Пътеводител на политическия стойкаджия

от -
2 069

През 1970 г. Президиумът на Народното събрание на НРБ ратифицира Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който влиза в сила за България на 23 март 1976 г. Съгласно чл. 20., ал. 2 на това споразумение държавата се задължава законово да преследва „всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие“. Политическият стойкаджия обаче има собствено мнение. За него МПГПП е стар закон, приет от комунистическата държава, следователно престъпен и нелигитимен и може да бъде пренебрегнат. Стойкаджията разчита на логиката  на философа от селската кръчма след третата пангалактическа гаргаропарцуца. МПГПП обаче всъщност е неразделна част от Международната харта за правата на човека и никога не е губил своето действие. Понеже в по-западната част от Европа виждат последиците от махмурлука на политическите стойкаджии, в сила от 1 декември 2009 г. влиза в сила Харта на основните права на Европейския съюз. В чл. 21, ал. 1 на тази харта е записано: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“. Разбира се, българското законодателство отразява тези международни договори. Политическият  стойкаджия и неговият „език на омразата“ са описани в Наказателния кодекс, чл. 162: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“.

Стойкаджията е политик  без ефективни публични политики

Това е политик, който иска да се открои сред останалите си колеги, като привлече общественото внимание към себе си. В общия случай той не може да го направи с ефективни публични политики и, изплашен от своето безсилие, се опитва да прехвърли вината на някой друг. Най-новата ни история показва, че независимо какъв е въпросът, който задавате на политическия стойкаджия, за него Вечният отговор е: циганите!

През 2009 г. обществото беше шокирано, когато сегашният и тогавашен министър-председател заяви: „Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери… материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“. Това изказване стана популярно като „лош човешки материал“ и приятелски настроените към правителството медии в продължение на две седмици се надпреварваха да публикуват примери за правотата на г-н Борисов. В случая обаче има налице неумение да се борави с политическата коректната терминология, напр. „недостиг на човешки капитал“. Всъщност, г-н Борисов реагира абсолютно адекватно на създалата се ситуация и два дена по-късно излезе с официална декларация, в която поднесе своето извинение за възникналото недоразумение и заяви: „Позицията ми като личност и като лидер на партия ГЕРБ винаги е била на уважение към българската нация в нейното единство – българи, роми , турци и други“.

В началото на декември 2014 г., министърът на здравеопазването Петър Москов публикува скандален статус във Фейсбук: „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв…[…] въпросната популация…[…] цигански махали“. За разлика от г-н Борисов, г-н Москов гордо заяви „Няма да се извинявам на никого“! За разлика от изказването за „лошия материал“ обаче, в изказването на здравния министър има множество проблемни моменти и в една държава с морална политическа класа  щеше не само да се извини, а да подаде оставка. Кои са проблемните моменти, ли?

1) Етикетизирането на ромите като „скотове“ и наричането им „популация“ е ясен акт на дехуманизация, което от своя страна е чиста форма на расизъм. Конотацията от употребената дума е повече от плашеща: скотовете завършват живота си в скотобойна! Това ли предлага министърът вместо „нов морал“?

2) Петър Москов  би следвало да е наясно, че човек не избира социалната среда, в която е роден. Не можеш да наказваш с различно третиране някого, само заради това, че е роден и живее в бедност. Отказът да се предоставят достъп до спешна медицина не е законен, не е морален и не е етичен (от гледна точка на Хипократовата клетва).

3) Министърът цитира статистика, съгласно която „ от началото на 2014 г. нападенията над екипи на Спешна помощ са 226, от тях 175 са в цигански махали“. Това наглед невинно изречение, всъщност съдържа информация за престъпни действия от страна на държавата. Държавните органи (в случая районните управления на МВР и центровете за СМП) нямат право да събират информация за етническите характеристики на населението, както и нямат право да приписват такива характеристики по свое усмотрение. Ако статистиката, изнесена от министъра, съществува действително, то за това следва да се самосезира Комисията за защита от дискриминация. Практиката от предходното правителство на ГЕРБ показва, че за подобни действия бяха освободени от длъжност държавни експерти в МОН и НСИ. Защо сега има различно отношение? Ако не съществува такава официална статистика и министърът  е „изфабрикувал“ данни , това вече би следвало да води до самосезиране на Прокуратурата, поради набеждаване и етнизиране на престъпността. Това  е подбуждане към дискриминация и омраза.

