София Куиър форум – едно уникално художествено събитие

от -
656

София Куиър форум за 2017 г. завърши в края на миналата седмица. Заради тясната си обвързаност със социалната и политическата проблематика Куиър форумът е уникално за нашата художествена сцена събитие. Съществува от 2012 г. и неговата деликатна, но постоянна борба за разпознаване и признаване на другостта е стимулираща глътка съвременност и в художественото, и в общественото пространство. Традиционно привлича и като участници, и като зрители не само хората с принадлежност към ЛГТБИ, но и желаещи да видят повече и различно съвременно изкуство, за да разширят рамките си на разбиране на визуалните езици. Тази година изданието се състои от тематичен международен конкурс за видео работи и малка изложба в закачливата и смела софийска галерия Aether.

 

 

21193022_10212620049510000_2206070021237170922_n

Снимка: Бояна Росса и Станимир Панайотов откриват конкурсната програма на Фестивала “Червена любов“

И ако в началото на проекта не бях съгласна с използване в названието на думата „куиър“ – толкова очевидна чуждица и при това със сложно изписване, с времето почнах да си давам сметка колко добър е този избор. В думата присъства сложността на самото понятие, рефлектираща в безкрайния потенциал на проявите, участията, отношенията, въвлечеността предизвикателство спрямо традиционните интимни и политически дискурси на идентичността.

Куиър форумът в София винаги е бил историчен по отношение на социалното и академичното развитие на термина и включените в него конотации, но сегашното му издание директно препраща към историята – стогодишния юбилей на Октомврийската революция. Тема на събитието е „Червена любов“ – названието на романа от 1927 г. на Александра Колонтай – революционерка, политик (показателно е, че все още няма женски род за тази дума), писателка, фаталната жена на революцията.

 

 

IMG_5460

Снимка: Самюел Форакр /Великобритания/ – „Танци. Музика. Секс. Романтика“ /продължаващ проект/

При все, че като мото на тазгодишния форум е сложен цитат от друга, публицистична работа на Колонтай – „За брака и бита“ (1926), и в двата текста става дума за освобождението на жената от патриархалната ролева ситуация в обществото. Цитатът, с който кураторите на проекта Боряна Росса и Станимир Панайотов задават вектора на тазгодишното издание, директно обвързва личното и общественото –  „Любовта е дълбоко социална емоция. Любовта съвсем не е само ‘частен’ въпрос, който се отнася единствено до двамата влюбени: любовта притежава сближаваща сила, която е много ценна за обществото“, пише Колонтай, положила огромни усилия за постигане на равенство между жени и мъже, нужни за новото следреволюционно общество в началото на миналия век.

Ilmira 002

Отмяната на частната собственост, равното право на труд, отделянето на църквата от държавата – гражданският брак, както и изравняването на правата на различните националности са в основата на новите отношения между половете. На постреволюционното законодателство се дължи правото на аборт и осигуряването на тази медицинска услуга (1920 – 1936 г.), равните права и на двата пола по отглеждане на децата след развод, социалните привилегии на жената по време на бременост и грижа за малките, позволението жената да запази фамилията си след брака и предоставято й на равни права над имуществото. Освен това, още преди края на 1917 г., е декриминализиран хомосексуализмът (до 1934 г.). Дават се права, равни права, стимулирали еволюцията към осмисляне на понятията за пола и джендъра.

Октомврийската революция предоставя възможност, особено на жените, да мислят и да говорят за своята сексуалност, дава им правото на език, и именно Колонтай, радикалка и реформаторка, е една от първите, упражнили новите правила и езика им.

Обаче сто години е дълъг период. Реставрацията, използвайки термина от Френската революция, идва бързо и задълго – много от придобивките са отменени, а днес преосмислянето на значението и резултатите от Октомврийската революция е особено противоречиво. И вероятно именно заради това участниците в изложбата по-често се опитват да „разплетат“ отношенията между червено-любов-куиър, отколкото да следват очакванията на кураторите и тяхната леко иронична идеологизираност.

Червеният цвят, разбира се, доминира, например като форма и съдържание в класираната на трето място в конкурса работа на Евелин Стермиц (Австрия) „Червено кадифе“. Авторката, вероятно, изгражда в названието референции с древната традиция на „кадифена“ живопис, популярна в Америка в началото на XX в. и превърната в характеристика на кич-образите за битова употреба, или към императорския пурпур. Но са възможни и асоциации с „Кадифената революция“ в Прага през 1989 г., където кадифето е синоним на ненасилието, мекотата, заключени в традицията като женски определения. И затова в сякаш случайно залетия с червено екран на Стермиц периодически се появява нещо като лабия.

