Красимир Гаджоков: Не е вариант да живеем на нож с хората, които са от различен етнос

от -
301

Красимир Гаджоков е инженер по компютърни технологии. Старши консултант е по информационна сигурност, TELUS Communications Canada. Живее в Торонто, Канада от септември 1995-а. Всяка година прекарвам по един месец в България. Участва в различни дейности в обществена полза: Българският Великден, Нова БГенерация, Проект681, Искаме да гласуваме!, Временни обществени съвети на българи в чужбина; настоящ вицепрезидент на Българо-Американски Културен Център – Сарасота Флорида (САЩ)

Господин Гаджоков, повече от 20 години живеете в Канада, но продължавате да бъдете ангажиран с българските теми. Наскоро написахте във фейсбук профила си „ ако ние – българското общество – не разберем, че над всякакви стари идеологически деления (леви/десни, либерали/консерватори и т.н.) имаме много по-голям проблем – огромна корупция и тотална безотговорност и аморалност на нашите представители в управлението и не се съберем заедно въпреки различията ни по други въпроси, нищо  няма да успее никой от нас“. Кой е изворът на гражданската ви енергия?

Не зная как се е получило при мен – и при доста други хора, които познавам. В резултат от възпитанието и наблюдението на средата, сме придобили едно чувство на неспокойство от това, че нещата около нас не са наред. И че можем да направим нещо да ги променим за по-добро.

Просто има хора с едно по-заострено чувство за това, че живеем в общност и сме много по-зависими един от друг, отколкото повечето от нас осъзнават.

Голяма част от обществото наистина вярва, че единствено личният интерес мотивира всякакви решения и действия. Но не е така – познавам твърде много хора, които извършват неща, за които нямат никакъв конкретен личен интерес.

Трудно е да се защити подобна позиция, особено в България. Но зависи в какво общество – с какви ценности – живее човек. Има страни, където хората нито подозират, нито се учудват на подобна гражданска активност. Напротив, смятат я за минимално очакваното от всекиго.

През 2016 г. създадохте проекта ”Медийно око“ – начинание в обществена полза“. Заедно с  блогъра Комитата, извършвате мониторинг на съдържанието и собствеността на различни български информационни интернет медии. Вярно ли е,че някои от най-големите и често посещавани новинарски сайтове нямат изяснен собственик и че с подхода си при съставянето на новини, системно подвеждат и манипулират читателите. Твърдите, че от  421 активни сайта, 224 са анонимни…

Повечето от най-популярните по посещаемост сайтове не са анонимни. Но например най-посещаваният сайт – „bradva.bg“ – е анонимен.

Стои, обаче, и въпросът: доколко знаем реалните собственици на формално  неанонимните издания, особено тези, най-активно формиращи общественото мнение? За някои от тях виждаме като формални собственици имена на обществено неизвестни хора.

Затова работя по една следваща стъпка на проекта – да покажа за всяко издание дали публикува сензации, клевети, дали допуска реч на омразата, и най-наболялото в днешно време – фалшиви новини.

Вашите предпочитани онлайн издания? Има ли такива, чиято медийна продукция е на европейско равнище на журналистическа етика?

Има такива, разбира се. Когато става въпрос за новини, чета предимно от „Дневник“ и „Капитал“ от самото им начало. Това са издания, които над 20 години продължават да имат много висок журналистически стандарт спрямо останалите в страната. Дори само по стила им човек може да прецени, че са по-обективни от много други. В тях няма произволни преувеличения с цел сензации, или стил на масово използване на епитети вместо факти, за да се „докаже“ една теза.

Когато става въпрос за мнения и позиции, чета също „Клуб Z“, „Медиапул“, „Площад Славейков“.

Ангажиран сте с феномена „фалшиви новини“. Кои са според вас признаците за разпознаването им?

Повечето фалшиви новини могат да се разпознаят лесно – обикновено са шокиращи твърдения, противоречащи на елементарната логика и здравия разум. Някои се познават дори само по заглавията – изписани само с главни букви или завършващи с удивителен знак.

Много по-опасни са, обаче, фалшивите новини в издания, които иначе публикуват сравнително обективна информация. Читателят вече се е доверил на изданието, защото многократно е потвърдил получената от него информация. И в един момент попада на „новина“, която твърди очевидно абсурдни тези. Например, наскоро обиколи изданията „новината“, че по-късно през 2017-а за няколко дни слънцето щяло да свети в синьо и да настъпи мрак.

Как да реагира читателят на подобна „новина“? Ако е придобил достатъчно ниво на обща култура, той ще разпознае, че има нещо „гнило“ в нея, без дори да трябва да търси опровержение в други издания.

Друг, който все още е запазил един здравословен скептицизъм, ще потърси потвърждение в по-авторитетни издания. И след като не го намери, ще разбере, че е фалшива „новина“.

Но ако читателят не е придобил това средно ниво на обща култура или поне усет за нещо съмнително, понеже вече се е доверил на това издание, той приема за чиста монета „новината“.

Слоганът на „Маргиналия“ е „Правата на човека са решението“ и проявяваме трайна чувствителност  за настъплението на расизма в България. Бяхте харесал карикатурата на Христо Комарницки на тази тема – „български расисти, подлагащи голите си задници на друга държава, оскверняващи националното знаме“. Знаете ли пътища за обезсилването на опасния чар на расизма?

Силно би било да кажа, че „знам“. Мога да кажа какво съм видял – там, където расизмът е до голяма степен несъществуващ.

Преди всичко е въпрос на ценности на едно общество – осъзнаване, че не е възможно проблемите да са резултат от това, че сред нас има различни по етнос хора.

Какви варианти имаме – да живеем на нож с част от хората около нас, защото те са различни? Осъзнати, информирани, съпричастни хора няма как да приемат такъв начин на отношение. Защото информираните хора ще знаят, че според историята не съществуват общества, които да са успели – включително и като лично благоденствие на отделните граждани – като са запазили расизма.

Лично за мен единствено доказаният успешен метод е включването (интеграцията) в обществения живот. Чрез примери, чрез заедност да привлечем хората, различни от нас по етнос или раса, към дейностите както на обществото като цяло, така и на по-малките общности.

Успехът в подобно начинание в един момент води до систематично прилагане на това виждане широко в обществото – в училищата, в бизнес-средата, във взаимодействията на хората с институциите.

Въпросите зададе Юлиана Методиева