Ролята на папите в изобретяването на доктрината за комплементарността и анатемосването на “джендъра” от Ватикана

от -
898
Автор Мери Ан Кейс Снимка: webcafe

““

Джендър идеологията”, наричана още “джендър теория”, не се отнася до огромното количество трудове в областта на изследванията на социалния пол, а е термин въведен от Католическата църква с цел противопоставяне на активизма за правата на жените и ЛГБТИ хората, както и на изследванията деконструиращи общоприетите и често натуралистични презумпции за пола и сексуалността. Според противниците на тази набедена “идеология”, вдъхновила правни реформи и отричаща половото различие и комплементарността между половете, тя представлявала истинска заплаха за човечеството, някои я обявяват за по-опасна дори от марксизма. Т.нар. “идеология” почива на идеята, че в международните институции (особено Обединените нации и Европейския съюз) и в някои страни била проникнала “джендър конспирация” – това само по себе си предполага съществуването на една единствена перспектива върху “джендър”, споделена както от учени, така и от активисти. Пренебрегвайки и омаловажавайки разгорещените дебати в областта на изследванията на пола и сексуалността и комплексното взаимодействие между активизъм и академични изследвания, “джендър теорията” често е идентифицирана с работата на Джудит Бътлър, а американската философка е представяна като изобретател на понятието “джендър” и опасен интелектуален терорист. Концепцията за “джендър идеологията” не е нова обаче – тя се появява след края на световните конференции на ООНв Кайро през 1994 г. и в Пекин през 1995 г. За Католическата църква международното признаване на сексуалните и репродуктивни права тогава е огромна стъпка назад. Тя се опитва да изработи международна стратегия, посредством която да спре по-нататъшен напредък. Ето защо тази концепция не е предназначена да бъде просто инструмент за анализ, а политическо оръжие за разпространение на алтернативни идеи, чрез които да бъде оспорена културната и политическа хегемония на “постмодерния джендър”. Тя е опит на Католическата църква и нейните съюзници да променят рамката на дебата.”

Давид Патернот, доцент по социология в Свободния университет в Брюксел и изследовател на движението срещу т.нар. “джендър идеология” 

В този брой Маргиналия предлага на вниманието на своите читатели текста на проф. Мери Ан Кейс, посветен на произхода и употребата от Ватикана на доктрината за комплементарността, според която мъжът и жената са различни по своята природа, макар и равни по достойнство. Тази доктрина е изобретена през XX в. от няколко папи – от папа Пий XII до папа Бенедикт XVI – в известна степен като отговор на феминистките искания, включително тези, които наскоро бяха анатемосани от Ватикана под шапката на термина “джендър”.  Текстът подчертава и трудностите при прилагането на доктрината за комплементарността като католическа ортодоксия и анализира дали папа Франциск би продължил подхода на своите предшественици по отношение на комплементарността.

 

През юли 2014 г. папа Франциск споделя пред полски епископи своята тревога за обсебеността на съвременния свят от “джендър теорията”. Други смятат, че самата доктрина за комплементарността, изобретена от последните папи, дава повод за по-голяма тревога.

През ноември 2014 г., само месец след като приключва Извънредният синод за семейството,[1] папа Франциск приветства разнообразна група от делегати от различни конфесионални традиции и различни краища на света, самоопределящи се като защитници на традиционния брак и противници на еднополовия брак, на Международен колоквиум за комплементарността между мъжа и жената (т.нар. Конференция Хуманум),[2] спонсорирана от Конгрегацията за доктрината на вярата.[3]

За Ватикана комплементарността означава, че мъжът и жената имат “равно достойнство като хора”, но то се основава и проявява в природни и взаимодопълващи се различия. Тези различия включват всичко онова, което светското право би характеризирало като “полови стереотипи” – термин, който у мнозина защитници на доктрината за комплементарността предизвиква наслада, а не отвращение.