Филмът „Трансформация 1: Как да извлечеш цвят?“ на Миша Рабинович (Русия/САЩ) от шортлиста на конкурса, който може да бъде видян в изложбата, рязко понижава патетиката на червеното. Макар че към зеления и синия пигменти в скачените съдове се добавя истинска кръв, резултатът е блудкаво-синьо „залезно“.

Червени са, естествено, и очевидно означаващите женското „вагинални изтичания“ в „Раждане на птици“ – 3D анимация и отделни принтове на нюйоркчанката от българо-испански произход Ева Давидова. Те, деформирани и неживи, се явяват по основния фон заедно със странни, подобни на лекарствени хапчета в пластмасови цветове, форми.

 

IMG_5451

Снимки: Илмира Болотян – Срещи в музея

В силна опозиция с биологично-компютърното женско влиза ултрамъжкото във филма на Катя Шадковска (Полша) „Бригади на елциновите смъртници/ Yeltsin Death Brigades“, посветен на „пъблик“ профил в руската социална мрежа „ВКонтакте“. Този доста популярен отворен профил, донякъде сравним със Squatting Slavs in Tracksuits, лайкнат от почти милион Фейсбук участници по целия свят, се ражда от група футболни запалянковци, но се развива разностранно, агресивно и сатирично в реалния живот толкова, колкото и в интернет. Шадковска работи с достъпен именно там публичен материал, методология, позната в България по филмите на Олег Мавроматти. Би било лесно да се каже, че „бригадите“ са форма на стихийна младежка носталгия по битови спомени за „свободата“ в Русия през 1990-те, но в работата на Шадковска образът е както пресилен и абсурден, така и сложен и страшен, с препратки към анархизма, кино-култа на оръжието и тупаниците, пословичното руско пиянство, агресията на православните църковни институции, траш-видеоклиповете, клишетата на мачизма. Освен своите очевидни арткачества,  в рамките на София Куиър форум филмът придобива допълнителен смисъл на противотежест спрямо любимата сред някои авторитетни медии у нас тема за агресивността на куиър обществата.

Журито на конкурса (Славчо Димитров – Mакедония, Олег Мавроматти – Русия/България/САЩ, Андрей Паршиков – Русия, Даниела Радева – България, Кати Рей Хофман – САЩ) изглежда е било привлечено от стремежа към баланс, щом, според неговия избор, рисуваната анимация „Мишката знаеше всичко“ на Виктор Vin4 Лебедев от Беларус е класирана на второ място. В него сексуалната революция е по тийнейджърски – секс без граници. Авторът, макар вече да разпознава връзката между обществото и секса, разиграва забавни сценки на полови отношения като преодоляване на алиенацията и противоречията, „избавление от това, което разделя нашето общество“ – по думите на монстърчето-наратор, облъчило планетата за да постигне безгрижната „всеобща любов“.

В шортлиста присъстват и неизбежните класически „хардове“ по темата. Старата гвардия на феминизма е представена от филма „WIGband в затвора“ (2010) на Йохана Пьотинг и Барбара Голдън от САЩ, наричащи себе си „легендарно, безвкусно феминистско кабаретно дуо пърформърки от Бей Ериа на Сан Франциско“. Оказала се наистина в затвора по време на президентството на Буш-младши, преследвало „мръсния език, ереста и липсата на патриотизъм“, двойката показва във видеото реалните и въображаемите си занимания по въпроса. Не се разминава и без отпратката към гей-порното – невидимо, но служещо за саундтрак на филма „Планина от прежда“ на Тобан Никълс (САЩ), инак медитативен визуален разказ, посветен на разпадащата се, монотонно разплитаща се връзка на една двойка.

Ilmira 001

Снимка: Илмира Болотян

По-младото поколение в конкурса премисля собствените си травми на любовта. Самюъл Форакр (Великобритания) с „D.^^.$.®. (Танци. Музика. Секс. Романтика)“ – като загуба на реалността, интимността, личността, пола в света на виртуалните илюзии. Майсторски режисирано, видеото е ефектно „модерно кинопреживяване“ с доста червен цвят в него.

В „На кого е това червено?“ на Шифра Каждан (Русия) червеното е пионерската връзка на врата и типичните за соца официални траурни цветя. Авторът/ката възсъздава личните си ученически емоции, спомена от смъртта на Брежнев и драматизма на официалния траур в онова време. Червената връзка се сваля и се принася на обрамчения с цветя и черна лента портрет на „лидера на развития социализъм“ като жест на наивна, но много искрена жертва. Освен собствените си преживявания Каждан съумява да репрезентира някога очевидната, но вече безнадежно остаряла и непреводима на съвременни езици форма на любов – любовта към партията.

