Георги Лозанов: СЕМ не е публичен, медиите стават все по-плахи

от -
...

Господин Лозанов, да поговорим за предстоящия избор за генерален директор на БНТ.

Ако наистина е предстоящ…

В съзнанието на колегите ни от БНТ този избор ще се случи почти утре! Да попитам така – има ли капани пред този конкурс? Още е жив споменът  за неблагополучния избор на генерален директор на БНР, който с встъпването си в длъжност уволни един от емблематичните журналисти на медията като Лили Маринкова!

Мисля, че такъв конкурс вече не може да даде резултат. СЕМ не го проведе, както изискваше закона, преди изтичането на мандата на генералния директор и така фактически го удължи на базата на разпоредба, която се отнася до друго, или просто защото така реши… В момента регулаторът е в ситуация на неизпълнение на Закона за радио и телевизия. Или по-точно, опитва се да изпълни закона, след като е отказал да го направи. Мисля, че правото не предвижда подобна хипотеза. Сега датата, която СЕМ избра, за да обяви конкурса, е израз на административен произвол! Което, според мен, ще е основание всеки кандидат за директор, който не спечели, да обжалва законността на конкурса! Законодателят трябваше да направи промени в закона, дори да са на козметично ниво, за да извади СЕМ от тупика, в който нищо чудно сам да го е вкарал. Той обаче не си направи този труд…

Какви са обозримите срокове, за да се проведе легитимна процедура?

Ако законодателят направи необходимата поправка, от следващия ден ще може да започне легитимна процедура. Конкурсът обаче вече е факт и повече няма смисъл да се обсъжда как точно трябваше да се обяви.

Една година измина откакто напуснахте регулатора с доста знаков жест.Каква е оценката ви за Съвета за електронни медии?

Не е добър вкус да коментирам действията на орган, който наскоро съм напуснал. Ще кажа само, че след излизането ми Съветът до голяма степен се озова извън полето на публичността. Винаги съм отчитал значението на тази втора, коментаторска роля на регулатора, която често се оказва първата му. Членовете на съвета на базата на експертния си потенциал и институционалния си авторитет са длъжни да изразяват публично мнение по всички горещи медийни теми. Да говорят в медиите за медиите. Аз поне го правих, независимо че все се намираше някой да твърди, че това надхвърля правомощията ми по закон. Но там е записано, че СЕМ трябва да защитава обществения интерес и в много случаи публичната реч е единственият начин да го стори.

Такъв дебат СЕМ предизвика сред правозащитниците от Националната агенция за защита на децата (НАЗД) с идеите си за промяна в критериите за оценка на предавания, които създават опасност за психически увреждания на децата. Добър или лош, но дебат се проведе

Този дебат е в пряко изпълнение на закона. Докато аз говоря за съпътстващи жестове, в случаи, когато законът не е предписал поведение на регулатора. Тогава именно мисля, че е много важна публичната му реакция, присъствието му в медиите, взаимоотношенията му с гражданските организации. Защото част от функциите на медийния регулатор е да проблематизира от позицията на обществения интерес медийното си поведение. И ако има нарушения на обществения интерес, дори да няма нарушение на закона, да дава сигнали. Смятам, че всеки от членовете на СЕМ имат такъв дълг. Аз самият подадох оставката, за да се противопоставя персонално и да привлека публичното внимание към един проблем в развитието на медиите, който ми се струваше особено тревожен и по отношение на който законодателят не беше предвидил други правомощия за членовете на СЕМ. Сега, както се видя, този проблем е широко дебатиран, превърнал се е в световен, получи дори специално наименование – пост-истина, и стана доминираща тема за медиите…

Тоест, доволен сте от вашия жест?

Доволен съм, защото жестът ми, макар и само в плана на публичната символика, изрази нещо, което хората вече започваха да усещат като бедствие в сферата на комуникациите. Не ми се стоеше в институционален ступор, имах потребност да надигна глас – срещу един конкретен телевизионен проект*, но и срещу това, че фалшивите новини нахлуват от интернет пространството в традиционните електронни медии и то легално, с благословията на регулатора.

