Тимъти Снайдър: „Почти неизбежно е“, че Тръмп ще се опита да организира преврат и да събори демокрацията

от -
569
Тимъти Снайдър. Снимка: Wilimedia Commons. Лиценз: CC_BY.

Американската демокрация е в криза. Избирането на Доналд Тръмп доведе до това, че извънредното положение започна да изглежда като нещо нормално.

Тръмп заплашва политическите си противници с насилие. Той даде ясно да се разбере, че не вярва в нормите и традициите на американската демокрация освен ако те не обслужват собствените му интереси. Президентът и съветниците му разглеждат свободната преса като враг на режима му.

Тръмп редовно лъже и има изумително странни отношения с емпирическата действителност. За да мобилизира избирателите си и да унизи цели големи групи хора като например латиносите и мюсюлманите той си служи с фанатизъм, с откровен и неприкрит расизъм и с реторика, която облагодетелства родените в САЩ хора за сметка на чужденците.

Президентът заплашва да премахне независимостта на съдебната система, а освен това иска да наказва съдиите, които се осмеляват да се изправят срещу неговите незаконни и антиконституционни укази. Чрез действия, които изглеждат като нарушение на конституционната забрана да се назначават роднини на държавни длъжности Тръмп използва поста на президент за да обогатява себе си, семейството си и най-тесния си кръг чрез търговия с влияние и достъп до корпорации, чужди държави и богати лица. Тръмп и обкръжението му също така смятат, че са над закона и че не могат да бъдат съдебно преследвани за каквото и да е нарушение, докато заемат постовете си.

Какво могат да направят американците, за да се съпротивляват на Тръмп? Какви уроци за възхода на авторитаризма и фашизма и за това как се срутват демокрациите може да ни даде историята? Има ли начини, чрез които хората могат всекидневно и чрез личния си живот да се борят срещу политическите и културни сили, които породиха възхода на движението на Тръмп? Колко време има още демокрацията в САЩ преди отровата на Доналд Тръмп и на Републиканската партия, инжектирана в корпуса на американската политика да предизвика летален изход?

В опит да се отговори на тези въпроси наскоро говорих с Тимъти Снайдър, професор по история в Йейлския университет . Той е носител на много награди за редица книги, най-новите от които са „Черната земя: Холокостът като история и предупреждение“ и „Кървави поля: Европа между Хитлер и Сталин“ [1]. Новата книга на Снайдър „За тиранията: двадесет урока от ХХ век“ [2] обяснява как хората в Америка могат да се борят срещу зараждащия се авторитарен режим на Доналд Тръмп.

Предлагам ви една съкратена версия на нашия разговор. Пълният му вариант може да бъде слушан в подборката от мои аудиоинтервюта, които могат да се намерят в страницата за аудиофайлове на списание „Салон“.

Избирането на Доналд Тръмп е белег за криза на американската демокрация. Как се случи това?

Ние се питахме как е възможно това, казвайки си, че историята е свършила в 1989 г. (с края на Студената война). Говорейки, че вече нищо лошо не може да се случи отново, ние всъщност отправяхме покана към лошото да се появи. Разказът ни за това как нищо никога не може да се влоши беше история за това как свободният пазар е същността на човешкия род и как този свободен пазар носи със себе си демокрация така че всичко е повече от отлично. И, разбира се, всяка част от този разказ е всъщност една безсмислица. Древните гърци разбираха, че е вероятно демокрацията да произведе олигархия, защото ако вие нямате някакъв механизъм, който да ви позволява да удържате растежа на неравенството, то тогава хората с най-много пари ще са склонни да поемат целия контрол.

С Тръмп виждаме новият вариант на нещо, което и преди се е случвало: кандидат, който може да влезе в надпреварата, казвайки „Гледайте, ние всички знаем (и следва намигване към публиката и смушкване на стоящите наблизо), че това вече не е никаква истинска демокрация.“ Той не използва тези думи, но всъщност казва: „Ние всички знаем, че това наистина е олигархия, така че нека аз бъда вашият олигарх.“ Въпреки че това е безсмислица и че той, разбира се, е мошеник и ще предаде всекиго, това има смисъл само в този климат на неравенство.

В моите статии и интервюта непрекъснато твърдя, че Доналд Тръмп всъщност е фашист. Но има много голяма съпротива по отношение на това твърдение. Мислите ли, че това описание е правилно? Ако не е, то какъв език трябва да ползваме, за да опишем Доналд Тръмп?

Един от проблемите с начина на говорене в САЩ е, че ние приемаме като очевидно, че всеки е дружелюбно настроен към парламентарния плурализъм, докато не е доказано обратното. И дори когато е „доказано противното“ ние нямаме никакъв речник за описание на това, което виждаме. Казваме „той е диктатор“ или „той е авторитарен“ или той е „Хитлер“. Ние просто подхвърляме тези думи насам-натам.

Резонансът от това, за което вие говорите, не е добър, на 95% е лош. Американците не искат да мислят, че има и алтернатива на статуквото. Следователно, колкото по-бързо започнете говорите за „фашизъм“ или за нещо подобно, тогава отговорът на Америка се състои в това да каже „не“, защото ние нямаме категории, позволяващи ни в мисленето си да излезем вън от кутията, в която всъщност вече не сме.