През последния половин век Ватиканът приема доктрината за комплементарността между половете като основа на своята теологична антропология. Използва я, за да повлияе на светското право по различни поводи – от Конференцията на ООН за жените през 1995 г. в Пекин[4] до движението Manif pour Tous (Протест за всички)[5], което през 2013 г. изважда на улиците хиляди френски граждани да протестират срещу включването на еднополовите двойки в законопроект, разширяващ брака за всеки.

За Ватикана “джендър идеологията” свързва феминизма и гей правата в обща световна конспирация за предефиниране не само на светските закони за пола, сексуалността, възпроизводството и семейството, а и на самата човешка природа. Ето защо Ватиканът се противопоставя не само на промените в светските закони, а и на употребата на самата дума “джендър” независимо дали в академични трудове или в правни документи.

Противно на очакванията комплементарността не е понятие, което съществува от незапомнени времена в католическата ортодоксия, а иновация от средата на XX в., привнесена в католицизма от конверти като бившия протестант Дитрих фон Хилдебранд.[6] Трудовете на папа Пий XII също съдържат доказателства за подобно мислене. Но стъпката от изобретяването на доктрината за комплементарността до анатемосването на “джендъра” е предимно дело на трима папи: папа Павел VI, който в отговор на онова, което смята за опасни тенденции разпространява документи, утвърждаващи новоприетата католическата позиция срещу контрацепцията,[7] хомосексуалността,[8] и в подкрепа на подчинената роля на жената;[9] папа Йоан Павел II, който пренася идеите от философските си трудове, публикувани под името Карол Войтила, в своята “Теология на тялото”[10] и в “Mulieris Dignitatem”;[11] и папа Бенедикт XVI, който съчетава тревогите по отношение на феминизма, новите репродуктивни технологии и правата на ЛГБТИ хората, обговаряйки ги като взаимосвързани още в ранната си творба “Докладът на Ратцингер”,[12] и развива своята идея за човешката екология, изложена на риск от унищожение от всичко онова, което според него терминът “джендър” обхваща.

Другаде англоговорящите учени, занимаващи се с изследвания на жените, както и научните изследователи на половото различие използват понятието “джендър” (англ.  “gender”), за да разграничат културните или поведенческите характеристики свързани с пола от биологичните му характеристики (т.е. да разграничат мъжественото и женственото от мъжкото и женското). Едновременно с това Рут Бейдър Гинсбург,[13] застъпник за равноправието на половете в САЩ, използва термина “gender” (социален пол) като синоним на “sex” (биологичен пол) в правни документи, за да избегне свързването на биологичния пол (“sex”) с онова, което се показва по порнофилмите, а употребяваното от нея “gender” бързо се разпространява и сред други автори на правни документи, написани на английски, които също започват да го използват.

Тези две употреби на термина “джендър”– академичната и правната – на пръв поглед могат да изглеждат несъвместими поради това, че първата подчертава разграничението между биологичен и социален пол, докато втората използва двата термина като взаимозаменяеми синоними. Но от гледна точка на Ватикана, има причина за безпокойство и при двете: всяка една се свързва с онова, което Ратцингер заклеймява като “замъгляване на различията или дуалността между половете” в “Писмо до епископите на Католическата църква относно сътрудничеството между мъжа и жената в Църквата и в света”, което той изпраща в качеството си на оглавяващ Конгрегацията за доктрината на вярата през 2004 г.

Анатемосването на “джендъра“ от Ватикана започва като отговор на безпокойствата на католическите активисти по време на световните конференции на ООН в Рио, Кайро и Пекин[14] през първата половина на 90-те години. След това продължава в изявлението на посланика на Ватикана Мери Ан Глендън по време на Пекинската конференция, в полемичните текстове на фигури като френския лаканиански психоаналитик и свещеник Тони Анатрела и в документи като “Лексикон: неясни и спорни термини относно семейния живот и етичните въпроси”[15], публикуван от Ватиканския понтифически съвет за семейството[16] през 2003 г., които оказват влияние върху дебатите относно реформата на светското право в ООН, Европейския съюз и Националното събрание на Франция.