Нивото  на словото на омраза  изобщо не се понижи. Обратно – то се разпространи навсякъде

Е, аз лично, естествено, нищо не мога да спра и променя, мога само да давам публични знаци.

Речта на омразата има много дълбоки корени на различни места. Първо, тя стана доминираща риторика за големи онлайн територии и потребителите там съвсем загубиха чувствителност към нея, престанаха да я разпознават като проблем. Второ, тази чувствителност у нас никога не е била особено голяма. Трето, националистите я превърнаха в печеливша политическа стратегия. Четвърто, мълниеносни политически кариери като тази на Тръмп, който говори без особена грижа за човешките права, дори в откровеното им нарушаване, превърна словото на омразата в световна мода. И хора като нас, които продължават да настояват, че словото на омразата е безспорно зло, все повече изглеждат като  някакви анахронични остатъци, като динозаври на либерализма в мисленето.

Как определяте предаването на Мира Добрева? Тя покани в студиото човек, изрисуван със нацистки символи?

Към това предаване все пак имаше някаква, пък била тя и камерна, реакция на обществото. То бе проява точно на това, за което говоря – не толкова на словото на омраза, колкото на нормализацията му. Мила Добрева, сигурен съм в това, съвсем не е искала да оневинява нацизма, да извърши жест на омраза. Тя просто не го приема като такъв. И в това е по-дълбокият проблем от самото слово на омразата. То навлиза в съзнанието на всеки, включително и на хора, които никого не мразят и не искат да мразят.

Предстоящият избор на генерален  директор на БНТ задава и въпроса, дали определените критерии по ЗРТ предполагат адекватно качество както на конкурса, така и на избора? Публиката е  особено концентрирана върху обществените медии по разбираеми причини.

Нека първо да кажа, че в общата офанзива на словото на омраза, БНТ е някакъв анклав, в който се запази изискваният за обществените медии плурализъм на всички нива – политическият, на културните и социалните различия и т.н. Плурализмът предполага да дадеш на зрителя правото да направи собствения си избор, а не да набиваш твоя в главата му. Свободата на словото е право на избор на аудиторията.

Доста теоретично го казахте. Конкретно, например, на 26 май имахме очакване в авторитетната рубрика „Панорама“ да бъде обсъждан скандалният въпрос с назначението на Валери Симеонов за шеф на НССЕДВ. Нямаше такава тема!

Вижте, защитата на плурализма не може да се сведе до конкретно предаване и конкретна дата. Но сте права в усещането за една тенденция след 2013-та. Това беше годината на протестите, когато имаше очевидно взаимодействие между обществените медии и гражданското общество. Даже управляващите ме викаха в НС като председател на СЕМ да ми се карат за това. Социалистите не могат да се откажат от този си маниер.

След това обаче с общото падане на протестния градус в обществото и връщането към статуквото, медиите станаха по-плахи. Рядко заявяват категорична позиция по болезнените проблеми. А работата на журналистиката е тъкмо да проблематизира света. Аз много се дразня като чуя, особено от политици, „стига с тия лоши новини“! Клишето „за журналистиката лошата новина е добра новина“ е ценностно правило. Не че има само лоши новини. Но работата на журналиста е да търси „лошите“ новини, да бърка с пръста в раната, защото по този начин информира хората за рисковете пред тях! А в съвременния свят информацията е най-добрата защита. Всички проблеми трябва да бъдат представени дори по-драстично, отколкото реално съществуват. Защото  на медията това й е работата. И журналистиката в БНТ и в БНР, пък и навсякъде, трябва да носи такъв професионален хъс. По някой път той не ми стига.

Посочете, моля ,през последните 4 години в  кои публицистични предавания, включително „Референдум“, е бил представен човек от малцинствата. С авторитета си, който носи от работата си в неправителствения сектор. Да си експерт от сектора е трудоемко… Питам ви, защото моите претенции към обществената медия е да бъде интегративна, включваща всички гласове.

