Насилието в училище съсипва децата ни. Това трябва да спре

от -
949
Стойо Тетевенски, Студентски съвет за равенство

Образованието в страната е съпътствано със системен тормоз, който води до изолиране и трайни психологически последици за уязвимите. Той се подхранва от речта на омразата, концентрирана върху маргинализираните общности. За да променим това, трябва да преобразуваме целите и фокуса на учебното съдържание и начина на преподаване.

Мими е на единадесет. Учи в пети клас, пише си домашните след училище и има трудности с английския. Дори ходи на спортни танци и на олимпиади по БЕЛ. Тя в много отношения е като всяко единадесетгодишно дете –с изключение на това, че търпи ежедневни подигравки от съучениците си. Защото трябва да се грижи за по-малките си братя и сестри. Защото ги взема от детска градина след училище. И защото е от ромски произход. Тя не е тормозена за пръв път, няма да ѝ е и за последен. Очаква я живот, определен от расизъм[1], дискриминация[2] и социалноикономическо неравенство[3].

По данни на държавата е имало над 4500 регистрирани случаи на агресия и тормоз между учащи за последната учебна година.[4] Част от тази война се пренася извън пределите на училище, а друга ескалира с разширението на достъпа до интернет. В резултат още повече деца се чувстват несигурни и ходят на училище със страх.[5][6]

Без да се спирам върху различните психологически и социално-икономически детерминанти на появата на насилието сред децата, искам преди всичко да обърна внимание на един тревожен и, струва ми се, засилващ се през последните години фактор: увличането по националистически идеи, които дават импулс на реч на омразата. Те копират бушуващата демагогия на политиците и крайнодесните медии, намират упора в учебно съдържание, пропито от идеологическа апологизация на историческото ни минало и в крайна сметка преминават в насилие[7][8].

 

 

Снимка: zapernik

Процесът е добре познат и системно пренебрегван: децата заучават определени стереотипи за роми, бежанци, ЛГБТИ хора, турци и пр., което води до изолиране и нарочване на последните; липсата на целенасочена политика по туширане на стереотипизацията и последващата я виктимизация е проблем, който засяга българското училище както структурно, така и идейно.

 

На първо място българската образователна система се изгражда върху силно йерархизирана и унифицирана програма, която предоставя тясно идеологизирана и етно-центристка история. От много малки учим историята на силните личности на деня, а не на същностната, духовно-стопанска определеност на населението, населявало земите ни. Още в предучилищната учим за т.нар. „турско робство“, а историята се разгръща като поредица от злополучия, чиято нещастна жертва се оказва България. Историческите несправедливости превръщат страната в „една човешка длан“, която, въпреки малка, е извор на безброй учени, спортисти и артисти, които са променили завинаги света.

Безопасно е да допуснем, че всяка култура е произвела неоценими богатства за човечеството, доколкото световното наследство не е измеримо. Важно е да изучаваме собственото си културно и историческо наследство. В същото време е добре, струва ми се, подрастващите поколения да го разглеждат като част от общочовешкото, към което ние принадлежим като носител на една цивилизационна култура, обвързана, влияна от и повлияла на толкова други. Днес не е необходимо да вкарваме селектирани исторически факти в конструкции, които извиняват конкретни постъпки на държавата в името на национални цели (впрочем, това никога не е било необходимо). Подрастващите поколения няма да ги пращаме да убиват хора!

В същото време децата няма да бъдат подготвени да се справят с най-важните проблеми, с които предстои да се сблъскат – глобално затопляне, ефективно и безопасно използване на интернет, както и разбиране и обработване на информация. Критично е нивото на функционална грамотност – под 60% и с тенденция за намаляване.[9] Това означава, че младото поколение се поддава лесно на манипулативни новини и популистки изказвания. Виланизирането на „чуждите“ общности – традиционно роми и турци, а отскоро мигранти и ЛГБТИ хора, обвързано с националистически и крайнодесни идеологии, допринася към и без друго исторически преобладаващото потисничество върху тези групи.

Следвайки успешни и доказано работещи примери от практиката на други публични образователни системи[10][11] може би е добре да изместим фокуса на образованието към развиване на личностни и социални умения, които спомагат за изграждане на активни и ангажирани личности, които да заемат достойна част от обществото. И най-вече, да са част от това общество и да допринасят за развитието му и благоденствието му. Ако ценностната ни система определя тази цел да се обвърже с принадлежността към националната идентичност, то ние следва да разширим това понятие, доколкото в момента то изключва огромни части от подрастващите, които се оказват остракирани от обществото, в което предстои да се включат.

 

На второ място проблемът е свързан и с липсата на адекватна държавна политика по обучение и подготовка на самите учители. Това може би най-добре се илюстрира от последния филм на Адела Пеева „Да живее България“, където е документирано абсолютното невежество на учителите от едно учебно заведение относно крайното изпадане на техните ученици в националсоциалистическа реторика. Обърканата ценностна система на тези ученици създава омраза, подтиква ги към насилие, а самите те се превръщат в опасни агресори. Други учители пък се отказват от такива ученици и капитулират в желанието си да ги „поправят“. Да, но те са деца, които се нуждаят от защитата и помощта на училището. За разпространението на нацизма сред младежта голяма вина има и образователната система. Парадоксално, тя има най-голяма възможност да въздейства позитивно върху развиващите се процеси и да въведе бързо всеобхватни мерки, с които да се противопоставят решително на омразата и насилието.

[1] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/05/09/2756318_anticiganizmut_vragut_pred_portata/

[2] https://www.amnesty.org/en/countries/europe-and-central-asia/bulgaria/report-bulgaria/

[3] http://baricada.org/2017/07/24/bedni-sreshtu-bedni/

[4] https://www.actualno.com/education/nad-4-hil-sluchaja-na-agresija-i-tormoz-prez-izminalata-uchebna-godina-news_644528.html

[5] https://nova.bg/news/view/2017/12/26/202378/%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5/

[6] http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/balgarija-e-v-svetovnija-top-10-po-tormoz-v-uchilishte.html

[7] https://offnews.bg/112/maskirani-prebiha-dete-ot-sirijski-proizhod-vav-varna-671438.html

[8] http://www.dw.com/bg/%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B5-%D0%B3%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5/a-16177726

[9] http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/a-17275249

[10] https://offnews.bg/nauka/zashto-finlandskoto-obrazovanie-e-sred-naj-dobrite-v-sveta-509635.html

[11] http://www.lifebites.bg/uchiliste-swiss/

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