Виктор Лилов:В „Мотел“ Азис пее за угрижени, страдащи и търсещите близост хора

от -
583

 

Виктор,читателите ни те познават основно като  един от ярките либерални политици, застъпник на гей правата. Сега се обръщам към теб и в качеството ти на музикален продуцент.  Ще надмине ли Азис и неговия „Мотел“ успехите на британската певеца Адел? Броят на гледаемост на клипа му  надхвърля 3 300 000 души!В youtube преди дни имаше също над милион гледания!

„Мотел” се превърна в хит, при това и извън България – мога само да го констатирам. На какво се дължи успехът е въпрос на доста по-обстоен анализ, който едва ли бих могъл да направя тук. От една страна това е самият имидж на изпълнителя – винаги провокативен и на вълната на модата, но и отвъд очакванията на неговата публика. От друга – това са качествата на самата музика – притежаваща семпъл, лесно запомнящ се рефрен – един завършен хит. Драго Симеонов се шегуваше, че лелята на Азис определено трябва да благодари, че толкова често е споменавана. Несъмнено определящ е масовият вкус към попфолка – стил, напоследък многократно обявяван, че загива, но очевидно в чудесно здраве. Друг ключов компонент е видеото – в него е скрито едно наистина позитивно послание – автобус, в който всички пътуваме. Угрижени, страдащи, търсещи близост. Да добавим и текста тук – изграден около музиката, определено не е водещ, но съдържа ключови думи, които събуждат сантиментални чувства: „пред църквата някой оставил бебе…”, „мотел за бързо влюбени”, „заплащането става ли срещу сълзи”

Как би определил музиката на „Мотел“ – балканска, ромска?

От гледна точка на музикалната стилистика, това е турска поп-музика, според мен тя попада в тази категория. Доколко турският поп се превръща в български е друг въпрос. Определено музиката на Таркан, Дерия Улуг, Бурай и Азис поставени в една плейлиста звучат съвсем органично и естествено, появили се и съществуващи един общ естетически и културен контекст. Композицията е украсена с малко традиционни ромски орнаменти и в един момент ясно може да се чуе цигулката на изключителния виртуоз Георги Янев (който участва и в предишният голям хит на Азис – Хабиби) – това не променя цялостния характер на парчето, но му придава някакъв роден нюанс, близък до целевата аудитория.

 

 

motel-yt-na-azis-chukna-nad-milion-gledaniq-455015

Би ли се опитал да направиш „социология“ на феновете на новата песен на българския крал на фолка, Васил Боянов? Ако съдя по огромната медийна отзивчивост към него, както и лудостта на почитателите му в социалните мрежи, май не само мейнстриймът е превзет от него!

Аз не съм толкова запален от музиката. Може би хората са ангажирани повече не от музиката, а от необичайното видео, разчупващо стилистиката на традиционните поп-фолк клипове, разказващо история, близка до тези на обикновените хора. Луксозните коли, лошите батки и оскъдно облечени манекенки отстъпват място на обикновени хора в градски автобус – всеки може да намери себе си там. Режисьорът и (ако има) сценаристът на това видео определено заслужават адмирации за подхода си. Допускам, че повечко музиканти ще изпробват този нов подход и ще получим още по-развита визия, в която обикновения човек присъства все по-отчетливо, а новите почитатели ще получат още от новия стилистичен похват с акцент „социална ангажираност”. Самият Азис е далече от скандалния си образ и с това също печели.

Е, искаш да кажеш, че му простиха ромския произход и хомосексуалната ориентация, изкуствените мигли,тежкия грим,блондинската му коса и онази скандална целувка с мъж от билбордовете в центъра на София! 

В едно станало популярно интервю, самият Азис сподели че се чувства неудобно от гримовете, изкуствените мигли и високите токове, с които преди беше толкова скандален и различен. Днес той обаче е още по-смел и в духа на своя клип той всъщност е повече себе си. Такъв какъвто е – ром и хомосексуален мъж, един от нас. Може би това е най-убедителната му промяна, защото той е искрен, споделя с нас по човешки това, което той наистина е. Това което наистина го вълнува. Вече не се опитва да изглежда голяма звезда, защото има самочувствието на голяма звезда и не без основание. Поканите за концертни участия, броя на феновете, размера на хонорарите – всичко това е доказателство за успеха му. Азис се превърна в един от пазарните успехи на музикалният ни и културен експорт. Ако трябва да обобщя – искреността печели и не съм убеден, че тази искреност е плод на пазарна калкулация, по-скоро на факта, че като че ли Азис и Васко постепенно се откриват един – друг.

Мнозина твърдят,че това“леле,сякаш под дърветата някой оставил е бебе, леле, като на момиченце вързали току що бурка“ са така изчислени, не само да влязат под кожата на всеки,но и…да донесат много пари на автора!

 

 

azis

Казах какво мисля за съставките от успешната рецепта в конкретния случай с „Мотел”. Те не отиват отвъд масовия вкус, и няма как да е иначе. Обществото ни просто не е готово да получи нещо повече или много по-различно от това. Възможно е в някое гето в момента да репетира някой български Дейвид Боуи, за когото никога няма да чуем. Самият той вероятно ще се откаже, обезкуражен от липсата на среда, в която неговата музика да бъде приета. Познавам такива хора, те още не са се отказали. Но каузата им е обречена, освен ако не са напълно луди и твърдоглави, вярващи фанатично в своето изкуство. Това обаче са шепа хора. Може би в далечното бъдеще, много години след като ние си отидем, някой дигитален археолог ще открие творчеството им в масиви от данни и онези, които ще дойдат след нас, ще се чудят защо нищо не е споменато за тези хора, или ако нещо е писано, защо то не е на български. Откъсите от историята на нашия уникален принос отново ще бъдат събирани на парчета, докато ние днес се радваме на бутафорията заместваща истинският ни принос към глобалната култура. Бутафория, родена от липсата на самочувствие, от неспособността ни да се самоопределим, от страха да бъдем различни, да бъдем смели, да бъдем себе си.

Азис няма как да бъде нещо различно от поп-фолк звезда, просто защото публиката му не иска друго. Не вярвам и той самият да иска нещо друго, що се отнася до музиката, която прави. Ако искаме да получим нещо друго, да чуем българския Боуи, то трябва първо да променим средата. За добро или лошо, ние вече създадохме един устойчив културен модел. Поколението на двадесетгодишните израстнали извън големите градове са възпитани почти единствено с тази музика. В цялата история с „Мотел”, има и нещо много позитивно, и то е, че Азис и Васил Боянов са на път да се открият един друг и да се превърнат в цялостна, завършена личност със самочувствие на един наистина успял човек.