Ако искате да живеете в град без цигански гета…

от -
2 214
Гърмен. Снимка: Антон Чалъков. Всички права запазени.

Местните избори дадоха поредния повод на редица български политически ангажирани лица публично да упражнят омразата си към ромите. Някои нарекоха „ограничаване на свободата на словото“ решението на БНТ да не излъчи предизборен клип, в който се съдържа посланието „Ако искате да живеете в град без цигански гета“. И като се замислим, наистина, има ли основание БНТ да спира подобен клип, след като приблизително половината лица, които се самоопределят като българи, в представителните изследвания казват, че не искат да живеят в едно и също населено място с роми и вероятно биха проявили интерес към едно подобно популистко послание? Има. Няма. Зависи… Зависи от това какво решение предлагате.

Създаването на първите ромски махали в пределите на днешна България всъщност не бива да се разглежда извън хоризонта на Османската градоустройствена концепция. По своята същност тя се крепи на обособяването на етнически и, най-вече, религиозно чисти махали. Централните части на градовете, търговските улици, са привилегия на мюсюлманите, докато различните общности от покореното население са изтласкани към периферията. Поради факта, че част от ромите са християни, а останалата част са мюсюлмани, в селищата, под натиска на официалните власти, се формират две различни махали. Между тях обаче ясно се наблюдава обмен на население, което е санкционирано от местните органи на властта, тъй като създава предпоставка за смесване между различните религиозни общности. Стремежът на официалната власт е да интегрира циганите християни посредством циганите мюсюлмани, предлагайки по-ниски данъчни ставки за вторите. Политиката към контролиране на чергарстващите ромски групи в Османската империя всъщност е сходна с тази към евреите и арменците (също чергарстващи по това време) и заселването на ромските групи следва модела на заселване на арменските и еврейските общности. От запазени документи от XVІІ и ХVІІІ век може да се види, че ромските къщи в София например се намират в непосредствена близост до еврейските – района на Съдебната палата и Централните хали днес. Някои роми продават парцелите си именно на евреи.

Политиката на Българската държава след Освобождението цели постигането на обратния ефект – интегрирането на турските роми (т.е. ромите мюсюлмани) към българското общество. Стремежът е най-вече за прекратяване на чергарството, свързано със селищата, останали в пределите на Турция. През 1882 г. са забранени етническите махали, макар че тези във Варна и София продължават да съществуват. През 1886 г. се забраняват миграциите “от” и “към” онези дялове на Санстефанска България, останали извън рамките на Княжеството след съединението с Източна Румелия. А през 1901 г. с указ 271 на княз Фердинанд влиза в сила “Закон за изменение на избирателния закон”, с който се отнемат избирателните права на “циганите нехристияни, както и на всички ония цигани, които нямат установено местожителство”.

В съзвучие с промените в СССР и Чехословакия, където съответно след 1956 г. и 1958 г. чергарството се счита за незаконно, на 17.12.1958 г. в Държавен вестник излиза постановление №258 на МС на НРБ “За уреждане на въпросите на циганското население”, с което се забраняват “скитничеството и просията” в НРБ, а всички граждани се задължават “да се занимават с обществено полезен труд и да работят според своите сили и възможности”. В следващите 10 години започва принудително усядане на чергарстващите ромски групи и частично разместване на вече уседналите. Изградени са около 17 000 нови жилища, в които са настанени над 75 000 роми – повече от 1/3 от ромите в България. В някои райони на страната обаче политиката по заселване на чергарстващите групи започва по-рано и практически още през 1954 г., заедно с каракачаните и ромите получават жилищни кредити. Парите са отпускани от Българска инвестиционна банка с 2% лихва и срок на погасяване 20 години, а размерът на заемите е до 5000 лв. В рамките на планираното заселване възникват ромски махали в 160 от общо 237 града и в 3000 села от общо 5846. Министерството на земеделието е задължено да провери в кои ТКЗС-та има недостиг на работна сила, като особено внимание се обръща на планинските райони. Семействата трябва да бъдат приемани като местни жители в селищата, където са разположени съответните стопанства. По отношение на заселването и преселването на роми се спазва политика на деконцентрация и се избягва заселването в райони с компактно турско население. В процеса на урбанизация на страната, през 60-те години на XX в. се построяват еднофамилни двустайни къщи в големите градове и се отпускат апартаменти в някои жилищни блокове.