Почти невъзможно е да се намери някаква следа от “комплементарност” преди XX в. Сестра Прудънс Алън,[17] която наскоро бе предложена от папа Франциск за член на Международната теологическа комисия, е публикувала почти 1200 страници в своята двутомна история “Концепцията за жена от 750 г. пр. Хр. до 1500 г. сл. Хр.”;[18] думата “комплементарност” не се споменава в нито един от цитираните източници. Преди това онези, които акцентират върху природните различия между мъжа и жената, в  същото време утвърждават превъзходството на мъжа. Нещо близко до онова, което по-късно се превръща в доктрината за комплементарността сестра Алън открива в трудовете на игуменката от XII в. Хилдегард фон Бинген.[19] Неслучайно едно от последните големи начинания на папа Бенедикт XVI, преди да се оттегли от папския престол през 2013 г., е да обяви Хилдегард за учител на Църквата.

 

 

 

Папа Франциск обяви, че християните и Римокатолическата църква трябва да поискат прошка от гейовете заради отношението към тях, цитиран от Ройтерс.

Няма и следа от доктрината за комплементарност между половете в евангелията. Даже Дева Мария, която представлява ролеви модел за “жената” за поддръжниците на комплементарността като Йоан Павел II, не притежава много стереотипни женствени черти, дори се отличава с известна борбеност. Що се отнася до диференцирането на половите роли, Исус не само не го налага, но и открито го отрича, когато праща жените да проповядват и когато смъмря Марта за това, че тя настоява сестра й Мария да се включи в домакинската работа.

Когато Павел говори за различието между половете, той говори и за подчинение (“Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава в името на Господа… Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте”, Колосяни 3:18,19) Когато говори за равенство, той има предвид липсата на диференциация. (“Няма вече юдеин, ни елин, няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно сте в Христа Иисуса”, Галатяни 3:28)

През 2004 г. Йозеф Ратцингер казва: “Апостол Павел не казва, че различието между мъжа и жената, което на други места се отдава на Божия план, е заличено. Той по-скоро има предвид, че съперничеството, враждебността и насилието, които обезобразяват взаимоотношенията между мъжете и жените, могат да бъдат преодолени и биват преодолявани в Христа. В този смисъл, той утвърждава разграничението между мъжа и жената повече от всякога.”

Аргументите му се позовават на трудовете на един единствен папа, тогавашния папа Йоан Павел II, който от своя страна се позовава на трудовете на фон Хилдебранд[20] и Едит Щайн[21]. Има няколко значими неща в този аспект в трудовете на Хилдебранд и Щайн. Хилдебранд е бивш протестант, а Щайн – бивша ортодоксална еврейка. Комплементарността е много по-присъща на тези две религиозни традиции.

Според протестанството, всеки трябва да живее в брак; според ортодоксалния юдаизъм, различните полови роли са даденост от самото начало. Точно както за евреите човек се ражда, а не става жена, така той се ражда, а не става свещеник; това не е призвание, а наследство, генетично детерминирано. Колкото и добра да е комплементарността за семейния живот – идеал за всички евреи и протестанти – тя не пасва на настоящата структура на Католическата църква, управлявана от йерархия от дали обет за безбрачие мъже, от която жените са напълно изключени.

Колкото по-различни са мъжът и жената по своята природа, толкова повече човешката природа е цялостна единствено, когато двамата си сътрудничат на равна нога, използвайки своите взаимодопълващи се качества, и затова е важно жените да бъда припознати сред авторитетите, които могат да управляват и поучават. Ватиканът използва този аргумент по отношение на сътрудничеството между мъжете и жените в семейството и обществото, но не го прилага по отношение на самата Църква. В поредица от речи пред женски организации, произнесени от всички папи от Пий XII до Павел VI, се признава, че ролята на жената става по-значима; те не осъждат по-голямото участие на жената в обществения живот, но въпреки това подчертават нейната специална отговорност към семейството. През 1945 г. папа Пий XII пише, че женската чувствителност и деликатност, “които са присъщи на жената характеристики вероятно изместват оценката й в посока на нейната впечатлителност”.