Защитавайки министър Москов, депутатът Валери Симеонов обаче прекрачи всички етични граници в свое изказване от парламентарната трибуна, определяйки „циганския етнос“ като „озверели човекоподобни“. Той съпостави ромските децата с прасета, които си играят на улицата и сравни ромските жени с „улични кучки“. Нещо повече, в следващото изречение Симеонов  реферира и към цвета на кожата, наричайки ромите „нашите мургави сънародници“. Подобно на министър Москов, със своето изказване г-н Симеонов извършва ясен акт на расизъм и дехуманизация. Словото му от парламентарната трибуна може да служи буквално като христоматиен пример за реч на омразата.

Махала накрая на Вселената

Форумите и социалните мрежи буквално се взривиха от последните два случая. И понеже за ужасяващо много хора думите на политическите стойкаджии изглеждат като „истинаТА“, а тези лица са едва ли не „доблестни рицари“, тук ми се струва уместно да проведем един кратък курс по история на „ромските гета“.

Етнически обособените махали в днешна България възникват в контекста на Османската империя и характерното за нея градоустройство, при което мюсюлманите заемат централните части на градовете, а християните са в периферията. От XV век до началото на ХХ век преобладаващото мнозинство от ромското население в страната са мюсюлмани и като такива създават своите махали в това, което днес бихме нарекли „тесен център“. Например, ромската махала в София се е намирала там, където днес са Съдебната палата и Министерство на здравеопазването. Каква ирония, а?

Всъщност, повечето роми в днешна България са уседнали още преди 1878 г., а чергарстващите групи (основно калдераши, калайджии и урсари) идват в тези земи след отмяната на робството във Влашко. Но как става така, че от центъра на градовете ромските махали се озовават в периферията? Просто е. След 1946 г. новата „народна власт“ започва бурна национализация и разместване на големи групи от населението по територията на страната. С два последователни акта през 1958 г. и през 1975 г. и последните чергарстващи групи получават земя и са принудени да уседнат. Преди това обаче, уседналите са преместени в периферията на градовете и селата по различни причини – за да се оформи площад, за да се построи завод, за да изгради ТКЗС, за да бъдат настанени други чергарстващи групи (напр. каракачаните и арумъните). И така, ромските махали – такива, каквито ги познаваме днес, са плод на плановата икономика. Те са преместени на нови места, но не навсякъде получават подходящата инфраструктура.

Ромите са доста интегрирани в социалния и икономическия живот на Османската империя. Професиите им са изключително полезни за предмодерната икономика и дори се превръщат в нарицателно за повечето субгрупи: решетари, кошничари, бургуджии, копанари, гребенари, музиканти… всякакви дребни, обслужващи занаяти, които осигуряват бита на населението. Ромските занаяти стават безполезни с ускоряването на индустриалното производство след 1946 г., защото вещите, произведени от тях, не могат да конкурират фабричното производство като цена и качество. Любим мой цитат от интервю с възрастен калайджия е „алпаката уби занаята“. Ускорената индустриализация превръща десетки хиляди роми в безработни, защото традиционният им поминък става безполезен. Тоталитарният режим обаче има нужда от евтина и масова работна ръка по строежите, в ТКЗС и в тежката индустрия, и за него не е проблем бързо да преразпредели хора и да ги въдвори на работа. Ако някой откаже, го чака трудовият лагер в Белене. Така, по един малко извратен начин ромите са интегрирани в социалистическото общество на НРБ. След 1980 г., в резултат на политиката за деконцентрация на ромските махали, голяма част от ромите, работещи в заводите в големите градове, получават апартаменти в жилищните квартали.

