Празникът не е грях

от -
461

Шумотевицата около прайда ще да е отминала, когато се появи този текст. Може би ще може вече да се погледне рационално към мотивите, които стоят зад полярните тези. Изглежда по-лесно (но не е) човек да се опита да разбере собствените си мотиви. Аз поне се опитах.

Не съм гей, но с жена ми с удоволствие ходихме на предишните. Този път нещо наистина сериозно ни попречи и съжаляваме, че не успяхме да се завъртим, да позяпаме, да направим снимки, да се видим с познати. Формално укорите на гневните критици на прайда не се отнасят до мен, поне не тази година, но ги чета и реагирам с раздразнение. Значителна част от тях са глупости, които не заслужават внимание. Но един от тях ме засегна. Не мога да го цитирам точно, но смисълът му беше – ходите на тълпи на прайда, защитавате правата на гейовете, а ви няма на протестите за децата с увреждания.

Няма как да отрека – така е. Няма как и да възразя – децата с увреждания, а и доста други социални групи (инвалиди, изоставени деца, самотни майки…) също заслужават подкрепа и жестове на солидарност. И ги получават в по-малка степен, включително и от мен. Признавам го и не се чувствам никак комфортно. Не бих искал да се оправдавам, но ще кажа едно-две неща, които донякъде обясняват (без да извиняват) поведението ми.

Първото е, че недоимъкът и хроническият страх за бъдещето ни карат (мен поне) да се затваряме в себе си и да сме по-малко чувствителни към чуждото нещастие. Ще спестя подробностите за това какво ми дава основание да се чувствам така. Сигурен съм, че за мнозина това не изглежда така. Знам добре и друго – много често бедните са по-щедри от богатите, спестете ми примерите. И все пак твърдя, че подобни психологически мотиви има у мен. Не се оправдавам, само споделям.

Другото обяснение ми се струва не по-малко важно. Гей прайдът е цветен и весел празник. Същото може да се каже и за Радха Ятра, другото събитие, което обикновено не пропускам, без да съм кришнаист или каквото и да е друго подобно нещо. С известни уговорки бих прибавил и „София диша“. Възприемам ги като карнавално събитие, при това далеч от каквато и да е казионност. Знам, че зад тях стоят институции, но те нямат никаква власт над мен и мога спокойно и безопасно да ги игнорирам (е, не и Столична община, която е сред организаторите на „София диша“). Вярвам, дори знам, че не само аз – обществото (колко купешки звучи тази дума тук) има нужда от неказионни карнавални празници. Те не са грях, дори вършат полезна работа, да я нарека ли терапевтична.

Това убеждение не ми пречи да виждам и обратната страна на нещата. Протестите срещу Пеевски и компания също бяха карнавални и това беше чудесно. Радвах им се, не само аз, и не само заради споделеното с много хора критично единомислие. И какво стана накрая – Орешарски бе заменен с Близнашки, историческия компромис и пр. С просто око се забелязваха и лични амбиции, някои от тях поне частично реализирани. С това, подобно на Радио Ереван, обяснявам и защо не съм на протестите срещу съдебната система. Но догодина съм на прайда, вероятно и на някои от зелените акции и на протестите срещу посегателствата върху неутралността на интернет. Това са мои каузи, съдете ме, но не и празниците – толкова са малко спонтанните и неказионни карнавални събития.