Не бива да се подценява и приносът на Ратцингер за изместването на акцента от повлияване на поведението на вярващите към твърдо намерение да се повлияе на светските закони. По време на интервютата, които по-късно се превръщат в “Докладът на Ратцингер”,[22] той свързва всички отделни аспекти в обща картина – радикален феминизъм, гей права, аборт, репродуктивни права, нови форми на семейство, дори транссексуалност – без още да прикачва към тях думата “джендър”. Той казва, че е “необходимо да се стигне до същността на искането на радикалния феминизъм, изхождащо от широко разпространената модерна култура, а именно “тривиализацията” на половата специфичност, която прави всяка роля еднакво пригодна за мъжете и жените.”

Двадесет години по-късно той обвинява “социалния пол/джендъра” за тези тежки последствия, които според него на първо място произтичат от феминизма. Оттогава интервенциите срещу “джендъра”, предприети от Католическата църква целят предимно да повлияят на светското право и обществените политики в съответствие с визията на Ватикана. Макар Ватиканът да говори от името на една конфесионална общност, когато промотира доктрината за комплементарността и се противопоставя на политическия дневен ред на т.нар. “джендър идеология”, както например по време на Конференция Хуманум, той прави това заедно с членове на други конфесионални общности, които в много по-малка степен дори от Католическата църква изповядват идеята за равенство между половете.

Буди безпокойство сътрудничеството между Ватикана и Организацията “Ислямска Конференция” през 90-те години в ООН, като се имат предвид възгледите за жените на много от страните членки на тази организация; буди тревога и фактът, че Конференция Хуманум е спонсорирана от Конгрегацията за доктрината на вярата, която е гарант за доктриналната ортодоксия на Католическата църква, и че докато тече Колоквиума, Конгрегацията разследва американската организация Лидерска конференция на монахините[23] за предполагаеми ереси, включително “радикален феминизъм” и “заемане на позиция, която не е в съгласие с църковните учения за човешката сексуалност”.

Ватиканът вижда, а и предполага, че противниците му също виждат, тясна връзка между всички компоненти, които той поставя под общия знаменател на “политическия дневен ред на “джендър идеологията”” като разграждането на половите роли, социалното приемане на хомосексуалността, признаването на различните форми на семейство и на сексуално и полово себеизразяване, както и достъпът до нови репродуктивни технологии, презервативи, други контрацептивни методи и аборт – накратко всичко, което попада под шапката на сексуални и репродуктивни права на жените, сексуална ориентация и полова идентичност, реформа на семейното право и елиминиране на половите стереотипи.

Доколко, ако изобщо, папа Франциск споделя тази визия на своя предшественик? До каква степен той е отдаден на промотиране на доктрината за комплементарността? От момента на неговото избиране, анализаторите на Ватикана следят до каква степен Франциск споделя консервативните възгледи на предшественика си, особено свързаните с пола и сексуалността. Досега няма повод за съмнение, че акцентът ще е другаде, а не върху противопоставянето на “джендър идеологията” и че, ако той се прицели в “джендъра”, това ще се случи по по-благ и по-мек начин в сравнение с предшествениците му.

Застъпниците за правата на ЛГБТИ хората, например, са обнадеждени от личната му среща с транссексуален мъж от Испания[24] и често цитираните му думи, “Ако някой е гей и се стреми към Господа с добра воля, кой съм аз, че да го съдя?” Но, както и при неговото отношение към разведените и повторно женените,[25] и към жените, правили аборт,[26] важно е да се подчертае, че подходът на папа Франциск е не толкова на приемане, колкото на “милосърдно оказване на подкрепа”. Както самият той ни съобщава, това е знак, че няма промяна във фундаменталната доктрина, а само в пастирския подход.

