Нов филм разказва драматични епизоди за българската опозиция след 9 септември

от -
...

Най-великият мистификатор в историята  на литературата Ромен Гари (Емил Ажар), има своя „български период“.  В  средата на 40-те години той е бил дипломат в София. По  тази следа тръгват  Катрин Бернщайн и продуцентите Нико ди Биазе и Мишел Казалта. От българска страна продуцент е Асен Владимиров от „ПроФилм”. През юни техният документален филм „Книжарят“ имаше премиера.

След премиерата „Маргиналия“ покани на разговор Асен Владимиров. Той  е български сценарист, режисьор и продуцент. Сред филмите му са: „Из историята на образованието в България“ (1988), „За Иван Хаджийски“ (1988), „Деликатес“ (1989), „Орфей“ (1990), „Фердинанд Български“ (1995), „Денивелация“ (1995), „Българско време“ (1995), „Родени с века“ (2000), „Диагноза“ (2000), „Възстановка“ (2001), „Гласове“ (2004), „Парк за танцуващи мечки“ (2005) . Неговия игрален филм „Каръци“/2015/ е носител на много международни награди.

 

Филмът „Книжарят“  е с особена естетика, колаж  от документално и игрално кино. Познавам тази естетика  от един друг режисьор Юлий Стоянов, с който си работил… За да създадете този филм, заедно с  френската режисьорка Катрин Бернщайн, използвате спомени на Ромен Гари за живота му в България от 1946 до 1948 г.. Правите „възстановки“ на наблюдението на Държавна сигурност над личния живот на Ромен Гари,тогава дипломат  в София , използвали сте  в главната роля френския  актьор Ксавие Базен , както и от българска страна актрисите  Касиел Ноа Ашер и Луиза Григорова, може ли да споделиш повече подробности!

Определено френската страна настояваше за този похват. Отначало се съпротивлявах, не обичам много въстановките. Но французите искаха, защото това  прави  филма по привлекателен за  телевизиите. Те са и  копродуценти, така че приех. Френският  оператор Жером Колен  намери на битпазар в Париж 16 милиметрова камера от тези години, 16 мм…Това затрудни нашата работа, но допринесе за едно въздействащо изображение.

Този филм е замислен много отдавна. Планирах  да направя една поредица  наречена „Външен поглед”, от която са завършени  два филма.Винаги ме е интересувало как чужденецът гледа България!

 Ще припомня „ Срещи с Иречек“ , който заснехте с Юлий Стоянов…

Да, филмът за Иречек е другия филм от поредицата, но имам идеи за още четири филма…

Преди двайсетина години  бяха публикувани част  от спомените на Ромен Гари преведени  от Елена Михайловска. Тогава  разбрах, че той е бил в България. Оттам се започна.

По-късно получих достъп до  досието на Ромен Гари.Това направи възможно да се събере достатъчно материал за филм. В  спомените   на Гари, книгата му “Нощта ще бъде спокойна“, има десетина  страници, посветени на България. Това е особена книга. Тя е уж едно голямо интервю дадено на швейцарски журналист. Оказа се, че на практика това са спомени на Гари, оформени като интервю. Той е написал и въпросите и отговорите. Той често  е такъв, гениален мистификатор.

В „Книжарят“ се разказва и за посещението на големите френски писатели с леви убеждения  Елза Триоле и Луи Арагон  в България. Във филма Ромен  Гари казва:  „Никога не съм бил белязан от комунизма и поради това никога не съм се проявявал като антикомунист вследствие на  разочарование, както се случи с мнозина от моето поколение”. Нека да попитам в този контекст: колко е субективна интерпретацията на Гари за случващото се в България  1946-1948 г? Влияели ли са му е идейните дистанции към комунизма? Може ли да определим и степените на обективността ?

R.Gary&L.Blanch-1946

Кадър от документалния филм „Книжарят„, копродукция България-Франция, 2017

Гари  не е обичал нито десните, нито левите, въпреки че е бил страстен  привърженик на  Шарл де Гол. Трябва да се има предвид, че неговите спомени  са писани през  70-те години от миналия век. Вече има и едно отстранение – дистанцията на времето, което допълнително му помага да бъде безпристрастен.

