Национален интерес for dummies

от -
1 349

Току-тъй на сухо патриотизъм — бошлаф.

Алеко Константинов

 

Сигурно не само аз се дразня от зачестилите споменавания на сакралния „национален интерес“. И по повод изборите, и по повод годишнини, и просто така. Много от случаите са елементарни и предизвикват към бърз, лесен и „ефектен“ отговор. Голямата част от говоренето по темата очевидно е мотивирано от материален интерес, а и от желание да се трупа символен капитал. Ще си го спестя, избягвам да повтарям очевидни неща.

Бих се опитал да се освободя от цялата конкретика и да се опитам да разбера какво стои зад тези две думи. Ясно е, че в тях е заложено някакво противопоставяне. Подразбира се „национален“ срещу някакъв по-частен интерес – личен, групов, партиен, който трябва да се жертва. В сянка остава другото противопоставяне – на по-общото, прескачам няколко нива (религия, наднационални образувания от типа на „славяни“, континент) и стигам до привидно най-общото – човечеството (има, разбира се, и още по-общи – животът, вселената – но те не са for dummies като мен). Това противопоставяне остава в сянка, но съществува и, струва ми се, е дори по-важно.

Най-ясната му проява. Според защитниците на националния интерес колкото повече стават българите, толкова по-добре. Срещу това обаче стои пренаселването на планета, което очевидно не е безпроблемно.

Сходен проблем, при който се забелязват и рецидиви от други лозунги. Националният интерес бил да се произвежда повече, включително енергия и оръжия. По-общата гледна точка настоява за „устойчиво развитие“ и рационално използване на ресурсите, които не са неизчерпаеми. Националният интерес някак по подразбиране избутва и глобалния проблем за опазването на природата. Да копаем въглища, да димят комините на ТЕЦ-овете, за да произвеждаме стоки, които „по-непретенциозните“ пазари купували (дали и какво купуват е друг въпрос).

Любима тема за защитниците на националния интерес е, разбира се, армията – нейното засилване, модернизиране и пр. Ако леко продължим тази логика – ами да направим и своя атомна бомба. Така де, да не сме по малко техническа нация от КНДР.

Преди време един шеф на БАН и, по съвместителство, – на някаква асоциация на сдружение „Българска отбранителна индустрия“, съвсем искрено се похвали с производство на пехотни мини… Дори и когато се обръщам към dummies, струва ми се, че коментарът е излишен. Универсалната гледна точка твърди обратното – колкото по-малко оръжия и армии на планетата, толкова по-добре.

Не бих споменал баналната тема за бетона и туризма, ако сериозни хора не повтаряха очевидно провалената теза, че собствениците знаели най-добре и затова трябва да не им се пречи да строят хотели, лифтове и пр. където си искали. Освен всичко друго, това е ясен пример за представянето на (криворазбран) групов интерес като „национален“.

По условие националният интерес се конкурира (меко казано) с други национални интереси, най-недвусмислено – с интересите на съседите. Няма как България да е на три морета, а Гърция да е до Пловдив, няма как т. нар. Западни покрайнини да са и български, и сръбски. За Македония да говорим. Тези мегаломански идеи, разбира се, няма да се осъществят. Нито нашите, нито на съседите, зафиксирани в национални доктрини, за които някои откровено им завиждат и много искат да напишат наша. Не забелязват противоречието – чуждите са непременно лоши (грабителски, шовинистични, утопични), но нашата хем ще следва техния модел, хем ще бъде справедлива и реализируема.

Мисля си, не по-малко утопично, какво ли би станало, ако енергията и средствата, инвестирани в националния интерес и произлизащите от него доктрини, се вложат в нещо по-рационално. Пък и дори да не се вложат в нищо – що горички ще бъдат спасени, що ефирно време ще се отвори по медиите…