Честит рожден ден, БХК!

от -
362

Навършва се четвърт век от създаването на най-голямата днес правозащитна организация. Публикуваме интервюто на младата Рая Раева от пиар екипа на БКХ – в него има история, горчивина и контекст

Ето писмото-покана :„Здравейте, госпожо Методиева! Както предполагам знаете, на 14 юли БХК ще навърши 25 години от своето създаване. Решихме, че бихме искали да отбележим тази годишнина като припомним факти от историята на комитета и разговяраме с някои от учредителите му. Спряхме се на Вас като една от ключовите фигури в историята на организацията и в тази връзка бих искала да Ви попитам дали ще имате време и желание да отговорите на няколко кратки въпроса, които сме подготвили. Това може да стане както на живо, така и онлайн – в зависимост от Вашите предпочитания. Интервюто ще бъде публикувано на сайта на БХК. „

Какви бяха основните характеристики на политическата ситуция през 1992 г. и какво наложи учредяването на правозащитна организация като БХК? Как се зароди идеята за това? Какви бяха приоритетите на организацията в началото на 90-те г.?

През 1992 година фокусът на демократичния дебат беше далеч от философията за правата на човека. С определена доза песимизъм твърдя, че и днес този дебат все още е непопулярен.

Хората, които се събрахме да създадем БХК бяха социолози,философ, журналисти, юрист, артист. Аз правех либералното издание „1000 дни“заедно с колегата Калина Бозева. Правда Спасова имаше немалкия опит от близките на България посткомунистически страни, като Полша, и се явяваше силен вдъхновител на учредяването ни. Копринка Червенкова тогава беше едно от ярките имена на дисидентското движение до 1989, както и актьорът Петър Слабаков. Йонко Грозев беше най-младият. Красимир Кънев вече беше изявен ескперт при президента Желю Желев, по проблемите на малцинствата.На него организацията ни дължи най-много – той в крачка добиваше „ноу хау“, въвлече повечето от нас в сложната правозащитна терминология и нейната кодификация – международното право за правата на човека. Благодарение на него и Йонко Грозев се създадоха прецедентни за страната ни дела свързани с правото на живот, с дискриминацията, полицейската бруталност. Йонко и Красимир утвърдиха пред обществото авторитета на Европейския съд по правата на човека.

Първата сериозна дейност на младия БХК беше свързана с ромското малцинство, като най-уязвимо от новите пазарни условия. След доклада ни за симптоматичните прояви на расизъм и дискриминация на ромите, в началото на септември 1993 година започнахме наблюдението върху огромния натиск срещу т.нар. секти – нетрадиционни религиозни организации. Направихме първото публично застъпничество за нападнатия храм на Кришна в кв.Филиповци. Тогава местните хора посегнаха на живота на мирните членове на Обществото за Кришна съзнание. Написах и документалната книга „Не стреляйте по Дейвид Кореш“, по-късно направих и документалния филм с тази травматична пробематика „Те, другите“. Спомням си, че по време на прожекцията му в Дома на киното през 1998 година залата беше претъпкана от зрители принадлежащи на „другите“ религии…

В онази първа година бяхме подложени на тежки атаки от категорично неприемащи принадлежността към нетрадиционните вероизповедания родители, институции,медии. На абсолютно скандална пресконференция в София прес, атаките срещу нас бях толкова ожесточени, че Емил Коен, който впоследствие създаде специализирана организация за наблюдаване спазването на религиозните права в България, получи инсулт. Слава богу, възстанови се бързо. Всички бяхме много отдадени на работата си, независимо неглижиращото отношение към нашите  мониторингови доклади от страна на различните ведомства и държавата като цяло.

Особен фокус за 1993 година бяха нарушенията на свободата на словото. Тогава бяха уволнение отлични журналисти от БНТ, между които Нери Терзиева. Две години по-късно посткомунистичесото ръководство на БНР уволни над 10 журналисти като Лили Маринкова, Петър Волгин. Година по-късно, демократите пък уволниха Виза Недялкова, също ярка фигура на журналистиката. БХК обезпечи с правна експертиза създаването на Форум Свободно слово. През годините нашата работата за правото на изразяване на журналистите, беше приоритетна. В годишните доклади на организацията описвахме казуси на преследване на журналисти както от централни, така и от регионални издания. Бяхме част от групата, която изработи законопроект, с който се декриминализира свободата на изразяване. През 1997 година станахме учредители на Българска медийна коалиция/БМК/. Като член на Управителния съвет на БМК създавахме редица изследвания свързани с медиите на малцинствата. По идея на Красимир Кънев с младата ни колега Росица Стойкова, бъдещ автор на една от малкото книги за слово на омразата, направихме и „бялата“ книга на протестите в БНР през 2001 година.

