Женската съпротива

Снимка: CC BY John Voo, Flickr.

В последно време се изостря антагонизмът между крайнодесните популисти и един донякъде неочакван, но страшен опонент – жените. В САЩ, а още повече в Полша, правата на жените бяха измежду първите, които се оказаха под атаката на популистките водачи. Но жените не примат безропотно и покорно тези нападения.

Традиционните консерватори на Запад отдавна са се примирили с необходимостта на жените да се предостави по-голяма репродуктивна свобода. Но за разлика от тях, днешните дясно популистки правителства по отношение именно на тези права заемат откровено предмодерна позиция, като се опитват да премахнат реформите, за които левите се бореха и които отдавна са приети от конвенционалните десни сили.

Не е тайна, че оформилото се общо съгласие за правата е обект на презрение от страна на съвременните популисти. Отрицанието на този консенсус е и източникът на успехи за тези хора –при това не само в потъпкването на правата на жените. Първите стъпки на Тръмп в ролята му на президент на САЩ показват голямото му нетърпение да прекрати дългогодишните норми и в много други области, включително във външните работи и икономическите политики.

Но това, което предизвиква най-голяма съпротива, е атаката срещу правата на жените. Фактическият лидер на Полша Ярослав Качински[1] направи първата и засега единствена политическа отстъпка, след като партията му „Право и справедливост“ се върна на власт през 2015 г. През октомври миналата година, след като десетки хиляди жени от всички възрасти излязоха на улицата в т.нар. „черен протест“, правителството му беше принудено да изтегли предложенията си за пълна забрана на абортите. (Според действащото законодателство, абортът е позволен ако жената е изнасилена, при тежки вродени дефекти на плода и ако бременността застрашава здравето на майката.)

По същия начин и в САЩ единствено жените измежду всички опозиционни на Тръмп сили успяха бързо и ефективно да се организират. Проведеният през януари „Марш на жените“ във Вашингтон може заслужено да се повали с това, че в него взеха участие около три пъти повече демонстриращи хора, отколкото бяха посетителите на церемонията по встъпването в длъжност на Тръмп един ден по-рано. Другояче казано, Тръмп започна президентството си с едно символно поражение, нанесено му от американските жени.

Последвалото възстановяване на предишните правила за аборта, които подкопават здравето на жените в развиващите се страни, защото лишават от бюджетно финансиране организациите, предоставящи консултации по въпросите на прекъсването на бременността, не можа да затъмни това поражение. Дори и обещанието на Тръмп да отнеме държавното финансиране на организацията „Планирано родителство“, която в САЩ предлага услуги в областта на репродуктивното здраве, не успя да разсее впечатлението от този огромен протестен марш на жените. Вместо това, жените продължиха да се съпротивляват – например, със създаването хаштага „#DressLikeAWoman“ („облечи се като жена“) в Туитър, за да привлекат вниманието върху сексисткия характер на исканията, които Тръмп предявява към работещите жени.

Когато жените препречиха пътя на популистите, системните лидери и партии практически започнаха да треперят от страх. Не е за учудване, че те продължават да губят поддръжката, която имаха преди. Но жените не останаха изцяло сами. Неправителствени организации и други типове социални движения също се застъпиха за правата им. Дори медиите помагат на каузата: макар да не са свикнали с това да изпълняват такава открита политическа роля, обстоятелствата, като например обявената от Тръмп „война срещу пресата“, ги принуждават да оказват помощ.

Съставът на хората, участващи в тази съпротива, е много показателен. Крайнодесният популизъм по същността си е атака срещу либерализма, а не непременно срещу демокрацията като такава. Разделението на властите, свободната преса, независимият съд и свободната търговия са либерални, а не демократически, идеали. Жените са начело на опозицията, защото по много начини те са всъщност антитезата на десния популизъм, подкрепата за който идва от зле образованите бели мъже – демографската група, която най-малко от всички разбира какво е феминизмът.

Въпросът сега е дали жените могат да спечелят битката срещу популистите. Макар отговорът засега да не е ясен, те имат няколко мощни оръжия в арсенала си.

Първо, жените са най-многобройната от всички групи, те са повече от чернокожите, от латиноамериканците, от левичарите, либералите, консерваторите, католиците и протестантите. В САЩ (а и в Полша) има повече жени, отколкото бели мъже. А най-важното е, че са многократно повече, отколкото популистите. (Жените трябва да се борят за правата си сякаш са малцинство, макар че всъщност те са мнозинството от населението и сякаш им липсва човешки капитал, макар че на Запад те са по-добре образовани от мъжете.)

Освен това, жените са навсякъде и дискриминацията, макар и в различна степен, е част от жизнения им опит. Това превръща жените понякога в революционна класа в марксисткия смисъл на думата и прави относително по-лесно изграждането на женска солидарност.

По време на „Черния протест“ в Полша хиляди хора – от Берлин (където няколко хиляди души излязоха на улицата) до Кения (където демонстрираха около сто души) – протестираха в знак на солидарност с полските жени. По време на „Марша на жените“ във Вашингтон около два милиона души от целия свят с демонстрации показаха солидарността си с американките. Очевидно е, че жените са глобална сила. Кой по-добре от тях може да се съпротивлява на крайнодесните популисти подобни на Тръмп и на Качински, когато те започват нападение срещу глобализма?

Може би вай-важното оръжие в арсенала на жените е това, че те не се срамуват. Ако двадесети век се характеризираше с дисциплина, постигана с помощта на страх, двадесет и първият се отличава с прилагане на репресии, основани на срама. За разлика от страха, срамът може да бъде скрит и в това е същността на нещата.

Докато някой може да изпитва страх,  без от това да губи достойнството си, то срамът се поражда от и нараства заради чувството за малоценност. Това е нещото, което жените отхвърлят, правейки акции против популизма. Защитата на правата на жените да избират дали да правят или не аборт – по-специално там, където абортите все още са относително достъпни – всъщност означава да се защитава достойнството и автономията на жените.

Обаче системните политически партии все още изпитват срам – точно както и други традиционни организации като например профсъюзите. Те имат скрупули и са загрижени как ги възприемат хората. Това ги прави зле въоръжени за задачата да се изправят срещу най-безсрамната от всички други групи в обществото: популистите.

Хората, подобни на Качински и Тръмп, печелят много от това, че им липсва чувството за срам и затова те говорят и правят всичко, което според тях ще им донесе подкрепа от феновете им. Но на жените това не им действа. Те разкъсват веригите на срама, които по-рано бяха ползвани за да ги потискат, и се борят чрез ответен огън на нападенията срещу правата им. Ще могат ли популистите да устоят на този натиск?

 

[1] Ярослав Качински е водач на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“, брат близнак на загиналия на 10 април 2010 в авиокатастрофата близо до руския град Смоленск президент на страната Лех Качински, бел. прев.

 

Статията, чийто превод публикуваме, е поместена на 7 февруари в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен