Какво мотивира 60-те хиляди поляци, които участваха в „Марша на полската независимост?

Марш за независимостта - 11 ноември 2017 г., Варшава

На 11 ноември 2017 г., около 60 000 души се включиха в „Марша на полската независимост“, организиран от две крайнодесни групи. Демонстрация от такъв мащаб повдига сериозни въпроси относно отношението на тази страна към расизма.

Пьотр Чезни беше един обикновен полски гражданин. Но на 19 октомври 2017 г. той се самозапали  пред Двореца на културата и науката във Варшава. Акцията му не беше нещастен случай или злополука; това беше протест срещу днешното правителство на Полша. Малко преди да бъде обгърнат от пламъците, той прочете пасажи от написано от него възвание: „Аз, едно обикновено човешко същество като вас, ви призовавам – всички вас – не чакайте повече!“ Смъртта му мина почти незабелязано, защото беше слабо отразена от международните медии.

Все пак призивът на Чезни за действие раздвижи някои хора в Полша. След смъртта му в Шчечин, град в южната част на Полша, една жена всеки ден  излиза на централния площад на града и непрекъснато чете на глас манифеста на този човек. Освен срещу много други неща, Чезни протестира и срещу „речта на омразата и ксенофобията, които това правителство вкарва в публичния дебат“, „враждебната нагласа към имигрантите“ и към „дискриминацията срещу малцинствата“.

На 11 ноември същата тази жена, която се нае да разпространява по този начин посланието на Чезни, Габриела Лазарек, влезе в една католическа църква, където крайно десните организатори  на „Марша на независимостта“ присъстваха на литургия преди началото на демонстрацията. Тя носеше табела с написан на нея цитат от изявление на покойния папа Йоан Павел втори, който беше поляк: „Расизмът е грях, който представлява сериозна обида към Бога“. Тя беше изгонена от църквата, а в същото време свещеникът изнасяше проповед за важността на национализма и за гордостта да бъдеш поляк. По-късно около 60 000 души се присъединиха към хората, които присъстваха на това богослужение и всички заедно се отправиха да манифестират в „Марша на независимостта“.

Ние в Полша рядко говорим за расизма. У нас се шири грешното разбиране, че това е нещо, с което страната ни има много малък исторически опит. Но расизмът има, макар за това да не се говори много, дълга история тук. Расизмът се изразява чрез начините, по които у нас биват разглеждани – като хора, които спадат към други раси – такива малцинства като евреите, ромите и мюсюлманите. Не можем да пренебрегнем връзката между расата и полската хомогенност, в която бялата кожа и расистката политика стават ключови за националистическия проект, прокарван от нашето сегашно правителство, което разглежда различието като опасност.

Полският „Марш на независимостта“

Всяка година на 11 ноември поляците празнуват  придобиването на тази дата през 1918 г. независимост на Полша, както и това, че тогава тя отново се появява на картата на Европа след 123 години отсъствие от нея.

През годините поляците по различен начин честваха Деня на независимостта. Но то не ставаше, както е сега, преимуществено чрез участие в „Марша на независимостта“. До 2010 г. той привличаше най-вече националисти и футболни фенове – две групи хора, които са известни с ксенофобското си и понякога насилническо поведение. Но след 2010 г. маршът започна да привлича тълпи от хора и през 2011 внезапно се оказа, че в него са участвали около 20 000 души.

През последните шест години броят на участниците непрекъснато се увеличаваше, достигайки най-високата си точка в морето от повече от 60 000 души тази година, манифестиращи под лозунга „Ние искаме Бог“. Макар че не всички демонстриращи хора бяха крайнодесни екстремисти, то има важни въпроси, които трябва да бъдат зададени – относно готовността на обикновените граждани  да се присъединят към марш, организиран от членове на две крайнодесни групи, а именно „Всеполската младеж“ и „Радикалния национален лагер“, чиито имена и идеи са взети от фашистки групи от 30-те години на миналия век. Но тези въпроси са  пренебрегвани от международните медии.

Национализмът, изразен чрез расистки чувства става господстващата тенденция в Полша. В нашата страна, подобно на други части на Европа, расистките възгледи набират популярност и са във възход. Те стават нещо все по-обичайно, и от времето на масовите настроения вдясно, съпътстващ изборната победа на партията „Право и справедливост“ стават все по-приемливи. Както подчертава  Рафал Панковски от организацията „Никога отново“, у нас има климат на приемане на крайно националистическа идеология. През 2016 г. тази организация фиксира „най-голямата вълна от „слово на омразата“ в страната в историята ѝ след 1989 г. Тя докладва за това, че всеки ден има по няколко случая на публична употреба на такава реч. Докато това, че расисткият дискурс, придружен от насилие, става обичаен начин на говорене, може отчасти да бъде приписано на днешната управляваща партия, самият феномен на расизма в Полша не е нов, макар рядко да е обсъждан.

„Гордостта да си поляк“ и бялата кожа

Сегашната миграция от Близкия Изток и от Африка – макар че повечето пристигащи в Европа хора  не се опитват да стигнат до Полша – през последните две години беше ползвана от политическата и от медийната класи така, че да породи все по-нарастващи разногласия  и да раздели обществеността с цел да се разгаря още повече процъфтяващия расизъм в Полша; но не беше миграцията, която го създаде. Условията за интензификацията му са вградени в отдавнашните представи за хората, които са възприемани като не-бели: евреи, роми, татари и чернокожи. Крещящата  разлика между „бели“ и „черни“ е вкоренена в полската култура, където хората от втората категория винаги са били изключвани от идеята за „гордостта да си поляк“ и това беше ясно показано по време на последния Марш на независимостта.

