Мехмет Юмер: Властта в Анкара ще се възползва от всеки възможен случай за рисуването на образа на врага

от -
308

Господин Юмер, вече знае ли се колко българи лежат в турските затвори? Последните трима бяха задържани по подозрение, че са превозвали „гюленисти“…

За тримата задържани български граждани в Турция, за които се твърди, че са превозвали „гюленисти“ аз също разбрах от медиите. Другият случай, за който се заговори през юли е задържането на Мира Яшар заедно с приятеля й, на която й бе повдигнато обвинение за пропаганда на терористична организация. Нямам специално разследване по темата и не знам за други подобни случаи, нито подробности.

Външното ни министерство не е съобщило за оказана помощ на задържаните. Дистанцираното поведение на българските дипломати контрастира със случилото се покрай ареста на две българки за тероризъм и връзка с кюрди в Турция през юли. Тогава МВнР бързо влезе в контакт със задържаните и изпрати и консул да им съдейства. Наблюдатели казват, че когато стане дума за преследвани заради Гюлен, българското правителство е като хипнотизирано. Така ли е?

На първо място трябва да изтъкнем, че в момента в Турция е в сила извънредно положение. При тази ситуация не действат повечето от клаузите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Именно по тази причина в Европейския съд по правата на човека буквално заваляха хиляди жалби от Турция. За съжаление на всички тях не е възможно да се реагира бързо и навременно. Нека все пак да припомним, че извънредното положение беше въведено след опита за военен преврат на 15 юли миналата година. А президентът Ердоган държи отговорен за неуспешния опит за метеж именно Гюлен и неговите последователи. Следователно, ако българските граждани бъдат обвинени в съпричастност или за помагачество на нарочените за уж замесени в преврата хора, тогава няма кой да им помогне освен Аллах. За сведение нека да отбележим, че в тези дни в интервю за „Ройтерс“ координаторът на ЕС за борба с тероризма Жил де Керхов каза, че ЕС не определя Движение Гюлен като терористична организация. Така че дори да има опити на дипломатическите ни представителства в южната ни съседка, те трудно биха се увенчали с резултат. Защото в момента в Турция най-мощният инструмент за вътрешна пропаганда са заловени и върнати в страната „гюленисти“. Властта в Анкара ще се възползва от всеки възможен случай за налагане на своята пропаганда, чрез рисуването на образа на врага. Просто друг инструмент тя няма. Икономиката се влошава. Нали с нещо трябва да държат спомена за преврата в съзнанието на хората жив!

Второ, именно с този случай на задържаните трима български граждани ще разберем по-добре какво се случва наистина в южната ни съседка. Съвсем наскоро турската журналистка Перихан Магден в едно интервю заяви: „Чувствам се като еврейка в нацистка Германия.“ Защо? Защото масовите арести на журналисти и учени вървят с пълна сила. Всеки ден се вкарват хора в затворите. По данни на турската Дирекция „Затвори“ след опита за преврат в страната са построени четиридесет и седем нови затвори и се изграждат още единайсет. А най-трагичното е, че в турските затвори има 668 бебета и деца в невръстна възраст, хвърлени там заедно с родителите им по обвинение я в „гюленизъм“, я – в опит за метеж! Според наскоро публикуваното изследване на правозащитната организация Артикъл 19 и V-Dem, което обхваща периода 2006 – 2016 г.  Турция е страната, в която състоянието на свободното слово се е влошило най-драстично. След опита за преврат до април тази година са затворени 152 журналисти, а над 2 500 са били изгонени от работа.

Трето, след референдума през април за конституционни промени в Турция страната се управлява еднолично от президента Ердоган. С други думи, цялата власт е концентрирана в ръцете на един човек. Институциите не следват буквата на закона, а указанията на лидера. Така че, за да се реши даден въпрос задължително трябва да се получи благословията на президента Ердоган.

Поначало съображението на българското правителство е свързано с бежанците, с които президентът Ердоган заплашва да ни залее. Но тук искам дебело да подчертая един много важен факт: империята на страха, която се утвърждава в южната ни съседка също тласка опонентите на режима да бягат от репресиите там. И тази тенденция няма да спре скоро, ако нещата се развиват по този начин. Следователно вътрешно политическата обстановка в Турция също генерира бежански поток.

Вашето издание Obzornwes.bg писа наскоро за турско семейство с три деца, загинало по трагичен начин във водите на Егейско море в опит да избягат от режима на Ердоган в Турция. Преди няколко дена бяха открити телата на трите деца. Трагичната история на семейство учители и техните три деца намери широк отзвук сред световната общност. Разкажете за читателите ни повече подробности!

Според мен трагичната история на удавеното във водите на Егейско море турско семейство с три деца много прилича на тъжната картина на безжизненото тяло на сирийското дете Айлан Кюрди. И в двата случая мъртвите тела на малки деца удрят по брега на морето. Трогателна история. Човек не успява да овладее чувствата си само при мисълта, че тези невинни деца са се простили с този свят, с живота, с бъдещето, което евентуално ги е очаквало, защото е трябвало да избягат от репресивните режими в родината си.

