Отстъпва ли либералната демокрация?

От Стивън Пинкър и Робърт Муга

Макар някои държави  (и градове) да са много по-зле от други, светът като цяло става по-сигурен и по-проспериращ . Процесът е труден, както навярно предполагате. Това е особено вярно за демократическите страни, които се отличават с по-високи темпове на икономически растеж и с по-високи нива на благосъстоянието. Демокрациите също така се характеризират с тенденцията към по-малко войни и геноциди, при тях по същество няма глад и те са по-щастливи, по-здрави и с по-добре образовани граждани.

Добрата новина е, че сега порядъчно голямо мнозинство от населението на света живее в страни, в които има демокрация. Въпреки това, в някои от тях, не на последно място в САЩ, ръстът на популизма, на политическите партии със склонност към него и на с лидери с авторитарни тенденции, които акцентират върху „родното“, създава едно очевидно чувство на песимизъм, което води мнозина към страх за бъдещето на демокрацията. Прави ли са хората да се страхуват?

Демократичното море се изменя

Много хора забравят, че демокрацията е относително нова идея. Повечето от нейните най-основни предписания – разделението на властите, правата на човека, свободата на словото и на събранията, плуралистичните медии, както и свободните, честни и състезателни избори – не се бяха закрепили истински преди двадесетия век. Допреди  няколко столетия, по-голямата част от държавите се люшкаха между анархията и различни форми на тирания.

Правителствата преди ерата на модерността осъществяваха само маргинални подобрения в живота на хората от техните страни, които те често държаха под контрол с помощта на брутални репресии. В повечето места властваше един безжалостен деспотизъм, защото алтернативата – едно хобсовско състояние на анархия – беше дори по-лоша. Появата на  демокрация съвсем не беше неизбежна.

Наистина разпространението на демократичното управление след 18-ти век беше по-скоро на приливи и отливи. Съгласно покойния политолог от Харвардския университет Самюъл Хънтингтън, то се случва в три вълни. Първата почва в 18-ти  век, водена от САЩ, които разработиха една широко възхвалявана  конституционна демокрация заради заложената в нея система на взаимен контрол и сдържане между изпълнителната, законодателната и съдебната власти и поради липсата на наследствени привилегии. През 19-ти век, западните страни, особено тези от Западна Европа подражаваха на модела на САЩ. Към 1922 г. в целия свят съществуваха 29 демокрации, макар че това число се намали до 12 към 1942 г.

Втората вълна, пак според Хънтингтън, започва след победата на Съюзниците във Втората световна война и имаше своя връх в 1962 г., когато по света се наброяваха 36 демокрации. След това отново настъпи известен спад. Към 1975 г. броят на страните с демокрация беше 30, което се дължеше на комунистическото вземана на властта и на отблъскването от авторитарните режими в Европа, Латинска Америка, Африка, Близкия Изток и Югоизточна Азия.

Третата вълна беше нещо повече от цунами. Военните и фашистките управления – било леви, било десни или центристки, паднаха през 70-те и 80-те години на 20-ти век. След срутването на Берлинската стена през 1989 г. и имплозията на СССР през 1991 г., броят на демокрациите по света се утрои. Към началото на мандата на президента Обама през 2009 г., имаше вече 87 страни по света, които бяха демокрации.

Маршируване назад?

Като хвърлим поглед назад, периода веднага след края на Втората световна война изглежда като златна ера на демократическо консолидация. Но това също така беше и време, когато клатушкащата се стъпка на промяната подпали нови грижи относно действителното здраве на много от новите демократични управления.

Днес увереността в напредващия марш на демокрацията е замъглена. Учените мрачно говорят за това как демокрациите страдат от „отлив“, „връщане назад“, „рецесия“ и дори от „депресия“. Други се тревожат, че демокрациите се изпразват от съдържание и стават „частични“, „с нисък интензитет“, „празни“ и „нелиберални“. В тези случаи продължават да се свикват избори, но гражданските свободи и ограниченията върху властта биват пренебрегвани.

