Толкова американски продукти ли са нацистите, колкото и ябълковият пай?

от -
206
Знаме на американската нацистка партия. Източник: Wikimedia

Заплашени ли са САЩ от това да станат нацистка държава? Краткият отговор е – не, въпреки плашещите събития в Шарлотсвил (щата Вирджиния) преди няколко дни[1].

В Шарлотсвил, където е разположен основания от Томас Джеферсън[2] Вирджински университет, белите националисти, южнаци-сепаратисти, неонацисти, членове на „Ку Клукс Клан“ и други подобни на тях групировки проведоха митинг, на който се развяваха знамена със свастика. Имаше също и факелно шествие в нацистки стил. А в края на следващия ден започна грубо насилие, при което един от белите расисти стигна дотам, че се вряза с колата си в тълпата протестиращи срещу расизма. С това той уби един човек и рани 19 други.

Групировките, които са отговорни за насилието в Шарлотсвил тържествуваха, когато Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ през ноември миналата година. А той никак не бързаше да се разграничи от тях. Когато по време на изборната му кампания той получи поддръжката на бившия велик магистър на „Ку-Клукс-Клан“ Дейвид Дюк, Тръмп скандално се забави и осъди него и поддръжниците му едва след като мина много време. Освен това, през времето на кампанията си Тръмп многократно разпалваше насилие, като в същото време проявяваше безпределна привързаност към разни авторитарни водачи, например към президента на Русия Владимир Путин.

След събитията в Шарлотсвил Тръмп отначало направи меко изявление, в което осъди проявите на ненавист „от всички замесени в конфликта страни“, като със самото това уеднакви в морално отношение между расистите  и таиз, които се бяха събрали, за да им дадат отпор. Два дни по-късно, намирайки се под нарастващ натиск, Тръмп  държа реч, в която осъди пряко „Ку Клукс Клан“, неонацистите и други бели расисти, но и в него отново обвини „двете страни“ в това, че са употребили насилие.

Всичко това е отвратително. Обаче всеки трезво настроен наблюдател може да види, че САЩ засега са твърде далеч от кошмарната атмосфера на Германия през 1933 г. Американските демократични институции са стабилни, точно по същия начин, по който те устояха на натиска през кризисните третото и четвъртото десетилетие на миналия век. Опозиционните партии не са забранени, а съдилищата не са загубили независимостта си.

Още по-важно е това, че Тръмп не е върховен вожд на политическа партия с военизирани поделения. В страната не се строят обекти подобни на Дахау, Освиенцим и Треблинка. И даже планираната от Тръмп стена на границата с Мексико, така си и остана да чака на стадия на планирането, защото не получи от Конгреса одобрение за финансиране на строежа. Освен това Конгресът не се кани да прима закон за извънредни пълномощия на изпълнителната власт, които да дадат на президента диктаторска власт, както направи Райхстагът за Хитлер през март 1933 г. И накрая – последното, но не и най-маловажното: американската преса стана сега много по-активна и енергична, отколкото беше в предишните години.

Страстното желание на Тръмп да установи авторитарно управление е очевидно за всички. Но той няма да го получи. Няма да има в Америка нацистка диктатура.

Впрочем, въпросът дали Америка е заплашена от установяване на такава диктатура, не е правилен. Демократичните институции на САЩ са способни да удържат положението. Но историята ни учи, че те нямат имунитет към машинациите на лидери на, чиито политически програми са пропити с расизъм. Още повече, че именно в САЩ бяха приети закони, които след това изиграха ролята на фундамент за нацисткото движение в Германия.

В началото на ХХ век  Америка, въпреки наличието на пълни с живот демократични институции, беше главната расистка юрисдикция в света. Очевиден пример за това са законите „Джим Кроу“ в южните щати, където белите щатски законодатели приеха законодателства за расова сегрегация и така отмениха много от завоеванията на периода на Реконструкцията след Гражданската война през 1863-65 г., която сложи край на притежаването на роби  в САЩ. Но това съвсем не е единствения пример. Крайно десните в Европа се възхищаваха още на имиграционната политика на Америка от началото на ХХ век, която имаше за цел да не се допускат в САЩ представители на „нежелателни раси“. В своя политически манифест „Майн кампф“ (Моята борба) Хитлер специално изтъква примера на Америка в качеството ѝ на „единствената държава“, в която се вижда напредък по пътя към създаване на здрав расов ред.

И наистина, през тези години в 30 американски щати имаше закони, които забраняваха междурасовите бракове с цел съхраняване на „расовата чистота“. А демократическите институции на Америка в началото на ХХ век не преградиха пътя на тази политика. Напротив, законите против расово смесените бракове станаха продукт на американската демократична система, която даваше чудесна възможност на много американци да изявят расистките си убеждения. И американските съдилища поддържаха тези юридически новости, като се позоваваха на гъвкави прецеденти от обичайното право с цел да решат на кого може да бъде присвоен привилегирования статус на „бял“.

Нацистите много внимателно следяха всичко това. Американските расови закони им послужиха за образец, когато през 1935 г. те съставяха собственото си расово законодателство – т.нар. „Нюренбергски расови закони“.

Поради това, вместо да се питаме дали американските институции ще надживеят президентството на Тръмп , ние сме задължени да се запитаме как е възможно да стане така, че те да се окажат в служба на несправедливи цели. В края на краищата, макар расовите закони на Америка от началото на миналия век вече да са част само от миналото, в страната все още го има същия нажежен демократичен ред и същата гъвкавост на нормите на обичайното право, които съществуваха и тогава. Разбира се, тези институции вероятно вече не могат да приемат закони от типа на „законите Джим Кроу“. Но американската система на криминално правосъдие  все още си остава образцов пример за институционализиран расизъм.

Американците трябва да се срамуват от това, че институциите на тяхната страна положиха основата за нацистките расови закони. Но те не бива да се тревожат по повод евентуалното съживяване на нацистката заплаха в страната си, въпреки очевидно двойствената позиция на  Тръмп  относно осъждането на белите расисти. Те по-скоро трябва да се безпокоят относно способността на техните институции да помагат на злото, което (колкото и да не ни се иска да го признаем) си е толкова американско, колкото и паят с ябълки.

[1] Статията е публикувана на 17 август, бел. прев.

[2] Томас Джеферсън (1743 – 1824) е е един от „бащите основатели“ на САЩ, автор на Декларацията на независимостта на тази страна, трети президент на САЩ (1801-1809), бел. прев.

Оригиналът на статията, чийто превод поместваме тук, е поместен на 17 август в сайта “Project Syndicate”.

Превод: Емил Коен