Да се върнем на „Книжарят“. Във филма има съвършено нови факти за широката публика! Кои от тях би откроил?

Когато започнах да работя филма, изчетох всичко, което можах да намеря  за Гари. Френският ми е слаб, но достатъчен да се ориентирам. Разбрах,че за българския му период и в най-добрите  негови биографии, няма нищо! Нищо не са знаели. Например, споменава,че е  живял на ул. „Христо Ботев“ . Понеже са се чудили какво още да напишат, сложили биографична справка  за  Христо Ботев – това няма нищо общо с Ромен Гари! Биографите му дори не са знаели,  че  в София той е живял на две места: ъгъла на ул. „Аспарух” и бул. „Христо Ботев” и втората сграда е на бул. ”Карл Шведски” днес „Дондуков”.  Другите му периоди от живота му  бяха много добре разработени, но този не бе изследван изобщо. Много ценно за фактологията беше досието  от Държавна сигурност. Има дни в които  е описан маршрута му по часове. Разбира се има и много нелепости. На едно място агентът пише в рапорта си: „Като писател е посредствен!”.

Искам да спомена и  неговите дипломатически доклади, от  френската легация – до Министерството на външните работи във  Франция, относно ситуацията в България. Знаех,че съществуват някъде в архивите. Френските ми партньори успяха да ги  намерят.По-късно  известната преводачка  и изследователка, Райна Карчева ги преведе на български.

radiogramme 3

Кадър от документалния филм „Книжарят“ – Радиограма /архив на Комисията по досиета/

Какво е специфичното в тази докладна„литература“?

Тези доклади са безпристрастни наблюдения на Ромен Гари. Самата Франция няма особени  интереси в България по онова време. За разлика от американците, които активно се опитват да се намесват в българския политически живот, на страната на опозицията. Гари пише с остър  сарказъм  за  американския  дипломат Майнард Барнс,   политически представител на САЩ в България, през годините непосредствено след края на Втората световна война. Според Гари, той подвежда антикомунистическата опозиция давайки й  големи надежди, за  активна подкрепа, дори за военна намеса. Мнозина от опозицията са  убедени, че ще бъдат защитени от американците.

Ромен Гари   е приятел с  най-видната фигура на опозицията  Никола Петков. Той пише с горчива ирония: „Никола Петков бе повярвал искрено, с цялото си сърце в Америка, както Георги Димитров бе повярвал в Съветския съюз”…

В края на краищата  Никола Петков е обесен . Буквално  три дни по-късно Съединените щати официално признават българското правителство!  Те можеха поне  да забавят това признаване. На практика те следват тайните договорки между  Великите сили, България е в съветската сфера на влияние   и американската  намеса  си има своите граници.

Страхотни епизоди в „Книжарят“ са изградени въз основа на архивен материал, от спомените на Ромен Гари, както и от документалните кадри, които сте открили. Особено любопитен ми е епизодът с идването на  Вишински  в София. Той  веднага  привикал  Никола Петков за разговори през нощта. Земеделският лидер му отговаря, че той не прави политика нощем, че денят е достатъчно дълъг за  това…

Този епизод не е непознат. Освен това има  и хроника от това посещението  в България. Но ние не знаем точно какво са си казали Вишински и Петков . Звучи  като  легенда непотвърдена с документи, но Гари вероятно е вярвал, че е истина, защото  обичал  легендите, мистификациите.

Да, и най-известната му мистификация е, че в края на живота си той започва да пише под псевдонима Емил Ажар  и печели за втори път наградата „Гонкур” под това име  за книгата си

„Животът е пред теб”.Така  Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота

Romain_Gary

Кадър от филма „Книжарят“ – Ромен Гари

Така е, трябва да имаме едно наум, когато  четем спомените на  Гари. Затова ги преплетохме с дипломатическите му доклади и неговото  досие от българските тайни служби.

