Акценти от пледоарията на турския журналист Ахмет Алтан

от -
535

 

 

Миналата година на международната среща на върха за ядрена безопасност във Вашингтон тогавашният американски президент Барак Обама проведе отделни срещи с всички държавни лидери, включително и с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. На пресконференцията след тази среща Обама загатна, че е „притеснен от някои тенденции в Турция“. „Аз силно вярвам в свободата на печата, вероизповеданията, върховенството на закона и демокрацията. И г-н Ердоган обеща да спазва демократичните принципи.“, изтъкна Обама. Но не само Барак Обама, а и редица лидери на западни държави акцентираха върху ограничаването на свободата на словото в Турция. Сред тях можем да изброим Германия, Белгия, Холандия, Испания, Дания, Франция и др. От друга страна, обаче отговорът на Ердоган и обкръжението му срещу тези критики е категоричен: „В Турция медиите имат такава свобода, каквато няма в никоя друга държава. Нашите критици допускат грешка. В затворите няма нито един журналист, онези в килиите са терористи.“

От няколко години насам над турската журналистика витае някакъв призрак, който, особено след опита за преврат на 15 юли 2016 г. започна да лепи етикета на тероризма и на журналистите. Веднъж обозначени с този страшен етикет журналистите незабавно биват хвърлени в затвора, а медиите се закриват. После там в затворническите килии журналистите месеци наред чакат обвинителните актове, за да разберат каква е вината им! Затова една от най-често повтаряните фрази сред гилдията е: „Журналистиката не е престъпление!”. Според индекса за свободата на словото Турция е на 155-то място сред 180 държави. При петнайсетгодишното управление на Партията на справедливостта и развитието страната е изостанала с цели 56 пункта!

Ако силата на правото продължава да отстъпва пред правото на силния, а свободата на изразяване – сведена до нула, тогава Турция ще бъде тласкана към хаос. Ето защо лидерът на най-голямата опозиционна партия Кемал Кълъчдароглу инициира „Походът на справедливостта”, който беше отворен за всички турски граждани, желаещи реална промяна в обществото. Целта на участниците в този поход беше да изминат пеша разстоянието от Анкара до Истанбул и така да събудят желанието за истинска промяна в онази част от обществото, която не е съгласна с репресивните управленски методи на Ердогановата власт. Защото са убедени, че само така могат да открехнат вратата към демократични промени.

„Портретът на един обвинителен акт като правна порнография“

Съвсем наскоро (22 юни 2017 г.) седемнайсет турски журналисти, сред които са световно известният белетрист и публицист Ахмет Алтан, проф. Мехмет Алтан, журналистката Назлъ Ълъджак и др. бяха изправени пред съда след десет месеца гниене в затвора. Те са обвинени в „участие в опита за преврат чрез метод за въздействие на съзнанието и подсъзнанието (“subliminal message”)”. Ахмет Алтан, който е подсъдим с три доживотни присъди е написал пледоария от 113 страници със заглавие „Портретът на един обвинителен акт като правна порнография“. По-долу ще цитирам по-важните акценти от нея.

ЛЪЖИ

„Когато видях лъжите по мой адрес (написани в обвинителния акт – б.а.), разбрах по-добре как хилядите хора, хвърлени в затворите след 15 юли са станали жертва на една унищожена правна система. И тъй като аз няма да съм единственият за когото ще се изричат лъжи, трябва да приемем, че такива обвинителни актове са се увили като отровен бръшлян около съдебната власт и я удушават.”

 

ПРАВНА КЛАНИЦА

„Когато прочетете този обвинителен акт много лесно ще разберете как заподозрените лица, подсъдимите скамейки, адвокатските банки, въоръжените жандармеристи, трибуните са превърнати в една правна кланица. В този обвинителен акт вместо доказателства, са изложени само прокуроските обвинения. И те са лъжи. Аз вече се отказах да се интересувам от правната норма, търся поне малко чувство за срам. Но и това не откривам.”

 

„УВАЖАЕМИ Г-Н СЪДИЯ,

В края на прокурорския обвинителен акт, свързан с мен има само две изречения като „доказателство, че съм бил съучастник на метежниците”. Тези изречения гласят: „Партията на справедливостта и развитието ще падне от власт. И ще бъдат съдени.” Прокурорът иска три пъти доживотна присъда за мен само защото съм казал, че ПСР ще падне от власт. На мен ми се сториха малко три доживотни присъди. За да ги качат на шест, ще повторя същото изречение още веднъж.”