Неговите въвеждащи бележки към Конференция Хуманум[27] може и да са събудили надежда за промяна, защото той избира за свой модел на комплементарност полово неспецифичната идея от “Първо послание до Коринтяни”, 12, че “Духът ни е дал различни дарби” и по-нататък подчертава: “Когато говорим за комплементарност между мъжа и жената в този контекст, нека не бъркаме този термин с опростената идея, че всички роли и взаимоотношения между двата пола са фиксирани по точно определен, статичен начин. Комплементарността има различни форми, защото всеки мъж и всяка жена дават своя отличителен принос към брака и възпитанието на децата – привнасят своята лична обогатеност, личната си харизма.”

Той продължава словото си, подобно на папа Бенедикт XVI, с темата за “кризата в семейството, която е породила криза в човешката екология, защото социалната среда, като природната среда, има нужда от защита”. Като папа Бенедикт, папа Франциск вижда опасността от онова, което нарича “джендър теория” и в апокалиптична стилистика я сравнява с ядрената война, нацизма и с един от “Иродите, които разрушават, посяват семето на смъртта, която обезобразява лицето на мъжа и жената, разрушавайки сътворението.” Неговото виждане за тази заплаха не е толкова абстрактно, колкото на предшествениците му. Той черпи от конкретния опит с т.нар. “идеологическа колонизация”, извършвана например от онези, които обвързват предоставянето на международна помощ за образование на бедните с “преподаването на джендър теория”.

Но в отговор на журналистически въпроси за конкретните начини да се признае авторитетът на жените, папа Франциск определя като лоша шега идеята да има жени кардинали. Той казва, че не вижда нужда да назначава жени начело на ведомствата във Ватикана, защото “свещениците често попадат под влиянието на своите икономки”. По-сериозните му отговори на въпроса за женския авторитет вече не са достатъчни на онези, които виждат доктрината за комплементарността като излишно ограничаване на равенството между половете в обществения живот. “Ние все още не сме разбрали в дълбочина какво може да ни даде женският гений”, казва той през 2015 г. “Какво жените могат да дадат на обществото и на нас. Може би жените виждат нещата по начин, който допълва мисленето на мъжете. Това е път, който трябва да се следва с по-голяма креативност и смелост.”

Вероятно обаче истинският риск от стъпка назад лежи не в отвореността към премахването на различията между половете, а в непоклатимото настояване, че има такова нещо като “женски гений”. Ако наистина има път към равенството между половете, който минава през комплементарността, то папа Франциск, подобно на своите предшественици, все още не ни е го е показал, какво остава да ни поведе по него.

 

Текстът е публикуван в The Tablet. Той е съкратен вариант на публикация през 2016 г. в Religion and Gender.

 

Превод: Рада Цанева

 

[1] Третата извънредна Генерална асамблея на Синода на епископите, първият от двата синода, познати като Синод за семейството, се провежда във Ватикана на 5-19 октомври 2014 г., и е посветен на темата за пастирската грижа за семейството и нейните проблеми в контекста на евангелизацията. Синодът представлява събиране на 253 епископи и други участници за подготовка на по-голям синод на същата тема през октомври 2015 г. Участниците обсъждат проблемите на съвременното семейство, включително войни, имиграция, домашно насилие, сексуална ориентация, полигамия, смесени бракове между различни вероизповедания, съжителство, разпадане на брака, развод и повторен брак; бел.пр.

[2] Конференция Хуманум (позната още като Колоквиум Хуманум) се провежда на 17-19 ноември 2014 г. във Ватикана, основната й тема е сакралността и красотата на брака, в рамките на която се разглежда Божия план за комплементарността на мъжа и жената. Организирана е от Конгрегацията за доктрината на вярата в сътрудничество с Понтифическия съвет за семейството, Понтифическия съвет за междурелигиозен диалог и Понтифическия съвет за християнско единство; бел.пр.