Сигурно имате основание да ме питате. Но въпросът има и обратната страна, и вие я знаете – малцинствата трудно произвеждат свои публични говорители! Извън политическите като ДПС, за които обаче не съм сигурен, че са гласът на малцинствата, по-скоро са гласът на собствения им интерес. С този проблем се занимаваме от много години, включително навремето и в Центъра за независима журналистика, който създадохме във ФЖМК. Обучавахме представители на малцинствата, за да могат чрез тях те да проговорят в медиите. Не зная вие къде ги виждате сега…

Има едно прекрасно сдружение „Коалиция Интелект“. Там има силни гласове, има ромски лидери, с които е удоволствие да разговаряте! Като започнете с Деян Колев и Теодора Крумова от „Амалипе“ и свършите с Лили Макавеева, от организацията „Интегро“!

Сигурно… Да използваме това интервю, за да подсетим за журналистите да се обръщат към тях, да ги търсят. Защото ние държим сметка на медиите, но когато става дума за подбор на теми и събеседниците, ако медията е свободна, това е отговорност на журналиста.

Тук ще ви прекъсна. Как стои въпросът с редакционните съвети? Какъв натиск те извършват върху журналистите? Говоря за БНТ!

И в двете медии – БНТ и БНР, доколкото съм имал поглед, не съм забелязал особен натиск върху журналистите в избора на теми и гости. Дори когато те в БНР протестираха срещу бившия директор Радослав Янкулов, специално казваха – „Проблемът не е, че ни се меси. Проблемът е, че управлява лошо“.

Така че за ръководствата на обществените медии критерият е да могат да предпазят своите журналисти от външен натиск. И мисля, че по някакъв начин – балансиран и дипломатичен – настоящото ръководството на БНТ се справя. Новото ръководство на БНР вероятно също, макар че донякъде бях разколебан в оценката си заради свалянето на Лили Маринкова от ефир.

Това означава, че БНТ е невинна по отношение на настъпателната кариера на националистите, които днес вече са във властта?

По отношение на националистите, които влязоха във властта, няма невинни! Но и няма смисъл да стоварваме отговорността за това само върху двете обществени медии. Нека не забравяме, че тъкмо националистите периодично организират обругаването на БНР, сипят обиди към ръководството й, което значи, че виждат в нея свой противник.

Ще използвам примера с любимата ми BBC, където журналистите разгонват фамилията на несъстоятелните или ултрадесните политици! Къде се българските им аналози!

Няма ги! Затова говоря за известна плахост, за липса на смелост, особено след като националистите започнаха да увеличават подкрепата си, та чак влязоха във властта.

Сутрешните блокове до такава степен лансират системно и имиджово „симпатични“ тези политици, че аудиторията свикна с тях. Станаха обществено приемливи!

Мисля, че това по-скоро е характерно за частните медии. В тях има водещи, не ми се иска да споменавам имена, които представят нетолерантността като здрав разум, като нещо в реда на нещата. Такова им е мисленето. А имат и друг стимул – смятат, че крайните позиции са по-продаваеми, че носят рейтинг, преработват политическият популизъм в медиен.

Но нали обществената медия не се ръководи от търговския аспект в поведението си! Тогава защо мълчи, това е също е зле. Това е съучастничество!

Чак да мълчи не бих казал, тя допуска далеч повече от другите медии говорители на либералната идея в предаванията си. Плахост, известно умълчаване за рисковете на национализма се чувства в собствените й говорители, „пазят им хатъра”, далеч повече отколкото е здравословно за обществото.

