Хроника на набеждаването – неправителствените организации като неизбежният „враг“

от -
187

В края на август 2017, част от ЛГБТ служителите на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) изпратиха писмо, с което изразяват тревога относно зачитането на правата им след предстоящото преместване на седалището на агенцията в нова държава членка на Съюза. По-конкретно в писмото си ЛГБТ служителите на агенцията изразяват опасения във връзка с възможността новото седалище на институцията да бъде в държава-членка, която не признава узаконените в други държави семейства на лица от един и същ пол. На 27-ми септември 2017, БХК публикува на сайта си открито писмо до Европейския съвет, Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската агенция по лекарствата, в което изразява съпричастност с писмото на ЛГБТ служителите на ЕМА и обяснява защо в детайли. Писмото е подписано от четири организации, между които и БХК.

На 02.10.2017 г. евродепутатът Ангел Джамбазки и народният представител от ВМРО (Обединени патриоти) внесоха сигнал в прокуратурата с искане за проверка на Български Хелзинкски Комитет – от къде идва финансирането и работи ли организацията срещу националния интерес на България. На същата дата ЕМА публикува и коментари по предложенията на страните кандидатки, като резултатите на българската кандидатура са катастрофални и от общо 30 критерия, България покрива само един, класирайки се на последно място.

На 03.10.2017 г. г-н Искрен Веселинов, заместник председател на ВМРО и понастоящем народен представител, заяви че според него и съпартийците му БХК извършва антибългарска дейност, като в писмо до европейските институции е призовал да не се разглежда кандидатурата на България за Европейската агенция по лекарствата. Освен това, според него трябва да се преосмисли и принципът, по който съществуват неправителствените организации, като те трябва да подлежат закриване, когато системно извършват „дейност против интересите на страната и добрите нрави”. Според израза му става дума за „българомразци”. После продължи с трудно проследима логическа линия, но успя да спомене „закон за корупцията“, „циганската престъпност“, „колегиалност с колегите от ГЕРБ“.

На 4.10.2017 г. в едно и също телевизионно предаване, един след друг, гостуваха Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната и заместник-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков. Темата на гостуванията им не беше свързан с Европейската агенция по лекарствата, но и двамата направиха изказвания, като успяха да вкарат изрази като „мургав цвят на кожата“, „национален интерес“, „битова престъпност“, „незачитане на националния интерес“ и т.н. Д-р Ненков сподели, че коментарите на служителите на ЕМА, които поставят българската кандидатура на последно място нямат значение, защото решението ще бъде взето от Европейския съвет, и добави „Кой го видя това лошо отношение към гейовете, ние станахме по-толерантни от Холандия”.

Всъщност, проблемът за лошото класиране на българската кандидатура не е в „мрънкането“ на ЛГБТ работниците на ЕМА. То не е и в резултат от отвореното писмо, подписано от четирите български правозащитни организации. Проблемът е в липсата на компетенции у управляващите да представят България достойно. В такава надпревара би имало смисъл да се влиза, ако има шанс за положителен резултат. В този случай шансовете на България са нищожни, както се потвърди и от анализа на ЕМА.

Всеки, който пожелае, може да разгледа кандидатурите на всичките деветнадесет държави, кандидатствали за домакин. Публикувани са на интернет страницата на Европейския съвет: http://www.consilium.europa.eu/en/policies/relocation-uk-based-agencies/ema/.

Първото впечатление, което българската кандидатура прави е нейната скромност – тя е едва три страници и половина. За сравнение, (на случаен принцип) кандидатурата на Амстердам е осемдесет и четири страници, на Милано е петдесет и две страници, а на Букурещ е сто двадесет и осем страници – имат съдържание, разделени са тематично, има изказвания от ключови местни личности, снимки от градовете и т.н. Разбира се, обемът не е по-важен от съдържанието, но в случая няма никакво място за сравнение – нито по обем, нито по съдържание, нито по оформление, нито по качество на документа, нивото на английския език и т.н. Видно е, че останалите кандидатури са изготвени професионално, вероятно с инвестирани не малко финансови, човешки и технически ресурси. Кандидатурата на София изглежда като написана набързо, с ограничено количество информация, в чиновнически стил, което повече отблъсква, отколкото привлича. Чиновникът, или екипът, разработил концепцията, (която на практика липсва) не би било редно да получи бонус за свършената работа. На практика Столична община и националните институции разполагат с неограничен ресурс и при недостиг на капацитет могат да си позволят да привлекат допълнителен. Не е ясно защо това не е направено, но така представена тази оферта заслужава нулево внимание във всичките си части.

Освен оферта, кандидатите са предоставили и допълнителна информация. Най-често това са интернет страници, създадени за тази цел (Амстердам, Атина, Бон, Братислава, Брюксел, Букурещ, Копенхаген, Хелзинки, Лил, Малта, Милано, Порто, Стокхолм, Виена и Загреб). Някои от тях са направили и кратки видео-спотове, показвайки и разказвайки за градовете-кандидати (Барселона, Братислава, Копенхаген, Дъблин, Лил, Милано, Стокхолм, Варшава). Почти всички са приложили и други информационни материали. Софийската кандидатура няма интернет страница, няма и филмче, нито информационен материал. Има, обаче, небрежно сканирано писмо от министър-председателя Бойко Борисов до председателя на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия. Г-н Борисов общо взето казва, че България е една от малкото страни, в която няма институция на ЕС, а е члено от десет години и това някак си е нужно на България, за да не се чувстваме под-европейци, като в същото време „българските граждани са сред най-оптимистично настроените към Съюза“. Казва и други неща, които би трябвало да привлекат ЕМА и служителите ѝ, като „сигурна градска среда“, „близост до природни забележителности“, „икономически привлекателни услуги в образованието“, „здравни грижи и условия за живот“, и т.н. Качеството на английския език е на ниво подготвителен клас в езикова гимназия.