[3] Конгрегацията за доктрината на вярата (на латински Congregatio pro Doctrina Fidei) е най-старата от деветте конгрегации на Римската курия, която е натоварена с надзора на католическата доктрина. Основана е през 1542 г. от папа Павел III. До 1968 г. Конгрегацията се ръководи формално от папата, който е и неин префект. Той назначава един от кардиналите за секретар, а по-късно за пропрефект, и той реално ръководи работата на Конгрегацията. След 1968 г. кардиналът, ръководещ организацията, носи титлата префект, а секретарят е втори по ранг в йерархията; бел.пр.

[4] Става дума за Четвъртата световна конференция на ООН за жените: действие за равенство, развитие и мир, която се провежда в Пекин, Китай на 4-15 септември 1995 г. Хартата на ООН от 1945 г. включва принципа за равенство между мъжете и жените. От 1945 г. до 1975 г. жени лидери на ООН и на световното женско движение правят опити да превърнат тези принципи в действие. През 1975 г. ООН приема резолюция, която определя 1975 г. като Международна година на жените. През декември същата година Генералната асамблея на ООН приема още една резолюция, която определя периода от 1976 г. до 1985 г. за Декада на жените, в рамките на която се провеждат първите три световни конференции на ООН за жените: в Мексико Сити (1975 г.), Копенхаген (1980 г.) и Найроби (1985 г.); бел.пр.

[5] La Manif pour Tous (Протест за всички) е водещо обединение от организации, противопоставящи се на закона, отварящ брака за еднополови двойки (познат като брак за всички) във Франция. Заедно с Френска пролет съставлява най-видимата част от тази опозиция. От приемането на закона през май 2013 г., исканията на тази група се разширяват от опозиция срещу еднополовия брак и еднополовото родителство до защита на „традиционното семейство” и отхвърляне на преподаването на „джендър теория” в училище. Самата група се представя за аполитична и нерелигиозна до момента, в който не се превръща в политическа партия през април 2015 г. Критикувани са за прояви на хомофобия, расизъм и инструментализиране на децата.; бел.пр.

[6] Дитрих Рихард Алфред фон Хилдебранд (1889 –1977) е немски католически философ и теолог. Фон Хилдебранд е провъзгласен за “учител на Църквата на XX в.” от папа Пий XII. Папа Йоан Павел II също много цени трудовете на Хилдебранд.; бел.пр.

[7] Humanae vitae от 1968 г. (от латински За човешкия живот) е енциклика от папа Павел VI с подзаглавие За регулацията на раждаемостта. Тя препотвърждава ортодоксалните учения на Католическата църква относно семейния живот и отговорното родителство, и отхвърля повечето методи на изкуствена контрацепция. Формулирайки възгледите си, папа Павел VI обяснява защо не приема заключенията на Понтифическата комисия за контрол на раждаемостта, създадена от неговия предшественик папа Йоан XXIII, която самият той разширява; бел.пр.

[8] Persona Humana от 1975 г. (от латински За човешкото същество) е документ, публикуван от Конгрегацията на доктрината на вярата, представляващ декларация относно някои въпроси свързани със сексуалната етика. Persona Humana разглежда човешката сексуалност като основна част от човешката личност. Широко разпространената практика на извънбрачен секс в съвременното общество подтиква Конгрегацията да изясни позицията на Църквата относно сексуалната етика. В основата на позицията в Persona Humana е разбирането, че „човекът е създаден от Бога, за да участва в неговия Божи закон… този Божи закон е достъпен за нашия ум [и затова] не ни е позволено да правим морални преценки според собствените си хрумвания”; бел.пр.

[9] Inter Insigniores от 1976 г. (от латински Сред характерните черти) или Декларация Inter Insigniores  по въпроса за допускането на ръкополагането на жени като свещеници е документ, издаден на 15 октомври 1976 г. от Свещената конгрегация за доктрината на вярата. Документът обсъжда различните теологични и исторически причини, които подкрепят позицията на Католическата църква против ръкополагането на жени за свещеници или епископи; бел.пр.

