Проф. Владимир Пилософ: Най-важното за борба против езика на омразата, е познанието

от -
981

Проф. Владимир Пилософ е педиатър и детски кардиолог. Председател е на Българската педиатрична асоциация и на етичната комисия на Организацията на евреите в България „Шалом“. С проф. Пилософ разговаряме за еврейството в България след 1989 г. и затова дали в днешното общество има все още разсейки на антисемитизма.

Проф. Пилософ, знае ли се колко евреи има в България днес?

Според официалното преброяване на населението евреите сме около 3000. Но неформално приемаме, че има около 6000-6500 евреи в България, тъй като има и много такива, които не се заявяват, че са евреи. Тези, който сме в София, повечето се знаем.

По традиция е достатъчно майката на някого да е еврейка, за да бъде евреин и той. А според закона за израелско гражданство може да кандидатства дори и човек, който има дядо евреин. В момента евреите по света са около 14-15 милиона души, като около половината живеят в Израел.

Какво означава понятието „евреин“?

В книгата „Айнщайн за моя народ“ има глава за това какво означава да си евреин. Както костенурката трябва да има къщичка, за да бъде костенурка, така за евреите къщичката е юдаизмът.

Чисто исторически, евреите сме древен народ, още времето преди Христос. Лежим в историята на създаването на християнството. В книгата „Евреи, Бог, история“ на Макс Даймънт пише, че когато юдейската държава е разрушена и на евреите се налага да живеят в диаспора, се създават четири правила за това как трябва да живеят евреите по света. Три от тях са напълно необходими. Първо, трябва да спазват законите на народа на страната, която ги е приела. Второ, трябва да се признават решенията на съда в тази страна. И третото, което е най-интересното – ако има война, ти трябва да се биеш на страната на тази държава, която те е приела, дори и с риск в отсрещната войска да има други евреи. Последното може да звучи страшно, но по сръбско-българската граница има и убити евреи и от едната, и от друга страна.

Означава ли това, че евреите още преди 2 хилядолетия са установили как да се интегрират?

Точно така. Това са си правила за интеграция. Но важно е да се отбележи, че те не се примиряват съвсем с всичко в новата страна. Ако бъдат заставени да променят своите традиции, тогава те трябва да имигрират.

Какво е характерно за народопсихологията на евреите?

Отново от „Айнщайн за моя народ“ може да се изведе, че евреите са хора, които имат много изострено чувство за справедливост и неистово желание за знание. Така смята Айнщайн. Изглежда не е неправ. Не казвам, че всички са такива, абсурд би било, разбира се.

Огромната част от евреите по света винаги са били добре интегрирани в обществата, в които са живели до степен, че много евреи са влизали в елитите на културния и научния живот на съответните държави. Факт е, че половината нобелови лауреати в областта на медицината и биологията са евреи. А въобще – около една-трета. Нека не забравяме, че и Исус е бил евреин (Казва с чувство за хумор проф. Пилософ).

А какво е характерно за българските евреи днес?

Българското еврейство е изцяло интегрирано. Така беше и преди 1989 г., така е и сега.

Но преди 1944 г. те са били много повече. Защо заминават след края на първия български капитализъм?

Трудно е да се отговори защо са заминали. Аз имам и роднини, които заминаха. Вероятно хората са си казвали: „Един път се отървахме, хайде за всеки случай да отидем там“. Но не бива да се подценява и ентусиазмът от създаване на новата държава Израел.

Знае ли се колко български евреи живеят в Израел днес?

Завръщането към корените започва около 1950 г. През 60-те години има и втора по-голяма вълна. Поне към 40 000 души са отишли там. Веднага след промените в България също имаше една вълна, но не така масова, както предишните. Има и доста хора, които са получили израелско гражданство, но са останали в България.

Какви еврейски организации има днес в България?

Няколко са. Има „Бней Брит“ (Синове на Завета) – това е нещо като масонството сред евреите, макар и да не е идентично. Има Израилтянски духовен съвет и още една организация, но като цяло те са неголеми по мащаб. Най-голямата е „Шалом“, която е и светска.