 

ЕНВЕР ПАША СЪСИПА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, А ЕРДОГАН – ТУРЦИЯ

„Поддръжниците на ПСР са псевдорелигиозен вариант на партията Единение и прогрес. ПСР увеличава репресиите и не може да управлява страната. Енвер Паша и Ердоган си приличат. Наистина има огромна прилика между тях. Енвер Паша съсипа Османската империя, воден от химерата да стане лидер на всички турци по света. Ердоган съсипа Турция, воден от илюзията да стане лидер на всички мюсюлмани в света.”

 

КАТО ГЕНЕРАЛИТЕ НА ВОЕННИТЕ РЕЖИМИ!

Генералите на военното опекунство искаха да откъснат Турция от развития свят. Ердоган и ПСР днес правят точно това. Генералите искаха да съсипят правната и съдебната система. Днес се случва именно това. Генералите искаха да хвърлят в затвора всички дисиденти и демократи. Днес това се извършва. Генералите искаха да контролират всички медии. Днес наблюдаваме точно това.”

 

СТРАХЛИВИ, КОРИСТНИ ЖУРНАЛИСТИ!

„Уважаеми г-н Съдия,

Когато аз публикувах материалите, свързани с операция „Чук” военното опекунство още продължаваше. Както днес ПСР имат собствени медии и тогава военното опекунство разполагаше с медии. И по онова време страхливите и користни журналисти се опитваха да се харесват на генералите, както днес се подмазват на ПСР. Ако те бяха проявили смелост, за да публикуват по-рано материали като тези относно операция „Чук”, както аз направих, тази страна нямаше да се превърне в бунище на метежи. Те никога не проявиха такава смелост. Те обърнаха гръб на страданията на хората с ляво мислене, на кюрдите, интелектуалците, писателите, на истински набожните лица, които бяха мачкани и репресирани от военното опекунство. Сега значителна част от медиите проявява същото безсрамие и при управлението на ПСР.”

 

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ИЗВЪРШВАТ ГРАБЕЖ!

„Аз мисля и казвам, че управляващите извършват грабеж. Според законите на страната ни, огласяването на това обстоятелство не е престъпление. Това управление злоупотребява с властта. Прокурорът не иска да говоря тези неща. Нима ще питам прокурора какво да говоря? Те да крадат парите, а после да хвърлят в затвора хората, които им казват да не крадат, обвинявайки ги в тероризъм. И ние да наричаме всичко това върховенство на закона.”

 

ДАР ОТ АЛЛАХ

„Опитът за преврат на 15 юли, който беше окачествен като „Дар от Аллах” от страна на Ердоган, се оценява като някаква възможност от ПСР и техните прокурори. Не сме само ние, всеки, който се противопоставя бива хвърлен в затвора с абсурдни обвинения. Целта е чрез насилието, което се прилага спрямо нас противно на всички закони, да се сплаши цялото общество. Но те не постигнаха целта си. Резултатите от референдума (за поправки в конституцията на 16 арил 2017 г. – б.а.) показаха, че не са успели да уплашат хората.”

 

ПОДЪЛ ПОТИСНИЧЕСКИ СТРОЙ

„Да кажеш, че „няма свобода на мисълта” е било престъпление. Вие ще хвърлите в затвора над сто и шейсет журналисти, ще съкратите от работа хиляди учени само с един декрет и отгоре на всичко ще твърдите, че има свобода на мисълта, така ли? В тази страна няма и зрънце свободно слово. Налице е потиснически строй, който е по-лош и подъл от периода на военното опекунство. В тази страна няма друга свобода, освен свободата на прокурорите да говорят лъжи. Не трябвало да казвам, че „няма свобода на мисълта”. Нека господин прокурорът да забрани да казваме, че „светът се върти”. Този прокурор надмина и обвинителите на Инквизицията. Той е враг на всяка истина.”

 

НИМА В ДЖИЗРЕ НЕ БЯХА УБИВАНИ ХОРА?

„Твърди се, че съм работил в полза на ПКК, защото съм казал, че „в Джизре бяха убивани хора”. Бил съм поощрил създаването на хаосна обстановка. Бил съм дезинформирал. И който чуе това, ще си помисли, че сякаш в Джизре никой не е бил убит. Нима в Джизре не бяха убивани хора? Нима не беше стреляно по възрастни жени и деца? Прокурорът иска всеки път едно и също от нас – да не казваме истината.”

 

ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДА КАЗВАМ ИСТИНАТА!

„Аз през целия си живот съм казвал истините, няма да се откажа от това. Ако има някой, който очаква от мен да се уплаша от затвора и да бъда обзет от панически страх, заради няколкото години, които ще излежа, имам само един отговор към тях: Не чакайте напразно. Аз не съм мъж, който вие ще изплашите. Аз не съм човек, който ще погуби от страх десетилетията, останали зад гърба ми, заради годините, които ми предстоят (в затвора – б.а.).”