Истината за Уолт Хейър

от -
74
Колаж: Капитал

Българският представител на интерсекс хората Пол Найденов, остро възрази за неточностите в статията на професора по биология и науки за социалния пол в Университета Браун Ан-Фаусто Стърлинг „Защо полът не е бинарен?Комплексността е не само културна, но и биологична“

Публикуваме като право на отговор предложения от Найденов текст

Иронично е как консервативните, нео-нацистките, религиозно-фанатичните организации и хората с посредствени знания, непрекъснато заклеймяват хората с „ментални проблеми“ (нищо, че голяма част от изброените контингенти се вписва в категорията на 100%), а същевременно, не се срамуват и великият им морал и ценности, се стопяват, когато трябва да се използва, човек със сериозни, наистина сериозни такива, за нанасяне на вреда, на „неудобните индивиди“.

 

Уолт Хейър

Тъй нареченият „бивш трансджендър“, вече се използва и от анти-ЛГБТИ+ активистите в България, като пример, за вредата от „джендър идеологията“, сътворена от въпросните. Днес ще се позанимаем с „хвърлянето на светлина“, нещо което споделилият интервюто с Хейър, „журналист“, от уеб сайта за дезинформация Лентата, много старателно е пропуснал да сподели.

За незапознатите : „Историята на „Лора Дженсън“ е история за трансформацията на Уолт Хейър за цели 8 години, и неговият обратен преход, свързан с преоткриване на религията и стремежът му да докаже, че да си трансджендър е ментално заболяване. Той твърди, че половата дисфория в ранна възраст е продукт на травма в детството, че 20% от правещите преход изпитват съжаление за решението си и че 41% от самоубийствата при транс хората, се дължат именно на това – разкаяние за прехода.

 

В случаят на Хейър, определено имаме тежка травма причинена в детството. Според неговите разкази, баба му го обличала в лилава, шифонена рокля, като Уолт не уточнява дали го е правила със или без неговото съгласие. Отделно, той споделя, че е бил системно насилван от чичо си, с години. Хейър се обръща към крос-дресинга, търсейки утеха и убежище от преживяното.

 

По-късно, той се оженва, надявайки се психическият товар да изчезне. Това не се случва. Той открива начин да си набавя женски хормони, въпреки че според думите му, те нямали кой знае какъв ефект върху него. Подлага се и на операция за увеличаване на бюста. Всъщност Хейър извършва всички тези действия, заобикаляйки стандартите на WPATH (Световната асоциация за трансджендър здравеопазване). В книгата си той описва и двете си други самоличности „Андрея“ и „Кристал“. Дори стига до там, да опише различията в хранителните навици и почерците им. Хейър посочва, че Андрея искала да бъде жена, докато Уолт желаел да бъде мъж. Той описва, как излъгал за да получи разрешение за операция, скривайки тези подробности за състоянието си. В карйна сметка е опреиран, получвайки писмена препоръка, непочтено, и без да е живял в женска роля, за определен период. Планът му бил да живее и като Андрея и като Уолт.

След хирургическата интервенция той променя името си използвайки своя друга самоличност – Лора Дженсън. Две години по-късно, той почва да осъзнава, че е „мъж, обвит в женски маскарад, фалш, измама, осакатен човек“, според книгата му. Най-сетне той потърсва психиатрична помощ, за да изясни проблемите си. Уолт Хейър получава диагноза дисоциативно растройство на личността (преди известно, като множествена личност). Уолт прави обратен преход 6 години по-късно.

Хейър става „новороден“ християнин и посвещава живота си на опити да докаже, че полова дисфория не съществува и че хирургията, не е лечние за нея. Написва книги по темата, а историята му се използва, като пропаганда от анти-трансджендър активистите.

 

Истината за Хейър е че той НИКОГА НЕ Е БИЛ ТРАНСДЖЕНДЪР! Никога не е бил засегнат от полова дисфория. Той страда от дисоциативно разстройство и последствията от травмата в детска възраст причинена му от баба му и чичо му. Уолт  Хейър реално заобикаля стандартите, което от своя страна доказва нуждата от тях, за избягване на подобни случаи в бъдеще.

Хейър твърди, че е бил подмамен да мисли, че е трансджендър. Но собствената му история показва обратното. Изглежда, че е положил доста усилия, за да подведе другите да мислят, че е трансджендър. Няма връзка между ранната детска травма и транссексуалността. Може да проверите в „Произход на трансджендър състоянието“( The Origins of the Transgender Condition) и „Произход на трансджендър хората: Хормони и полова идентичност“ (The Origins of Transgender: Hormones and Gender Identity), ако искате действителни факти, представени от истински учени.

Двайсетте процента на разкаяние, които Хейър цитира са буквално изфабрикувани от нищото. Единственото разкаяние, с което се сблъскват транс хората е струва ли си да се сблъскват с омразата и липсата на приемане от обществото. Проблеми, породени от предразсъдъците, насърчавани от хора, като Хейър. Той посочва себе си, Мариса Дейтън и Рене Ричардс, като пример за разкаяли се транс хора. Но в случаят на Дейтън, тя е убедена да направи обратен преход, след като открива религята, доброволно, без разкаяние, а Рене Ричардс твърди, че никога не е съжалявала за прхода си. Но това не спира Уолт Хейър да използва и двете в речите и участията си.

 

Що се отнася до 41% самоубийства, като резултат на разкаяние за прехода, нещата наистина са зле. Този процент е резултат от натиска на обществото и липсата на приемане. Заради хора, като Хейър, се разпространява погрешна информация и транс хората биват третирани като лица с ментални разстройства. Истината е, че дисфорията на пола е физическо състояние. Всички психически проблеми са резултат от това физическо състояние. Факт е, че Уолт Хейър никога не е имал това състояние. Неговата работа, основана на омраза, допринася за статистиката от 41%, а не разкаянието при преход на транс хората.

 

Уолт Хейър е болен човек, който вярва, че личният му опит е същият като на трансджендър хората. Не можеше да е по-далеч от истината. Неговите твърдения са били многократно оборвани като фантастика. Няма факти в това, което той казва, базирано само на личния му опит. Ако искате да научите повече за неговата гледна точка, можете да прочетете книгите му. В продължение на почти десетилетие историята на Хейър е използвана от анти-трансджендър групи, като средство за разпространяване на дезинформация и разделяне на обществото. Тя отново циркулира във Facebook и в Интернет, сякаш е нещо ново. Какво говори, това, че обществото по-скоро вярва в „твърденията“ на човек с дисоциативно разстройство на идентичността, вместо да приеме реалната наука? За съжаление хората превръщат историята му в фактическа, но в случая с твърденията на Хейър, реалността е, че тя е чиста фантастика.

Превода на материала е базиран на поста на Мила Мадисън:

‘Transgender regret: Facts and Fiction’ 

Публикувано от Maria Hristova