Ивайло Дичев: Споделям повечето идеи на Макрон, стига толкова с нашата обидчивост

от -
730

Професор Дичев, два дни след изборите/ 27 септември – бел.ред/ за германския Бундестаг, френският президент Макрон вече сподели възгледите си за бъдещето на Европейския съюз. Той иска нов договор за приятелство между Германия и Франция, нарече ЕС „притеснително бавен, слаб и неефикасен“. Споделяте ли тази критичност на един съвсем млад президент?

ЕС е уникална политическа конструкция, създадена не чрез завоевание, както е било при всички империи досега, а чрез доброволно присъединяване на национални държави. Оттук колкото по-различни държавите, толкова по-трудно се управлява. Влизането на Обединеното кралство например, което Франция не успява да спре с референдума си от 1972, рязко отдалечи федерализирането на Съюза, поради много различната политическа култура на британците. Още по-тежко стана положението след приемането на 12 посткомунистически страни, които, както видяхме, си остават зад желязната ценностна завеса, а в случая с Вишеградци, направо взеха да саботират. Франция и Германия са не само двата основни стожера на Европа – те са много близки в социо-културно отношение, това е така нареченият „рейнски капитализъм“, който съчетава свободата със солидарност, растежа със стабилност, индивидуализма с общностно чувство. Към тях добавяте Италия, Испания, Белгия – тия държави впрочем Макрон споменава в речта си като първите, с които говори. Един ценностен блок, който може да се превърне в ядро на федерализираща се Европа.

С предишното правителство на Германия Макрон щеше да се разбира чудесно, сега ще има известен проблем, поради това, че либералите там от известно време заеха евроскептични, да не кажа егоистични позиции. Но с консерваторите и зелените са на общ път. Различието, така, както той го очерта в речта си: Франция е сакрализирала договорите, Германия – парите. В лицето на Макрон Франция е готова да преосмисли европейските договори, очаква се Германия да смекчи позицията си по фискалната дисциплина и трансфера на фондове към по-бедните райони на Европа. От договорите за преосмисляне той спомена общата селскостопанска политика, което ще е мъчен компромис за Франция и ще зарадва комшиите им отвъд Рейн. Впрочем мисля си, че ще това може да е добре и за България, защото при сегашното положение сме притиснати от това, че другите получават повече субсидии; у нас пък парите отиват у житарите-милионери. Идеята на Макрон е тази политика да бъде по-пластична, да се адаптира към нуждите на отделната страна. Но обръщам ви внимание на подхода му – предлага да отстъпи по тема, която във Франция винаги са защитавали яростно. Само с готовност за компромиси ще се постигне нещо.

Макрон говори за обща отбранителна доктрина, обща гранична полиция, обща служба за бежанци и мигранти; обща разузнавателна агенция и обща прокуратура за борба с тероризма. Някои нарекоха тези цели „твърде смели“. Какво мислите вие?

Европейска отбрана трябваше да има отдавна – очевидно е, че не можем да живеем вечно под чадъра на САЩ, дори без Тръмп. Трябва стратегическа мисъл на Съюза, ако иска да бъде актьор сред гигантите на глобалната сцена – а това не става без военна сила.

Да не говорим за неефективността на сегашната разпокъсаност. Само си помислете – тече безкрайно надлъгване около купуването на самолети у нас (които най-вероятно няма да се купят). Може ли една толкова бедна страна като нашата да си позволи да има и самолети, и фрегати и всичко останало? Колко по-ефикасно би било да се специализираме в едно нещо, в което сме най-добри (пехота, сапьори…), пък нека небето ни пазят френските Миражи. Националпопулистите пак ще надуят гайдите, но е въпрос на здрав разум.

Същото е за бежанците. Макрон каза, че във Франция се обработват стотици хиляди молби за убежище, отхвърлени от други европейски страни. Не е ли разумно да има единна агенция по бежанците, с общ архив, идентификационни карти и пр.? Не виждам тук нищо твърде смело, просто здрав разум. За обща прокуратура наистина май не е реалистично – освен за някакви големи афери, тероризъм, трафик.

