Правозащитният адвокат Йорданка Бекирска: България е на първо място в Европа по индекса „джендър стереотип“

от -
1 940

Йорданка Бекирска е правозащитен адвокат, обучител на юристи и лектор по въпросите на международното право и правата на човека към Европейската комисия, Центъра за обучение на адвокати и в Международния институт по социология на правото в Испания.

Йорданка Бекирска е единственият български адвокат в Комисията по правата на човека към Fédération des Barreaux d’Europe, Страсбург.

 

 

Госпожо Бекирска, една година по-късно е редно да направим анализ на противоречивата публичност относно Истанбулската конвенция. Кой и защо се противопоставя на съдържанието й като важен документ на Съвета на Европа, насочен срещу домашното насилие?

Една година по-късно все още ми е трудно да повярвам, че в българското общество намери толкова благоприятна почва разпространяването на напълно погрешното схващане по въпроса какви са целите на ИК, какво реално защитава и дали това е в интерес на защита правото на живот, лишен от насилие, и демократичните ценности. Една година по-късно дебатът се движи в същата посока и видимо за мен е, че причината да се случва точно така, е изцяло в унисон с политическата воля. Хората бяха съзнателно подведени, информацията относно международния документ беше погрешно изопачена и погрешно представена. Като резултат се постигна всяване на необоснован страх у гражданите от нещо, което масово се нарича „джендър“, с което политическите цели бяха постигнати. Кой има интерес и защо се питам и аз. Знаете, че масово се потаря рефренът – ние се противопоставяме на насилието, но не сме съгласни да се легализират гей браковете и децата ни да си сменят пола. Сам по себе си подобен лозунг единствено е показателен за дълбоките, старателно и продължително откърмени предразсъдъци, които се ширят по нашите географски ширини. Нали знаете, че според статистическите изследвания за 2017 г. България е на първо място в Европа по индекса „джендър стереотип“?*

Предлагам ви да погледнем на сложния дебат у нас през ролята на медиите. Истанбулската конвенция реално почти отсъстваше от българското медийно пространство през м. декември. Първите негативни реакции дойдоха на 20 декември от glasove.com и bultimes.com, които предупреждават, че Конвенцията е „опит за легализирането на гей браковете“. Дори и тогава обаче повдигнатата тревога оставаше в ограничен кръг от сайтове, включващ kanal3.bg, blitz.bg, epicenter.bg. Програмна беше статията в. trud.bg „ Натискат ни да приемем хомобраковете“.Статията бе анонимен удар срещу Истанбулската конвенция[1], а мнозина я намират за „сценарий“, по който се  развива съпротивата срещу документа. Съгласна ли сте, че е имало мобилизации на определени медии? Ако да, защо, кой стои зад тях?

Така беше – много добре си спомням. Когато за първи път чух за тези вълнения, аз самата ги подцених и дори с насмешка разказвах прочетеното на колегите ми правозащитници. Имаше и някаква петиция дори. Неправителствените организации, които стояха зад това, бяха напълно непознати за мен. На 5 януари се завърнах в БГ след двеседмично отсъствие и бях сразена от мащаба, който беше придобила темата и умишленото заблуждение, в което се въвеждаше съзнателно обществото от медиите. Чух много теории за това от къде идва мобилизацията на противниците на ИК – дали това е част от хибридната война, дали е политическа воля или е липса на правозащитен рефлекс и ниска осведоменост на обществото. Възможно е и да е всичко заедно, но това, което е най-притеснително, е, че бе събуден неистов страх в посткомунистическото ни общество. Страх, който ескалира до реч на омразата и до категоричния отказ на цял един заблуден народ да бъде чута целта на ИК. За тези, които са чели международния документ, е ясно, че няма как да се обвърже с хомосексуалните бракове, няма и как да се говори за трети пол, който е неясно митично същество, вече известно като джендър. Гей хората и в момента си живеят като семейства, сключват бракове в чужбина, осиновяват деца – ИК няма да промени техния статут. Нито пък ще подобри положението на трансексуалните лица и ще направи по-благоприятна процедурата за промяна на пола им. Международният документ не се отнася за това – той защитава жени и деца от насилие и създава висш стандарт на защита и демонстрира грижата и задължението на държавата да се справи с тази обществена опасност.

На 8 декември, бе убита отново жена, на 13 декември – също. Поглеждайки назад към началото на годината, математическата сметка сочи, че на всеки две седмици у нас умира по една жена от ръката на настоящ или бивш партньор. Конституционният съд обяви обаче Истанбулската конвенция за противоконституционна и с това предпочете да жертва всички жени в България, само и само да не защити от насилие всички хора, включително различни уязвими групи. Какъв е коментарът ви?

Убитите жертви при условията на домашно насилие от началото на годината са вече 34 до днешна дата 19.12.2018 г. Математически това прави на всеки 10 дни по една жертва. Жертвите винаги са били толкова много, но за първи път ние ги броим медийно и дружно. За всяка една от тях обаче отговорно е безхаберното отношение на политиците ни, които демонстрират пълно неосъзнаване на проблема, и то с привкус на циничност. Измежду всички тези 34 жертви обаче няма нито един мъж. Нито една жена не отне живота на партньора си за изминалата година, докато 30 мъже го направиха. Така нагледно се показва колко точно жените и децата са уязвими и защо ИК е насочена към защитата именно на жени и деца.