Това функция на американската изключителност ли е?

Да. Ние се придвижихме към един интелектуален изолационизъм в свят, където никакъв вид изолационизъм вече не е възможен. Фактът, че демокрациите обикновено се провалят, е правило, което според американците не може да е приложимо при нас.

Ако се вгледате внимателно в американското общество, ще видите, че в него има върхове и падения. Но сигурно няма нищо, което да ни поставя в категория различна от тази, в която попадат други народи, когато се провалят – все едно дали в миналото, или сега.

Не искам да отклонявам въпроса ви дали Тръмп е фашист или не. Според мен има известни елементи в подхода му, които са фашистки. Пряката конфронтация с истината е в центъра на фашисткия светоглед. Опитът да се премахне наследството Просвещението[3] като начин да се премахнат институциите, е фашизъм.

Дали той го разбира или не, е отделен въпрос, но това е, което правеха фашистите. Те казваха: „Не се тревожете за фактите, не се тревожете за логиката. Вместо това мислете за света около вас като употребявате думи, които ни насочват към мистични съюзи и преки връзки между мистичния водач и народа.“ Това е фашизъм. Независимо дали го разбираме или не, дали ни харесва или не, дали сме забравили или не, това си е фашизъм.

Друго, което е откровено фашистко в проявите на Тръмп, са митингите на неговите привърженици. Начинът, по който той употребяваше езика, тъпите повторения, поименното посочване на враговете, физическото отстраняване на опонентите от митингите – всичко това, без преувеличение, много наподобява 20-те и 30-т3 години на миналия век.

Същото е и с разсеяността на г-н Стив Банън[4] по отношение на 30-те години на миналия век, както и неговото доброжелателно мнение за италианския и за другите видове фашизъм, което говори само за себе си.

Как стана така, че новинарските и другите медии приеха всичко това толкова неправилно? Защо те недооцениха заплахата, създадена от Тръмп и от неговото движение?

Това, което приключи, като почнем от Клинтън нататък, е ситуацията при която имаме партия на статуквото и и партия, която иска да „премахне“ системата, т.е. положението, при което Демократическата партия беше тази на статуквото, а Републиканската беше тази, която иска да „бутне системата“. При тези обстоятелства е много трудно да се мисли за промяна, защото едната партия подкрепя това нещата да са такива, каквито са, но с леки подобрения, а другата партия се ръководи от голямата идея за разрушаване на всичко, макар да не е ясно какво всъщност означава това на практика. Така че никой не обяснява ясно как вие трябва да решавате ежедневните проблеми, най-големият от които е неравенството. Когато нито едната от двете партии не демонстрира творчески подход, тогава за учените е трудно да вкарат идеите си в едно пълноценно обръщение.

Защо Тръмп не го държат отговорен за всичките тези провали, скандали, както и за некомпетентността му?

 Г-н Тръмп е преди всичко една телевизионна личност. Като такъв, той бива преценяван според телевизионните стандарти. Това значи, че скандалът не предизвиква отговор, а поражда желание за по-голям скандал. Той просто възбужда апетита за по-голям скандал, защото един телевизионен сериал трябва да работи по такава логика. Това е почти като това, че той трябва да произвежда тези ексцентрични неща, защото ако не бяха те, той какво би правил?

Мисля, че друга част от това има връзка с обхвата на вниманието. Това съвсем не е липса на възмущение, напротив, хората наистина са възмутени. Но за да има един скандал политическа логика, възмущението трябва да бъде последвано от изучаване. Трябва като последица от всичко това да има разследване, което да завърши с официално заключение.

В книгата си обсъждате идеята, че Доналд Тръмп ще има своя собствена версия на пожара в Райхстага, устроен от Хитлер, за да разшири властта си и да поеме пълния контрол върху правителството, обявявайки извънредно положение. Според вас как ще се случи това?

Нека да отбележа само две неща. Първото е, че е неизбежно те да се опитат да го сторят. Причината, по която аз мисля така, е че конвенционалните способи да бъде популярен, не работят при него. Традиционният начин да бъдеш популярен или да бъдеш легитимен в тази страна, е да имаш някакви политики, да увеличаваш популярността си и да спечелиш избори. Не мисля, че 2018 година изглежда много добра за републиканците, ако се движат съобразно този нормален сценарий и не само защото президентът има исторически ниско ниво на популярност. Така е също и защото нито в Белия дом, нито в Конгреса правят политики, които се харесват на мнозинството от публиката.

Това значи, че те биха могли да бъдат съблазнени от схващането за това, че трябва да влязат в нов ритъм на политиката, който не зависи от популярността на предприеманите мерки и от електоралните цикли.

Дали това би работило или не, зависи от това дали когато се случи нещо ужасно в тази страна, ние ще осъзнаем, че главното значение на случващото се е ще продължаваме ли и в бъдеще да бъдем свободни граждани.

