Шест особености на епохата на дезинформация

от -
223

Загрижеността за това, че се разпространява дезинформация, лъжлива информация и пропаганда достигна до там, че много правителства подготвят ново законодателство, което да се противопостави на това явление. Но решенията, които се предлагат отразяват едно по-скоро неадекватно разбиране на проблема и поради това могат да имат непредвидени отрицателни последици.

През юни тази година парламентът на Германия прие нов закон, който включва клаузи, чрез които се въвеждат глоби в размер до 50 милиона евро (59 милиона долара),които ще бъдат налагана ни популярни сайтове като Фейсбук и Ютюб, ако те не успеят в рамките на 24 часа да премахнат „очевидно нелегално“ съдържание като например език на омразата и подбуждане към насилие. Сингапур обяви, че има планове през следващата година да въведе подобно законодателство, за да се справи с „измислените новини“.

През юли Конгресът на САЩ одобри широкообхватни санкции срещу Русия, частично в отговор на предполагаемото подпомагане на кампания от дезинформации, целящи да повлияят на резултата от президентските избори. Диалогът между американския Конгрес и Фейсбук, Туитър и Гугъл стана по-интензивен през последните седмици, когато се появиха ясни свидетелства за купуването на реклами кампании от руски организации.

Такива мерки са жизнено важни ако искаме да разкъсаме омагьосания кръг на дезинформацията и на политическата поляризация, които подкопават възможността на демокрацията да функционира. Но макар тези законодателни интервенции да са насочени изцяло срещу дигиталните платформи, те често не успяват да вземат под внимание най-малко шест начина, по които днешната дезинформация и пропаганда се отличава от тази на вчерашния ден.

Първо, налице е демократизацията на изготвянето и размножаването на дезинформацията. Както неотдавна отбеляза Ранд Уолцман, бивш служител на Агенцията за перспективни изследователски проекти на в областта на отбраната, всеки индивид или група сега могат да комуникират с – и по този начин да оказва влияние – на голям брой други ползватели на Интернет. Това има своите предимства, но носи също така и сериозни рискове – като почнем със загубата на журналистическите стандарти за качество на информационния продукт, които обикновено са в сила в рамките на установените медия организации. Ако ги няма традиционните институционални стражи, каквито са медиите, политическото говорене вече не се основава на общоприета мрежа от факти.

Втората особеност на дигиталната информационна ера – пряк вторичен продукт на демократизацията, е информационната социализация. Вместо да получаваме информацията си пряко от институционалните източници, които я произвеждат и които независимо от това, че често изпълняваха лошо функциите си, все пак бяха основополагащо обвързани със спазването на журналистическите стандарти, днес ние достигаме до информация чрез обмена, който осъществяваме в нашите приятелски кръгове.

Тези приятелски мрежи могат да повишат значимостта на съдържанието, което разпространяват и тя може да е основана по-скоро на фактори като клики или на ангажименти между приятели, отколкото на точност и важност. Още повече, че информацията, която се филтрира чрез мрежите от приятели може да доведе до появата на ехо камери за новини, които усилват собствените пристрастия на човека (макар да има забележително колебание в оценките на величината на сериозността на този проблем). Това също така означава, че хората, които иначе  биха консумирали умерено количество новини са наводнени с политически полемики и дебати, които включват крайни позиции и лъжи, увеличаващи риска от дезинформиране или поляризация на широки слоеве от публиката.

Третият елемент на днешния информационен пейзаж е атомизацията – отделянето на индивидуалните информации от източника или от бранда, от които са произлезли. В миналото читателите лесно можеха да различат източниците, които не заслужават доверие като например жълтите и пълни със сензации таблоиди на тезгяха в супермаркета от тези, на които можеш да се довериш – отдавна установените местни ли национални вестници. За разлика от миналото днес една статия от „Ню Йорк Таймс“, споделена ми от приятел или от член на семейството, точно поради начина на споделяне, може да не изглежда чак толкова различна от друга, произхождаща от нечий блог, посветен на теория на конспирациите. И както сочат резултатите от неотдавнашно изследване на Американския институт за проучване на пресата, оригиналния източник на някоя статия има за читателя по-малко значение от това, кой от неговата мрежа е споделил връзката към нея.