Създадох органа на БХК „Обектив“ двуезично месечно издание. Той систематично информираше публиката за тежките нарушения на правата на малцинствата. Първият му брой, освен останалите материали, беше посветен на експулсирането на циганите от с.Мечка. В печатницата определиха „Обектив“ като „дисидентстко“ издание.В това има преувеличение ,естествено, но истината беше приблизително такава. Никой не пишеше за сюжетите, които се съдържаха в „Обектив“. Гордея се да кажа, че съм създател на правозащитната журналистика в България.

Кои според Вас са най-важните постижения/заслуги на БХК през последните 25 г.?     

Несъмнено, това е устойчивата и последователно работа на организацията на полето на правата на етническите и религиозни малцинства, на децата, затворите, свободата на изразяване.

На какво ви научи работата в БХК и кой е най-ценният Ви опит, който никога няма да забравите?

БХК „отне“ от журналистическото ми самочувствие да се радвам на публични овации, каквито получават моите приятели и колеги от мейнстрийм медиите. Затова пък, докрая на професионалния си живот ще остана верна на онези хора, чиито права държавата нарушава.

През октомври 2016 г. се класирахте като финалист в конкурс на Европейската комисия за журналистика, свързана с религиозната идентичност, с интервюто си със Сибел Мустафа Не от моето име, не от името на моята религия! Как ще коментирате зачестилите престъпления от омраза, на които ставаме свидетели? Какви мерки трябва да се вземат срещу тях?

На церемонията в Дъблин бяхме поканени националните финалисти – журналисти от всички страни членки на ЕС. С радост установих,че сме много напред в писането за различните, за хората от травматичните и конфликтогенни групи. Изборът ми да направя интервю със Сибел Мустафа беше също част от „наследството“ ми от БХК. През 2002 година бях заплащала със своите средства една година от нейното учене в НБУ. Ръководих се от идеята,че трябва по всякакъв начин да помагаме за интеграцията на помаци, турци, мюсюлмани, роми. Те бяха жертва на стереотипно враждебно третиране от страна на големия етнос – българския. За тях няма равен шанс за образование, за работа. Когато през 2013 година София се взриви от бежанската вълна, вече знаехме че процесите на силно противопоставяне на етническа и религиозна основа ще нарастват. Разбира се, словото на омраза допълнително се усили и от появата на агресивни националистически формации като Атака, ВМРО, НФСБ, днес управляващи.

Каква е отговорността на медиите спрямо утвърждаването и защитата и регулацията на човешките права в една държава?

Отговорността на медиите е огромна. За съжаление, правозащитната парадигма продължава да не бъде популярна, ситуацията дори се влоши поради процеси на нарастване на националистическите настроения не само в България, но и в Европа. От друга страна, комерсиализацията на медийната среда, корпоративните интереси, непрозрачното финансиране, са капани, в които загиват последните остатъци от независима, либерална журналистика.

Често пъти неправителствените организации търпят много яростни критики, които призовават за тяхното закриване и преустановяване на дейността им. Това беше и малка част от мотивацията ни да организираме кампанията “Да закрием БХК” по повод 25-годишнината на организацията. Във видеото, което заснехме, се казва, че БХК ще се самозакрие – тогава, когато се постигне пълното зачитане на правата на човека в България. Кои са най-големите предизвикателства по отношение на правозащитността в България днес?

БХК не може да бъде „закрит“ поради една – единствена причина. В близко време българската държавност няма да създаде онези условия за функциониране на по-малки или по-големи групи от хора, чиито нарушени права имат в лицето на правозащитната организация и нейната правна програма адекватен инструментариум за удовлетворяване на чувството им за справедливост и недскриминационно третиране.

Предизвикателствата пред БХК произтичат от умението му да позитивира в публичното пространство своята мисия и резултати. Добрият имидж на правозащитниците има много врагове – и в правителствените среди, и в самия неправителствен сектор. Сред хората от властта, сред институциите, сред патриотичните функционери, които превземат включително образованието. Работата остава много, затова да пожелавам на БХК много сили и късмет!

Интервюто взе

Рая Раева