Дори и в дебата за ИК фокусът беше изместен от жертвите на насилието, а когато се заговори за тях под домашно насилие основно се разбира физическото насилие и убийството. Аз ежедневно работя пряко с жертви на насилие от 2005-та година. За толкова много години и множество случаи нито веднъж не е потърсил помощ човек след първия акт на насилие срещу него. Винаги преди това има нарастващ интензитет на психическото и емоционално насилие, понякога примесено с ограничаване на личната свобода и права, което е търпяно дълго време. Чак когато стане напълно нетърпимо, страшно или се е стигнало до сериозно физическо насилие, тогава чак се търси помощ. Психическото, емоционалното, икономическото, сексуалното насилие, лишаването от права или от свобода като форми на домашното насилие трудно се разпознават от хората и масово се счита, че след като няма физическа намеса, то това не е домашно насилие. Напротив – така се започва. Преди да се стигне до шамара, се минава през обидите, заплахите и униженията.

В едно изследване на „Галъп интернешънъл“ – 7 % от респондентите отговарят искрено, че мъжът може да удря шамар на жената. „Седемте процента, които оправдават шамар за жените, са приблизително равни на над 350 хиляди души. Подобни числа бяха отчетени и преди две години – в друго изследване на „Галъп интернешънъл“. Дяловете на склонните към подобни актове са категорично малцинство, но явно не намаляват и този проблем трябва сериозно да бъде анализиран и решаван.[2]

Конституционният съд взе решение, с което заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Българската конституция. Решението е позорно и срамно за българското правосъдие. С това решение КС каза, че Българската конституция е в противовес с основни човешки права. Остава без отговор въпросът защо най-върховният съдебен орган в България правораздава срещу интереса на гражданите. В интервюто си пред БиТиВи един от 4-мата съдии, който подписа решението за ИК с особено мнение, Румен Ненков – сподели своето виждане, че решението относно ИК е политическа игра и са замесени различни интереси.  Факт е обаче че и до ден-днешен допълнителна защита не е осурена, актовете н анасилие не са криминализирани и жените биват убивани от партньорите си.

Можете ли да дефинирате полета на консенсус около този документ у нас? Извън неправителствения сектор, обвинен за защитата на ИК поредно за „соросоид“, „грантаджии“, кои са останалите среди, които действаха за приемането му?

Основните играчи наистина са представителите на НПО сектора, като от страна на държавата имаше отделни личности – Цвета Караянчева, Цецка Цачева, адвокатските колегии на София, Пловдив и Хасково, както и някой еднолични депутати, които изразиха собствено мение в посока ратификацията на ИК.

Бихте ли казали накратко като активен правозащитен юрист, носител на международни награди, последователен активист за женски права, има ли бъдеще този документ?

На първо време се опитваме да постигнем същите цели, без да ратифицираме ИК – тоест като изменим някои от действащите закони. Например в НК се предложи и гласува единдушно на първо чететне заонопроекта за криминализиране на психическото насилие и преследването. Това е много малка стъпчица от предвидените в ИК, но голяма за България. Евентуално ще мине второ четене някой ден.

Положителният аспект се крие в това, че през изминалата готина толкова много се изговори за насилието и за правата на ЛГБТИ хората, че имам усещането, че една бърза ратификация на ИК нямаше да отвори вратите за дебата и нямаше да може да се чуят гласовете на противниците, за да видим накъде да насочим усилията си, да анализираме от къде идва проблемът, за да го изкореним след време с дружни усилия. Но – едно е сигурно пакетът със законопроектите за изменение и допълнение на всички закони, които следваше да се изменят след ратификацията, е подготвен и готов за внасяне. Дори и без ратификация, ако се направят тези изменения, ние ще можем да гарантираме защитата на жените и децата.

Според мен ще следва да се доизговорят проблемите, да се повиши обществото познание по темата, да се повиши сензитивността на БГ. Чак след това евентуално ще може да се заговори отново за ратификация. Засега най-добре е да бъде замразена тази идея официално, да се изпълняват изискванията на конвенцията и разписаните цели да се поставят от държавата и тя да ги следва с цената на защитата на всеки един отделен гражданин, която ни се дължи.

 

 

 

 

  • [1] В публикацията се казва: В нея се казва:“Без обществен дебат, преди година и половина България е подписала т.нар. Истанбулска конвенция, която официално се твърди, че цели засилването на борбата с домашното насилие, но мнозина виждат в документа възможност за уреждане на еднополовото съжителство. И макат за момента това да се отрича от компетентните български власти, то е редно „Обединените патриоти“, като част от управляващото мнозинство, много сериозно да се замислят – биха ли подкрепили ратификацията от българския парламент документ, който отменя половата идентичност и я заменя с „джендър“ такава.

*

[2] http://www.gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/2018/409-Attitudes-towards-domestic-violence-and-gender-perceptions

https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fec.europa.eu%2Fcommfrontoffice%2Fpublicopinionmobile%2Findex.cfm%2FResultDoc%2Fdownload%2FDocumentKy%2F80678%3Bjsessionid%3D5AC494D119DBB2C3F93A14161D2FA2C9.cfusion07001%3FCFID%3D3829268%26CFTOKEN%3Dd19e539954723057-E93FBCB6-DC13-CF96-99DF37875FAFA7FC%26fbclid%3DIwAR3YAXPZiLmf1CuwOHz78p95fASIeyVDZ1PdRwxJ4bDEbzpbZAyRHpjPIiQ&h=AT1IBMB5hztHtlYXAvPiQ_Bs084p7Ne3UOB38kGYxcx_DjI4JSVphWGjAQPnbpfc52S5KClppV1z9bj_zu-8v-Gty_4Fiyg9D1n8CUr_jT5bCfwM9rNS7yteQOkZwgHTAsyeHQ