Мимикрията на ТЕЛК-овете и вечността на статуквото

от -
193

Знае ли някой какво се крие зад съкращението ТЕЛК? Във времената на зрелия и незрелия социализъм това беше Трудово-експертна лекарска комисия, която разпределяше хората в групи – трета, втора, първа и първа с чужда помощ. Въпреки „трудовото“ в заглавието си, тя инвалидизираше социалистическите граждани и не си правеше труда да казва колко и какво можеш да работиш, ако си „инвалид“. Решението на ТЕЛК даваше на приносителя му пенсия, инвалидна количка или протеза (с ужасяващо ниско качество), доплащане за автомобил – „Москвич“ или „Запорожец“ – на по-ниска цена от предлаганата на „пазара“. Имаше специализирани предприятия, където независимо от образованието си, интересите си, заложбите си, хората лепяха пликчета, точка.

Този архаичен подход срещна съкрушителна критика. На първо място, беше аргументът срещу „лепенето на етикети“, следван от порока на „груповостта“ и липсата на индивидуален подход за посрещане на конкретни потребности. След дълга битка на просветени и активни правозащитници с увреждания – наистина дълга и изтощителна, изпълнена с креативност и всякакви доводи – в началото на 21-век се пристъпи към „реформа“ в системата за освидетелстване на инвалидността.

ТЕЛК-ът си остана ТЕЛК като абревиатура, но Т-то престана да значи „трудова“, а „териториална“ – мнозина и до днес не са наясно с тази промяна – а групите инвалидност бяха заменени с проценти загубена работоспособност. Тези проценти се определят по таблица, в която на всяка диагноза са приписани стотни от цялото, за каквото е признат „здравият човек“. Така работата на ТЕЛК-а беше сведена до приложна аритметика, в която водещата диагноза дава пълен процент загуба на работоспособност, а за съпътстващите заболявания се полза коефициент, с който се намалява тяхната тежест, но се прибавят към основния. Решението на ТЕЛК продължи да има универсален характер, а кандидатите се стремят към резултат от сметките, който да надхвърля 50 процента, за да получат всички придобивки – от пенсия до синьо картонче за безплатно паркиране и безплатна винетка, от статут за преференциално третиране в НАП до възможност за създаване на специализирано предприятие и ползване на еврофондове. Онова, което ТЕЛК-ът не дава, са точно нещата, от които се нуждаят хората с увреждания – достъпна среда, включително и жилищна, достъпен транспорт, съвременни (а не морално остарели) технически помощни средства, лична помощ и достъп до образование… Мизерните помощи, които вървят с ТЕЛК-а не помагат никому, но изкушават болни и техните роднини, дребни и едри тарикати да събират дебели досиета с диагнози, за да получат колкото се може по-висок процент загубена работоспособност, а след това да си копаят градината или да си въртят далаверите.

Инвалидността – като формално състояние – се придобива чрез решение на някоя териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК). ТЕЛК-ът е резултат от медицински диагнози, всяка от които намаляват работоспособността на всички еднакво с определен (по наредба!) процент, пренебрегвайки факта, че дори грипът протича по различен начин при различните хора.

Сферата на уврежданията е една от най-нереформираните системи от 27 години насам и погрешната реформа е много по-лоша от липсата на такава. Безконечното повтаряне на тезата за „фалшивите инвалиди“ е несъстоятелно оправдание за липсата на политическа воля да се реформира ТЕЛК-а и всичко, което следва от него. Това е подмяна на истинския проблем, свързан със защита на интересите на онези, превърнали уврежданията в бизнес за милиони левове и контрол върху живота на хиляди обезвластени. Това е удобно прикритие за липсата на компетентност и експертен ресурс да се произведе нова политика по уврежданията, която да не раздава дребни стотинки на калпак (които, като се съберат, стават милиони прахосани пари), а да гарантира достойнството и индивидуалните права на всеки българин с увреждания в България.

Поредната политическа кампания от 2017 година мина в наддаване и под знака на „по-високи пенсии и заплати“, макар всички да знаят, че доходите в България са ниски заради ширещата се и безнаказана  корупция. По-лесно е да се говори за „фалшиви инвалиди“, които – видите ли – източвали НОИ, бюджета и всички системи в държавата, отколкото за пресичане на мащабните и узаконени злоупотреби (в това число и в сферата на уврежданията), за нуждата от работеща прокуратура и въздаване на справедливост…

За няколко месеца управление новата стара власт излезе с поне две – ако не и повече – „концепции“ за реформа в системата на медицинската експертиза. Официален политически документ все още няма. Вървят всевъзможни слухове – от една до шест комисии – които внасят основателен смут сред хората с увреждания, чийто функционален дефицит – телесен или интелектуален – зависи от публичните политики за подкрепа, която да изравни шансовете им а за достоен и независим живот с тези на гражданите без увреждания. Ревизия на инвалидните пенсии без дълбока, коренна и фундаментална промяна на политиките по уврежданията няма да доведе до нищо смислено и полезно – най-вероятно съдът ще бъде затрупан с дела, които ще бъдат безусловно спечелени от хората, набедени за „фалшиви инвалиди“.

Фалшиви инвалиди НЯМА!

Има фалшива система за поддържане на статуквото и политическата корупция, която толерира и възнаграждава ужасяваща некомпетентност, поддържа ненужни работни места на неуки социални работници, държи в зависимост стотици хиляди хора, лишени от образование, доходи, избор и лична воля.

А е нужно едно нещо: премахване на ТЕЛК-а като институция и документ! Необходимо е да се въведе издава разширена епикриза от болнично заведение, която да бъде последвана от задълбочена и комплексна индивидуална оценка на потребностите на човека с увреждане с цел неговото социално включване. Последната трябва да има правна стойност (както сега решението на ТЕЛК) за предоставяне на необходимата подкрепа за всеки човек, с цел неговата независимост, трудова и социална реализация. Видът и размерът на тази индивидуална подкрепа следва да бъдат определяни комплексно и да включват: месечна издръжка поради увреждане (до включване в пазара на труда и започване на работа), технически помощни средства (еднократно на определен период от време), лична помощ и помощ от колеги (текущи, месечни плащания), адаптиране на жилище и/или автомобил (еднократен разход), средства за транспорт (текущо в зависимост от активността и местоживеенето), необходимост от квалификация или преквалификация (еднократен разход през определен период от време), подкрепа на работното място и др. Така живеят повечето европейци днес. Подобен политически ход би застрашил интересите на цяла индустрия около уврежданията и затова среща ужасяваща съпротива.

Една древна мъдрост казва, че „пътуването е по-важно от целта“. Ние пътуваме вече почти тридесет години. Целта все още не е постигната, но по-сериозният проблем е, че и уроците от пътуването не са научени.