Парвенюта и сноби

от -
1 676

Като жаба чак до мрак –

името си да повтаряш

пред възторжен жабурняк!

(Превод Л. Милева)

 

Тези редове имат съвсем конкретен повод, с който няма да ви занимавам, но явлението си струва няколко реда. Всъщност дори става дума за поне две частично припокриващи се, но не и идентични явления, бих казал – социални типове, ако не се страхувах, че за някои това звучи остаряло и марксистко. Първият, някога са го наричали парвеню, може и новобогаташ. Действа безогледно, но пък държи да изглежда изискан и имитира някакви образци, които могат и да не са особено подходящи. Срещат се ги навсякъде, аз имам удоволствието да ги наблюдавам главно в сферата на културата, сред издатели и други шефове на някакви институции (или на неща, възприемани като институции). Действат безогледно, понякога съвсем по байганьовски, което не им пречи да говорят високопарно за морал, за съхраняване на традициите, за бедите на днешната българска култура. А и да се представят за „творци“.

Не би трябвало да съм изненадан, дори и недоволен – това е съвсем закономерно следствие от така желаното излизане от Ancien Régime. Друг е въпросът ,доколко става дума за реално дошли от никъде, т.е за хора, които не са получили начален тласък именно от Ancien Régime. Но това е банална тема, нямам какво да прибавя към нея.

Това, което мога да прибавя, не без вътрешно несъгласие, да не кажа възмущение от себе си, е друго. Определено недолюбвам старата номенклатура и нейните чеда. Но със стиснати зъби ми се налага да призная, че част от тези чада, много от тях учили, специализирали и пр. в Европа и Щатите, все пак са придобили известна шлифовка, която ги понякога ги прави по-приемливи (по-малко отблъскващи) от много от парвенютата.

Новите богаташи (впрочем и „старите“, т.е. свързаните с Ancien Régime) наемат хора, които да им вършат работа. Сред тях често се забелязва вторият тип, да го нарека сноби. В българския смисъл на думата, чието значение може да има и по-различни нюанси в други езици. Да повторя, срещам се с този тип в сферата на културата, но той очевидно не липсва и другаде. Могат да бъдат различни, това което сближава част от тях е неприкритото самодоволство, което може да е резултат от наскоро получената позиция в обкръжението (фирмата) на новобогаташа, когото, естествено, въздигат до небесата. Оттук те не само не пропускат да подчертаят своята изключителност, своята ерудиция (която може и да е реална, но задължително е надценена) и дори, като израз на добра воля, могат да ви дадат съвет как да се извисите до тях (е, все пак, малко по-ниско от тях). Същевременно, те много държат да се покажат ако не сродни, то близки до знаменитостите, пък и до наистина ценните и доказани фигури в културата. Да ги о-бай-ват, по израза на Никола Георгиев, който имаше предвид, ако не греша, мемоаристите, които обичат да разказват анекдоти за по-значимите и по-възрастните, като прикачат към името им фамилиарното „бай“.

Понякога това са хора с реални качества, с реален потенциал, който може да бъде и похабен, без дори носителите му да забележат. Те всъщност са постигнали целта си – добре платена позиция, привлекли са и вниманието на медиите. Какво повече му трябва на човек.

Друго нещо, което ме натъжава, е че в обкръжението на новобогаташите попадат и сериозни хора, значими автори. Не бих ги нарекъл сноби, те са нещо по-различно, мекото название е „конформисти“. За разлика от снобите, те по-дискретно афишират връзките си с новобогаташите, които реално ги спонсорират, техните приоритети и начини на публично говорене са по-различни, по-софистицирани. Не съм склонен да ги укорявам, не винаги и не във всички случаи. Живеем в материален свят, в който, освен всичко друго, трябва да се осигурява не само насъщния и маслото към него, но и възможност за работа и механизмите тя да достига до публиката.

Съществува и поне още една разновидност на сноба. Той (или тя) не е в обкръжението на парвенюто и дори може да се отнася снизходително към него, поне докато не бъде поканен да влезе в свитата. Неговата основна поза е друга – аз съм интелектуалец (творец), който знае повече от вас, цитирам автори, които вие не четете и не разбирате, затова трябва да ме цените – вие, от публиката и вие, с парите и лостовете на властта.

И, както е известно, гроздето е кисело.