Да видим дали разбрах точно: политическият натиск до този момент се сведе до това, че БНТ стана по-плаха…

Знам ли дали става въпрос за натиск или по-скоро за съобразяване с общата анти-либерална конюнктура. Обществените медии няма как да не се влияят от настроенията в обществото. Лично аз винаги съм анти анти-либералните нагласи, колкото и самотен да се чувствам в позицията си. Но обществената медия затова е обществена, за да хваща тенденциите в обществото. А няма никакво съмнение, че антилиберализмът е на мода. Либералната демокрация е превърната в основен виновник за всички днешни беди и това си има своите корени. От 2001 година след падането на двете кули в Ню Йорк започна да се говори, че толерантността към бежанците ще ни изяде главата. Нямаше как да не се появят безскрупулни политически бенефициенти, които да яхнат тази вълна. Аз самият като председател на СЕМ станах жертва на тяхната агресия. Сами в предизборната надпревара си измислиха проблем с програмата на БНР в Кърджали и какво ли не писаха и скандираха на откритите заседания на съвета срещу мен, затова че съм я разрешил. Не просто уязвяващи ме думи, а такива, които да насъскат  собствените им членове, да ги подтикнат към разправа, включително и физическа.

Ще спечели ли един кандидат за генерален директор на БНТ, ако развие такива програмни сегменти, където защитата на човешките права има място, при това – не плакатно и скучно, а както в Европа го правят!

Не съм сигурен. Това в момента въобще не изглежда печелившо! Но много зависи каква ще е степента на независимост на самия СЕМ. А ако се влияе от управляващите, тогава националистки стигми да не избият в подбора. За да спечели вашия либерален кандидат, му трябва „дисидентски“ СЕМ, който да застане срещу претенциите на управляващите. Не сме обаче във времето след падането на Берлинската стена и преди падането на двете кули в САЩ! Либералните позиции те правят излишен, в най-добрия случай водят до подсмихване… Усетих го, докато още бях в СЕМ. Сега извън него се чувствам много повече себе си, правя  предаване, работя във в.Култура, преподавам… Мога свободно да заявявам собствените си мислене и позиция. Но да се превърна в институционална позиция вече ми се струва много трудно!

Сега е времето да го кажа: когато Георги Лозанов беше председател на СЕМ, дойдохме при вас с граждани от еврейски произход, да възразим остро за едно предаване по БНР. Вие поехте нашата тревога и изразихте мнение, че не бива да се случват такива предавания, които нарушават толерантността. Сега такива предавания отново има! Защото загрижеността ни не е обществено разпозната като проблем! Например, на 13 февруари, когато се провежда факелното шествие „Луковмарш“, имаше контра-шествие, кметът Йорданка Фандъкова правеше поредни усилия да спре тази ежегодна проява на неонацизъм, интернет изданията показваха скандално-свободното придвижване по маршрута до полагане на венците на Луковмарш. Не очаквах, че по централните новини на  БНТ ще покажат в едър план неонацистите. Почти рекламно…Това ми се струва безотговорно. Пред кого да протестирам?

Пак към регулатора, въпреки всички  фрустрации, има смисъл от подобни протести. Защото вижте, защитата на толерантността, проявите й в едно или друго предаване, не рисуват черно-бяла картина. Обикновено става дума за гранични словесни или образни послания, изплъзващи се на категоричните оценки. Трябва да имаш особена чувствителност, култура, професионализъм, за да знаеш докъде информираш и откъде рекламираш. Реакциите на гражданско общество си остават единствения валиден коректив в това отношение. Често медиите с най-добри намерения, докато мислят че защитават толерантността, сами са нетолерантни.

Ето, давам пример с онзи заместник-министър, който беше уволнен заради снимката си с нацисткия поздрав пред восъчни кукли на нацисти. Това спокойно може да се приеме и за шега с нацизма, за пародия. Той, според  мен, не биваше да бъде уволняван за тази снимка. Пародията е също начин да го заклеймиш нещо, да покажеш негативно отношение към него. Докато неговият защитник Валери Симеонов, абсолютно еднозначно, говорейки че си е правил майтапчийски снимки в Бухенвалд, се погаври с паметта на загинали хора. Човекът, който трябваше да бъде обект на обществена санкция и на медийна нетърпимост, трябваше да бъде той. А не на всичко отгоре медиите да му дадат арбитражна роля! Отсъжда кой прав и кой крив.

Къде бяха медиите при отразяване на този пореден скандален случай с Валери Симеонов?