Освен това, неуспехът на „цветните революции“ през 2003- 2005 г.  в Грузия, Украйна и Киргизия имаха много деморализиращо влияние. Такова беше и въздействието на неуспеха на „арабската пролет“ през 2010-2011 в Египет, Либия, Сирия и на други места в Близкия Изток и Северна Африка. Дори напоследък авторитарното управление в такива нови демокрации като Унгария, Полша и Турция и в стари демокрации като САЩ ни накара да забием камбаните за тревога. Но непреклонното прииждане на отрицателни новини в други демокрации усилва усещането, че нелиберализмът и националистическия популизъм се възраждат. Правозащитни организации като например „Фрийдъм хаус“ са убедени, че светът става нарастващо по-несвободен.

Цяла купчина нови книги добавиха нови моменти към пълзящото чувство за гибел. В книгата си „Как умира демокрацията“ Стивън Левицки и Даниел Зиблат от Харвардския университет твърдят, че обичайно демокрациите умират не с „шум и трясък“, а с хленч, доколкото демагози като президента на САЩ Доналд Тръмп постепенно подриват  системата на задръжки и баланси.

По подобен начин в книгата „Народът срещу демокрацията“ харвардския изследовател Яша Мунк предупреждава, че либерална демокрация е поела пътя към един „недемократичен нелиберализъм“ и към „нелиберална демокрация“. Първата от тези две разновидности  защитава основните права, но делегира реалната власт на неизбрани технократични управленски тела като например Европейската комисия. Втората  се отличава с демократично избрани лидери, които обаче пренебрегват правата на малцинствата. По-общо, Мунк и други като него се страхуват, че младите хора, включително тези на Запад, се отвръщат от демокрацията.

Какво показват данните

Въпреки всичко това има причина да се съмняваме, че в света демокрацията е в отстъпление. В началото трябва да кажем, че няма ясни свидетелства за драматично намаляване на подкрепата за демокрацията сред повечето страни, включително САЩ. Това не означава, че сегашният ръст на броя на автокрациите трябва да се пренебрегва, но внушава, че елегиите за демокрацията изглежда са преждевременни.

Допитванията, които показват намаляване на глобалната подкрепа за демокрацията, би трябвало също да бъдат тълкувани с известен скептицизъм. Освен всички друго, не е лесно да съзрем апетита на хората за демокрация в страни, управлявани от авторитарни режими, където хората, които биват питани трябва да внимават за това да не станат публични позициите, които те декларират в подкрепа на демокрацията.

В действителност в изследване, направено по проект на Центъра за систематична политика за мир, може да се види, че великата трета вълна на демократизация, далеч от това  да се отдръпва, може в края на краищата да отстъпи място на четвърта вълна. Към 2015 г., последната година за която има налични данни по този проект, в света има 103 демокрации, в които живее повече от половината от населението на Земята. Като добавим и 17 страни, които могат да се определят като по-скоро демократични, отколкото автократични, то делът на хората живеещи в условията на демокрация нараства на две трети. За сравнение, едва 1% от населението на света живее в демократични страни в началото на 19 в. Дори когато признаем, че има много оттенъци на демократичното управление, тази статистика сама по себе си следва да накара да се замислят тези, които обричат демокрацията на гибел.

Ясно е, че жилавостта на демокрацията не трябва да става извор на самодоволство. Продължаването на разпространението на демокрацията е далеч от това да е гарантирано. Когато се разбият по нива на плурализъм, политическо участие и уважение към гражданските свободи, няколко демокрации показват недвусмислени признаци за отстъпление. Съгласно Индекса за демокрацията на организацията „Икономист интелиджънс“, само 19 държави, повечето от тях в Западна Европа, могат да бъдат описани като „пълни демокрации“, за разлика от „недостатъчните демокрации“, „хибридните режими“ или „авторитарните управления“. От 167 държави, споменати в този индекс, в 89 се регистрират знаци за влошаване през 2017 г. в сравнение с предишната.