При други условия ниското качество на офертата не би било решаващо, вероятно и сега не е. Предложенията се оценяват въз основа на тридесет критерии, разделени в 3 категории: Разположение на предложените сгради, Условия за работа в предложените сгради и План за преместване. Софийската оферта отговаря само на един критерий, свързан с готовност на сградите в рамките на периода, предвиден за преместване на агенцията. От тридесет критерия, София отговаря на един. Амстердам отговаря на двадесет и четири, Барселона на двадесет и девет (защото сградата която предлагат няма пет налични зали с капацитет за 70-120 д.), Бон има две предложения за сгради, при това и двете покриват над двадесет и пет от критериите, Братислава покрива двадесет и осем, Дъблин предлага три сгради, Порто предлага три сгради и т.н. Всички са с по-добър резултат от този на София.

Има и други критерии, които са подробно описани на страницата на ЕМА. Един от документите заслужава повече внимание, а именно приложение B1, което резюмира коментари на служителите на ЕМА. В тях е обърнато внимание на достъпността, транспортната инфраструктура, учебна система, трудовия пазар, социалното осигуряване и медицинското обслужване на служителите и техните семейства. Тази част от оценката вероятно е подразнила патриотите и използват възможността да се оправдаят с БХК. Коментарите за четири от градовете – Братислава, Букурещ, София и Варшава – имат бележка под линия, която гласи следното: „Страната-кандидат за домакин ще трябва да поясни как ще бъдат третирани еднополовите партньорства, когато служители на агенцията с партньор от същия пол, се преместят в тази държава“.

Това отношение не е целенасочено само и единствено към София и България. Това е принцип на ЕС, който осъжда липсата на равноправие и държавническо отношение. Начина на говорене и на действие на правителството е всъщност това, което отблъсква и ще продължи да го прави, не само агенциите на ЕС. Отношението им отблъсква чуждестранните инвеститори, чуждестранните студенти, чуждестранните туристи. България, за нерадост на патриотите, е в Европа и  Европейския съюз. Благодарение на това, благодарение на социалните мрежи и различните комуникационни канали, които не попадат под влиянието на управляващите, информация за случващото се в София и България достига до целия свят, включително и до ЕС. Наивно е да се мисли, че етническата, социалната, сексуалната, икономическата, образователната и т.н. дискриминация остава незабелязана. Наивно е да се мисли, че никой не чува и не регистрира фашистките и нацистките подходи на голяма част от управляващите. Недопустимо е, управляващи да говорят за „национален интерес“ при условие, че няма такъв; „затваряне на неправителствени организации“ със закон, „добри нрави“, етническа престъпност, специални наказателни мерки за престъпници от определена етническа група, и т.н. Няма логика да се очаква служителите на ЕМА или който и да е чужденец да се радва, когато го посрещат с нацистки поздрав.

За този катастрофален провал не са виновни БХК, ЛГБТИ служителите на ЕМА, ромите или донорските организации и елементът с прокурорски разследвания граничи с репресивни мерки, характерни за първата половина на ХХ в. Търсенето на враг в лицето на неправителствените организации е опасен подход за обществото, от което може да пострада не само имиджа на България. Страната ни вече има опит в това отношение, но очевидно уроците не са научени. Закона за защита на нацията, приет от НС през 1940 г., (в Глава 1, чл. 5) казва: „Министерският съвет, по доклад на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации попадат под разпоредбите на този закон“.  (Не е ясно как ги определя, най-вероятно както му хареса). А тези, които възроптаят са били наказвани с тъмничен затвор и глоба. Точно както го планират и сегашните патриоти в управлението, мълчаливо и открито подкрепяни от партньорите си в лицето на ГЕРБ. Дял III от същия закон е посветен на „противонационални и съмнителни прояви“ – това, което управляващите имат предвид, говорейки за „национален интерес“ и „добри нрави“. Там наред с други фашизоидни мерки е казано (чл. 37) „Без предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве никое начинание с идеална цел не може да получи каквато и да е материална помощ или дарение от чужбина“. Звучи ли познато?

Не бива да се подценява и политическото говорене на формациите, които участват във властта, изпълнено с ксенофобия и реч на омразата. Това е и една от причините, поради които ДПС напусна комисията по вероизповеданията и правата на човека на 05.10.2017 г. И докато това не се промени, в интерес на София и на България е, управляващите да не се опитват да привличат институции на ЕС, защото очевидно те не са готови за такава отговорност. Не са готови и да понесат вината за провала, който сами създадоха. Той не е първи, няма и да е последен – както в България, така и навън. Лошото представяне в надпреварата за домакинство е пренебрежимо – ако не носи ползи, не носи и негативни последствия и всичко си продължава както до сега. Фалшивият патриотизъм в управлението, обаче, е нещо, с което всеки човек трябва да се бори, за да не се окаже, че в затворите има повече свобода, от колкото навън.