Николай Аретов: Ново пуританство?

от -
950

 

Сред нещата, които усилено се обсъждат напоследък, са движението (или както там се самоопределя) MeTo и т. нар. „трети пол“, свързван с Истанбулската конвенция. Струва ми се, че всичко, което имаше да се каже, бе казано (наред с многото не особено смислени демагогски приказки). Пошегувах се, не съвсем без основания, че всъщност и мъжете се нуждаят от защита от дискриминация, а и от домашно насилие (не непременно сексуално). Не приемам всяко насилие и в този смисъл съм сред хората, които подкрепят конвенцията. Но защитниците й, поне по-компетентните сред тях, не бяха съвсем откровени при обясняването на превода на gender, леко опростиха нещата. Всъщност, в българската хуманитаристика, включително и сред феминист(к)ите отдавна тече спор за коректното име на термина и на явлението, което той обозначава. Използвани са, а, струва ми се, и още се използват различните варианти, излагат се аргументи в тяхна защита. Не ми се струва много елегантно, поне в този случай, да се обвиняват както преводачите на документа, така и „широката публика“, в некомпетентност и да се намеква, че не знаят някаква азбучна истина. Нека не влизаме в реториката на демагозите, които смятат, че всичко им е ясно и че са много остроумни, когато се опитват да иронизират неща, които едва ли разбират, а и които обективно не са толкова прости.

Тази демагогия, основана на „семейни“, „християнски“ и национални“ ценности, освен всичко друго, е и пуританска. В преносния смисъл, разбира се, като отричане на удоволствията на живот и призиви за някакъв аскетизъм. Както и историческото пуританство, а и както всеки фундаментализъм, новото пуританство е склонно да прибягва до забрани, а и до насилие. Точно това прави MeTo в Америка, където пуританството, казват, се радва на сериозни традиции. Гледано оттук, то може да се вижда и като куриозен феномен, който вероятно ще свърши при цензурните ограничения в американското кино след Втората световна война (които имат аналогии и СССР и НРБ, разбира се, но не само там).

Само че в глобалния свят всичко вече се разпространява доста по-бързо, а и по-ефикасно. Достигна и до мен, по един куриозен начин. Преди дни Фейсбук не само свали една съвсем невинна снимка, която бях поствал, но и ме наказа с лишаване от възможност да публикувам 24 часа. Заради голо женско тяло. Става дума за снимка, в която Алфонс Муха позира в ателието си със своя модел. Гугъл веднага я намира на различни места. (Alphonse Mucha. The Artist and his Model 1900/ Alphonse Mucha with model, approx. 1890) За мен е очевидно, че хората, които са формулирали изискванията (Facebook Community Standards), и компютърната програмата, която ги изпълнява, не знаят кой е А. Муха. Което не е кой знае какъв грях. Грехът им е, че нямат минимална представа за развитието на изобразителните изкуства през вековете, в което голото тяло отдавна присъства. Подозирам обаче, че хората знаят нещо за изкуството, но просто не го харесват (и разбират). Ето в това е проблемът. И в желанието да се налагат стандарти. Първо за благоприличие. После – за друго.

Стандартите по условие са ясни и еднозначни, половете са два, те трябва да се показват облечени, не само да се държат „прилично“, но и да мислят стандартно, да изпитват единствено допустимите от стандартите желания. В противен случай следват санкции, доста по-строги от временното ограничаване на Фейсбук, което си е бял кахър, дори може да ми е било полезно. Току-виж тръгнали да търсят автора на „Смърт във Венеция“, за да го пратят в някое заведение за превъзпитаване.

Нов патриотизъм, нова религиозност, ново пуританство… Бих предпочел недолюбвания днес традиционен и стар либерализъм.

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