По-сплотени ли са евреите в България, отколкото представителите на мнозинството?

Aко се върнем в историята, още по време на робовладелството е решено, че ако един евреин попадне в робство, неговата общност трябва най-много до 7 години да го изкупи, да го спаси от робството. В еврейството има един термин „Цедека“, който няма еквивалент в българския език. Това е вид благотворителност, но е по-скоро дълг. И независимо къде си и какъв пост заемаш, ти имаш задължения към общността. Трябва да дадеш нещо. Един има повече пари и дава пари. Друг, който няма пари, дава труд.

Има ли хора, които приемат юдаизма само заради престиж?

Аз знам за няколко такива души в България. Но за това има тежка процедура на учене и знания, която не се дава лесно. Има си програма, така да се каже.

Младите евреи в България дали са запознати добре с историята на своя народ?

Въпросът с младото поколение е сложен. Защото по време на т. нар. комунизъм нямаше официален антисемитизъм, но не беше много добре да се изразяваш, че си различен. Това важеше за цялото население, не само за евреите. Следователно сега има едно цяло поколение, ако не и две, които не са били възпитавани и обучавани в еврейските традиции. Интересното е, че сега има много млади хора в „Шалом“, които много ентусиазирано и интелигентно се включват в тази работа. Те дават надеждата, че ще бъде съхранена традицията. Защото, в края на краищата, това е важното.

Коя страна Ви е на сърце повече – България или Израел?

Аз не съм живял там. Само от мои приятели или близки мога да правя сравнения, но те не са от личен опит.

В Израел данъците са много високи. Но когато плащаш данъка, ти знаеш точно за какво плащаш този данък. Например тази година ти плащаш тези данъци, защото в твоя квартал ще има нов парк, ще се построи детска градина и така нататък. Плащайки своите данъци, ти всеки ден виждаш как това, което ти е обещано, се случва.

Има ли добра социална система в Израел?

Да, бих казал даже, че е много добра. Никъде няма безплатно здравеопазване, и в Израел няма. Но ако си здравно осигурен там, получаваш всичко от „А до Я“ без никакви проблеми. У нас в момента, понеже работя в тази сфера, за съжаление всеки гражданин се сблъсква с неясния път на пациента. Всичко става на парче. На вас ви свършват една част от работата, която е част от лечебния процес. И после ви казват – а сега трябва да си намерите еди-какво си. Какво означава това „да си намеря?“ Този път трябва да е начертан и пациентът да си върви по него без да влага допълнителни усилия. Това там го няма и системата работи добре.

Ще ви дам друг пример. Има например човек, прекарал инсулт. Социалните служби му предлагат, ако той живее на 8-мия етаж в някоя сграда, да му дадат друг апартамент на първи етаж, за да бъде по-лесен животът за него и за семейството му.

Още един пример. Шофьор прави тежко нарушение, отнемат му книжката и не може да кара. Той казва: „За да мога да си изкарвам прехраната, не мога без да шофирам“. И знаете ли какво решение взима полицията? Разрешава му да шофира само в работното време. Ето как се намира начин да бъде балансирано наказанието с реалността. Каква ще е ползата, ако на този човек му бъде отнета професията? Той пак на обществото ще натежи.

Проф. Пилософ, според Вас забравен ли е антисемитизмът днес?

Не. Твърде кратък исторически период има от онзи исторически период, в който по една или друга причина има такова негативно отношение към евреите. Трябва не да се признае, а да се каже, че българската общност като цяло е толерантна към другите. И това не е празна приказка. Защото – оставете евреите – вижте какво е отношението към нашите турци тук. Българи и турци си ходят взаимно на празниците – това е факт. В центъра на София има православна църква, джамия, синагога, католическа църква, арменска църква, румънска църква… Това може да го видите само в Ерусалим на практика. Особено джамията и синагогата – едни хали ги делят. Когато са строили синагогата преди 100 и няколко години, не е бил смущаващ фактът, че се намира на две крачки от християнската църква и джамията. Винаги е имало и взаимно доверие между представителите на различни етноси в България. По време на антиеврейските закони в България, когато цялото еврейско имущество е било отнемано, някои от еврейските съдружници във фирми са прехвърляли своя дял на българските си съдружници, който дял българите след това са връщали обратно.

