„Война“ с шума? Не, протофашизъм в действие

от -
...

В последните дни медиите и въобще публичното пространство са препълнени със съобщения и коментари за „подвизите“ на вицепремиера Валери Симеонов в курорта „Слънчев бряг“. Той, според собствените му многократно цитирани думи, „води война“. Дори не битка, което е просто някакъв епизод, част, а „война“. С какво? С бедността? С престъпността? С корупцията? С беззаконието? С мафията, или както е популярно да се казва в последните години, със „задкулисието“? Не. Както вече цяла България знае, той води война с шума или по-точно – с наистина страшно силната музика, която се лее нощем от редица увеселителни заведения в „Слънчев бряг“. Впрочем, като слушаме и гледаме музиката, която излъчва неговата телевизия „Скат“ – фолклорна, стари градски песни и тук-таме малко класическа – сме в правото си да предположим, че според вицепремиерския вкус електронната музика, която кънти в нощните дискотеки по морето, изобщо не заслужава да носи това име. „Хаос вместо музика“, както преди около 80 години е написал болшевишкият официоз „Правда“ за музиката в операта на гениалния Дмитрий Шостакович „Катерина Измайлова от Мценска околия“. Но, аз, разбира се, няма да се занимавам с музикалните вкусове на господина, макар и да подозирам, че те имат немалък дял в мотивацията му да предприеме съвременен „кръстоносен поход“ срещу нощния музикален фон в някои от морските ни курорти.

Думата тук е за друго. Вече много се изписа за управленческия стил на Валери Симеонов, за това, че той всъщност няма право нито да арестува диджеи (за „отказ да сътрудничи“ бе арестуван за денонощие  известния DJ Станчо; разбира се, не самият вицепремиер го е арестувал, а придружаващите го полицаи, но това не изменя същността, защото е очевидно, че те едва ли биха го сторили, ако не бяха част от „летящата команда“ именно на Симеонов), да изземва усилватели, да заплашва собственици и персонал. Вече стана ясно, че той се е позовавал на отменен преди години параграф от общинска наредба за борба с шума и че изземването на техника е нужно най-малкото прокурорско разпореждане, ако тя е служила за извършването на престъпление, каквото превишаването на допустимите нива на шум очевидно не е. Но за свръх активния вицепремиер това са „дребни подробности, които „големият началник“ е в правото си да пренебрегне. Защо? Защото „преследва обществения интерес“. А той е „да няма силна нощна музика“ и, освен това, „Слънчев бряг“ да се превърне в „семеен курорт“. В „семейния курорт“ очевидно всичко трябва да е благопристойно, тихо и порядъчно. (Но дали в „семейния курорт“ следва да се продава алкохол? Нали в него – по определение – има и деца? Оставям отговора на този въпрос на „творческото въображение“ на вицепремиера и няма да се учудя, ако следващата му „война“ бъде срещу алкохола по морето. А за проституцията дори няма нужда да отваряме дума, там всичко е „ясно“!)

Нека сме наясно: проблем с гърмящата нощем музика в „Слънчев бряг“ и не само там, наистина има.

Никакъв спор няма по това, че повечето хора – и по биологични, и по социални причини – предпочитат да спят нощем. И не подлежи на дискусия това, че те имат право да спят спокойно.

Но също така е вярно, че има хиляди, главно млади хора, които искат да прекарат почивката си именно в обстановка на гръмогласна музика и обилно леещ се алкохол. За тях това е средство да се отърсят – за броени дни – от скучното сиво и повторимо ежедневие, което налага сутрин да се става рано, да се ходи на работа (често пъти мразена!) и да се спи през нощта, защото на другия ден всичко се повтаря отново и отново… И съответно има много увеселителни заведения, които в курортите предлагат точно този продукт. Разбира се, те печелят. Но пък и клиентите им са доволни. Ако не беше така, щеше ли, както видяхме в клипове, излъчени по телевизиите, Симеонов да бъде посрещнат с мощни викове „Оставка“, при нахълтването си в едно от заведенията?

Та точно за управленческия стил на Валери Симеонов става дума. Мнозина нарекоха набезите му недомислия. Други съвсем вярно забелязаха, че няма как системен проблем да се решава с такива средства. Трети уместно изтъкнаха, че нормите за допустимия шум вероятно трябва да се преразгледат и че те се нарушават не от лятото на тази година, а от много години назад. Писа се и за желанието на Симеонов да си направи ПР на гърба на собствениците и клиентите на дискотеките. Защото е ясно, че акциите му имат както много противници, така и немалко почитатели – колцина са тези, които, освен в изключителни случаи – не искат да спят спокойно нощем? При това не бива да забравяме, че самият Симеонов е от Бургас и че там е избран за депутат, т.е. че той вероятно иска поне част от избирателите му да го харесват.

Знае ли вицепремиерът всичко това? Защо балансира на ръба на закона? Защо рискува да влезе в съдебни разправии със собствениците и персонала на заведенията, които атакува? Неговите набези само въпрос на грандомански ПР ли са (аз съм „истинският борец“ срещу „дискотечната мафия“, която „печели за сметка на вашия сън“)?

