Семиотика на джангъра, пардон, джендъра*

от -
7 519

Приканвам уважаемите дами и господа народни представители да организират работни срещи и дискусии със социолози, психолози, лингвисти и специалисти по български език – от БАН и висшите училища в страната, а не „публичeн джангър“ – защото, признавам, не очаквам, че обсъждането в аулата днес ще се превърне в нещо повече от надвикване на овчари на селския мегдан. Дано да греша и дано да постигнем консенсус, защото „Съединението прави силата…“ да се преборим de jure и de facto с домашното насилие и насилието основано на пола!

 

който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” (Йоан 8:7)

 

През последния месец, много камъни се хвърлиха по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Дали защото беше внесена за обсъждане през т.нар. от народа ни „мръсни дни“ през годината, когато всякакви караконджули и таласъми бродят по земята и плашат хората, дали защото магарето не може да не си покаже магарията пред селското (пардон, Европейското) събрание, или поради друга причина – не знам. Знам обаче, че Народното събрание днес (23.01.) от 11 ч. организира обществена дискусия в Аулата на Софийски университет. Това последното не вещае нищо добро, защото за да има „дискусия“ трябва да има ясен и конкретен предмет на спор. В момента едната страна гони „призраците на хомосексуализма, които бродят из Европа“ (дано да ми простите този редукционизъм и подобна перифраза), а другата страна е обезверена от пропуските в националното законодателство и особено от механизма на неговото прилагане при защита на жертвите на домашно насилие и може би не вижда някои малки подводни камъни, причинени от джангъра, пардон, джендъра.

Няма да крия, че имам приятели и от една и от другата страна в тази ситуация. Няма да крия и, че опитвам разумно да разговарям с всеки от тях през последния месец, за да разбера страховете, за да преценя информираността им и за да си обясня нагласите (съжалявам, приятели, професионална деформация!). Така се случи вчера обаче, че имах среща с един от хората, които – когато бях тийнейджър – ми показа какво значи да се бориш за правата на нещо, което другите не виждат, че е лишено от права, т.е. един от хората, които с нокти и зъби защитаваха необходимостта от ратификация на Конвенцията за правата на детето (приета горе-долу по времето, когато „Контрол“ изпяха шеговитата песничка „Бий хлапето!). И понеже този човек днес е уважаван юрист, специалист по наказателно право, но също изглеждаше стреснат от „джендъра“ (което, признавам, безкрайно ме изненада) ще се опитам накратко да сближа хоризонтите на разбирането, пък дано това помогне на обществената дискусия.

Първото, с което се налага да започна, в този случай е да призная вината на българската социология и на социалните науки у нас изобщо за създалата се ситуация. Да, колеги, виновни сме, защото сме мързеливи, самовлюбени и интелектуално импотентни! В англоезичния свят терминът „gender“ влиза в научна употреба в смисъла на „социална роля, приписвана на пола“ още в средата на 50-те години на ХХ век. Разбира се, по това време българската наука е заета да възхвалява Априлския пленум и го пропуска. През 60-те, 70-те и 80-те, терминът постепенно се превръща в норма в „буржоазната социология“ и по тази причина също е низвергнат у нас, защото партийната идеология твърди, че тук вече е постигнато равенството между двата пола (и то не само с конституцията от 1971, но и с вицовете за „Мара бетонджийката“). И тогава идва академичната трагедия на 90-те, когато от изведнъж отворилия се англоезичен книжен пазар, започват да навлизат разни и често безобразни преводи на академични издания. Именно тук проличават мързелът и самовлюбеността на българската академична общност. Всеки автор започва да превежда „gender” така, както му харесва и както му е удобно за конкретната му цел в момента – без ретроспекция и дискусия с вече публикуваното и без мисъл и рефлексия върху евентуалните последици от това. Така се появяват серия от адаптации на иначе ясното на английски език понятие: социален пол, психологически пол, социопол, полрод, родов пол, род, просто пол или най-мързеливото – джендър. И всеки автор смята, че неговата „адаптация“ е по-по-най от останалите и отказва или критикува употребата им. Всъщност, колеги, създали сме терминологичен хаос в собственото си поле, а очакваме, че баба от село или чичо у махалата ще раберат за какво говорим. Нещо повече, през последните десетина години ЛГБТИК+ движението постепенно се опитва да приватизира този термин, защото е изключително удобен в теорията за флуидната идентичност (в този случай мързелът не е само българска черта!) и е факт – терминът „gender“ много добре пасва на идеологията на „плюса“ след Лесбо-Гей-Би-Транс-Интер-Куиър. Не можем да си затворим очите за факта, че през медиите в ежедневния език навлязоха понятия, които са чужди, непознати и неразбираеми за масовата публика, макар че са част от жаргона на младото поколение: трансджендър, джендъркуиър, биджендър, триджендър, панджендър, джендърфлуид, аджендър, както и интерсекс, трансескс, асекс… Така погледнато, няма защо да се изненадваме, че може да има неразбиране и негативна реакция към международен документ, когато в него, в оригинала пише „gender”, а на български е преведено ту като „пол“, ту като „социален пол“.

