Ивайло Дичев: Жадни за слава геополитици и политици ни насъскваха срещу Македония, време е абсурдът да свърши

от -
783

Проф. Дичев, изненада ли ви тоталният македонски „завой“ на българската външна политика? Дали пък министър – председателят Бойко Борисов не послуша някогашния застъпник на добрите съседски отношения Иван Костов, който упорито съветваше България да се превърне отново в оная незаобиколима сила и фактор в региона, каквато беше до 2001 г?

Трябва да кажа, че във външната политика г-н Борисов има много добър нюх, а може би просто добри съветници. Лайтмотивът в нея е скромност и реализъм. По същия начин той опитва да тушира страстите около Турция, пък и Русия.

Позицията на България като застъпник на Македония и балкански фактор на стабилност впрочем, е още от времето на Желю Желев. За съжаление междувременно многобройни жадни за власт политици и жадни за слава геополитици насъскаха народа ни срещу тази страна. Оттатък ги има същите –  и колкото и странно да е, там про-европейска е левицата, докато ВМРО-ДПМНЕ са малко като нашите псевдо-патриоти. Чест прави на Борисов, че преодоля партийния си интерес и тръгна към това сближаване именно със социалиста Заев; че не проявява ревност дето Нинова извлича дивиденти за собствената си социалистическа партия.

Това сближаване носи и много позитиви на самата ГЕРБ, която си търси нова мисия. Магистралите поомръзнаха, пък и нещо много бързо се развалят; от санирането едни печелят, други не; прочухме се с егоизма си по отношение на бежанците, а никой не знае каква позиция имаме по реформирането на Европа. Какво изобщо ще се опитваме да кажем във времето на нашето първо евро-председателство? Ами ето ви един прекрасен консенсусен ход – ставаме защитници на малкия македонски брат, преглъщаме обидите, помагаме безкористно. Ако тази политика успее, тя безспорно ще вдигне авторитета на Борисов. Стискаме палци след 26 години абсурдът да свърши и най-сетне да тръгнем към сближаване с най-близките до нас съседи.

В медиите на съседите ни  има лавина от реакции на македонски историци. Както за поклона на Бойко Борисов пред Самуил /чий цар е?/, така и за предстоящото съвместно честване през август на Илинденското въстание. Поредна търговия с история ли е това?

Идиотизмът се шири и от двете страни. У нас десетилетия подобни учени бяха направлявани от отделите по идеология на БКП, в Скопие – пак от такива отдели, но югославски.

Въпроси от типа на това какъв точно цар е бил Самуил следва да се решават на международни конгреси по история. Където тежи думата не на едните или други бранители на национални каузи, а на световни учени от Харвард или Сорбоната. Може ли това, какво точно мислят българите или македонците за един цар от 11-ти век, да пречи на ЖП линията Скопие-София? Вие например знаете ли какво е мнението на китайците за Кирил и Методий? И ако разберете, че – о, ужас! – ги мислят за руснаци, ще спрете ли да си купувате китайски гуменки?

Просто е: този тип национални идеолози се боят, че ще загубят постовете си, поканите от медиите, ако не причината си за съществуване в един прагматичен свят. От подобни идеолози е била създадена националната държава, но това е било доста отдавна. Първо от държавата се отдели църквата; след Втората световна война постепенно от нея се отдели и науката.

Случаят на Гърция впрочем е по-различен: те са притеснени, че името „Македония“ може да стане повод за териториални претенции към провинцията Македония в самата Гърция. И този страх се обвива в исторически аргументи. Македонските националисти с големите карти на Велика Македония радостно усилват тези притеснения, с което обричат страната си на вече десетилетна изолация. Впрочем тези карти включват и Пиринска Македония и за тяхното осъждане наистина трябва да сме много твърди. Без все пак да преиграваме – това е една съвсем малка, слаба, разделена страна днес, опасността е не, че ще ни вземе територии, а че ще се разпадне и ще предизвика хаос.

Как ще приемат тази нова ера националистите от „Обединените патриоти“, коалиционен партньор на Бойко Борисов? Като че ли им се измъква от устата „дъвката“ Македония! Красимир Каракачанов като лидер на ВМРО ни плашеше непрестанно с агресията на съседите ни край Вардар, ще се съобрази ли с новата конюнктура?

И аз си зададох въпроса защо така изведнъж се умълчаха. Професионалният псувач на република Македония Божидар Димитров бил казал, че трябвало да се нарекат „Българска Македония“ – една очевидна провокация срещу сближаването. Според мен псевдо-патриотите добре знаят, че повече едва ли ще управляват – ще опитат да се задържат във властта колкото може по-дълго и съответно ще мълчат. Параноята, която те разгарят повече от десетилетие, почна да уморява съгражданите ни. Бежанците идвали да ни завладеят, ромите щели да стават терористи, Турция искала да ни вземе Кърджали, Македония ни крадяла историята… Борисов добре разбра (а може би взе пример от Макрон?), че днес печеливши са позитивните послания.

Дали закачките  на Путин на тема азбуката и Кирил и Методий са от дневния ред на съгражданите ни? Как коментирате отговора по този въпрос на новия премиер Зоран Заев?

Вижте, чудим се от какво да се обиждаме, с какво да се гордеем – това вече става страшно. Наместо да помогнат на съгражданите ни да преодолеят комплексите си, медиите ги задълбочават.

Когато Путин каже нещо за кирилицата, това е дипломация, не наука, нали сме наясно?  Иска да достави удоволствие на македонския лидер, значи казва едни приятни за ушите неща, които впрочем не противоречат на една от версиите, според която кирилицата е създадена в Охрид, днес – македонски земи. Ами като няма с какво да пълним медиите – да вземем да анализираме с каква водка е почерпил македонския си гост и дали са яли черен хайвер? Путин има друга вина – дестабилизира политически Македония, пречи с всички сили на интегрирането й в НАТО, но това май по-малко интересува патриотичните ни съграждани.

Няма никакво значение какво точно мисли за кирилицата Путин, или пък Карпов, или пък Меркел, или пък Си Дзинпин. Интересно ще е ако някой сериозен световен учен открие нещо по въпроса. Например, ако ни каже кой точно и как е адаптирал гръцкото писмо към славянския говор, защо са се отказали от Кирило-Методиевата глаголица, дали е било в Охрид или Преслав. Тъжното е, че нито нашата, нито световната наука има отговор на тези въпроси. И въпреки това тежки обиди, медийни клетви…

Заев каза това, което мисля и аз: „Политиците не трябва да се занимават много с история“. Нали помните ироничната песен на Висоцки: „Товарищ Сталин, вие сте голям учен, в езикознанието узнахте същността…“ Подигравката е с това, че Сталин през 1950-та се намесва в езиковедския спор и задава правилната генерална линия.[1] Още ли живеем в този свят?

Проблемът у нас е, че гражданите очакват по подобни теми да законодателства властта – кое е език и кое не е, кой герой чия собственост се явява, пред кого да благоговеем и кого да обругаваме. Науката просто не е независима сфера със свои закони, свои авторитети. Нашите хора не търпят дебатите, промените и сложността на проблематиката, присъщи на научното знание. И наместо разбиране на историята – ритуали, истерии, демистификации. А ЖП линия до Скопие така и няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Товарищ Сталин, вы большой учёный —

В языкознаньи знаете вы толк;

А я простой советский заключённый,

И мне товарищ — серый брянский волк.