Четвъртият елемент за който трябва да знаят тези, които се борят с дезинформацията  е анонимността в създаването и разпространяването на информация. Новините, разпространявани чрез Интернет често нямат не само отличителен знак (бранд), който да показва произхода им, но и подпис с името на автора. Това замъглява, скрива потенциалния конфликт на интереси, създава възможност за държавните дейци правдоподобно да отричат това, че се намесват в чуждестранна информационна среда и създава хранителна среда за процъфтяването на дейността на ботовете.

Изследване, проведено през 2015 г., стигна до извода, че ботове (които са автоматични програми, генериращи съдържание без пряко участие на човек) създават около 50% от целия уеб трафик, при което най-малко 50 милиона ползватели на Туитър и 137 милиона фейсбук юзъри демонстрират поведение, което не може да се характеризира като човешко. Разбира се, има „добри“ ботове, например тези, които ни дават в реално време информация за обновленията на сайтовете. Но има също така множество лоши актори, „разиграващи“ онлайн информационни системи с цел популяризиране на екстремни възгледи и неточна информация, придавайки на тези възгледи и информации вид на такива, които са продуцирани от надеждни, признати  и популярни източници.

Пето, днешната информационна среда се характеризира с персонализация. За разлика от техните печатни, радио или дори телевизионни аналози, създателите на интернет съдържание могат да покрият изискванията за създаване на оптимална рекламна стратегия (т.нар. „А/Б тест“), да направят рекламна кампания да насочат съобщения към микрогрупи в реално време.

„Използвайки автоматични емоционални манипулации заедно с рояци от ботове, „тъмни“ съобщения във Фейсбук, „А/Б тестове“ и мрежи за разпространение на лъжливи новини“, както се твърди в едно скорошно разобличение на дейността на групи като „Cambridge Analytica[1]“ могат да създадат персонализирана, приспособена към индивидуалните потребности и интереси на множество хора и в края на краищата мощно въздействаща пропаганда. Кампанията на Тръмп всеки ден измерваше реакцията към 40-50 000 варианта на реклама, когато скрояваше и насочваше съответните рекламни послания така, че те да бъдат максимално ефективни.

Последният елемент, който отличава днешната информационна екосистема от този на миналото, както забеляза професорът по право от Станфордския университет Нейт Персили, е суверенитетът. За разлика от телевизията, печата и радиото социалните медии като Фейсбук и Туитър се саморегулират  и не се справят много добре с това.  Независимо от острите противоречия около рекламните кампании във социалните мрежи, възникнали в САЩ през последните седмици, нито една платформа досега не се е консултирала с водещи експерти, вместо да се опитва да решава сама проблемите си. Едва в средата на септември Фейсбук се съгласи най-накрая да разкрие информация за политическата реклама, осъществявана чрез мрежата и все още отказва да даде данни за другите форми на дезинформация.

Тази липса на данни пречи на противодействието на разпространяването на лъжлива информация и пропаганда, да не говорим за вече споменатите по-горе политическа поляризация и крайната привързаност към групови идоли и фетиши, които те разпалват. Главният виновник е Фейсбук: със своите приблизително един милиард и 320 милиона ползватели дневно, той има мощно влияние, но компанията отказва да предостави на външни изследователи достъп до информацията, която им е необходима, за да разберат най-основните въпроси на взаимодействието на Интернет и политиката. (Туитър дава такъв достъп, но засега той си остава изключение.)

Живеем във един дивен нов свят на дезинформация. Засега само в тези, които ни я доставят има данните, от които се нуждаем, за да го разберем. И докато е така, нашето противодействие ще е зле насочено и може дори в края на краищата да ни донесе повече беди, отколкото ползи.

 

[1] Консултантска компания във Великобритания, за която се твърди, че чрез своите прецизни анализи на профилите на много милиони ФБ потребители, е доставила на кампанията на Тръмп изключително ценна информация за това как да насочват най-ефективно рекламните си послания, отчитайки особеностите на най-различни групи потребители на социалните мрежи, бел. прев.

Оригиналът на тази статия е публикуван на 2 октомври в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен