Необходима е спешна реанимация на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020

от -
1 902

Нали сте чували, че в България сме отличници по създаването на документи? Това стратегии, концепции, закони, визии, програми са ни все на най-високо световно ниво. Но ни куцат делата, изпълнението. Не сме добри в прилагането на практика на всички тези първокласни документи.

Пореден пример за проблемно внедряване в експлоатация е изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 г*. Тази програма е замислена като инструмент за реализация и у нас на интегриран подход към майчиното и детско здраве. Това означава, че когато една бременна жена посети изграден по Програмата здравно-консултативен център, тя ще получи на едно място преглед при гинеколог, лабораторни изследвания, психологическа подкрепа, информация и подготовка за раждане, кърмене, закаляване и захранване на бебето. Ако тази бременна жена е от уязвима социална група, ще получи и консултация за предоставяните социални услуги и как да се възползва от тях в името на здравето на нацията. Ако има съмнения за някакви усложнения, бременната жена ще бъде прегледана от специалисти и ще бъде извършен генетичен скрининг. След раждането, у дома ще я посетят специалисти от центровете, които ще проследят възстановяването на майката и развитието на бебето. И всичко това за сметка на Програмата, безплатно за родителите.

Ако не сте убедени, че у нас има крещяща нужда от подобни услуги, ето малко суха статистика:

Първо, детската смъртност у нас е два пъти по-висока от средната за ЕС. През 2015 г. детската смъртност у нас е над 10 на 1000, което е почти два пъти повече от останалите бивши социалистически страни, три пъти повече от други „южни” страни като Гърция, Португалия, Италия и Испания и около четири пъти повече от „отличниците” по този показател – Швеция и Финландия.

Второ, близо 10% от живородените бебета у нас са недоносени. През 2014 г. дяловете на родените недоносени в Беларус са 4,1% (най-ниски в целия свят), в Латвия – 5,3%, в Хърватия и Финландия – 5,5%, в Швеция – 5,9% (The global action report on preterm births).

Трето, ние сме на трета място в света с 45% раждания чрез цезарово сечение. Преди нас са само Бразилия и Турция. В Обединеното кралство и Чехия през 2015 г. ражданият чрез секцио са 26%, в Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция са под 15%.

Четвърто, у нас броят на абортите продължава да е два пъти по-висок от средния за ЕС. Когато е приета Програмата, през 2014 г., у нас има 416 аборта на хиляда живородени. Това е доста по- добре от 2002 г., когато сме имали 764 аборта на 1000 живородени. Но много по-зле от която и да е друга страна в ЕС. За сравнение, през 2014 в Хърватия има 76 аборта на 1000, в Полша – 3, а в Ирландия и Малта под един. Една трета от абортите у нас са спонтанни, което е ужасяваща диагноза за качеството на здравната грижа за бременните.

Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 цели да преодолее причините за тази вледеняваща статистика чрез инвестиция от близо 130 млн. лв. от Норвежкия фонд, оперативните програми и националния бюджет. Ето защо три години след приемането на Програма и две години след разкриването на Интегрираните здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве сдружение ЛАРГО проведе граждански мониторинг на изпълнението на Програмата. Данните от мониторинга доказват, че действително  сме много слаби в делата, при осъществяването на стратегически документи. Нека се спрем на само три ключови проблема:

Първо, Програмата предвижда мащабна информационна кампания, насочена към младежите, семействата, бременните, родилките, широката общественост. Целта е да се инвестира в превенция, ранен скрининг и своевременно вземане на мерки при наличие на проблем, а не да се губи време, през което заболяването може да ескалира, лечението да струва скъпо, а изходът да е неясен. Обаче национална информационна кампания все още не е проведена. Някои здравни центрове поддържат любителски странички в безплатни социални мрежи, а други са под дълбоко прикритие. Нещо повече – на кръгла маса, организирана преди броени дни от Здравната комисия на НС, г-жа Светлана Йорданова, зам. министър на здравеопазването, представи презентация на отчет на програмата, написан в… бъдеще време – „програмата предвижда…”, програмата ще…”

Второ, мониторинговият доклад на ЛАРГО регистрира състояние на напреднала ентропия – от здравните центрове, попаднали в обхвата на мониторинга няма два, които да работят по сходен начин, да извършват еднакви услуги, да предоставят идентична информация. Причината за това е, че по

Програмата все още няма изготвена… методика за работа на центровете.

Трето, 97% от служителите в здравно-консултативните центрове, участвали в проведеното анкетно проучване настояват, че им е необходимо допълнително обучение. Две години откакто центровете работят, а никакво обучение на персонала все още не е провеждано. В бюджета на програмата по Норвежкия фонд са предвидени 4 млн. лв. за обучения, като през 2015, 2016 и 2017 г. би трябвало да са инвестирани по 650 хил. лв. годишно в знанията на персонала.

Всичко това отново потвърждава, че в България имаме проблеми с делата, с изпълнението. Но дали наистина сме толкова добри в създаването на (стратегически) документи? На пръв поглед Програмата има всички задължителни реквизити на една публична политика – обосновка, идентифицирани проблеми, предвидени мерки, отговорници, бюджет и времеви график. Но по-задълбочен анализ на документа разкрива подводни скали, които предричат катастрофа. Нека се фокусираме върху четири базисни изисквания, които присъстват вече дори и в младежките проекти за ученици:

Първо, обосновка, базирана на данни. В Програмата неколкократно се признава, че данни липсват: „всички тези въпроси обаче не могат да се подкрепят с индивидуални данни за всеки случай, тъй като липсва регистър с информация относно обхващането на бременните и броят на изследванията, които са им извършени през бременността, както и последващият „път“ на жената да получи адекватни медицински грижи” (стр. 9 от документа). Освен това „в България липсват адекватни медицински звена, които да поемат засегнатите, както и липсва статистика за точния брой на засегнатите от хранителни разстройства” (стр. 13). От това следва и вторият проблем.

Второ, ясно разписани базови и целеви индикатори. Напредък се отчита, когато се сравнят базовите индикатори от преди съответната интервенция с постигнатите резултати. В Програмата обаче липсват количествени индикатори. За сметка на това се очаква да се постигне „подобрение”, „промяна”, „повишение”. Но повишение спрямо какво? Когато не знаеш какво целиш, можеш да отчетеш всичко като успех.

Трето, анализ на заинтересованите страни. Всяка публична политика има заинтересовани страни, които я подкрепят. Но има такива, които са неутрални, не се интересуват от съответния проблем. Има и такива, чиито интереси – без значение колко са легитимни – са накърнени и, следователно, биха се съпротивлявали срещу взетите мерки. В документа обаче подобен анализ липсва. Следователно няма и предвидени мерки за противодействие на съпротивата. В резултат на това мониторингът на Програмата регистрира множество вътрешни конфликти, които на практика блокират изпълнението ѝ.

Четвърто, публичност. Общият интерес е дисперсен и дифузен. Нито новородените, нито неродените могат да защитят правата си. Ето защо е необходима публичност, която да гарантира прозрачност на изпълнението на Програмата и защита на общия интерес. В програмния документ обаче са изтървани инструменти, които да гарантират прозрачност, публичност, контрол и отчетност. Някой очаква ли думите да се превърнат в дела?

Необходима е спешна реанимация на Програмата чрез създаване на механизъм за властови баланс и взаимен контрол между заинтересованите страни. Необходимо е управление на Програмата под публичен контрол и обществен натиск. Иначе от 10 деца, които ще умират у нас, в останалите страни от Източна Европа биха спасили 5, в Южна Европа биха спасили 7, в Северна Европа – 8. С дела, не с думи.

*http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=907