„Рим“- Алфонсо Куарон в „търсене на изгубеното време“

от -
172
снимка: kinoto.bg

От вчера филмът „Рома“ на Алфонсо Куарон е в надпреварата за 91-вите награди „Оскар“ за чуждоезичен филм с десет номинации в основните категории, сред които за най-добър филм, режисура, актриси в главна и поддържаща роля, оригинален сценарий и операторско майсторство.

„Куарон никога не е бил лошо момче, черен кон или бунтар. С дебюта си „Само с партньора си“(1991) – една комедия за мексиканския Дон Жуан в стилистиката на Алмодовар той постига успех. В началото на кариерата си не преследва на всяка цена оригиналните истори, а се опитва да  вмъкне своята идея за адаптирането на романи, така се появяват филмите „ Малката принцеса“(1995), „Големите надежди“(1998), „Хари Потър и затворникът от Азбакан“(2004).„Децата на хората“(2006). В „Гравитация“(2013) той показа, че може да бъде новатор във формата, а и  Оскарите за най-добър звук, монтаж, визуални ефекти, опараторска работа, режисура демонстрираха признание за  качествата на една камерна история, в която психологизъм и фантастика се пресичат при маргинални обстоятелства“, пише за  номинирания режисьор Елица Матеева в сайта kinoto.bg

 

 

В този дом само докато властва сънят е тихо. Във водата се отразява небето, а там в неизвестността бавно пълзи самолет. Клео ще почисти пода, ще се погрижи кучето Борас, което редовно скача като гумена топка да не избяга, ще посрещне прибиращите се от училище Пако, Пепе, Тоньо и Софи. Господин Антонио е постоянно зает и дългите му командировки напрягат съпругата му София. Баба Тереза, слугините Адела и Клео помагат на София, която напоследък е изнервена. Антонио заминава за Квебек, след време напуска семейството. Клео е поставена пред изпитание – бъдещето й на самотна майка предполага трудности и неизвестност.

Настъпва празникът, всички възбудено очакват новата година. Семейството празнува далеч от столицата при близки настъпването на 1971 г. Една разбита чаша с напитката пулке предвещава бъдещето…

Черно-белият „Рим“ на Алфонсо Куарон е с аромата на детството и автентичното очарование на квартала, където режисьорът е отраснал. „Рим“ е филм за една отминала епоха, споделена ни от Куарон с носталгия и интимност от ранга на „Фани и Александър“ или „Амаркорд“. Тази интимност е породена не от буквалността на миналото, а от представата за детската чувствителност като вълшебство. Огромният Форд Галакси, който винаги създава проблеми при паркиране, характерният жест на Клео, за да си прибере косите си назад,  страховитият горски пожар, изразът на малкия Пепе „когато бях по-голям, бях моряк“ – всички безценни цветни стъкълца от калейдоскопа на живота се складират в архивите на паметта.

„Рим“ (2018)след „И твойта майка също“ (2001) е заснет от Куарон в Мексико, за да се възкреси мястото и историята. Магическо, широкоформатно, авторско кино! Поради ангажимент на оператора Емануел Любеци, режисьорът стои зад 65 милиметровата цифрова камера Alexa65 и успява да създаде свят-фотокартичка на миналото, в който се чувства духът на времето, на улиците, на старите автомобили, на киносалона с „Голямата разходка“ (1966) и прекрасните импровизации на Бурвил и Луи дьо Фюнес, където силуетите на Клео и Фермин се сливат с големия екран-режисьорът разказва с нежност, с емпатия и обич за своите герои и ни подтиква да ги усетим в тяхното пълнокръвие.