Но не, уважаеми противници на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, в нея НИКЪДЕ не се говори за „трети пол“ и тя няма за цел да легитимира хомосексуалните бракове. Точно така, мои ЛГБТИК+ приятели, от разяснителния доклад и от допълнително изпратеното тълкувателно писмо, става ясно, че „gender” в конвенцията не се използва, за да легитимира правото Ви на сексуална и полова идентичност, а за да подчертае, че жените стават жертва на дискриминация и домашно насилие, заради неща, които културно сме свикнали да приписваме на „слабия пол“ (т.е. заради половите стереотипи за жените): нежност, пасивност, подчиненост, зависимост, емоционалност, бърборивост, слабост… От тази гледна точка, можем да успокоим и многоуважаемия Св. Синод на БПЦ, че да, в Библията се казва „мъж и жена ги сътвори“ (Бит.1:27), но Конвенцията всъщност не е в разрез с това, защото в нея, още в преамбюла се говори за „постигането на равнопоставеност между жените и мъжете de jure и de facto“, а това всъщност е напълно в синхрон със Светото писание: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата“ (Еф.5:28-29). В този смисъл бих казал, че Конвенцията всъщност е много християнски документ, защото е предназначена да предпазва от неща като сексуално насилие (чл.36), насилствен брак (чл.37), осакатяване на женските гениталии (чл.38), насилствен аборт и стерилизация (чл.39), сексуален тормоз (чл.40) и престъпления на „честта“ (чл.42).

Именно тук е моментът да обясня на някои социални теоретици, че не, в правния свят не може да съществува „дума-куфар“, която да има множество съ-съществуващи значения, и които да се интерпретират контекстуално. Законодателната практика в континентална Европа (в т.ч. и България) изисква определянето на ясни дефиниции и смисли на нещата, за които се отнасят конкретните законови разпоредби. Именно затова в оригиналния текст на английски език се появават и дефиниции за „gender“ и „gender-based violence“ (второто преведено като „насилие, основано на пола“). Това не се дължи на желанието „отвън“ да бъде наложено понятие за „пол“. Просто от мързел и по инерция социалните науки в България допуснаха един терминологичен хаос, което очевидно е затруднило преводачите (а като гледам фейсбук статусите на колегията, явно и някои от „по-ерудираните“ социолози, които явно не разбират, че наистина сме „изгубени в превода“).

Именно в този случай на помощ може да се притече семиотиката. Тя е безценно полезна с две неща, касаещи разбирането и „превода“ – който се налага в мултикултурния и мултиезиков контекст на Съвета на Европа. Фердинанд дьо Сосюр въвежда термините „означаващо“ (т.е. думата, понятието, което се използва за дадено нещо) и „означаемо“ (т.е. самото нещо – било то материален обект или абстрактна идея). Самият Сосюр твърди, че връзката между двете неща е в някакъв смисъл произволна, защото едно и също нещо нещо („означаемо“) в различните езици има различни означаващи (именно и затова по-късно Умберто Еко ще предпочете употребата на термина „интерпретант“). Луи Йелмслев обаче прави важна следваща крачка, когато установява, че можем да се подведем в разбирането на нещата, ако смятаме, че означаващите от различните езици имат едно и също означаемо. Казано по просто, това че на български език има дума за „сняг“, не означава, че тя може да се използва безпроблемно, за да бъдат преведени онези 53 думи за „сняг“, които използват канадските ескимоси. От тази гледна точка Йелмслев предлага матрица за съпоставка на означаемите, с която лесно може да се илюстрира припокриването и разминаването в означаващите. На схемата по-долу е илюстрирано точно това – проблемът с „пола“ в българския превод на Конвенцията.

 

Gender

Род (граматически)
Полов (свързан със социалното изражение на половата принадлежност)
Пол (социален/психологически)
Пол (физически)
Sex
Полов (свързан с половите органи и хормони)
Секс (полов акт)
Сексуален

 

Разликата между „sex“ и „gender“ в този смисъл е много добре дефинирана на английски език на страницата на Световната Здравна Организация и на практика дефиницията на „джендър“ в Конвенцията е заимствана от там. Тук трябва да подчертая, че в хода на критиките към Конвенцията имаше отправени реплики, от типа: „Защо английското понятие „sex” липсва в текста?“. Тази теза е фалшива и показва непознаване на текста. В Конвенцията думата „sex” присъства още в преамбюла, където се говори за сексуална експлоатация, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и сексуално насилие – все неща свързани употребата на означаващото „sex” като полов акт. Именно за да се избегне двусмислието, което английското понятие „sex” крие (защото с едно означаващо се обозначават две означаеми), в Конвенцията е предпочетена употребата на понятието „gender”, когато става дума за стереотипите за женскостта и мъжествеността и със социалните роли, приписвани на двата пола.

Аз, както е известно, не съм лингвист нито филолог и с удоволствие ще спра до тук своя анализ, с призива да се намери разумно езиково и правно решение на проблема. Онези, които към момента се противопоставят на Конвенцията, не са съгласни именно с превода на „gender” като „пол“, защото се опасяват от последваща необходимост от промяна на Конституцията и в уронване на християнските ценностти на обществото. Доколкото понятието „gender”обаче покрива именно разбирането за „мъжкост“ (мъжкарство) и „женскост“ (женственост), и понеже има изключително голяма необходимост от намиране на съществително име, което да изразява това по обобщаващ начин, може да се помисли за нови словоформи като „половост“ или „половоспецифичност“, които да изразят тази абстракция за социалното конструиране на „мъжките“ и „женските“ неща – което изразява „джендър-ът“. В това отношение бих приканил уважаемите дами и господа народни представители да организират работни срещи и дискусии със социолози, психолози, лингвисти и специалисти по български език – от БАН и висшите училища в страната, а не „публични циркове“ – защото, признавам, не очаквам, че обсъждането в аулата ще се превърне в нещо повече от надвикване на овчари на селския мегдан. Дано да греша и дано да постигнем консенсус, защото „Съединението прави силата“!

 

*Взимам тази игра на думи от фейсбук статуса на едно старо приятелче, което още преди Нова година написа „Голям джангър се ндигна за джендъра!“, без самата тя да предполага какво ще се разрази след 3-ти януари