Основното ми усещане е, че Тръмп и администрацията му ще опитат това, за което става дума и че то няма да работи. Не толкова защото ние сме така велики, а защото имаме много малко време да се подготвим. Мисля също, че у нас има достатъчно хора и достатъчно правителствени агенции, които мислят за това и няма да предприемат такива стъпки.

Какво могат да направят гражданите? Какъв би бил вашият призив към тях?

Главната тема на новата ми книга „За тиранията: двадесет урока от ХХ век“ е, че ние разполагаме с един век, в който помъдряхме и че има твърде умни хора, които се противопоставят на ситуации подобни на току-що описаната наша, но те са по-настойчиви и че тази мъдрост може да бъде кондензирана.

Това, което прави книгата ми, е, че се движи по кривата, която представлява процесът на смяна режима – от началото до края и ни дава нещата – от най-простите до по-сложните, които хората трябва да правят буквално всеки ден.

Най-важното нещо, което аз казвам в книгата си и което трябва да се разбере, е, че в моменти, подобни на този, вашите действия наистина имат значение. Иронично е, но в ситуацията на смяна на един авторитарен режим, индивидите имат по-голямо значение отколкото при демокрацията. При смяната на авторитарен режим по принцип индивидът има особен вид власт, защото такъв зависи от известен вид съгласие. Това значи, че ако вие осъзнавате момента, в който се намирате, то можете да намерите пътищата за това да не изразявате това съгласие и също така сте в състояние да откриете малки способи да бъдете бариера за този режим. Ако достатъчно хора правят това, то това може наистина да донесе промяна, но само в началото.

Кои са някои от по-трудните и в същото време стимулиращи неща, които хората могат да правят?

Последният урок от книгата „За тиранията“ е за това да бъдеш толкова смел, колкото можеш. Наистина ли сте толкова загрижени за свободата, че можете да поемете риск? Наистина ли индивидите ги е грижа за свободата? Помислете за това. Смятам, че ако достатъчен брой от нас поемат малки рискове в началото, които в действителност не са толкова значими, това ще ни предпази от необходимостта по-нататък да поемаме по-сериозни рискове.

Ние все още сме в ситуация, при която протестът не е незаконен. Все още протестът не носи смъртна опасност. Това са двата големи прага. Все още се намираме отвъд лошата страна на тези прагове и поради това сега е времето, когато вие искате да свържете колкото е възможно повече неща защото бихте могли да ги промените.

Ако попаднете в свят, където протестът е незаконен, тогава нещата, които препоръчвам, като например начини да управлявате телата си, когато излезете (например на демонстрация) на улицата, трябва да бъдат правени, но са много по-рисковани. Това е съвсем друго решение.

Колко време й остава на американската демокрация преди тази отрова да стане смъртоносна и има ли път назад?

Трябва да приемете, че има времева рамка. Никой не може да е сигурен колко време ще е нужно за да се промени този конкретен режим на Тръмп, но има часовник, и той наистина тиктака. Разполагаме най-много с три години, но по-вероятно е да е само една. През януари 2018 вероятно ще имаме много добра идея как това ще стане. При това в същото време то ще зависи много повече от нас, отколкото от тях. Веднъж прекрачили някой праг, ситуацията започва да зависи много повече от тях, отколкото от нас и нещата стават много, много по-лоши. Тъжно ми става когато мисля, как ще се държат американците тогава.

Тогава Тръмп и неговите сили имат своя импулс защото отново, ние, американците, сме против тиктакането на часовника, не забелязваме хода му.

Мразя да слушам неща от рода на това, че човек сам трябва да си помогне (както пише в безброй популярни книги по самопомощ), но трябва точно това да направим. Пропускането на който и да е ден, в който не правите онова, което трябва, води до това, че става все по-малко вероятно, че утре ще сторите нещо. Така че трябва да почнете веднага. В „За тиранията“ предлагам неща, които всеки може да стори. Има множество други отлични идеи на хора, идващи от други традиции, но най-важното е вие да промените привичния ход на поведението си сега.

Не се подчинявайте предварително, защото трябва да почнете да се ориентирате срещу общото течение на нещата. Ако съумеете да го направите, тогава другите уроци като например да поддържате съществуващите политически и социални институции, да поддържате истината и така нататък, ще станат относително по-лесни, ако можете да следвате първото правило, а то е да излезете вън от течението и да признаете, че това е момента, когато трябва да се държите не така, като се държахте през октомври 2016 г. Сега трябва да установите свое собствено поведение.

[1] Превод на тази книга излезе през 2015 г. на български. Вж. Тимъти Снайдър, Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин., изд. Рива, С., 2015 г., 487 стр.

[2] Вж. българския превод: Тимъти Снайдър, За тиранията: двадесет урока на ХХ в., изд. Обдисидан, С., 2017 г., 130 стр. Вж. също рецензия за книгата в „Маргиналия“ на тази връзка.

[3] Авторът има предвид епохата на Просвещението, бел. прев.

[4] Специален съветник на Тръмп, преди това издател на ултрадесен сайт, бел. прев.

 

Текстът, чийто превод поместваме, е публикуван в американското електронно издание Salon на 1 май.

Превод: Емил Коен