Нека все пак да кажем какво се случва. На другият ден Вишински и Петков все пак се срещат и Вишински му казва „Снощи аз настоях да се явите на среща с мен и Вие отказахте“. Вишински повишил тон и ударил с юмрук по масата: „Вие не сте в състояние да отправяте предизвикателства към Съветския Съюз. Прекалено дребен сте за това. Историята ще се твори без вас!“

А Петков отговаря „Без съмнение, Вие знаете кой съм аз. Аз представлявам най-силната политическа организация в България, БЗНС, организация на българските селяни, които са 85 % от населението на страната”.

Би ли могъл да отговаря на Вишински по подобен начин! На него, „чудовището“…Искаш да кажеш, че опозиционерите на БРП са били наивни?

В известна степен, да. Играта е много по-сложна. Знаеш,че първият месец след 9-ти септември е бил абсолютно жесток. Хиляди са убити без съд и присъда. До Наредбата –закон за Народния съд. Идеята идва от Москва! Да се ограничат убийствата. Самият Сталин изисква  да се създаде някаква законова опаковка за демокрация. Руснаците са настоявали да се направи Народен съд. И това да се случи преди Парижкия мирен договор. Така че, репресията  я има, но има и опозиционен печат. Спират вестниците  отвреме на време, но пак ги пускат. Ялтенската конференция в началото на 1945  също оказва влияние за създаване на илюзията, че има някаква демокрация! Това  подсилва наивността на опозицията.

 А какво мислиш за ролята на Георги Димитров. Ти си работил върху  филми за Димитров, заедно с Юлий Стоянов. Какво е новото в „Книжарят“ за него?

       КнижарятКадър от „Книжарят“ – Ромен Гари и Неди Траянова                    

Новото  в нашия филм е,че всичко се разказва от гледната точка  на Ромен Гари. В това, което е написал, има и възхищение от Димитров. Има и ирония, сарказъм. Нарича го „новият цар.” Пише за него,че е „развалина“. Че са му сложили някакво вещество  капки привин, което разширява зениците и което слагали в очите на холивудските актьори.

Има ли вярно в това, че Георги Димитров е оцелял от Сталинските чистки благодарение на международната си популярност като „героят от Лайпцигския процес“?

Има, да. Той е самият много сложна фигура. След 9 септември  се сдобива с повече негативна роля.

Защо?

Заради разправата с опозицията. Всичко минава през него. Той нарежда,че никой не трябва да бъде оправдан! В кореспонденцията си с Трайчо Костов точно това пише – „никой да не бъде оправдан“. Прокурорът е предлагал по-лека присъда, но партийната воля е била друга.

Можем да кажем, че Георги Димитров е провеждал политика на реваншизъм към политическите си конкуренти? Към стария управленски елит, така ли?

Сигурно има момент на реванш. Руснаците са натискали, мътела се нова форма на държава. Да не е тип „съветска“. Дълго време се е разисквало между Сталин и Димитров дали не може някаква форма на „народна демокрация“. Така че, да, Димитров се е опитвал нещо да прави. Да прибавя и конфликтите от югославската федерация. Но нито е имал куража да го осъществи, нито обстоятелствата. Има едни спомени на Джилас, той пише как е бил шокиран когато видял Димитров  до Сталин. Как Сталин го порицава, Димтров виновно мълчи…

Каква е истината с тефтерчето на Димитров? В него телефона на Берия е ограден с кръгче,. Вероятно е ходатайствал за определени хора да се смекчи наказанието?

Да, има такова тефтерче.Внимателно е правил такива стъпки пред Сталин. Понякога е успявал. Но след  1943-та година и разпускането на Коминтерна,  неговата международна тежест силно намалява. Георги Димитров престава да бъде вече такава значима фигура.

 Защо идват Елза Триоле и Луи Арагон в София през 1947 година? Заради Георги Димитров ли?

Левите интелектуалци  са отдавали през публичните си изказвания, статии, книги, легитимност на новото комунистическо правителство…

Европа по това време е изключително лява. Комунистическата партия в  Италия през 1947 година е  2 млн.души! Във  Франция сигурно е повече. Има силно олевяване на целия континент!

Във филма има и един епизод за гостуването на група френски журналисти в България.Те посещават трудовия лагер Росица, един от първите лагери, за да видят как живеят задържаните там опозиционери. И след завръщането си един тези журналисти  пише,  че в сравнение с Бухенвалд, където самият  той е бил концлагерист,   лагерът „Росица“ е едва ли не  е курорт.

