Как се опитаха да ни върнат в 90-те

от -
313

Приятели! За 48 часа 1500 от вас на страницата на Маргиналия изразихте подкрепа на нашето „НЕ!“ на кандидатурата на Антон Тодоров като председател на Комисията по досиета! В медиите Отвореното ни писмо  http://www.marginalia.bg/novini/otvoreno-pismo-ne-priemame-nominatsiyata-na-anton-todorov-za-shef-na-komisiyata-po-dosieta-nastoyavame-za-obshtestven-debat/ бе широко отразено. Забележителен е фактът, че СЛЕД нас, гражданите, протестираха и политическите формации Да, България, Деос, Зелените! Резултатите не закъсняха. Днес , в 13 часа, ГЕРБ излязоха с Декларация, в която се изразява съгласие с нашите искания: „Да се проведе широк обществен дебат с активното участие на парламентарно представените партии, неправителствени организации, граждани и обществени организации. Темата за осветляването на цялата истина за комунистическия режим не трябва да бъде политизирана и манипулирана„, казват от централата.

Сега сме на ход за подкрепа на адекватна личност. Имаме я, бъдете уверени, скоро ще я представим на вас и политиците с воля! Защото ни пука кой и как ще чете миналото, кой и по какъв начин ще интрепретира това минало, кой и с какви думи и ценности ще окуражава и нас, както и децата ни, и децата на децата ни, да знаят и размишляват за мракобесните тайни служби. С идеята, да не стане както 45 години беше!

Преди час злополучният кандидат за поста Антон Тодоров подаде оставка. Каква оглушителна въздишка на облекчение!

2 октомври, Юлиана Методиева, лична страница във фейсбук

Каква Комисия за досиетата ни е нужна? Въпросът отдавна изглеждаше решен, но ето, че номинирането на Антон Тодоров за поста председател върна разговора там, където беше още преди десетилетия: в онази пошла увереност, че документите служат за „мачкане на врагове“, а не за придобиване на знание. Днес проблемната кандидатура изглежда оттеглена, но самият факт, че изобщо беше издигната, поставя на дневен ред все същия въпрос: каква Комисия ни е нужна?

Да обобщим

Тази, чийто мандат изтича, се прочу с периодичното обявяване на бивши агенти, но основният ѝ принос за историческата наука остана по-скоро в сянка: тя събра под един покрив повечето архиви на тайните служби и осигури на публиката достъп до тях, а на изследователите – възможност да работят. Книгите, които четем за ерата на комунизма, документалните филми, които гледаме – в голямата си част всичко това би било немислимо без този достъп, който, впрочем, за десет години успя да нормализира и тона на разговора за миналото – снижи се патосът, повиши се всеобщата взискателност към качеството на историческите разкрития. На този фон самата Комисия започна да изостава от темпото, което беше задала – в нейната работа се усети дефицитът на аналитичност, на конструиран от нея самата исторически разказ. Изискването за професионално боравене с историческите документи започна все по-често да напомня за себе си, допълвайки останалите изисквания към членовете на Комисията, каквито са например почтеността и политическата неутралност.

Само допреди няколко дни въпросът за следващия състав на Комисията

звучеше така: как ще се развива оттук нататък започнатата работа? С извършване на същински (собствени) исторически разследвания? С изготвяне на помагала за системата на образованието? С поддържане на динамичен сайт и с дигитализиране на документите? Със създаване на собствена и обществено достъпна база данни от имена, псевдоними, структури и хронологии? Или най-вече с иницииране на законодателни промени, които да разширят обсега на действащия закон, създаден твърде далеч във времето?

Добрата новина

Но в цялата тази история има и една добра новина: ГЕРБ отстъпи пред протеста на неправителствени организации, извънпарламентарни партии и групи обществено значими личности. Самият Тодоров каза, че за него темата е вече в миналото. Ако не премятат публиката, ако действително казват истината, можем да си позволим следния извод: общественото мнение очевидно има осезаема тежест дори и в страна като тази на Борисов. Тук няма място за “обаче”, “само че” и “въпреки това” – ако по-нататъшните събития се развият в съответствие със заявените думи, новината заслужава цялата чуваемост, която едно общество може да мобилизира. Нито един Вежди Рашидов и нито един Божидар Димитров не са били оттегляни така. Макар че бунтовете срещу тях бяха далеч по-бурни.

Препечатваме от Дойче Веле