Между страните, хлъзгащи се към авторитаризъм са и няколко страни, които напоследък се превръщат в автократични, като т.нар. Вишеградска група: Чехия, Унгария, Полша и Словакия. Филипините, страна, водена от друг нелиберален популист, Родриго Дутерте, неотклонно отстранява либералните ограничения пред властта. Някои от популистките водачи в тези страни получават вдъхновение от други избрани  „силни хора“ като Реджеп Тайип Ердоган  в Турция и Владимир Путин в Русия. Опитът на тези страни показва, че докато демокрацията все още е одобрявана от по-голямата част от света, то тя едва ли е единственият модел на управление. По подобен начин теокрациите в ислямския свят и авторитарния капитализъм  в Китай предлагат алтернативи, които са привлекателни за автократите и популистите защото в кратки срокове могат да създадат известен икономически напредък.

Постоянното обещание на демокрацията

Все още, на фона на тези екзистенциални заплахи, си струва да си спомним, че демокрацията е толкова успешна не само защото се осъществява чрез процедурни институции като избори или т.нар. система на сдържания и баланси, независимо колко решаващи са те. Би могло, да перифразираме Унистън Чърчил, да предположим, че въпреки многото нейни недостатъци, демокрацията все още е за предпочитане пред алтернативите ѝ. Демокрациите, освен всичко друго, позволяват на хората да уволняват своите представители без това без да се прибягва до кръвопролитие.

Както Джон Мюлер от щатския университет в щата Охайо, САЩ, отбелязва, добре управляваните либерални  демокрации дават на хората свободата да „се оплакват, да отправят петиции, да се организират , да протестират, да демонстрират, да стачкуват, да заплашват с емиграция или отделяне на част от държавата, да крещят, да публикуват, да изнасят парите си, да изразяват недоверие“. И което е дори още по-добре, „правителствата ще бъде склонно да отговаря на сигналите, които хората му отправят чрез тези способи. Мюлер ни напомня, че дори най-зрелите либерални демокрации са в процес на промяна, който изисква постоянна грижа и подобрение. На най-основно ниво, успешните демокрации са тези, които защитават гражданството от насилие и от съблазнителните арии на „силни мъже“, проповядващи, че единствено те представляват народа.

Защото за да процъфтява демокрацията (била тя президентска, парламентарна или конституционна монархия) гражданите трябва да бъдат убедени, че тя е по-добрата алтернатива на теокрацията, на божествените права на царете, на колониалния патернализъм или на авторитарното управление. През последните няколко века,  хората навсякъде по света осъзнават, че това е така и че идеята за либералната демокрация по такъв начин стана заразителна.

Въпреки ограниченията си, демокрациите се оказаха забележително ефективни в обуздаването на по-зловещите инстинкти на правителствата. Разгледайте правата на човека, които бяха широко кодифицирани след 1948 г., когато ООН прие Всеобщата декларация за правата на човека. Би могло по подобен начин да се замислим и за премахването на смъртното наказание, което преди беше глобална норма. Последните оценки показват, че смъртното наказание ще бъде премахнато по целия свят в течение на по-малко от следващите десет години.

Подобни дълбоки промени са напомняне за това защо ние трябва се борим за свободни и честни избори, за правата на малцинствата, за свободата на словото, и за върховенството на правото. Макар  много демокрации се сблъскват през последните години с криза на доверието, техните необикновени победи – и продължаващото превъзходство пред алтернативите – продължава да представлява  основи за оптимизъм.

Стивън Пинкър е професор по психология в Харвардския университет и е автор на бестселъра „По-добрите ангели на нашата природа. Защо насилието е намаляло“, която е преведена през 2015 г. и на български език.

Роберт Муга е съосновател и изследователски директор на Института „Игарапе“.

Оригиналът на статията, чийто превод поместваме, е публикуван на 30 март 2018 г. в англоезичната част на сайта http://www.barcelonaradical.net/ .

Превод: Емил Коен

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