Параграф 9/7: Гласуване в чужбина, for dummies

от -
1 676

През Страстната седмица станахме свидетели на неравноделните предизборни подскоци на политическата класа в България и аматьорския й опит да прекрои изборния кодекс в своя угода. Разбира се, това се случва не за първи път в страната ни и в известен смисъл на избирателите дори им е писнало непрекъснато да се променят правилата . За първи път обаче непрофесионализмът на депутатите е първо толкова явен, второ – толкова елементарен, и трето – толкова безочлив. Стенограма от заседание на Управляващата коалиция (ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ)[1] показва, че – каквото и да говорят – те се страхуват от гласоподавателите в Турция, които е възможно да „изневерят“ на вече казионната ДПС и да подкрепят нов политически проект (По Каракачанов: „Ние не искаме да прецакваме ДПС… но имаме ли интерес от нова етническа партия?). В резулутат от обществената реакция, това дори доведе до нелепата ситуация Радан Кънев да обяснява, че депутатите на РБ се „объркаха“ и „без да искаха, гласуваха за орязването на секциите в чужбина“. Какъв всъщност е проблемът?

Според все още действащият изборен кодекс, (Чл. 14.) Избирателните секции извън страната се образуват: (ал.1) където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление да гласуват 25 дни преди изборния ден; или (ал.2) при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление; или (ал.3) в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели (т.е. където исторически има активна диаспора). Освен това, е оставена вратичка в ал. 4, и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства могат да правят мотивирани предложения до ЦИК за откриване на секции дори там, където броят на заявленията е по-малък от 40, но е имало гласували и интерес на предходни избори (макар и по-малко от 100 души). Въпреки всички критики, които бяха отправяни към тези разпоредби, те насърчиха изборната активност на българските граждани, живеещи в чужбина и тя се повиши с 26% спрямо 2013 г[2]. Дори с просто око се вижда, че по-либералният режим за сформиране на избирателни секции се отразява най-силно върху изборната активност на българските граждани живеещи в САЩ, Германия, Италия и Великобритания. И макар че спадът в подадените в Турция гласове е 4%, всъщност относителният дял на гласовете от Турция в общия брой гласове от чужбина намалява с 13,6% (виж таблица 1).

В парламентарните дебати и пред медиите обаче представителите на Патриотичния фронт се опитват да внушат страх и истерия от гласуването в Турция, като това е техният аргумент за нуждата от промяна. Валери Симеонов плаши „нека видим 2012 и 2013 г. тогава ДПС има 100 000 гласа“, а Красимир Каракачанов твърди: „В Турция имаше секции с по 3000 гласа“. И двете твърдения са неверни. Фактите показват, че броят на гласуващите в Турция непрекъснато намалява, а същевременно гласовете в САЩ и страните от ЕС се увеличават и създават достатъчно добър политичеки баланс, който – да, подсилва малко ДПС, но на практика ощетява само БСП.

Таблица 1. Гласували в секции в избрани страни в чужбина на парламантарните избори през 2013 г. и 2014 г.

Страна 2013 2014 Разлика (2014-2013)
брой гласували дял от гласувалите в чужбина брой гласували дял от гласувалите в чужбина Брой относителна промяна
Общо 114992 100% 144990 100% 29998 26%
Австралия 31 0.0% 313 0.2% 282 910%
Австрия 1551 1.3% 2781 1.9% 1230 79%
Белгия 3167 2.8% 2940 2.0% -227 -7%
Великобритания 5656 4.9% 14102 9.7% 8446 149%
Германия 4286 3.7% 10506 7.2% 6220 145%
Гърция 2925 2.5% 4690 3.2% 1765 60%
Канада 1256 1.1% 1639 1.1% 383 30%
Кипър 3373 2.9% 2697 1.9% -676 -20%
Испания 10069 8.8% 12931 8.9% 2862 28%
Италия 1299 1.1% 2667 1.8% 1368 105%
Нидерландия 1306 1.1% 2495 1.7% 1189 91%
САЩ 3433 3.0% 9424 6.5% 5991 175%
Турция 65426 56.9% 62587 43.2% -2839 -4%
Франция 2564 2.2% 3211 2.2% 647 25%
Швейцария 920 0.8% 1216 0.8% 296 32%

 

