Нека премахнем означаването на пола от свидетелствата за раждане

от -
3 179

През двадесетата седмица от бременността може да бъде направено ултразвуково изследване с цел да се узнае полът на бъдещото дете и родителите имат възможността да научат тази информация или да чакат до раждането и да извикат „Момче е!“ или „Момиче е!“ При раждането гинекологът или акушерката, които помагат на родилката визуално потвърждават  предварително видяната чрез ултразвука полова идентичност на бебето и я записват в свидетелството за раждане. Правителствата имат важни причини да събират и съхраняват информацията за половата  ни принадлежност. Тези данни се ползват в демографията, в здравеопазването и при изработването на мерки за т.нар. позитивна дискриминация. Но отбелязването на пола в издаваните от държавата свидетелства за раждане не е нужна за тези цели. Всъщност на правителството въобще не му е работа да събира информация за нашата лична полова идентичност при раждането. Също така то изобщо не трябва да я следи или да събира данни за решенията, които можем да вземем относно сексуалната си идентичност по време на нашия живот.

За да защити правото на джендър самоопределението  ние трябва да премахнем записите за пол от свидетелствата за раждане преди те да могат да станат основа за дискриминация по полов признак. Да си спомним т.нар. „тоалетен закон“, приет в щата Северна Каролина през 2016 г., който изискваше хората да използват само обществени тоалетни в публичните училища и в щатските учреждения, на които е изписан техният „биологичен пол“, т.е. този, който е отбелязан в актовете им за раждане. Защитниците на тази мярка и на подобни „тоалетни закони“ привеждат доводи от сферата на спазването на правото на уединение (privacy) и на безопасността, които са обвързани с фалшиви стереотипи, представящи транссексуалните жени като хетеросексуални мъже, които се преобличат в женски дрехи и с тяхна помощ проникват в дамските тоалетни и нападат сексуално момичета и жени. Критиците на закона го смятат за поддържана от държавата дискриминация на основата на половата идентичност.

Отърваването от маркерите за пол в актовете за раждане се основава на либералното философско понятие за самоопределението и особено на положението, че не следва да се ограничава правото ни на свобода на словото и на самоизразяване.

Вече сме изминали половината от пътя, прогресът е очевиден. Мнозинството от щатите на САЩ позволяват на трансполовите хора да променят записите за полова принадлежност в свидетелствата за раждане. Движението за граждански права на тези хора  от дълго време се фокусира върху това да се стигне до асимилацията и приспособяването на този род индивиди към ситуацията, при която имаме бинарно деление на „мъжки“ и на „женски“ пол. Резултатите от тези усилия  помогнаха на някои трансполови  хора, но съвсем не всички могат или желаят да бъдат определени  чрез тези норми, т.е. чрез тези бинарни понятия. Асимилацията и приспособяването оставят незасегнати основния извор на дискриминацията, основана на полова идентичност: бюрократичното определяне на пола.

Промяната на политиката, която позволява на трансполовите хора да „коригират“ записите за пола в свидетелствата за раждане също не гарантира, че „корекцията“ автоматично влиза в сила. Историята на Стефани Мот (Stephanie Mott) е един показателен случай. Тя е трансполова жена, която се съди с щата Канзас заради неспособността му да приложат закона, който експлицитно позволява на трансполовите хора да променят записите за пол в свидетелствата си за раждане. „Аз не трябва всеки път, когато кандидатствам за работа или се регистрирам като гласоподавател, да заявявам изрично, при това публично, че съм трансполова, както правя сега“, казва тя.

Действието, чрез което се извършва корекцията, също е натоварено с проблеми, защото имплицира някои видове грешки. В прекрасната си автобиография „Какъвто ставаш“, написана съвместно с майка му Хилда, Аарон Раз Линк, който се самоописва като „бяла трансполова жена, историк на науката и професионален клоун“, оспорва устойчивия стереотип, който твърди, че трансполовите  хора са „затворени като в капан в неправилно тяло“, поради което „придобиват ново такова“ чрез операции и хормони. Той започва разказа  за прехода си с неизбежната изменчивост на всички човешки тела с времето: „Както всички ние, аз имам същото тяло, с което съм роден. Приблизително на всеки седем години, по-голямата част от клетките ми, както става с всички хора, биват заменяни с нови. Аз съм затворен в тялото не по-малко и не повече от всички други човешки същества. Да се вярва в обратното значи да се отрича чудото. Измених се, но има само един „аз“. Линк не говори от името на всички трансполови хора, но твърди, че идеята за „корекция“ му звучи фалшиво.