 

 

Куарон никога не е бил лошо момче, черен кон или бунтар. С дебюта си „Само с партньора си“(1991) – една комедия за мексиканския Дон Жуан в стилистиката на Алмодовар той постига успех. В началото на кариерата си не преследва на всяка цена оригиналните истори, а се опитва да  вмъкне своята идея за адаптирането на романи, така се появяват филмите „ Малката принцеса“(1995), „Големите надежди“(1998), „Хари Потър и затворникът от Азбакан“(2004).„Децата на хората“(2006). В „Гравитация“(2013) той показа, че може да бъде новатор във формата, а и  Оскарите за най-добър звук, монтаж, визуални ефекти, опараторска работа, режисура демонстрираха признание за  качествата на една камерна история, в която психологизъм и фантастика се пресичат при маргинални обстоятелства. Една от най-внушителните и сериозни роли на актрисата Сандра Бълок в киното е именно в „Гравитация“,с тази роля актрисата излезе от клишето на романтичната палава авантюристка. Пет години след „Гравитация“, Куарон триумфира с „Рим“. След специалните ефекти настъпи времето на аналоговия, живия, тактилния филм. След чувствителния разговор за бъдещето дойде време за споделяне на спомена, а вместо една актриса, в „Рим“ Куарон се отпуска в множеството от хора, обитаващи квартала на детството му. „Рим“ продължава идеята за космическата самотност на жената. В „Рим“ Клео и София трябва да се преодолеят своята самота  заради и въпреки живота, заради другите. Прекрасна е дебютантката Ялица Апарисио-автентична, неподправена, естествено влязала в тъканта на  Клео.

На пръв поглед „Рим“ се характерезира с отсъствие на сложен сюжет, в диалога не присъстват сентенции и мъдрости, няма флирт с интелектуална многозначителност. Но пък делникът е уловен в неговата пъстрота и цялост. Две жени, всяка със своята социална принадлежност преминават през общо чувство-изоставени от мъжете, те трябва да се справят сами с предизвикателствата на битието. Клео трябва да роди дете, което не е признато от Фермин, а София трябва да се погрижи за прехраната на семейството си, освен преподавателска дейност, тя започва да работи и в издателство.

Зрителят е свидетел на земетресение, пожар, раждането на мъртво дете, море, което улавя в юмрука на бюрята си невинни жертви, разстрели на активисти от студентски демонстрации в Мексико. Но само жената със своята уникална природа е в състояние да прости, да разбере, да се разтвори и поеме тъгата. За разлика от тази природа, светът на мъжете се развива върху идеята за власт и доминиране. В този смисъл „Рим“ е абсолютно съвременен филм. Тази година „Студена война“ на Павел Павликовски и „Рим“ на Алфонсо Куарон са в естетиката на черното и бялото. И двата филма тръгват от частната, личната история, но на финала ни предлагат важни обобщения. Според мен „Рим“ на Куарон е по-многопластов в обощението и разбира се по-екзотичен в  дирене на екзистенциалните истини.

„Рим“ е филм за „малкият човек“. Клео е пасивна, не е от хората, които изрязават собствено мнение, в своята мълчаливост тя е анонимна, загубена душа. Затова цялото й същество изисква от нас зрителите да й обърнем внимание, да я забележим, да я прегърнем.

„Рим“ предлага изобилие от гениални кадри, но бих искала да откроя любимите ми: първите минути, в които опознаваме дома на нашите герои, раждането на момиченцето на Клео и сцената на плажа след като Клео спасява децата от удавяне. Тези кадри са предположени от едно напрежение, което витае в пространството, тези кадри са негов отговор. За мен е интересен пътят, следван методично от Куарон, начинът, по който ние не сме наясно какво точно се случва, случва ли се нещо специално и въпреки това наблюдаваме с любопитство.

„Рим“ е един от най-добрите филми на годината, не заради новаторския сценарий (историята е обикновена, нищо оригинално няма в битието на един дом), но майсторството на Куарон е в нюансите, в трепета и любовта, с която той ни представя този микро свят от началото до края на филма. Тази любов ни облъчва, тя ни заразява по един вълшебен начин, който завладява сетивата ни и прогонва равнодушието ни. „Рим“ е невероятно красив филм, в който всеки кадър е ситуиран с прецизна мисъл, „Рим“ е подарена емоция, която ни прави по-добри към себе си и другите.

Източник: kinoto.bg

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Елица Матеева (снимка)
Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (спец. Право) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф.Пламен Марков. През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Тя e работила с българския ученик на Морис Бежар - хореографът Красен Кръстев в проекта Stereo Love. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза“ участва в различни родни театрални форуми, сред които ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. Автор на книгите „Между театъра и киното” и „Целият свят е...кино!“. Артист на свободна практика, ръководител на кино школа за деца и младежи „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс – Варна