Първата награда в конкурса е гласувана на „Искам дете! Преработено (лекция)“ на Анджела Беалор (САЩ), практически образцова работа по обявената от Куиър форума тема.

IMG_5458

Снимка: Анжела Беалор „Искам дете“

IMG_5451 (1)

Снимка: Илмира Болотян

Това е лекция за родителството, вдъхновена от цензурираната и забранена сатирична пиеса със същото название (1926 г.) на руския футурист Сергей Третяков, приятел на Брехт, загинал в сталинските репресии. В нея става дума за новата жена, която иска да роди дете не толкова за себе си, колкото за общността, за страната си. Тя търси и намира идеален оплодител с чисто пролетарско потекло. Но след това се оказва, че мъжът иска семейство, а жената в пиесата, повлияна от обществените утопии, не смята, че това е необходимо, тъй като ще има обществени ясли, кухни и т.н. Бременната авторка, пред черна дъска, на която записва най-важното, разказва за пиесата в контекста на разсъждения си за отговорността на родителството, за влиянието на традицията и множеството други, външни фактори, които го определят. Като жена в еднополова връзка, използвала донорска сперма за забременяване, тя се опитва да осмисли различните принципи на подбора на „бащата“ чрез анализ на евгениката, модна през първите години след революцията, сравнявайки западния опит на религиозен и расов подбор, типични за нейното общество, със социалните принципи на протагонистката в пиесата. Често се повтарят думите „възпроизводство“ и „производство“ на дете, на новия човек в обществото, и се избягва ирационалното „създаване“. В края на лекцията, вече с бебе в ръце, авторката все пак се връща към „терминологията на ирационалното“ и говори за любовта си към него.

Нещо като селекционен експеримент в изложбата лежи в основата на интерактивната работа на Илмира Болотян (Русия). Тя участва с графики, подобни на илюстрации към биологическа енциклопедия, в които дава психилогически профили на мъже, намерени в сайтове за запознанства и поканени на безплатна екскурсия в музей (проект „Среща в музей“). Обикновената свалка се оказва опит за висококултурно общуване, а изкуството е призовано да замести традиционния за този контекст обект на желанието и участва в просветителски експеримент. Специално за Куиър форума Болотян  използва един от българските сайтове за запознанства и общува на английски с мъжете, канейки ги на Куиър форума. За да се следи развитието на работата извън изложбената зала е необходима регистрация на съответния сайт. За чест на българските юзъри на сайта, от това, което може да се проследи в залата на галерия Aether, на профила и изискванията на Болотян реагират доста интелигентни мъже (не особено сигурно при подобни сайтове), които, независимо от езиковите грешки, са фенове на изкуството и индиферентно толерантни към Куиър форума.

Александра Колонтай присъства, все пак, в проекта „Червена любов“ чрез пърформанс-инсталацията „Питеен секс“ на Ида Даниел (България), провокираща интерактивност лице в лице.

 

 

IMG_5449

Снимка: Ида Даниел /България/ „Питеен секс“, 2017

Въпреки че сравнението на сексуалното желание с жаждата принадлежи на друга радикалка в половите отношения – Жорж Санд (да откажеш секс е все едно да откажещ на жадния чаша вода), тази „теория“ се е залепила плътно за имиджа именно на Колонтай. В нейна чест посетителят на галерията тегли листче с въпрос и в зависимост от отговора си получава различна чаша за да пие вода от предоставената бутилка. Сред множеството въпросителни и утвърдителни изречения върху листчетата се открояват леко морализаторската ирония в „Колко чаши с вода правят групов секс?“ и блестящата подигравка „Ако удовлетворяването на сексуалните желания може да бъде така лесно и маловажно като пиенето на вода, как биха изглеждали рекламните визии?“…

Една от най-привлекателните характеристики на София Куир форум тази година е чувството му за хумор, което у нас рядко има отношение към темите на пола, джендъра, идентичностните политики, революциите, историята, правата на различни общности и какво ли още не. През цялата си история изкуството предлага нови, алтернативни езици за непознати и изглеждащи опасни явления, и артикулира много по-бързо от академичната критическа теория сложностите в обществото. Затова София куиър форум е необходим като глътка вода.

 

Снимка корица: Ева Давидова – Раждане на птици