[10] Теология на тялото е темата на поредица от 129 лекции, изнесени от папа Йоан Павел II по време на седмичните му аудиенции на площад “Свети Петър” и в зала за аудиенции “Павел VI” през 1979-1984 г. Те представляват анализ на човешката сексуалност и се смятат за първите големи учения на неговия понтификат. Пълните лекции по-късно са събрани и разширени в много енциклики, писма и проповеди на папа Йоан Павел II. В Теология на тялото Йоан Павел II възнамерява да установи една адекватна антропология, според която в човешкото тяло се разкрива Бог. Той разглежда мъжа и жената преди падението, след него и при възкресението на мъртвите; размишлява върху половата комплементарност между мъжа и жената и изследва природата на брака, целибата и девствеността; разширява учението си за контрацепцията от Humanae vitae. Според Кристофър Уест, основната теза в Теология на тялото е, че “тялото, и само то, е способно да направи видимо невидимото: духовното и божието. То е създадено, за да пренесе във видимата реалност на света мистерията, скрита от Бог от незапомнени времена, и така да бъде негов знак.” Понастоящем Теология на тялото широко се използва и е включена в курикулума на курсовете за подготовка за брака в католическите диоцези в САЩ; бел.пр.

[11] Mulieris dignitatem от 1988  г. (от латински За достойнството на жените) е апостолическо писмо от папа Йоан Павел II относно достойнството на жените от 15 август 1988 г. Писмото промотира идеята за християнската комплементарност – възгледа за взаимодопълващите се роли на мъжа и жената – в съгласие с философията на “новия феминизъм”, за чийто представител се смята сестра Прудънс Алън (вж. бел. 17), който също вярва във взаимодопълването на мъжете и жените, а не в превъзходството на единия над другия пол; бел.пр.

[12] Докладът на Ратцингер (на италиански Rapporto Sulla Fede или Докладът за вярата) е книга, която излиза през 1985 г., и се състои от поредица интервюта с кардинал Йозеф Ратцингер, взети в продължение на няколко години от италианският журналист Виторио Месори. Книгата разглежда състоянието на Католическата църква след Втория ватикански събор. Става отново актуална след избирането на Ратцингер за папа под името Бенедикт XVI, тъй като предлага поглед върху нагласите и мисленето му, докато е бил кардинал; бел.пр.

[13] Рут Бейдър Гинсбург (родена през 1933 г.) е асоцииран съдия към Върховния съд на САЩ. Тя е назначена от президента Клинтън и встъпва в длъжност през 1993 г. Тя е вторият съдия жена след Сандра Дей О’Конър, и една от четирите жени съдии във Върховния съд, като за известен период от време е и единствената жена съдия. Част е от либералното крило на Съда.; бел.пр.

[14] Конференцията на ООН за околната среда и развитието (UNCED), позната още като Срещата на високо равнище на ООН по проблемтие на планетата Земя в Рио де Жанейро, е една от големите конференции на ООН, проведена в Рио де Жанейро от 3 до 14 юни 1992 г. Конференцията в Рио цели да подпомогне международното сътрудничество между страните членки по въпросите на развитието след края на Студената война. Тя предлага платформа за сътрудничество на всички страни и гражданското общество по въпросите за устойчивото развитие; Международната конференция на ООН по проблемите на населението и развитието (ICPD) се провежда в Кайро, Египет, на 5–13 септември 1994 г. Програмата за действие, приета на конференцията, е ръководен документ за Фонда на ООН за население (UNFPA). Конференцията получава голямо медийно внимание поради дебатите по отношение на утвърждаването на репродуктивните права. Светият престол и някои ислямски държави отправят сериозни критики към конференцията, а президентът на САЩ Бил Клинтън е критикуван от консерваторите за участието си в нея; Четвъртата световна конференция на ООН за жените: действие за равенство, развитие и мир, се провежда в Пекин, Китай в периода 4-15 септември 1995 г., вж.бел. 4; бел.пр.