Реагираха първосигнално и на юруш. Държаха се като виновни, когато Валери Симеонов постфактум заяви,че думите му били преиначени. Сякаш журналистите могат да измислят такова нещо и да му го припишат!

Излиза че, ако медиите бяха дали отпор на глупавите оправдания на Валери Симеонов

Точно така. Ако медиите бяха настояли – оставете този с поздрава и чуйте какво говори един вицепремиер на България, щяха да насочат отразяването на темата във вярната посока, да я видят в дълбочина. Сега един реален нарушител на човешки права си изми ръцете с един набеден.

Как ще изглеждат медиите  след 4 години – поне това е мандатът, който третият кабинет  Борисов  се готви да изконсумира  заедно с националистите?

Аз не желая да превръщам медиите в дежурния виновник. Медийното пространство днес е много широко, в него звучат много гласове. И винаги част тях от ще се борят за права, ще заявяват либерална позиция. Нищо, че в момента тя е поставена на най-голямото си изпитание след Студената война и то е изпитание за целия свят.

А специално националистите у нас, според мен, много скоро ще бъдат фигури на властта без свои отличителни белези. Анонимната, немного порядъчна власт на прехода, общо взето превръща всички, които минават през нея, в подобни. Тя сама по себе си  има толкова дефекти, че дефектите на тези, които я упражняват, престават да личат. Преди се казваше – такова беше времето, сега се казва – такова е положението. Много скоро и Валери Симеонов вече няма да говори така. Или поне няма да звучи страшно, а смешно. Тези негови идеи да реши демографската криза като внася етнически българи отвън, са като на политик от английска комедия за политици.

Доналд Тръмп също е грешка, много станаха!

Стефан Попов в моето предаване „Не/обичайните заподозрени“ каза, че до една година Тръмп вече няма да е президент. Ако това случайно стане, понеже сме глобален свят, радикалните политици ще се почувстват „на течение“. Защото вече ще е влязъл в обръщение този инструмент – импийчмънт и ще може да бъде използван срещу всеки, който иска да печели подкрепа от нарушаване на човешки права. Ако това се случи в САЩ, където процедурата за преждевременно прекратяване на мандата е изключително трудна, ще  се промени въобще отношението към политиците. Ще им стане по-сложен животът. В Америка 50 хиляди психиатри са подписали, че Тръмп е психически неуравновесен. Питам се къде са българските психиатри да издадат експертиза за психическото състояние на българските политици. Имахме драстични очевидни случаи – фюрерски вид и реторика, фанатизиране на враждебност, маниакалност… Според мен, дълг на психиатрите е да посочат психически отклонения, които заплашват обществото.

Говорим за медии…

Ами да! Но това значи и професионалните елити, на чиито представители медиите дават публичност. Светът, в който живеем, съвсем не е продукт само на журналистическа плахост. Къде са психиатрите….

Последно: какво се случва със Слави Трифонов и неговото шоу? Къде  и защо „разкрачи“ жанра до непоправимост този, който искаше да развлича със смислена критика!

Не мисля лошото на нито едно предаване. Нито на „Шоуто на Слави“. Ние бяхме доволни от него винаги, когато заставаше срещу властта. Тогава си вършеше работа. Но Слави катастрофира. Може би не той, а по-скоро сценаристите му. Първо, защото се превърнаха в едно мрачно тяло в черни дрехи, което излезе от жанра на предаването и се опита да се бъде политически субект, който говори от последна инстанция. Така сатиричното шоу приключи – превърна се в обект на това, с което трябваше да се майтапи.  Влезе в конфликт на интереси. Щом защитава определени политически позиции, нямаше как да се отнася с ирония или пародия към останалите. Лиши се от най-голямото си достойнство – критиката на управляващите. И ето какъв парадокс се получи. За да се сбъдне референдумът, Слави трябваше да се прегърне с най-големия си политически противник – Бойко Борисов, ГЕРБ и Цветан Цветанов персонално, който гостува с овации в шоуто. Кой оттук нататък и на кого би повярвал, че Слави е срещу всяка власт.

  • Агенция ПИК е поискала тв лиценз

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).