По време на марша някои участници призоваваха за „Бяла Европа“ и утвърждаваха необходимостта от това да има „чиста кръв“. Чистотата на расата – както беше провъзгласявана от организаторите, които се самоопределяха като тези, които искат „расите да са разделени“ – е решаващият механизъм за прокарване на йерархия между хората. Според тази расистка логика, макар че чернокожите са поставени малко по-високо от маймуните, то белите са разположени по-близо до Бога чрез ангелите, като по този начин се утвърждава по-високия статут и чистота на бялата раса. По такъв начин главният лозунг на манифестиращите „Ние искаме Бог“ може да бъде анализиран като желание за изчистване на нацията от всички видове нечисти „други“ и връщане към едно минало, което всъщност никога не е съществувало.

Когато бежанците започнаха да се появяват на „бреговете на Европа“, полските политици и медии предупреждаваха за болестите, които новодошлите могат да носят със себе си. Този дебат отново се появи през последните няколко месеца когато крайнодесни полски медии цитираха един ислямофобски мозъчен тръст, Института „Гейтстоун“, който твърдеше, че инфекциозните болести се разпространяват там, където са настанени мигранти.

Разбирана по този начин, мобилизацията около идеите за расова чистота и за превъзходството на „белокожите“ става ядрото на преосмислянето на представата за „гордостта да си поляк“, за което свидетелства неотдавнашното интервю на говорителя на „Всеполската младеж“ Матеуш Плавски, дадено по  време на провеждането на „Марша на независимостта“, в което той казва, че неговата организация вярва в „разделянето на расите“.

Говорителят подаде оставка поради медийната буря, която предизвикаха изказванията му. Той твърдеше, че тези негови думи са „свръхинтрепретирани“  и напомни на публиката изявлението си, че „нито една раса не е по-добра от друга“, което според него е доказателство за това, че крайнодясната му организация не е расистка. По време на това позорно интервю той каза, че „етносите не бива да се смесват“ и че „един чернокож не е поляк“. Макар че тези идеи за разделянето на расите не се съгласуват с мултикултурната история на Полша и с присъствието на евреи, мюсюлмани и чернокожи в страната, сега те се приемат в качеството на норма поради силното желание за поддържане на расова чистота.

Идеята за особената „полящина“ или за „гордостта да си поляк“, както тя бива превръщана в концепция днес, се опира върху едно понятие за еднаквост, което се поддържа от силата на „белотата“: една група от хора, свързани чрез обща „кръв“, общи култура и религия. Разбира се, поляците имат право да си спомнят историята, която често ги е превръщала  в жертви и да посочват несправедливостите, които продължават да опечаляват страната. Независимо от това какви са причините и мотивите на хората да участват в полския Марш на независимостта, използвайки „белотата“ като право за изключване на тези, които са смятани за не съвсем европейци, както заяви Матеуш Плавски в интервюто си, то самото им участие разкрива интимните връзки между представата за това, че трябва да се гордееш, че си поляк и „бялата кожа“, които станаха явни при полския отговор на бежанската криза.

През 2015 г. дясната партия „Право и справедливост“ (ПиС) спечели изборите в Полша, замествайки като управляваща по-центристки насочената „Гражданска платформа“. Идването на ПиС на власт съвпадна с ескалацията на т.нар. „бежанска криза“. Партията използва нарастващия брой на хората, пристигащи в Европа, за да мобилизира гражданите срещу имиграцията и за усилването на своя политически дневен ред, включващ увеличаваща се затвореност на границите. Няколко антиимигрантски демонстрации бяха организирани в страната, които демонстрираха антимюсюлмански, а също така антисемитски и антиромски чувства. Новото правителство отказа да приеме каквито и да са бежанци, дори такива, които са християни.

По време на антимюсюлманските демонстрации, организирани от крайнодясната групировка „Национален радикален лагер“ (НРЛ), група, която също така е между организаторите на „Марша на независимостта“, един участник подпали едно изображение на ортодоксален евреин, държащ в ръцете си знамето на Европейския съюз. На друга антибежанска демонстрация, един член на същата крайнодесна група, НРЛ, беше разследван за употреба на език на омразата, поради изявленията му за това, че „бяла Европа изчезва“, както и за приравняването на мюсюлманите с тези, които изнасилват жени и на евреите с империалистите.

Когато НРЛ организира демонстрация в град Бялисток, чуждестранните студенти бяха информирани за расистката природа на групата и предупредени във Фейсбук да си стоят в къщи, „за да бъдат избегнати всякакви неприятни инциденти“. По време на антибежанска демонстрация във Варшава, демонстрантите крещяха „Полша за поляците“, „Ислямът е смърт за бяла Европа“ и „Цяла Полша вика с нас, убивай исляма с ножове за рязане на тръстика“.

В една онлайн дискусия за бежанците хора сочеха Аушвиц – разположения в Полша нацистки концентрационен лагер – като „идеален хотел“ за бежанците. И ако въобще стегнат до съд, тези изказвания често са пренебрегвани или най-малкото не се разглеждат сериозно от властите. Подобни политически решения имат пряко влияние, те усилват крайнодсните.

Правителството на ПиС трябва да предприеме конкретни действия срещу културата на омразата, която безнаказано се разраства в Полша. Време е поляците да признаят, че имат проблем с расизма, че национализма, който сега се прокарва от тяхното правителство и от крайнодесни групи е много тясно свързван с дълга история от опасни раситки изключвания на големи групи хора. Време е призивът за действие на Пьотр Чезни да получи отклик от всички части на полското общество: „Ние, обикновените човешки същества, подобни на теб, чухме твоя призив – и повече не можем да чакаме!“

Статията е публикувана в международното електронно списание „Open Democracy” на 21 декември 2017 г.

Превод: Емил Коен