Турското семейство с три деца са били учители. След опита за преврат мъжът е отстранен с декрет, тъй като в страната е обявено извънредно положение и споделя съдбата на хиляди свои колеги. После е обвинен в „членство в терористична организация“, а заради симпатии към Движение „Гюлен“ срещу него започва разследване. Грозяла ги опасност от затвор и затова семейството решава да се крие от полицията. Това продължило около година, сменяли често местонахождението си. В това време мъжът на име Хюсеин Маден работи без трудов договор и осигуровки за хиляда турски лири месечно (около 450 лева). Но продължаващите репресии и гонения срещу т.нар. „гюленисти“ ги принудило да избягат от Турция.

Хюсеин Маден се е срещал с много трафиканти на хора, за да организира бягството. Но не е разполагал със сумата, която трафикантите искали за петчленното му семейство. Затова решава да купи някаква стара лодка със заем от приятел и с лични спестявания. Хората, от които купил лодката, му обяснили как да я управлява, за да стигне до остров Лесбос. Там е възнамерявал да поиска закрила от гръцките власти.

Така четирийсетгодишният Хюсеин Маден поема през бурните води на Егейско море заедно със съпругата и трите си деца към неизвестността. Единственото, което се знае оттук нататък е изпратеният на роднините SMS с текст: „Видяхме светлините, ще стъпим на острова“. Семейството на Хюсеин Маден, както и десетки хиляди други като тях, е било обречено на социална смърт от режима на Ердоган. Затова те са поели риск на живот и смърт и се отправили към Гърция, за да търсят спасение. Предполага се, че телата на загиналото семейство са ударили на брега след около двайсет дни от потъването на лодката.

Близките им дори не можаха да отидат за разпознаване на телата им в Гърция от страх да не бъдат нарочени за врагове на режима в Турция.

Турският президент Реджеп Ердоган заяви при откриването на парламентарния сезон, че Турция вече няма нужда да става член на Европейския съюз. Месеци преди това външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу беше заявил, че страната му знае как да управлява Европа и след референдума ще докаже това, като й бие „османски шут“. Каква е реалната геополитическа перспектива за Турция днес?

Няма да е преувеличено, ако кажем, че от близо два века и половина лицето на Турция е обърнато към Запада. Републиканска Турция беше възприела пазарната икономика, плурализма и правилата на либералната демокрация. По отношение на отбраната и сигурността страната беше напълно интегрирана към системата на Запада. Освен това в края на 90-те Турция стана част от Митническия съюз, а през 2005-та стартираха преговори за пълноправно членство в ЕС. Най-важният фактор за ориентацията на Турция към Запада е амбицията на Съветския съюз за изграждане на военни бази на нейна територия след Втората световна война. Но понеже тя сама няма ресурса да отклони това желание на Съветите, страната е включена в Доктрината „Труман“ и към „Планът Маршал“. А по-късно влиза и в НАТО. Така Турция успява да запази териториалната си цялост и суверенитет срещу експанзията на комунизма.

Но в последно време, особено след опита за преврат на 15 юли 2016 г. във външната политика на Турция се създава впечатлението за отдалечаване от Запада и НАТО и сближаване с Русия. Не е ясно обаче какво ще спечели Турция от това отклоняване от досегашната си ос. От друга страна, президентът Ердоган и антуражът му нямат друг шанс да останат на власт, освен да скъсат отношенията със Запада. Тук искам да поставя много силно ударение върху един жизнено важен за Турция съдебен процес, който тече в момента в САЩ. В тези дни в Америка тече съдебно дело срещу турския бизнесмен от ирански произход Реза Зарраб и заместник-директора на турската банка „Халкбанк“ Мехмед Хакан Атила. Първият прие да стане свидетел и вече не е обвиняем и всеки ден дава показания, а вторият се явява като обвиняем в това дело. Казано накратко, делото е срещу пробиването на ембаргото срещу Иран и се нищи кои са участниците в тази омотана като паяжина корупционна схема. Вече на два пъти беше цитирано и името на турския президент Реджеп Ердоган в хода на делото. По всичко изглежда, че вътре в страната турският президент се опитва да омаловажи този процес и да скрие последиците от него за държавата, а, от друга страна, Ердоган и антуражът му предизвикват изкуствена криза в отношенията със Запада и САЩ, за да изгорят всички мостове.

Нарастващата тенденция в Турция за системно нарушаване на човешките права, изтезанията в затворите, погазването на законите във вътрешнополитически план, особено в условията на извънредно положение след опита за преврат, постоянно ще създават главоболия на президента Ердоган, ако той запази западния курс на страната. Ето защо е напълно очевидно, че намеренията на турския президент за отдалечаване от Запада не е в интерес на Турция, а е sine qua non, т.е. условие, без което не може той да се задържи на власт.

Снимка: Анкара празнува националния празник на Турция като обсаден град – Клуб Z