[15] www.ewtn.com/library/CURIA/PCFLEXCN.HTM

[16] Ватиканският понтифически съвет за семейството е част от курията на Католическата църква от 1981 г. до 2016 г. Той е основан от папа Йоан Павел II на 9 май 1981 г., за да замести Комитета за семейството, основан през 1973 г. от папа Павел VI. Съветът подпомага „пастирската грижа за семействата, защитава техните права и достойнство в Църквата и гражданското общество, за да могат те все по-добре да изпълняват своите задължения“; бел.пр.

[17] Сестра Мери Прудънс Алън е американска католическа философка и член на ордена на Монахините на милосърдието в Алма, Мичиган. Тя е член на католическия капелански екип на Ланкастърския университет в Англия от ноември 2013 г., а преди това е декан на философския департамент към семинарията “Сейнт Джон Виани” в Денвър. Получава докторската си степен по философия в Университета Клеърмонт в Калифрния през 1967 г. Трудовете й са посветени на жените философи и философската концепция за женственост. Първата й голяма творба “Концепцията за жена: Аристотеловата революция (750 пр. Хр. – 1250 сл. Хр.)” е публикувана през 1985 г., а през 1997 г. има второ издание, последвано от два нови тома, посветени на еволюцията на концепцията за жена в исторически план, които са публикувани последователно през 2002 г. и 2012 г. Тя е автор и на други книги и десетки академични статии. През 2014 г. папа Франциск включва сестра Прудънс сред четиридесетте теолози и философи, предложени от него за членове на Международната теологическа комисия. Тя е една от петте жени (безпрецедентен брой) и двамата американци, номинирани за Комисията, създадена през 1969 г., за да съветва папата и Ватикана по доктринални въпроси; бел.пр.

[18] www.youtube.com/watch?v=dZAyxea_Qg0

[19] Света Хилдегард фон Бинген (на немски: Hildegard von Bingen; на латински: Hildegardis Bingensis), наричана Рейнската Сибила, е немска игуменка, монахиня, мистик, писателка и композитор от епохата на Средновековието.; бел.пр.

[20] Вж. бел. 6.

[21] Едит Щайн е родена през 1891 г. в еврейско семейство в Бреслау. Следва философия в Гьотинген, и работи под ръководството на Едмунд Хусерл, създателя на феноменологията. За кратко преподава във Висшия немски научно-педагогически институт в Мюнстер. През 1921 г. приема католицизма, а десет години по-късно дава монашески обет и става кармелитка, приемайки името на Тереза Бенедикта от Кръста. През 1942 г. е арестувана от Гестапо и депортирана в Аушвиц, където умира в газовите камери една седмица по-късно. През 1987 г. е обявена за блажена, а Папа Йоан Павел II я канонизира през 1998 г. През 1999 г. е обявена и за покровителка на Европа, заедно със Св. Бригита и Св. Катерина Сиенска; бел.пр.

[22] Вж. бел. 12.

[23] Лидерска конференция на монахините (англ. Leadership Conference of Women Religious (LCWR)), е сдружение на лидери на конгрегации на католически монахини в САЩ, основано през 1956 г. Конференцията има около 1350 членове, които представляват почти 80 % от приблизително 48 500 монахини в САЩ. Конференцията подпомага своите членове в изпълнение на лидерската им роля за развиване на евангелистката мисия в съвременния свят; бел.пр.

[24] www.ncronline.org/blogs/ncr-today/report-pope-francis-meets-hugs-transgender-man; бел.пр.

[25] www.catholicnewsagency.com/news/what-pope-francis-said-about-communion-for-the-divorced-and-remarried-42513; бел.пр.

[26] www.theguardian.com/world/2016/nov/21/pope-francis-makes-priests-ability-to-absolve-abortion-permanent-church-forgiveness-sin; бел.пр.

[27] www.catholicherald.co.uk/news/2014/11/17/full-text-pope-franciss-opening-address-to-humanum-conference/