Преходът към пазарна икономика след 1989 г. е вторият икономически удар, който ромите понасят. Повечето от занаятите им са безполезни от 50 г. Усвоените нови професии обаче също стават безполезни. Вече няма ТКЗС, няма тежка промишленост, няма строителни войски, които да ги научат на занаят. Безработицата сред ромите достига нечовешки размери – около 75% от ромските домакинства живеят под прага на бедност. Това води до продаване на ненужните апартаменти (макар и на безценица) и заселване при роднини в гетата. Води до вътрешна миграция от едни райони на страната в други – при роднини и приятели с надеждата да се намери работа. И така се стига до сегашната крипто-гетоизация. Обособяват се огромни жилищни зони, с преобладаващ дял на ромското население в тях. Както повечето сегрегирани жилищни зони по света в тях се наблюдава висок дял на бедните и безработните, нисък дял на образованите, висок дял юношеската раждаемост, висок дял на детската смъртност, концентрация на дребна битова престъпност. Но това е така, не защото в тях живеят роми, а защото в тях живеят бедни. Изключително бедни. Подобни феномени се наблюдават в черното гето в Чикаго и в еквадорското гето в Барселона. Би ли си позволил г-н Симеонов да нарече президента Обама „човекоподобно“, защото е с тъмен цвят на кожата? Би ли си позволил да нарече жените на Еквадор „улични кучки“? Вероятно не. Тогава няма право да нарича ромите по този начин. Логиката е същата.

Комисията (за защита от дискриминация), Вината и всичко останало

Разбира се, няма изненада в речта на омразата, изразена от г-н Симеонов. В програмата на НФСБ за отминалите избори, ясно бе записано, че се предвижда „създаването с минимални средства на отделни селища извън големите населени места в пустеещ държавен фонд (фургони), като бъдат обезпечени с минимално необходимите битови условия: ток, ел. захранване, вода, общи санитарни възли, бани. Необходимо е денонощно полицейско присъствие, както и спазването на екологичните и здравни нормативи“ – в които да бъдат настанени „циганите“ от съборените гета. Валери Симеонов стана депутат благодарение на една расистка политическа програма и неговото изказване е очаквано. Неочаквано обаче е изказването на министър Москов, който дойде на гребена на вълната, наречена „нов морал“ и „европейски ценности“. Още по неочаквано е, че Комисията за защита от дискриминация (КЗД) гузно мълчи втора седмица след началото на конфликта. Това поведение на КЗД показва, че тя е един казионен орган, един безполезен апендикс към държавната администрация. За всичките години на своето съществуване, антидискриминационният  регулатор  не успя да се пребори с практиката на определени медии и политици да етнизират престъпността. Не успя да се пребори с практиката да се използват расови определения като „мургави сънародници“. Две последователни изследвания на Институт „Отворено общество“ – София, за речта на омразата през 2013 г. и 2014 г., показват, че тя е ясно разпознаваема от населението в страната и че е силно насочена към ромите. Казано иначе, всички знаят и виждат това, но не и КЗД.

Нещо повече, предходно мое изследване, публикувано през 2011 г. показва, че негативните публикации за роми се увеличават винаги в период на икономическа и политическа криза в страната. Кризата с боклука в София – ромите са виновни! Кризата с газа – ромите са виновни! Предсрочни избори – ромите са виновни! В този контекст нарастващото говорене срещу ромите през последния месец направо ме плаши. Какво предстои – студена зима без газ и парно; предсрочни избори през пролетта; или улични протести с барикади и самозапалвания?