Вижте, във всяко общество винаги е имало различни крайности. Самата идея да си мислиш, че ще можеш да се предпазиш от подобни неща е наивна. Щом приемаме, че може да има такива неща в обществото – те са неизбежни, ние трябва да имаме инструменти, чрез които да ги неутрализираме. Първо, екстремизмът не е нещо, което ентусиазира българските народни маси, ако мога така да се изразя. Това са доста ограничен брой хора, които подкрепят тази идея. На мен ми е любопитно тези 100 човека, които ще участват в Луковия марш, какво точно ги привлича в него? Внушено им е, че тук има един герой, който не се почита достатъчно, а трябва. Вероятно хората, които го организират, имат някакви политически пристрастия. И българското общество трябва ясно да каже защо допуска такива прояви.

Защо според Вас се експлоатира тъкмо антисемитизмът?

Откровено казано, фантазията не ми е достатъчно богата, за да мога да си обясня това. Но знаете ли кое тук е най-същественото? Ако ги попитате,те ще кажат: „Напротив, това не е насочено против евреите “. Любопитно е кои идват на шествието от чужбина и от какви организации. Тези, които идват от Германия например, са от забранена организация. Значи, ние приемаме тук да шестват хора за нещо, за което в собствената им държава е забранено. Как така?! Българската държава на практика позволява на територията ѝ да се случва нещо подобно. Съдът позволява това. Аз уважавам юристите, но въпросът е, че ако една забрана е юридически неиздържана, трябва да се знаят какви са мотивите за това. Тук вероятно идва майсторлъкът на тези, които трябва да го забранят, как да го направят така, че да се забрани и това да е юридически издържано предвид законите на страната. Това понякога е трудно.

Преди малко споменахте, че българите сме особено толерантни. Дали европейците на Запад също са така толерантни, както ние?

Не бих казал. Тя историята го показва, че не е така. Но историята със спасяването на българските евреи придобива един, поне за мен, неприятен привкус. Фактът остава факт. Нелепо е да се спори кой е спасителят. Знаем, че спасителят е един. Но ако я нямаше тази толерантност, нямаше да има възможност да стане това. Българинът не може да приеме, че неговият съсед, с който си е живял толкова добре години наред, няма да го има повече. Ако го нямаше това, никой нищо не би могъл да направи за спасяването на българските евреи.

Знаят ли евреите по света, че българските евреи са били спасени? И втори въпрос – знаят ли българите в днешно време, че евреите от Македония не са били спасени?

Задавал съм си въпроса как трябва да се реагира на това нещо. Ако се реагира на принципа „хайде, ние ви спасихме, а сега вие ще правите сметка за някакви 11 хиляди“, това звучи цинично и некоректно дори спрямо тези, които са направили жеста да спасят българските евреи. Фактът обаче си е факт – в тези територии, които са били  управлявани от  България – е имало 11 хиляди души, които са събрани от Македония. Трябва да Ви кажа, че почти всички братовчеди на майка ми са били в тази група. Щом са били братовчеди на майка ми, сещате се, че това са били български граждани. Но те са били изселени, защото не са могли да получат българско гражданство. Те изведнъж се явяват формално небългарски граждани. Ама защо не са, след като са живели в територия, която се е управлявала тогава от България?

Историците тук имат едно задължение спрямо истината. Ние не знаем точно всички документи, как всичко е станало в детайли. Със сигурност едното не помрачава другото. А за мен едното е поука, но и другото трябва да е поука. Това е смисълът от това да се знае истината. И поуката трябва да бъде приета със спокойствие.

Какво бихте казали или пожелали на читателите на „Маргиналия“ за финал?

България е едно място, в което все още има толерантност. Казвам „все още“ с надеждата, че толерантността няма да се затрие. И защото влизаме в някакви времена, които на мен лично не ми харесват. Очевидно има геополитически процеси, които зеят и не е ясно до какво ще доведат. Дано не се промени толерантността!

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