Лайтмотивът на Макрон е в това, че Европа трябва да ни защитава. Впрочем това очаквахме през 90-те години, когато усетихме бурите на глобализацията, но тъкмо тогава ЕС като е ли се превърна в проводник на тази глобализация. И ето го сега формулирано политически: ЕС не е врагът, ЕС трябва да е защитата на нашия начин на живот, на нашите ценности, които френският президент определи като „свобода, солидарност, сигурност“.

Идеите на френския президент засягат и България, след изявеното й намерение да се присъедини към Еврозоната. Какво следва от определението „Европа на много скорости“? Не означава ли това изтласкване на по-бедните държави-членки към периферията?

Пак тази наша полит-обидчивост, която подменя сериозното размишление. Европа е на много скорости, каза Макрон, но 1/ никой не трябва да е изключен и 2/ никой не бива да пречи на останалите като блокира решенията (ветото на провинция Валония на 8-години договаряното канадско споразумение е пример за този абсурд). Имаме право да се сърдим, да се борим, ако някой ни откаже изначално участието в едно или друго европейско начинание. Но да кажем „ние не искаме, но и вие няма да го правите“ – това не е честно.

Еврозоната не е нещо просто, предполага определен икономически капацитет – видяхме до какво води твърде ранното влизане в случая с Гърция. Но кажете ми – защо още не сме подали молба за „чакалнята на еврозоната“ – някой за това виновен ли ни е? Или просто не се чувстваме готови? Ако не искате да има диктат на едни страни над други, скоростите следва да си ги избира всяка страна – нито да я препират, нито да я изключват. Новото в речта на Макрон е, че малко тушира идеите си за еврозоната – вече не говори за парламент, а само за бюджет; това е заради немските избори и неясната посока там.

Нека да спомена още няколко от идеите на френския президент – няма да крия, че съм много впечатлен от него и споделям повечето неща, които казва (във Франция срещу него скачат левите, в България и Германия – десните и аз намирам това много добър знак!).

Хармонизация на данъците, по-специално корпоративния. Например дигиталните гиганти да плащат в страната, от която печелят, не онази с ниските данъци, където са регистрирани. Общ въглероден данък за ЕС.

Хармонизиране на социалните плащания. Нека кажа за командированите работници, около които имаше доста вой у нас. Макрон иска за командирования във Франция български работник да се плащат социални вноски колкото в самата Франция – само че ето го важния нюанс! – тези пари да не отиват във Франция, а да идват обратно в българските социални фондове, които имат въпиеща нужда от тях. Звучи малко по-различно от това, което нашите икономисти обругаваха, нали?

Общ данък върху финансовите трансакции, какъвто вече има в Англия и Франция – парите да отиват за развитие и стабилизиране на съседните страни, от които идват бежанци и мигранти.

Да спомена и най-важното от политическа гледна точка: транснационални листи за европейските избори. Макрон предлага през 2019 половината от кандидат-депутатите да се издигат с европейски, не национални листи – и така тези избори да престанат да бъдат придатък към националния дебат, а да се повдигат големите въпроси на съюза.

Публикувахте много силен текст в Дойче Веле. В него говорите за „декомплексираното говорене, което води до де-цивилизовани действия“. Правите обобщението „опасно Тръмп-ифициране“. Припомняте как Саркози реши да разтовари французите от стигмата на колониализма, защото Франция била завладяла африканските народи, за да „сподели“ с тях културата си“. Колко близо стои Манюел Макрон до „тръмпизацията“?

Аз мисля, че той е антипод на Тръмп. За човешките права няма какво да говорим, това е в сърцевината на социаллибералната традиция, в която той се вписва. По-важното е, че във всичко което казва, личи мисъл за общото – и европейско, и световно. Политиката в неговата версия не е пазарлък и интересчийство, а щедрост.

Нека дам само този пример. Макрон иска намаляване на еврокомисията до 15 човека. Защото е леко абсурдно това национално представителство с кандидати за институция, които по определение не защитават национални интереси. Дотук – здрав разум. Но какво добавя той? Големите страни да се откажат от комисари, Франция първа да даде пример с това, че се отказва от свой комисар. Изведнъж става друго, нали така?

Може и да ни разочарова конкретният човек Макрон. Но той връща на политиката най-важното: идеализма, вярата в общото бъдеще, смисъла на лидерството.