Мисля, че зад управленския стил на вицепремиера прозира искреното убеждение на този човек (и на още много като него!), че със силови средства могат да се решат всички и всякакви проблеми. Че силата, репресията, е въобще универсалният ключ за решаване на обществените проблеми. Че щом има – както той го разбира – „обществен интерес“, значи е в правото си да го защитава по всякакъв начин, с всички средства, които ситуацията позволява.

А това негово убеждение е просто фашизъм, или, за да бъдем по-точни – протофашизъм.

Защото фашизмът (както и всички режими, които, макар и не съвсем точно, носят етикета „тоталитарни“) съвсем не е само Освиенцим и газови камери, нито само ГУЛАГ и свирепа диктатура с пълна липса на граждански свободи. Не. Тоталитарното мислене (фашистко, нацистко, комунистическо) изхожда от идеята, че обществените отношения са нещо като тесто, което може да бъде разточвано, мачкано, разтягано. С една дума – че силовите интервенции са най-краткият и най-ефективният път за постигане на поставените цели. Точно за да може те да бъдат именно така – чрез бързи силови методи – постигнати, е необходимо да се ликвидира политическият плурализъм, да се пратят в историята гражданските свободи, да се пратят в лагери „недоволните“ и да се възцари тотален страх у поданиците. (Съзнателно употребявам „поданици“, а не граждани“ – при тоталитарните режими граждани няма.) Тоталитаризмите освен това много обичат да обличат репресиите във формални рамки, те винаги се основат на закони, декрети и разпореждания, няма значение дали те са в съответствие с правата на човека или не.

А ако се върнем на проблема с гръмогласната музика, ще видим, че управлението тук има задачата  да балансира интересите.

Защото интересите на хората, искащи спокоен сън, са важни, разбира се. Но нима са за изхвърляне и интересите на тези, които обичат гръмогласната музика и искат чрез нея да се забавляват, докато „разпускат“? Съвсем ли трябва да пренебрегнем интересите на хората в туристическия и в развлекателния бизнеси?

Управленецът, който мисли не по фашистки, първо ще се постарае да изясни дали няма нещо сбъркано в нормите, които регламентират допустимото ниво на шума именно на такива места като курортите. После би се опитал да анализира защо не се спазват съществуващите разпоредби. Обикновено нещата тук опират до най-банална корупция: собствениците най-често купуват спокойствието си – знае се как. Да сте чули Симеонов да е предизвикал разследване за корупция сред тези, които отговарят за спазване на разпоредбите за звука (т.е. общинари, инспектори от ХЕИ, полицаи)? След това той би се опитал да договори първо временни, а после трайни мерки, за изолация на шума (от много отдавна има готови решения във формата на шумопоглъщащи  огради, има ги по цял свят). Вярно е, че това предполага влагане на пари, т.е. разходи без гаранция за бърза възвръщаемост от страна на заведенията. Но вицепремиерът би могъл да договори дългосрочни заеми с ниска лихва за изграждане на подобни съоръжения например.

Но тези елементарни мерки са вън от полезрението на фашистки мислещия управленец.

Не беше ли Валери Симеонов, който предлагаше публично „разрешаване“ на проблемите на и с ромите, чрез натикването им в специални селища, което си е просто евфемизъм за концлагери? Както виждаме, нищо не се е променило, човекът си е последователен в убежденията си.

Ако би имало подходяща обстановка (все още сме далеч от нея, слава Богу!) Симеонов и подобните му нямаше много да се церемонят с дискотеките: един набег, предупреждение, а ако след това пак нарушават – затваряне на заведението и пращане на персонала на „превъзпитание“. Там, в лагера, бързо ще се научат да спазват нощната тишина, нали?

Но проблемът тук и сега е, че Валери Симеонов, в качеството си на шеф на националистическата коалиция НФСБ е коалиционен партньор на „демократично дясната“ партия ГЕРБ и затова е и вицепремиер. Проблемът е още в това, че и сегашната уж опозиция, т.е. БСП, когато чрез кабинета „Орешарски“ през 2013-14 беше на власт, се ползваше активно от услугите на подобния по мислене авторитарен вожд – Волен Сидеров и неговата „Атака“. Помним, че депутатите от тази партия с присъствието си в пленарната зала на НС осигуряваха кворума и така крепяха злополучния кабинет „Орешарски“. С други думи – никой не се гнуси от подкрепата на фашистки мислещите политици у нас. Производно от всичко това е и обстоятелството, че Бойко Борисов не обели и дума, за да осъди гангстерското поведение на своя вицепремиер. Можем да го разберем – ами ако Симеонов изведнъж вземе се разсърди и напусне коалицията? Така си е – и в политиката, „страх лозе пази“.

А генералният проблем на България е, че фашистващото мислене и поведение стана „битова подробност“, превърна се в детайл от политическото ежедневие, с който всички свикнаха. Нещо като пъпка, която е неприятна, но от нея не се умира, нали? То е зараза, която прихванаха дори и т.нар. „демократически партии“. (Повече по този въпрос виж тук ). В тази връзка поведението на т.нар. „системни партии“ е повече от осъдително. То е позорно.

Когато пъпката стане тумор, който погълне живото политическо тяло на страната, ще писнем от изненада, но вече ще е късно.