Сбогом и благодарим за „умните и красивите“

В продължение на една година по площадите шестваха „умните и красивите“. Те си позволяваха открито да използват езика на омразата, скандирайки срещу „гея, бея и злодея“ и викайки „червени боклуци“ срещу празните административни сгради на МС и НС. В продължение на една година аз не се уморих да обяснявам на приятелите си – повечето по това време на площада, че да използваш хомофобска и ксенофобска реторика, не е „нов морал“. Липсата на този нов морал напълно лъсна след изказването на министър Москов. Изведнъж за „умните и красивите“ той стана „рицар“! Един „уж либерален“ политолог  дори си позволи да каже: „Подкрепете Петър Москов!“ и да обясни, че изказването му било просто политически некоректно. Щеше да е такова, ако просто беше нарекъл ромите „цигани“ – това е политическа некоректност. Но да ги наречеш скотове е расизъм, а да откажеш достъп до здравеопазване е дискриминация. Просто е. Политологът се оказа не много прозорлив. И не много морален. Веднага щом депутатът Симеонов направи своето изказване (и щом Американското посолство излезе с декларация – но това е тема за друг разговор), въпросният политолог обърна лопатата и започна да обяснява, как езикът на омразата е „израз на простащина“ и е особено опасен, когато се отнася „за обозначени представители на етно-конфесионални общности“. Добър вечер, бих казал аз (защото ми причернява от подобни лицемери), а един набрал скорост рапър, сигурно би коментирал така: „Расистът ми е много по-добър от расиста ти!“. Преди две години известен колега от социологическите среди допусна грешка в прогнозата си и де факто спря с публичните си изяви. Очаквам и въпросният политолог да го направи, ако му е останала капчица доблест, разбира се.

Това което ме плаши повече от моралната безпринципност на един политически анализатор обаче, е политическата безпринципност на политическата ни класа. Всички, повтарям ВСИЧКИ политици в ляво и дясно могат да се смятат за опозорени от ставащото през последните две седмици. Това противоречи на християндемокрацията. Противоречи на социалдемокрацията и на социализма. В никакъв случай не е либерално. Всъщност е абсурдно, че останалите партии оставиха само ДПС да се противопоставя на речта на омразата, присвоявайки си образа на „защитник на циганите“. Настръхвам от мълчанието на президента. Ужасявам се от председателя на Народното събрание, която допусна подобна реч от трибуната. Единствен министърът на правосъдието г-н Христо Иванов имаше доблестта да окачестви изказването на г-н Москов като „несъстоятелно“. И толкоз. А на Симеонов? Уважаеми г-н Иванов, в голяма степен от Министерство на правосъдието зависи ефективността в борбата срещу езика на омразата, срещу расизма и дискриминацията. Един приятел юрист онзи ден ми каза: „По чл. 162 от НК не можеш да осъдиш нито Москов, нито Симеонов“. Така ли е г-н Министър? Ако да – спешно променете законите, за да се предпазим от ескалация на ксенофобията. Ако не – от кого зависи да задвижи процедурата?

Почти безобидно ли?

Нещата, които се случват в България не са безобидни. И трябва, колкото е възможно по-скоро, да се вземат реципрочни наказателни мерки. За да илюстрирам какво се случва в страните с наистина висок социален морал, ще ви дам един съвсем пресен пример. Пример, който съвпада по време с изказването на Петър Москов. В популярния  английски футболен отбор Ливърпул (да, същият, който срещна Лудогорец в Шампионска лига) играе чернокожият италиански футболист Марио Балотели. Той получи наказание да не играе, глоба от 25 000 паунда и задължението да посещава специален образователен курс. Тези санкции бяха наложени на Балотели заради негов пост в Инстаграм, който гласи: „Не бъди расист, бъди като Марио, той е италиански водопроводчик, измислен от японци, който говори английски и изглежда като мексиканец… Скача като чернокож и събира монети като евреин“. Да, точно така, въпреки че призовава „Не бъди расист!“, той е наказан, защото възпроизвежда расови стереотипи. Балотели прие наказанието по бързата процедура, без да обжалва.

Сигурен съм, че в България това щеше да бъде прието за почти безобидно. А представяте ли си, ако беше казал, че са „скотове“, „кучки“ или „човекоподобни“. Министърът трябва да подаде оставка! И да поднесе своите извинения публично! Министърът трябва да обясни откъде има съответната етнически базирана статистика! Той трябва да покаже смирение, а не гордост от своите думи. Иначе е неморално да продължи да е министър.

КЗД и прокуратурата следва да предприемат съответните законови действия срещу лицето Валери Симеонов, като започнем с отнемане на депутатския му имунитет. Той не е папа, за да е непогрешим в своите изказвания от парламентарната трибуна, а свободата на словото изключва проповядването на омраза и расизъм. Крайно време е всички политици, журналисти, анализатори и обикновени граждани в България да разберат, че „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“!