Друг за включване на трансполовите хора е да се добавят допълнителни категории за полова идентификация към „мъж“ и „жена“. През 2013 г. в Австралия беше прието законодателство, което добавя трета опция за полова принадлежност „Х“ в паспортите, наред с традиционните „М“ и „Ж“. Съгласно австралийския закон, „Х“ представя тези, които са „неопределени, интерсекс хората (тези, които са родени с анатомични белези и на единия, и на другия пол) или други“. Да се постави маркерът „Х“ в паспортите е възможно само за тези, които са родени интерсекс хора или са трасполови. Те трябва да могат да представят „писмо за подкрепа“ от лекар. Бангладеш през същата 2013 г. добави подобен маркер „друг“ в паспортите, които издава. През 2005 г. Индия въведе маркер „Е“ в своите документи за самоличност. Това означава „евнух“. Пак през 2013 г. въведе за интерсекс, но не и за трансполовите  възрастни хора, трета опция „Х“ както в свидетелствата за раждане, така и в паспортите. Законът в Германия дава възможност на родителите на интерсекс децата да оставят незапълнена графата за „пол“ в свидетелствата им за раждане.

На някои идеята за „трети пол“ може много да се харесва, но други се чувстват стигматизирани от това нововъведение. Освен това, усилията да се разшири налаганата от държавата класификация на половете чрез сътворяването на необикновени категории може да сложи край на подкрепата, която сега е налична в обществото, на бинарните полюси на „мъже“ и „жени“, като в същото време игнорира тези, които не се отъждествяват нито с едната бинарна категория, нито с другата.

Когато ни молят да поставим знак в графата „пол“ в някой бюрократичен формуляр , какво определение на „пол“ са имали предвид тези, които са съставяли документа и каква е била целта им? Употребява ли се полът като заместник на гледката или представител на това как изглеждат и функционират нашите гениталии? Той „пълномощник“ ли е на сместа от хормони, които циркулират в кръвообращението ни? Тази графа представител ли е на социалния опит, който имаме, благодарение на това,  че сме възприемани като мъже или жени? Как опита на интерсекс  или на трасполовите хора влияе на въвеждането на тези въпроси в документите?

Преброяванията на населението, които на всеки десет години предприема федералното правителство биха могли да са добър начин за добиване на релевантна демографска информация за половата самоидентификация, защото те се правят с въпросници, които се попълват доброволно. Федералното правителство на САЩ  има отлична възможност ясно да обясни на респондентите, които попълват въпросниците за преброяване, каква именно дефиниция на пол или на джендър те са помолени доброволно да разкрият и защо. Това може да стане чрез въвеждането на съответен текст в тези въпросници. Въпросите за расовата принадлежност и формулировката ѝ в преброяванията бяха оспорвани и променяни през годините. Може би е време правителството критично да оцени употребата на класификациите за пол не само в свидетелствата за раждане, но също и във въпросниците за преброяване на населението.

Що се отнася до така наречената позитивна дискриминация, основана на пола, аз съм съгласен с философа Лори Шрейдж от Международния университет във Флорида, че „държавата трябва да фиксира само пола, с който човек се преживява в даден момент от времето и който може да бъде потвърден  от съответния индивид“. Работодателите, които желаят да наемат и задържат на работа жени, оправдано се интересуват да знаят днешната им полова самоидентификация, а не тази, която им е била приписана при раждането въз основа преглед на гениталите.

Разбира се, освен ако гениталите не са пряко отнасящи се към съответното описание на извършваната работа, какъвто е например случаят в някои категории заетост, например в порнографията, то разкриването на информация за тях по никакъв начин не е приложимо при наемането на работа и при придвижването по йерархичната стълбица. Такива разкривания биха били нарушение на нашето право на уединение (privacy), на задържане за себе си на сведения, които не желаем да се знаят за нас. (Например от такъв характер са данните за политическите ни пристрастия, художествените ни вкусове, интимните ни връзки и други.) Това са важни въпроси за организациите и институциите, които трябва да се занимават с тях и експлицитно дават израз на това, как те планират  политиката си и каква е тя по въпросите, свързани с наемането и задържането на сътрудници, както и тясно преплетените с тези неща административни задължения, с които обичайно се занимават отделите по човешки ресурси.

Премахването на записите за пола от свидетелствата за раждане  е малък, но важен начин да се тласнат  държавната администрация, бизнеса и училищата  да присъединят административните си си политики  и практики, отнасящи се до пола, към едни оправдани  от гледната точка на правата на човека, цели.

Хийт Фог Дейвис е активист, изследовател и доцент по политически науки в Университета „Темпъл“ във Филаделфия. Последната му книга е „Отвъд трансполовостта: има ли значение джендъра“ (2017).

Статията е поместена в американското он-лайн списание AEON на 31 май 2017 г.

 

Превод: Емил Коен