С допълнителен доклад  (653-03-54/28.04.), внесен буквално в последния момент преди парламентарната Великденска ваканция, бяха приети следните изменения: (Чл. 14 ал. 1.) Избирателни секции извън страната се образуват в дипломатическо или консулско представителство, освен в случаите по ал. 2 и ал. 3; (ал. 2.) В населените места на държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявление  и (ал. 3.)  С решение на ЦИК по предложение на МВнР се образува една избирателна секция в населено място с население над 1 млн. на държава, която не е членка на ЕС, в което няма дипломатическо или конуслско представителство. Опитите на Лютви Местан (ДОСТ) и Мустафа Карадайъ (ДПС) да предложат премахване на всички ограничения пред вота в чужбина срещат не просто неодобрителни реплики в пленарната зала, но и де факто са отхвърлени. Отхвърлени са и предложенията на РБ да отпадне забраната за допълнителни секции в градовете, в които има посолство или  консулство, както и да няма органичение за само една секция в градове извън ЕС, в които има над 1 млн. жители и няма посолство или консулство. Най-абсурдното в цялата ситуация е, че депутатите от РБ в крайна сметка гласуват „ЗА“ по отношение на кодекс, който изцяло отхвърля техните предложения, а като резултат ще доведе най-вече до редуциране на гласовете на техните собствени симпатизанти. Какво имам предвид, ли?

Ако вземем предвид изборните секции в САЩ през последните пет години (какъвто е настоящият кодекс), автоматично ще бъдат сформирани 32 секции, а „по доклад“ от дипломатическите ни представителства на база съществуващите диаспори и „предходни избори“, може броят на секциите да нарасне до 40 или дори малко над 40. С гласуваните на Велики четвъртък поправки обаче секциите ще бъдат сведени до 7 – т.е. по една в градовете Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис (където имаме представителства по ал. 1 – в синьо) и в градовете Сан Диего, Хюстън и Финикс (които са с население над 1 млн[3]. по ал. 3 – в зелено). По съвсем груби сметки това ще затрудни над 7000 души да гласуват и дори ще снижи изборната активност под тази от 2013 г. Всъщност, стереотипите за „Големия бял брат“ и небостъргачите от една страна и „турските сокаци“ и курортни селца от друга изиграва лоша шега на вносителите на закона. От статистическа гледна точка, в Република Турция има повече едномилионни градове[4], отколкото в САЩ, защото в САЩ голяма част от населението (в т.ч.) и българските емигранти живее в малки сателитни градчета (нещо като Ихтиман или Елин Пелин спрямо София). Така, при сега приетите разпоредби, в Турция ще има 67 секции в градовете с дипломатическо представителство (3 в Анакара, 37 в Бурса, 25 в Истанбул и 2 в Одрин). Ще речете „ама как?!“. Много просто. В предпразничната суматоха никой от депутатите и техните съветници не се сеща, че ако искат да „орязват“ броя на секциите в чужбина трябва да променят и чл. 15 от действащия кодекс, който гласи „Когато броят на избирателите по чл. 14 е повече от 500, се образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 500 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция“. Казано иначе, да му мислят консулите в Истанбул и Бурса как ще осигурят толкова помещения на едно място. От друга страна, заради новата ал. 3  (разрешаваща образуването само на „една“ секция в градовете над 1 млн.) се залага истинска бомба със закъснител, която може да предизвика лавина от съдебни дела срещу България, или вълна от „изборни туристи“, или ще причини огромни разходи, поради необходимостта от касиране и повторно провеждане на избори. Причината е отново непромененият чл. 15. Горещият картоф в този случай ще отиде в ЦИК. В Измир трябва да има една, вместо 21 секции. Представяте ли си опашка от 10 000 души, които няма да бъдат допуснати до гласуване? Това са 200 автобуса с изборни „туристи“, но погледнете го от добрата страна – държавата  ще продаде куп седмични винетки. Освен това, тези автобуси просто ще се слеят с автопотока от Люлебургаз, Каркларели, Черкезкьой, Чорлу, Измит, Мересин и останалите по-малки градове и няма да се набиват толкова на очи, нали?