Е, да не забравяме каква подготовка е предхождала  посещение то  на чуждестранни делегации и журналисти. Подбирали са хора, сменяли са обстановката, „декорирали“ са подходящо целия лагер.

Това се е случвало и със сталинските лагери. Международни наблюдатели се кълнат през 30-те години на най-масовите чистки, че в СССР всичко изглежда законно и справедливо.

Лагерите  са били наричани „трудови общежития“! Но пак казвам, самите посетители искрено вярвали на всичко, което българските домакини  им показвали, защото…искали да вярват! Не забравяй,че Пикасо има портрет  на Сталин. Той е бил член на френската комунистическата партия. И не само той, много хора, това  олевяване започва още през т 30-те години, а през войната достига своя пик. Има  една американска песничка за Сталин, в която го възхваляват,тя се е въртяла  по всички американски радиостанции по време на войната.

Scan-101110-0008

Кадър от „Книжарят“ – Телеграма /архив на Комисията по досиета/

Любовната връзка на Ромен Гари  с Неди Траянова е въздействащ епизод в „Книжарят“. Очевидно вие, авторите, разчитате на него!

Да, разчитахме . Кинематографично е, любовна история, наблюдение на секретните служби, всичко това   създава   усещане за  „филм ноар“. Операторът има определена заслуга за създаване на тази атмосфера.  Технически беше  много трудно ,защото снимахме, ставащото в апартамента на Гари  от отсрещната сграда. Както е шпионирала  и Държавна сигурност.

Епизодите в кафене „Юнион клуб“ също са майсторски направени. Пренася ме в атмосферата на едно от важните места където софийската интелигенция, опозиционните политици, дипломати и пр.  са продължавали  да общуват въпреки преврата от  9-септември.Кои са били членове на клуба  от стария режим ?

Имало е  банкери, търговци,индустриалци. Намерих книжка с имената на всички членове на клуба от 1947 г., заедно с техните адреси и телефони. Атанас Буров например е бил  чест посетител.Също и Ромен Гари.През  1950 затварят „Юнион клуб“.

Това е място, което можем да наричаме „остров“ на бившите хора…

Нещо като убежище е бил за тях. Не са допускали,че тайната полиция е слухтяла.

Защо така рязко олевява българският гласоподавател след края на Втората световна война? Защо гласува по онзи начин на изборите през 1946, с който на практика отваря пътя на комунистите да вземат цялата власт! На какво се дължи

По принцип, левите идеи в България си имат традиции. Разбира се  и защото много хора се приспособявали към новата власт. Буржоазни дами се женели за партизани. За да могат да оцелеят.

Доколко  филмът ви „Книжарят“ е един горчив анализ на съдбата на опозицията в България след 9 септември? Разбира се през погледа на Гари.

Така е. Някои смятат, че това е недостатък на филма ни…Доколкото поставяме акцент и върху ролята на американската дипломация у нас в тази игра с опозицията. А Ромен Гари предлага един както субективен, така и обективен анализ. Той пише в спомените си: „Мое задължение е да наблюдавам овладяването на една страна и да извлека възможните заключения относно методите на СССР в отношенията му към останалите комунистически партии и относно мита за „световната революция“. Старая се да мисля като „комунист“, за да предвидя следващия ход на шахматната дъска”.

Ромен  Гари си тръгва от България огорчен от българската действителност, така ли?

До голяма степен, да. От друга страна  хич не му се е тръгвало, защото тук е бил осигурен. Във Франция  е трябвало да живее на хотел, трудно му е било чисто битово. Докато, като дипломат в България той получавал добра заплата и животът бил евтин.

След това прави успешна  дипломатическа кариера, в края й   става генерален  консул на Франция в Лос Анжелис. В спомените си  пише – „от всички назначения най-интересно ми беше последното в Америка и  първото – в България”. Вярвам, че  е било много интересно за един писател  да попадне  в една страна, в таково  бурно време. Не случайно в някои от романите му се появяват герои , в които можем да разпознаем ,  Никола Петков и Майнард Барнс  например.А в един от романите му има герой на име Сливен, наречен на едноименния град в България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ь