Промените в икономическата система на България след 1989 г. доведоха до продължителна безработица и драстично обедняване на ромското население. Успоредно с процеса на обедняване на ромите, в страната се наблюдава процес на трансформация на ромските етнически махали в изолирани пренаселени зони. Подобно развитие може да се счита за закономерно, тъй като в социологията връзката между безработицата и географската концентрация на бедността е доказана в редица изследвания. Трайната безработицата и интензивното струпване на бедни в ограничена жилищна среда водят до появата на редица негативни социални феномени. Концентрацията на бедността води до концентрация на девиантните форми на поведение. Може да се наблюдава нарастване на престъпленията и насилието; разпадане на стабилните семейни форми; ранно отпадане на индивидите от образователната система и зависимост на трудоспособното население от социални помощи. Може да се наблюдава също така рязко покачване на броя на самотните майки и извънбрачните раждания, на юношеската раждаемост и снижаване на възрастта при първия полов контакт. На практика през последните 25 години ромските махали се преобразуват в етнически гета, по подобие на афроамериканските в САЩ.

В историческите разработки, понятието гето се свързва само и единствено с изолираните и официално регулирани еврейски квартали – възникнали през XІІІ век в Германия, Испания и Португалия, а след ХVІ век в почти цяла Европа и просъществували до годините на Холокоста. Типичното гето е плътно населен, заграден със стена ареал в близост до търговските улици или в съседство с пазар. В модерната социология обаче, понятието гето променя своя смисъл и започва да означава „локална културна зона, възникнала относително неформално”. От социологическа перспектива гетото притежава две важни характеристики. На първо място то е микрообщество, което е самодостатъчно от всекидневна гледна точка – на индивида не му се налага да го напуска, защото в него може да намери всичко необходимо за удовлетворяване на своите културни и биологически потребности. От друга страна съвременното гето не може да се разглежда като случай на изолиран modus vivendi, защото от него излизат индивиди, за да осигурят ресурси – пари, храна, дрехи – и влиза информация, чрез електронните медии.

Всъщност, негативните социални представи по отношение на ромите и нежеланието на българите да имат роми за съседи отключват специфичен социален феномен, който може да се нарече парадокс на Екзода. Той се изразява във факта, че индивидите, които се опитват да излязат от гетото и да заживеят в несегрегирана жилищна зона, скоро установяват, че гетото „върви” след тях и новото пространство също започва да се гетоизира (защото „другите“ се изселват“ оттам).

Какво значи тогава да живеем в град „без цигански гета“? Първо, такъв град няма, защото още от античността градовете са средища на търговията и мултикултурното съжителство и всъщност една от основите характеристики на градовете е тяхната културна „пъстрота“. Второ, такъв град няма, защото политиката на БКП за деконцентрация на малцинствата разселва роми навсякъде в страната. Трето…

… няма нужда от трето. В България има добри примери за това, че гетоизацията на ромите в даден град може да бъде преодоляна с адекватна градоустройствена и социална политика. От една страна, имаме добрия пример на Каварна. Там общината взима решение и изгражда адекватна комунална инфраструктура. Изготвени са няколко макета на еднотипни жилища (в зависимост от нуждите и естетическите предпочитания на домакинствата), а ромите ги построяват собственоръчно (при адекватен строителен надзор). Сметищата са изчистени. Земята е урегулирана и раздадена на парцели. Създаден е общински здравен фонд, който поема грижите за неосигурените. Инвестира се в десегрегация на детските градини и училищата, която не се израдява само в извозване на едни деца от махалата, а с назначаването на възрастни на позиции в съответните общински институции, така, че децата и родителите да знаят, че там има възрастен от тяхната общност. По този начин, в Каварна не се налага да влизат булдозерите, а каварненци живеят в град „без циганско гето“, не защото са изпратили „всички роми на Сатурн“, а защото са осъзнали, че бедността не е специфично ромска характеристика.

На другият полюс е казусът Гърмен. В махалата се влезе със сила, но всъщност само беше съдадено напрежение и се усили взаимното недоверие, без да бъде решен съществуващият социален проблем. Казусът в Гърмен обаче беше нищо в сравнение със станалото в Стара Загора половин година по-рано (но „Гърмен“ се случи в предизборен момент и бе раздухано и използвано твърде удобно от политическите сили, докато Стара Загора остана извън новините).

Стара Загора е добър пример за закъсняла, но все пак адекватна политика. На 21-22 юли 2014 г. общинските булдозери разрушиха 55 къщи, незаконно посторени в парк „Борова гора“. Това засегна 57 домакинства, живеещи в тях. 38 от домакинствата обаче останаха в махалата, приютени при приятели и роднини. Малко повече от година по-късно, нова група семейства получиха предизвестия, че домовете им ще бъдат разрушени. Но общината вече отчете своята грешка. Има подготвени парцели с отстъпено право на строеж. Има готовност да се изгради адекватна комунална инфраструктура. Казано иначе, общинската администрация разбра, че ако иска да живее в град без циганско гето, не трябва да изрива ромите, а да се пребори със социалната им изолация. Иначе гетото ще върви след хората и утре ще трябва да се изрива на ново място.