За удобство на депутатите, политическите анализатори и други заинтересовани страни (като Президента и Конституционния съд, например) върху картата на САЩ съм нанесъл разстоянието „Истанбул-Пловдив“. То може да се използва като обяснение защо няма да има изборен туризъм в САЩ (напр. от Флорида към Тексас или Вашингтон), но ще има от Турция към България. А, да! За малко да забравя. В Швейцария през 2014 г. имаше секции в Берн, Женева, Базел, Цюрих и Лозана. Забравете за последните три, защото дори най-големите градове в Швейцария са „малки“ по стандартите на новия изборен кодекс.

grafika_aleksey

Казано накратко, от промените „на тъмно“ личи единствено страхът на сегашните политици за собственото им оцеляване в политиката, а не изборна философия в полза на избирателите. За разлика от тях, депутатите от Седмото Велико народно събрание в преамбюла на Конституцията декларират своите намерения за вярност към „общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Затова и чл. 6 от конституцията гласи: (ал. 1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; (ал. 2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Измененията и допълненията на изборния кодекс с прословутия параграф 9/7 обаче са именно това – явен опит за ограничаване на изборното право на част от българските граждани. Това, което трябва да се напомни на депутатите от 43-то ОНС е, че български гражданин, съгласно Конституцията (Чл. 25., ал. 1) е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България. Казано иначе – българските граждани в чужбина остават български граждани, с всички произтичащи от това права, вкл. правото на глас.

За да съм честен обаче, трябва да призная, че новата глобална ситуация, членството на България в ЕС и свободното движение на хора налагат преосмисляне на някои изборни правила. От правна гледна точка, за „българите в чужбина“ мога да кажа като Вуте: „Те такова животно нема!“. Има „български граждани“, които де факто могат да бъдат групирани в шест основни типови категории, в зависимост от страната на престой и гражданството си, както следва

  • В страна членка на ЕС, само с българско гражданство
  • В страна членка на ЕС, с двойно гражданство (ЕС)
  • В страна членка на ЕС, с двойно гражданство (Трета страна)
  • В трета страна, само с българско гражданство
  • В трета страна, с двойно гражданство (ЕС)
  • В трета страна, с двойно гражданство (Трета страна)

Имайки предвид плащането на данъци и осигуровки, и принципа на уседналост при някои избори трябва да се прави разграничение и между онези, които от скоро или за кратко са в чужбина, и онези, които (макар че се чуват всеки ден с баба си по скайп) не са се прибирали в страната през последните 1-2-10 години. Съчетаването и комбинациите между тези две типологии де факто ще доведе до радикална промяна на изборния кодекс, включително формирането на райони „Чужбина“[5]. Такава промяна може и вероятно трябва да бъде извъшена с цел повишаване на бюджетната ефикасност (т.е. намаляване на разходите) и с цел отразяване на новата социална реалност – Европейския съюз (където българските граждани де факто са, но фактически и не са в чужбина). Но подобна промяна може и трябва  да се случи само след широк обществен дебат, който е плод на ясна политическа философия и следва да получи окончателно решение единствено след референдум или промяна на Конституцията от Велико народно събрание. В момента обаче, опитът за ограничаване на изборните права е израз на обикновена политическа партизанщина, породена от некомпетентост и неосведоменост. В този случай на избирателите им остана единствено да се молят президентът да прояви малко мъдрост и да наложи вето над приетите ограничителни разпоредби, а депутатите да прояват здрав разум след това и да отменят направените изменения. Макар че, ако съдим по стенограмата от заседанието на управляващата коалиция[6], политиците добре разбират каква каша забъркаха през Страстната седмица, но разчитат, че Конституционният съд ще понесе окончателната отговорност: „трябва да се произнесе Конституционният съд, защото тази драма с референдуми, с въпроси, с промени веднъж завинаги трябва да спре“ (Цецка Цачева).

[1] http://clubz.bg/38835-da_taka_upravlqvat_pylen_tekst

[2] Използвам случая да благодаря на Боян Юруков за продоставените ми агрегирани данни

[3] https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_United_States_cities_by_population

[4] https://tr.wikipedia.org/wiki/T%C3%BCrkiye%27deki_yerle%C5%9Fim_yerleri_listesi

[5] (напр.: ЕС; [Северна и Южна] Америка; Близък Изток и Африка; Евразия, Австралия и Океания)

[6] Виж. бел. 1

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
a_p@abv.bg'
Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.