцията се е разпространила толкова, че ги е изместила гръцката дума „факелаки”[1], както констатират всички добри речници. За да си извади човек разрешително за строеж, да отложи плащането на някакъв данък, да си осигури легло в болница, е трябвало да даде „факелаки”. Уви, кризата не е сложила край на тази практика: съгласно последното проучване на управляващите от Брюксел, ние сме една от най-корумпираните страни в Европа, наред с Румъния и България.

Това да не си плащаш данъците, се смята за постижение с което можеш да се хвалиш. Да получаваш надбавка за инвалидност, като представяш подправени удостоверения, е още по-голям успех. Според Цукалас, убеждението на Маргарет Тачър, че обществото е един мит и че в действителност не съществува друго, освен индивиди и семейства, напълно приляга на Гърция. Той е убеден, че икономическата криза е засилила егоистичните нагласи, че ни е направила по-цинични.

-Преди всичко е нанесла смъртоносен удар на семейните връзки, създала е безпрецедентни конфликти между родители и деца, между братя. Може би преживяваме най-самотния период в нашата история.

Неизменно под натиска на Тройката правителството се зае да преследва онези, които не си плащат данъците. Но тук, както и другаде, то изчерпва строгостта си в ущърб на средната класа, като избягва да се занимае с банкерите, предприемачите на държавни обекти, корабособствениците, директорите на телевизионни канали, министрите разбогатели докато са заемали постовете си. Само един от последните се намира днес в затвора: средствата за масова информация се позовават редовно на случая му, сякаш искат да убедят народа в безпристрастността на властта. Най-очевадният признак на нейната благосклонност спрямо властимащите първенци е отказът й да разкрие досието на приблизително две хилядите притежаващи банкови сметки в швейцарската банка HSBC, чиито имена бяха оповестени на гръцките власти в началото на 2010 година от Кристин Лагард, тогава министър на финансите в правителството на Фийон. Реакцията на правителството се ограничи в конкретния случай до завеждане на иск срещу журналиста, допуснал тази нетактичност. Във Франция, където беше разкрит подобен архив с произход от същата банка, споменатите в списъка бяха обект на съдебно разследване, което позволи на държавата да инкасира не малко пари..

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

 

[1] Думата означава „пликче” (гр.). Смисълът е, че в него се поставят парите за подкуп. – б.пр.